От много дълго време имам един..."проблем", всъщност, дори незнам как да го нарека. Може би е на психическа основа, но все се каня да питам при вас как е. Та така, и аз като всяка жена държа на добрия външен вид, добрата хигиена и т.н. Обичам да излизам ( когато мога де:)), да си слагам малко спирала, малко гланц, малко молив:) ноктите ми да са лакирани ( или само с безцветен лак), добре оформени, косата чиста и обикновено издухана и оформена - независимо дали съм в къщи или навън. Това просто създава самочувствие. НО, когато имам някакъв проблем или ми е тъжно за нещо, дори не поглеждам към гримовете! И си мисля....че не е редно.....че абе, много странно, но така го чувствам. Сега например, малкия е болен, беше много зле преди 2 дни, а точно на нова година имах гости в къщи. Всички се бяха..."барнали", а аз все едно очаквах да се случи нещо много лошо! Изкъпах се, сложих си един анцунг и цялата нощ влизах в стаята да преобличам малкия. Беше с 40 градуса Т почти, а на сутринта след празника беше много зле( Е...немога да си представя в такива моменти да се гримирам! Сега например, днес ми се излиза, а и има на кого да го оставя. Искам да ида да пия кафе...да си купя някое списание...да се разнообразя малко. И тъкмо се зачудих дали само една спирала да си сложа или само гланц и си казах :" Абе аз да не съм луда....дечко е още болен, има за една седмица антибиотик, аз ще се разкрасявам". Етова немога да го разбера, някак вътрешно е, чувстсво някакво. Като видя примерно понякога мойта кума ...ми тя е прекрасна! Много красива, висока,слаба, с невероятно излъчване, страхотни очи и мигли, и винаги си ги подсилва с малко грим! Е тя е така каквото и да става, и понякога като каже....децата са болни....или ....имам еди какъв си проблем....и си казвам, от къде и идва желание за такъв външен вид при тези проблеми ! Не ме разбирайте погрешно.....не се занемарявам! Остава само хигиената, а желанието дори за оформяне на косата ми се изпарява! Кажете при вас как е? Има ли в моменти в които не ви се мисли за нищо и ви е все едно как изглеждате и какви са те ! Или аз изкуквам?
- Публикувана: 4 ян. 2007, 14:47 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2007, 14:09 ч.
Красиви мами, кажете..
Не,не изкукваш!И аз се присъединявам,защото и аз съм така,когато нещо ми е кофти и не ми е наред.Нормално е да се притесняваш за детето си и да нямаш желание за разкрасяване в такива моменти.Поне аз го смятам за нормално.Не мога да си представя дъщеря ми да лежи болна,а аз да се тъкмя пред огледалото.Разбирам те напълно, и аз съм изпадала в подобни ситуации.Здравето на детето е по-важно все пак(за една загрижена майка),отколкото спиралата и червилото,нали?
Явно не сме достатъчно суетни,а по-скоро любящи мами
Явно не сме достатъчно суетни,а по-скоро любящи мами
Ами разбира се, че има. Да не говорим, че аз от съвсем скоро(няколко месеца) се гримирам. Сега се уча още, така да се каже.Така или иначе не се гримирам всеки ден, а когато ми е кеф. Не съм все още толкова зависима от грима, дано и никога не стана.. А когато детето ми е болно, не мисля за нищо друго, освен да оздравее по-бързо и ако някой каже, че отивайки с детето в поликлиниката, с 40 градусова Т (примерно), преди това надлежно се гримира половин-един час, значи нещо не е наред.... 
Явно не сме достатъчно суетни,а по-скоро любящи мами
точно така,
присъединявам се към клуба
Ами нормално е като ти е болно детето или имаш някакви проблеми да не ти е първа грижа грима, макар че сигурно самата ти ще се почувстваш по-добре ако се разкрасиш. И моето дете като е болно хич не ме интересува дали съм гримирана, спада ми желанието. И аз съм имала такива моменти, едва ли някой ги няма, но може да се превъзмогне. Не си единствената. 
Понякога малко грим наистина ми помага да си стъпя на краката и да се мобилизирам...когато и на мене ми се струва, че...абе със всичките тия проблеми на главата ми сега как пък не съм тръгнала да се гримирам... 
Освен това при мене липсата на желание да се гримирам е един от първите и най-фини признаци, че нещо съм тръгнала да затъвам.
И гледам да взема мерки бързо.
Освен това при мене липсата на желание да се гримирам е един от първите и най-фини признаци, че нещо съм тръгнала да затъвам.
И гледам да взема мерки бързо.
това си е до човек.аз все още нямам дете,а като ми се случи нещо тъжно или просто се сдухам дори за глупости ми се убива всякакво желание за грим и т.н.скоро с мъжо се бяхме скарала за сериозна тема,след половин час се сдобрихме,вечерта излезнахме на кино,а аз изглеждах все едно съм в траур.нито грим,вързах косата на опашка,ниските обувки,черен панталон-напълно безлична.(дори и настроението ми беше такова).така че напълно те разбирам.представям си ако детето ми беше болно-аз лично бих изгонила гостите и бих се сгушила на нова година при детето в кревата-има и мнооого по-зле оттеб 
аз лично се радвам и до някъде се възхищавам на жени като твойта кума,които независимо какво им се е случило изглеждат външно перфектно,аз просто не мога да намеря сили за това... а ми се иска
аз лично се радвам и до някъде се възхищавам на жени като твойта кума,които независимо какво им се е случило изглеждат външно перфектно,аз просто не мога да намеря сили за това... а ми се иска
Браво, значи съм си съвсем наред. Но заете ли, тези ми мисли са провокирани от множеството прекрасно изглеждащи жени около мен, които определено не са без проблеми. И понякога дори като видя.....абе някоя водещапо БТВ, примерно Ани Салич....тя е два пъти на ден в ефир, включително и късно вечерта. Има малко бебе.....мале аз ако бях на нейното място сигурно щях да съм в отпуск докато детето оздравее ! Знам че това не е много уместен пример, защото все пак за нея е задължително да изглежда добре когато е на работа но....има толкова много жени на които направо им се чудя! От къде това желание, в ежедневието си да изглеждаш перфектно, а нещо да не ти е наред. Когато имам проблем, особено когато е с малкия или съпруга ми, съм изцяло обсебена от него и немога да мисля за нищо друго. настроение ми се скапва, ставам раздразнителна и често влизам в конфликти с останалите около мен, щото има хора дето не разбират и ме занимават с един куп незначителни странични неща ( е...за тях може би са важни).
....И така......хм. Всъщност като се замислиш, дали си гримирана или не.....няма да ти оправи проблема , но направо се чувствам виновна ако дечко е болен а аз си слагам червило:( Не че мога да направя нещо друго за него точно в този момент но.....такива неща ще:( Затова пък, когато изглеждам красива, значи всичко ми е наред
....И така......хм. Всъщност като се замислиш, дали си гримирана или не.....няма да ти оправи проблема , но направо се чувствам виновна ако дечко е болен а аз си слагам червило:( Не че мога да направя нещо друго за него точно в този момент но.....такива неща ще:( Затова пък, когато изглеждам красива, значи всичко ми е наред
Аз понеже нямам дете това го правя като килцата тръгнат нагоре 
- сдухвам се и спирам да се гримирам, не си павя прически, обличам каквото ми попадне (с мисълта, че каквото и да нося, все ще изглеждам зле). Тогава имам чувството, че не ми върви, нямам късмет и т.н.
- сдухвам се и спирам да се гримирам, не си павя прически, обличам каквото ми попадне (с мисълта, че каквото и да нося, все ще изглеждам зле). Тогава имам чувството, че не ми върви, нямам късмет и т.н.да....и аз съм така ! Изпадам в някаква дупка, и решавам че по никакъв начин немога да се справя с проблема.
Когато ми е тежко на душата,не ми е до грим.Забелязала съм,че има жени,които гледат по леко на нещата,може би са по-големи егоисти и те винаги се грижат за себе си-грим,глезотийки като козметик,пазарене...Особено като имам болен в семейството,изглеждам като призрак.Скоро срещам моя приятелка,докарала се,отива на кафе,а оставила майка си да гледа детето с грип и 39 градуса температура.И тя била човек,трябвало да се развлича.Хора разни.Като ми мине зорът и ми дойде настроение за грим и излизане-тогава.Чудо голямо,че някой щял да ме види по анцунг и бледа физиономия.Когато ми е кеф,тогава ще блестя