От много дълго време имам един..."проблем", всъщност, дори незнам как да го нарека. Може би е на психическа основа, но все се каня да питам при вас как е. Та така, и аз като всяка жена държа на добрия външен вид, добрата хигиена и т.н. Обичам да излизам ( когато мога де:)), да си слагам малко спирала, малко гланц, малко молив:) ноктите ми да са лакирани ( или само с безцветен лак), добре оформени, косата чиста и обикновено издухана и оформена - независимо дали съм в къщи или навън. Това просто създава самочувствие. НО, когато имам някакъв проблем или ми е тъжно за нещо, дори не поглеждам към гримовете! И си мисля....че не е редно.....че абе, много странно, но така го чувствам. Сега например, малкия е болен, беше много зле преди 2 дни, а точно на нова година имах гости в къщи. Всички се бяха..."барнали", а аз все едно очаквах да се случи нещо много лошо! Изкъпах се, сложих си един анцунг и цялата нощ влизах в стаята да преобличам малкия. Беше с 40 градуса Т почти, а на сутринта след празника беше много зле( Е...немога да си представя в такива моменти да се гримирам! Сега например, днес ми се излиза, а и има на кого да го оставя. Искам да ида да пия кафе...да си купя някое списание...да се разнообразя малко. И тъкмо се зачудих дали само една спирала да си сложа или само гланц и си казах :" Абе аз да не съм луда....дечко е още болен, има за една седмица антибиотик, аз ще се разкрасявам". Етова немога да го разбера, някак вътрешно е, чувстсво някакво. Като видя примерно понякога мойта кума ...ми тя е прекрасна! Много красива, висока,слаба, с невероятно излъчване, страхотни очи и мигли, и винаги си ги подсилва с малко грим! Е тя е така каквото и да става, и понякога като каже....децата са болни....или ....имам еди какъв си проблем....и си казвам, от къде и идва желание за такъв външен вид при тези проблеми ! Не ме разбирайте погрешно.....не се занемарявам! Остава само хигиената, а желанието дори за оформяне на косата ми се изпарява! Кажете при вас как е? Има ли в моменти в които не ви се мисли за нищо и ви е все едно как изглеждате и какви са те ! Или аз изкуквам?
- Публикувана: 4 ян. 2007, 14:47 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2007, 14:09 ч.
Красиви мами, кажете..
Не,не изкукваш!И аз се присъединявам,защото и аз съм така,когато нещо ми е кофти и не ми е наред.Нормално е да се притесняваш за детето си и да нямаш желание за разкрасяване в такива моменти.Поне аз го смятам за нормално.Не мога да си представя дъщеря ми да лежи болна,а аз да се тъкмя пред огледалото.Разбирам те напълно, и аз съм изпадала в подобни ситуации.Здравето на детето е по-важно все пак(за една загрижена майка),отколкото спиралата и червилото,нали?
Явно не сме достатъчно суетни,а по-скоро любящи мами
Явно не сме достатъчно суетни,а по-скоро любящи мами
Ами разбира се, че има. Да не говорим, че аз от съвсем скоро(няколко месеца) се гримирам. Сега се уча още, така да се каже.Така или иначе не се гримирам всеки ден, а когато ми е кеф. Не съм все още толкова зависима от грима, дано и никога не стана.. А когато детето ми е болно, не мисля за нищо друго, освен да оздравее по-бързо и ако някой каже, че отивайки с детето в поликлиниката, с 40 градусова Т (примерно), преди това надлежно се гримира половин-един час, значи нещо не е наред.... 
Явно не сме достатъчно суетни,а по-скоро любящи мами
точно така,
присъединявам се към клуба
Ами нормално е като ти е болно детето или имаш някакви проблеми да не ти е първа грижа грима, макар че сигурно самата ти ще се почувстваш по-добре ако се разкрасиш. И моето дете като е болно хич не ме интересува дали съм гримирана, спада ми желанието. И аз съм имала такива моменти, едва ли някой ги няма, но може да се превъзмогне. Не си единствената. 
Понякога малко грим наистина ми помага да си стъпя на краката и да се мобилизирам...когато и на мене ми се струва, че...абе със всичките тия проблеми на главата ми сега как пък не съм тръгнала да се гримирам... 
Освен това при мене липсата на желание да се гримирам е един от първите и най-фини признаци, че нещо съм тръгнала да затъвам.
И гледам да взема мерки бързо.
Освен това при мене липсата на желание да се гримирам е един от първите и най-фини признаци, че нещо съм тръгнала да затъвам.
И гледам да взема мерки бързо.
това си е до човек.аз все още нямам дете,а като ми се случи нещо тъжно или просто се сдухам дори за глупости ми се убива всякакво желание за грим и т.н.скоро с мъжо се бяхме скарала за сериозна тема,след половин час се сдобрихме,вечерта излезнахме на кино,а аз изглеждах все едно съм в траур.нито грим,вързах косата на опашка,ниските обувки,черен панталон-напълно безлична.(дори и настроението ми беше такова).така че напълно те разбирам.представям си ако детето ми беше болно-аз лично бих изгонила гостите и бих се сгушила на нова година при детето в кревата-има и мнооого по-зле оттеб 
аз лично се радвам и до някъде се възхищавам на жени като твойта кума,които независимо какво им се е случило изглеждат външно перфектно,аз просто не мога да намеря сили за това... а ми се иска
аз лично се радвам и до някъде се възхищавам на жени като твойта кума,които независимо какво им се е случило изглеждат външно перфектно,аз просто не мога да намеря сили за това... а ми се иска
Браво, значи съм си съвсем наред. Но заете ли, тези ми мисли са провокирани от множеството прекрасно изглеждащи жени около мен, които определено не са без проблеми. И понякога дори като видя.....абе някоя водещапо БТВ, примерно Ани Салич....тя е два пъти на ден в ефир, включително и късно вечерта. Има малко бебе.....мале аз ако бях на нейното място сигурно щях да съм в отпуск докато детето оздравее ! Знам че това не е много уместен пример, защото все пак за нея е задължително да изглежда добре когато е на работа но....има толкова много жени на които направо им се чудя! От къде това желание, в ежедневието си да изглеждаш перфектно, а нещо да не ти е наред. Когато имам проблем, особено когато е с малкия или съпруга ми, съм изцяло обсебена от него и немога да мисля за нищо друго. настроение ми се скапва, ставам раздразнителна и често влизам в конфликти с останалите около мен, щото има хора дето не разбират и ме занимават с един куп незначителни странични неща ( е...за тях може би са важни).
....И така......хм. Всъщност като се замислиш, дали си гримирана или не.....няма да ти оправи проблема , но направо се чувствам виновна ако дечко е болен а аз си слагам червило:( Не че мога да направя нещо друго за него точно в този момент но.....такива неща ще:( Затова пък, когато изглеждам красива, значи всичко ми е наред
....И така......хм. Всъщност като се замислиш, дали си гримирана или не.....няма да ти оправи проблема , но направо се чувствам виновна ако дечко е болен а аз си слагам червило:( Не че мога да направя нещо друго за него точно в този момент но.....такива неща ще:( Затова пък, когато изглеждам красива, значи всичко ми е наред
Аз понеже нямам дете това го правя като килцата тръгнат нагоре 
- сдухвам се и спирам да се гримирам, не си павя прически, обличам каквото ми попадне (с мисълта, че каквото и да нося, все ще изглеждам зле). Тогава имам чувството, че не ми върви, нямам късмет и т.н.
- сдухвам се и спирам да се гримирам, не си павя прически, обличам каквото ми попадне (с мисълта, че каквото и да нося, все ще изглеждам зле). Тогава имам чувството, че не ми върви, нямам късмет и т.н.да....и аз съм така ! Изпадам в някаква дупка, и решавам че по никакъв начин немога да се справя с проблема.
Когато ми е тежко на душата,не ми е до грим.Забелязала съм,че има жени,които гледат по леко на нещата,може би са по-големи егоисти и те винаги се грижат за себе си-грим,глезотийки като козметик,пазарене...Особено като имам болен в семейството,изглеждам като призрак.Скоро срещам моя приятелка,докарала се,отива на кафе,а оставила майка си да гледа детето с грип и 39 градуса температура.И тя била човек,трябвало да се развлича.Хора разни.Като ми мине зорът и ми дойде настроение за грим и излизане-тогава.Чудо голямо,че някой щял да ме види по анцунг и бледа физиономия.Когато ми е кеф,тогава ще блестя
Не виждам нищо неестествено в това - въпрос на приоритети.
Зори ти пък......нищо лично ама много те харесвам да знаеш ! Гледах ти албума със снимките, да ти кажа нямаш нужда и от грим!.
Нищо лично повтарям ей!
Нищо лично повтарям ей!
Ела да ме видиш рано сутрин недоспала,или преди изпит,да не говорим ако съм болна...и ще си говорим пак
Въпреки това,благодаря ти,много си мила
Напълно нормално е.И при мен е така.Не се тревожи.Излишно е. 
Браво, значи съм си съвсем наред. Но заете ли, тези ми мисли са провокирани от множеството прекрасно изглеждащи жени около мен, които определено не са без проблеми. И понякога дори като видя.....абе някоя водещапо БТВ, примерно Ани Салич....тя е два пъти на ден в ефир, включително и късно вечерта. Има малко бебе.....мале аз ако бях на нейното място сигурно щях да съм в отпуск докато детето оздравее ! Знам че това не е много уместен пример, защото все пак за нея е задължително да изглежда добре когато е на работа но....има толкова много жени на които направо им се чудя! От къде това желание, в ежедневието си да изглеждаш перфектно, а нещо да не ти е наред. Когато имам проблем, особено когато е с малкия или съпруга ми, съм изцяло обсебена от него и немога да мисля за нищо друго. настроение ми се скапва, ставам раздразнителна и често влизам в конфликти с останалите около мен, щото има хора дето не разбират и ме занимават с един куп незначителни странични неща ( е...за тях може би са важни).
....И така......хм. Всъщност като се замислиш, дали си гримирана или не.....няма да ти оправи проблема , но направо се чувствам виновна ако дечко е болен а аз си слагам червило:( Не че мога да направя нещо друго за него точно в този момент но.....такива неща ще:( Затова пък, когато изглеждам красива, значи всичко ми е наред
....И така......хм. Всъщност като се замислиш, дали си гримирана или не.....няма да ти оправи проблема , но направо се чувствам виновна ако дечко е болен а аз си слагам червило:( Не че мога да направя нещо друго за него точно в този момент но.....такива неща ще:( Затова пък, когато изглеждам красива, значи всичко ми е наред
Нормалното е да се чувства зле човек,когато някой близък страда , особено, когато става дума за дете. Аз съм от жените, който не си позволява да излиза от вкъщи без да е положила мининмум усилия да изглежда приятно за окото, но ела ме виж когато, има някакъв проблем с децата, толкова се преобразявам, че има случаи когато познати ме подминават, без да са ме познали. Така, че съвсем естествено е, да не ти е до външния вид в такива моменти. Обратното би било коравосърдечие.
Аз също, когато ми е криво или детето е болно, хич не ми е до грим и не мисля как изглеждам. Миналата седмица, когато малката беше болна, ми идеше да изляза по анцуг до поликлиниката. През лятото мъж ми имаше здравословни проблеми и честно казано дори и не съм се замисляла как изглеждам и с какво излизам. По-важното за мен беше той да се оправи.
Иначе за работа се старая да изглеждам добре, особено когато е имам среща.
Иначе за работа се старая да изглеждам добре, особено когато е имам среща.
Напълно нормално е.И при мен е така.Не се тревожи.Излишно е.
Какво следва от всичко казано - че гримирането е само за щастливи хора май...
Стига бе, не е така. Това е временно явление.
Мдаааа......а аз наистина си мислех, че съм единствена, ама честно. Заобиколена от толкова красиви жена в последно време че бях решила, че съм мръднала нещо. Преди време четох една статия за Виктория Бекъм...детето и било с епилептични придацъци и обясняваха как светкавиците на фотоапаратите предизвикакват такива гърчове и припадаци - това го оостановили след като папараци ги заснели слизайки от колата си и детето припаднало. Пишеше, че всеки припадък може да е фатален..Имаше няколко нейни снимки....в магазин да пазарува, въпросната снимка в колата и т.н. Ми тя....толкова наконтена беше............че........впървия момент си помислих....ми какво като е някаква си там известна, тя за кое мисли първо, как ще изглежда пред въпросните папараци, или какво могат тези папараци да причинят на детето със снимките си. Абе...незнам как да обясня, може би някои хора приемат гримирането, като миенето на зъбите примерно. Без това неможе!
Май много се размислих....да сме живи и здрави, после красиви !
Май много се размислих....да сме живи и здрави, после красиви !
Обратното би било коравосърдечие.
Това мнение е много ограничено !
Като не се грижиш за външния си вид, когато имаш проблеми, откъде знаеш другите как се чувстват и защо го правят?
Въпрос на психика е. Контролирам това , което мога. Правя всичко, което зависи от мен за здравето на децата ми, но има ситуации , в които съм безсилна. Няма нужда светът да го вижда по бледото ми измъчено лице.
Не ви ли хрумва, че освен защото са лоши майки, някои жени могат да ползват грима като маска, зад която крият болката си?
Докато бях по майчинство не съм слагала спирала месеци наред, но без червило на устните не прекрачвам прага на вратата. Ако някое дете ми е болно, това обсебва съзнанието ми, но не мисля, че трябва да е причина да се отнасям немърливо към външния си вид, т. е. да излизам навън като варено пиле.
Сега, когато ходя на работа , просто нямам право да не изглеждам добре, каквото и да ми се е случило.
Сега, когато ходя на работа , просто нямам право да не изглеждам добре, каквото и да ми се е случило.
Тук и сега е момента и аз да споделя нещо.Много рядко се случва да харесам, чисто по женски(не сега да ме сбъркате нещо)някое момиче.Но още с първото посещение във форума те забелязах- много мила, лъчезарна и естествена.Много се радвам, че не само аз споделям това мнение. Благодаря на съфорумките, че отвориха тази тема, а към теб мила Zorie-продължавай все в същия дух да красиш форума 
Докато бях по майчинство не съм слагала спирала месеци наред, но без червило на устните не прекрачвам прага на вратата. Ако някое дете ми е болно, това обсебва съзнанието ми, но не мисля, че трябва да е причина да се отнасям немърливо към външния си вид, т. е. да излизам навън като варено пиле.
Сега, когато ходя на работа , просто нямам право да не изглеждам добре, каквото и да ми се е случило.
Сега, когато ходя на работа , просто нямам право да не изглеждам добре, каквото и да ми се е случило.
Ето със това изобщо не съм съгласна. Как така каквото и да ти се е случило. Трябва да сме намацани на всяка цена така ли? Аз точно това не разбирам....как при вида на едно болно дете с 40 градуса температура и треска, майката може да седи пред огледалото. Нямам предвид че не е направила нищо за детето си ! Просто, нали по един закон в природата, по-силното чувство питъпява по-слабото. Та от там ми идва въпроса.....хем ти е гадно, хем искаш когато водиш детето за инжекция в поликлиниката да не изглеждаш на варено пиле. Еми чесно казано и на сурово да им мясам все ми е тая в такъв момент. Аз даже и да се гримирам, ще се разплача сигурно заедно с дечко и ще разцапам грима. Хм.
Това е само пример! И се радвам че попаднах на жена като теб, за които толкова отдавна давам пример. Искам да ми обясниш, как едното надделява над другото. И как желанието да си красива е преди всичко!
Обратното би било коравосърдечие.
Това мнение е много ограничено !
Като не се грижиш за външния си вид, когато имаш проблеми, откъде знаеш другите как се чувстват и защо го правят?
Въпрос на психика е. Контролирам това , което мога. Правя всичко, което зависи от мен за здравето на децата ми, но има ситуации , в които съм безсилна. Няма нужда светът да го вижда по бледото ми измъчено лице.
Не ви ли хрумва, че освен защото са лоши майки, някои жени могат да ползват грима като маска, зад която крият болката си?
Съгласна съм с това, че на хората около нас не им дреме за нашите проблеми, или по-скоро нямаме право да ги занимаваме, защото може би и те си имат. Но кой е казал, че майките които се гримират в такива моменти са лоши майки? Далеч съм от тази мисъл, и съм убедена че е обратното, но точно в тези моменти, когато сме безсилни, лично аз се чустам направо смазана и отчаяна! Представям си следното....." седи си една жена, проблеми един куп, чуди се от къде да го захване, някой близък се разболява...всички са притеснени, извикали са лекар, той е направил каквото трябва или каквото е могъл и ТЯ вече е безсилна. Тоест неможе да направи нищо повече, и понеже се струпват прекалено много неща и се чувства направо ужасно, но неможе да направи нищо....какво ли си казва? абе, я дай да се нагримирам аз, и без това друго няма какво да правя" Точно ама точно така си ги представям тези жени.
И такава една жена...ми изглежда жалка.....в смисъл.....това не е начин за нищо, тя по този начин се опитва да скрие неща които всички виждат, но в очите на хората виждайки я наконтена, въсщност изглежда, че за нея има много по-важни неща на тоя свят, като например прическата!
Последните години почти не ползвам грим. Не мога да се похваля с безпроблемна орис, но и не смятам, че гримът ми може да ми повдигне духа и самочувствието, ако емоционално нещата са зле. Не е нужно и да `блестиш` с тонове грим, за да изглеждаш добре....или поне аз не харесавам нарисувани кукли. А съм срещала жени, които години наред преди това съм виждала с хипер много грим (перманентно състояние) и не съм могла да ги разпозная без такъв...
KATI_Z, това е моето мнение и не е чудно , че някой не е съгласен с него. А и мисля, че не си ме разбрала напълно. Аз по никакъв повод не се "мацам", а за да си сложа червило ми трябват не повече от 15 секунди. Мисля, че е въпрос на уважение към околните начина, по който изглеждаме. Не тръгваш по пенюара и с ролките на главата, нали?
Както вече споменах, когато някое дете ми е болно, това не ми е безразлично, разбира се, че ме тревожи, променя плановете ми и мн. др., но не изпадам в паника и не занемарявам, нито външния си вид, нито домакинството си.
Както вече споменах, когато някое дете ми е болно, това не ми е безразлично, разбира се, че ме тревожи, променя плановете ми и мн. др., но не изпадам в паника и не занемарявам, нито външния си вид, нито домакинството си.
Естествено, че ако и аз имам проблеми няма да обръщам внимание на външния си вид и то особено проблем от такова естество. Незнам какво бих направила, ако малкото ми слънце се разболее така - да не дава Госпо 
. Сигурно ще се побъркам и последното нещо, за което ще си мисля е да се наклепотя.... 
. Сигурно ще се побъркам и последното нещо, за което ще си мисля е да се наклепотя....
И такава една жена...ми изглежда жалка.....в смисъл.....това не е начин за нищо, тя по този начин се опитва да скрие неща които всички виждат, но в очите на хората виждайки я наконтена, въсщност изглежда, че за нея има много по-важни неща на тоя свят, като например прическата!
МОже и да съм жалка като ходя гримирана и с прическа, но ти си смешна с горните разсъждения!
Детето ми има хронично заболяване. Черна забрадка ли да нося до края на живота си?
От много дълго време имам един..."проблем", всъщност, дори незнам как да го нарека. Може би е на психическа основа, но все се каня да питам при вас как е. Та така, и аз като всяка жена държа на добрия външен вид, добрата хигиена и т.н. Обичам да излизам ( когато мога де:)), да си слагам малко спирала, малко гланц, малко молив:) ноктите ми да са лакирани ( или само с безцветен лак), добре оформени, косата чиста и обикновено издухана и оформена - независимо дали съм в къщи или навън. Това просто създава самочувствие. НО, когато имам някакъв проблем или ми е тъжно за нещо, дори не поглеждам към гримовете! И си мисля....че не е редно.....че абе, много странно, но така го чувствам. Сега например, малкия е болен, беше много зле преди 2 дни, а точно на нова година имах гости в къщи. Всички се бяха..."барнали", а аз все едно очаквах да се случи нещо много лошо! Изкъпах се, сложих си един анцунг и цялата нощ влизах в стаята да преобличам малкия. Беше с 40 градуса Т почти, а на сутринта след празника беше много зле( Е...немога да си представя в такива моменти да се гримирам! Сега например, днес ми се излиза, а и има на кого да го оставя. Искам да ида да пия кафе...да си купя някое списание...да се разнообразя малко. И тъкмо се зачудих дали само една спирала да си сложа или само гланц и си казах :" Абе аз да не съм луда....дечко е още болен, има за една седмица антибиотик, аз ще се разкрасявам". Етова немога да го разбера, някак вътрешно е, чувстсво някакво. Като видя примерно понякога мойта кума ...ми тя е прекрасна! Много красива, висока,слаба, с невероятно излъчване, страхотни очи и мигли, и винаги си ги подсилва с малко грим! Е тя е така каквото и да става, и понякога като каже....децата са болни....или ....имам еди какъв си проблем....и си казвам, от къде и идва желание за такъв външен вид при тези проблеми ! Не ме разбирайте погрешно.....не се занемарявам! Остава само хигиената, а желанието дори за оформяне на косата ми се изпарява! Кажете при вас как е? Има ли в моменти в които не ви се мисли за нищо и ви е все едно как изглеждате и какви са те ! Или аз изкуквам?
Даже май съм по-зле и от теб.Но после като оздравее детето ,гледам света по различен начин,веднага живвам и си казвам че съм много зле,ако всеки път ми е толкова депресирано,казвам си че има хора и деца с много сериозни здравословни проблеми,ами те какво да кажат.Трябва да се тонизирам в такива моменти,ама много не ми се удава.
Според мен не трябва да се оставяме на каквито и да е негативни чувства. Признавам, че ако нещо с детето не е наред изглеждам ужасно. За което изобщо не се извинявам, не трябва да е така. Защото все едно се предавам.
Макар, че не виждам смисъл да излизам на разходка на парзалката гримирана, просто нито слънце ме хваща, нито мога да си целуна детето.
Макар, че не виждам смисъл да излизам на разходка на парзалката гримирана, просто нито слънце ме хваща, нито мога да си целуна детето.
Напълно нормално е.И при мен е така.Не се тревожи.Излишно е.
Нормално е 
