Не мога да взема решение, ужасно ме е страх!!!!!!!!

Абсолютно съм съгласна с всичко написано!
Свободата си е свобода, борим се за нея до последно, но като си я извоюваме и пак започваме да се чудим не ни ли липсва още нещо?
Ето ме мен, преди няколко месеца бях много щастлива със свободата си, но напоследък все повече ми писва от тая прекалена свобода и ми се иска вече да имам някой до себе си...

Първо искам да благодаря на всички, които се включиха в темата ми.   
Благодаря ви, че се опитахте да вникнете в проблема ми, че насочихте мислите ми в няколко посоки, което до известна степен ми помогна да оценя по-трезво и разумно ситуацията в която съм попаднала.
Както в повечето случаи на афект и огорчение, и при мен нещата явно са ми изглеждали по-черни и безнадеждни отколкото са в действителност.
И тъй като ви занимавам цяла седмица с тревогите ми се чуствам длъжна да ви разкажа какво се случи и какво ще се случи.
Имах много тежък разговор с мъжа ми в събота. Опитах се да говоря спокойно и разумно, въпреки, че на няколко пъти избуших и си изпуснах нервите. Не съм сигурна че ме разбра на 100%, защото все въртеше и теглеше към "ами аз..., аз това правя, аз това искам... ". Ма то май и аз така реагирах на повечето му упреци. 
Всъщност продължаваме да се опитваме да бъдем семейство.
Обещахме си да бъдем по-въздържани, по-търпеливи и повече да си вярваме.
Голяма част от нещата, които съм си мислела че забелязвам в него, се оказа че той е виждал в мен.
Дано този път да успеем.
Още веднъж благодаря за съветите и различните гледни точки.
Всъщност най-трудно се оказва да надмогнеш егоизма си и да погледнеш на света не само от товйта камбанария.
Аз ще опитам, да видим дали и другия ще опита.
Пожелавам на всички вас да бъдете щастливи и да намерите душевния си покой.

 

браво, гери - хубава новина за понеделник!
хубава седмица - и следващя и по-следваща...

Мило момиче стегни се и вземи решение.АЗ ще ти разкажа какаво се случи с мен.имах идеалното семейство:любящ съпруг 2 прекрасни деца-10 години.Но той реши че вече неможем да говорим,да споделяме и намери друга.Дойде ми като гръм от ясно небе.1 ден си събра багажа и замина при нея.Останан самяа с 2 деца,без равотарбез парира сина ми трагваше 1 клас.СТЕГНАН се,заради тях и заради севе си.промених се изцяло външно и вътрешно:изчетох много книги.повярвах си че мога и успях.Започнах добра работа,градих кариера,издигнах се децата ми имаха всичко за да не се чувстват различни.това продалжи 2 години и тогава се появи другия,нежен,мил, лювящ,овичащ и мен и децата ми.А съпругяа ми има друго дете,не ги тарси,не ги вижда,но......търси мен за да ГОВОРИМ-за проблемите му.Казва ми ,че сам перфекна жена,оценява ме сега,но....всеки от нас върви по свой път.Така ,че  стегни се и продалжи на пред.

Едно мога да ти кажа: не можеш да залепиш счупеното. Аз опитвах да го направя в продължение на 15 години, дори родих второ дете с безумната идея, че то ще оправи всичко и ще накара съпруга ми да стане любящ и отговорен съпруг и баща.Не стана, напротив.Връщайки се назад не мога да си намеря място от яд на глупостта ми да давам хиляди шансове, да опитвам безброй начини и в крайна сметка да изгубя прекрасни години от живота си в търсене на нещо, което не съществува там, където го търся.
Накрая явно чашата ми изцяло преля и най-безцеремонно казах КрАЙ.След 15 години страх да го направя, когато го казах не ми пукаше и дори имах чувството, че ако ми каже нещо направо ще го разкъсам с нокти.
Това е чувството, за което питаш.Това е, когато най-накрая разбереш, че си си губила времето да се страхуваш и да лепиш нещо, което дори и да залепиш няма да си струва.....
Ако сте го докарали дотам, че сте се изчерпали един към друг и не намирате допирните точки поне малко, то няма смисъл.Няма и от какво да те е страх.Не можеш да си представиш, когато се освободиш изведнъж какво облекчение изпитваш и как започваш да се изпълваш с идеи и мечти за бъдещето.И аз се страхувах как финансово ще се справя и др., но като усетих че съм извън клетката, в която бях затворена 15 години, направо идеите, желанията, оптимизма и мечтите бълваха от мен.Разбира се, че можеш да се справиш, освен това имаш най-силният стимул на света-ДЕцАТА ТИ.
Ако съпругът ти сега е безотговорен, защо мислиш, че изобщо може да бъде отговорен? Моя си остана такъв, дори надмина себе си.Присъдиха му 80лв. издръжка за 2-те деца.До момента не е дал нито един път тази сума.Максимума, който му се е откъснал от сърцето и то след като съм била напориста, тъй като съм имала нужда за децата, това са 20-30лв. месечно и то много рядко.Все няма пари, все му объркали превода на заплатата, страшни банални и тъпи лъжи всеки месец.Направо грозна работа, но винаги е с нови и то все маркови дрехи, обувки, ски и какво ли още не.Преди по неволя оставяше повечето си пари в къщи, но сега няма сила да го накара да издържа децата си.Не е попитал имат ли дрехи, учебници, обувки, яли ли са,не и не.Не е поискал да излезе някъде с тях, само минава и ние слизаме пред входа, дори от колата не излиза.Изтърсва някоя тъпотия от сорта $внимавайте какво правите% и с това се приключват грижите и контрола.Децата вече на подбив са го взели, което не ми харесва, но не мога да го защитя, просто се изчерпах да измислям извинения, които те виждат корлко са фалшиви.Боли ме, защото зная, че дълбоко в душите им има мъка за безхаберието на баща им, всяко дете иска да се интересуват за него, но насила не мога да го накарам.
Пиша всичко това, защото много те интересуваше емоционалната страна на въпроса.Е, това е при мен.Давай смело ако няма вече смисъл, не се страхувай от нищо.По-лошо не може да стане, напротив.......аз намерих хармонията с друг човек, който се грижи за мен и децата ми, в когото те намират опората, от която имат нужда и мъжката подкрепа, която тати не иска да им даде.Светът е пред теб и пред децата ти.Бъди позитивна и смела и всичко ще се нареди и то по-добре от сегашната агония, в която живееш.
Успех!!! 

ами защо не опитш да се промениш?
никой не обича да му крщят и да бадат груби с него
ти как би реагирала ако към теб се отнасят така?

Аз лично така и не успях да преглътна грубото отношение, и неуважението. За мен това е много важно. Много пъти сме обсъждали, кой от какво не е доволен, и всичко е много хубаво първата седмица. После старата песен на нов глас. МНого не му мислих, когато решихме по взаимно съгласие да се разведем. Предпочитам детето ми да живее в нормална обстановка, без постоянни крясъци, и т. н. Нищо друго не ме интересува. Самотна съм - да - ужасно много. Но съм много по-спокойна, както и детето.
Не забравяй само ; Всяко зло - за добро! Аз винаги  си го повтарям.

Ами опитвам се да се променя.
А не мислиш ли, че за да крещи човек преди това е бил провокиран???

Благодаря Бейб. И аз си повтарям това непрекъснато.   

Темата е много полезна за мен... Реших се на временна раздяла (между другото- поредната).

Рени, това ли решихте в крайна сметка?
Ние още се опитваме да се напаснем, но е много трудно.
Какво куца при вас, защо не можете да се мотивирате?

Не, това аз го реших.
Според него нямаме проблеми- аз си измислям такива и се самонавивам... всичко между нас е ок и много ни обича- мен и децата.
А според мен между нас липсва комуникация. Опитам ли да разговарям с него, неизменно се стига до скандал- все му преча да се занимава на компютъра или да гледа телевизия... Аз си имам децата, а той- техниката.
Предусещам нов скандал довечера- знае, че днес взимам заплата и иска да купим ново дъно (вчера си даде заплатата за процесор)... А за Коледа ме сюрпризира с грамаден плазмен телевизор, който сега изплащаме... Просто не ми се прибира 
 

Позволявам си да го коментирам...
Аз лично нещо не разбирам. Вие сте на светлинни години един от друг. За теб проблемите в семейството са доста и сложни, а той дъно ще си купува 
Според мен съпругът ти не е лош човек, а много инертен. Обича стериотипа, който сте създали и му е комфортно.
А ти? Говорила ли си с него за нещата, които ти липсват.
Ако не си - говори направо, без заобиколки...
Не очаквай той просто да се сеща. Мъжете това рядко го правят.

Успех!
Не ми се ще да те виждам точно тук!   

Надявам се, че Gercho  няма да се сърди, че коментирам и моя проблем...
Не е лош човек, напротив. Но не е научен да общува нормално.
Аз говоря, той "слуша". Това е ежедневно. Днес оставям децата при майка ми и пак ще говорим (дано се разминем само с говорене, без викове)
Благодаря ти, sesil i viara 

Рени, знам какво е да липсва комуникация. МНого ми е позната тази картинка, и мисля, че това не е никак малък проблем. Комуникацията е в основата на всичко. Ти сигурно ги знаеш тези неща де.
Просто исках да ти пожелая успех тази вечер. 
Герчо, при вас как вървят нещата?

Мерси, Бейб!
Така си е- комуникацията е в основата на добрите взаимоотношения.
Според него аз си дудна все за едно и също