Чувство за собственост и ред?

   Спокойно,ще и мине.И двете ми деца минаха през този период.Сега заменят,но само заменят,играчките си.Не дават своите играчки,ако не получат други в замяна.
  Ако облека някоя блуза на баща им,или му обуя чехлите,само регистрират,че това било на тати и толкова.

Да,всеки момент ще се роди:)Ми мисля да я включа  в грижите около бебето - носене на памперс, на дрехи,къпане и тем подобни неша,който може да свърши и тя, за да не се чувства изолирана:)Е,ревност ще има, но  като й наложа да  полага грижи за бебето мисля, че бързо ще свикне:)Дано не съм прекален оптимист

Напълно нормално и естествено е дацата да искат всичко. Те постепенно се учат да живеят в общество.
Аз лично в моя случай много се дразня от квалификацията "егоист". Това че детото ми цени и си пази нещата не го прави егоист. Негово право е да реши дали и на кого ще даде нещо.
При нас има една баба, която все извежда внучето си без играчки и винаги иска чуждите, или понеже момченцето е по-свито ги взима и му ги дава да си играе. И тъй като дъщеря ми е категорично против, бабата все се опитваше да и каже, че е лошо да е егоист. При поредния път, когато обвини детето ми, защото не желаеше да слезе от собственото си колело и да го даде на момченцето да покара и обясних, че предпочитам дъщеря ми да е егоист вместо използвач.

Аз съм доста крайна, както обикновено, но смятам, че точно това е моментът да я научиш на споделяне. Опитвай първо с неща за ядене - отчупваш парченце от твоята вафла искаш от нейната и т.н. След това - с нещо "съкровенно" от твоята чанта, например (естествено безопасно, и което ще я впечатли). Ако прояви интерес и го поиска, ти поставяш условие да ти даде нещо нейно. И така, все в този дух.
Дъщеря ми е едно дете засега, никога не е ходила на ясла, но се научи от малка, че за да получи трябва да даде. Избираме предварително играчките, които ще носи в парка или в детската градина и ще разменя с другите деца. Разибра се, има си скъпи за нея неща, за които я оставям да си ги пази и защитава.

Храната абсолютно не я влече, за да се опитвам с храна да я изкушавам, но ще се опитам с интересни за нея нещада да и давам срещу размяна.
И ще се опитвам, ако ми останат сили, защото е така вече цяла година 
Благодаря на всички за съветите.

темата се опитва да се превърне в полемика по въпроса колко са полезни яслите за децата, което изобщо не е целта на МИА, доколкото разбирам аз  .

понеже ние имаме такава ситуация и вкъщи освен в градинките, аз от самото му появяване (преди около 1/2 година) започнах да повтарям като латерна - ако искаш да си вземеш нещо с което павел (или някой друг) си играе, предложи му алтернатива (нарочно използвам сложна дума, която постоянно обяснявам с примери). ако той се съгласи да си ги размените - добре (с павел обикновено става, защото е балък милият), ако не се съгласи - съжалявам, понякога в живота.................... (следва много философия и т.н.). случвало се е да се тръшка, когато не стане по нейното, но отстъпки не съм правила. ако се случи навън - тръгваме си, ако е вкъщи - отиваме в друга стая. въпросът  е в постоянството, което учи детето и не го обърква.
колкото до деленето на играчки навън, в нашата градинка всеки отива и си вади играчките от количката, оставя ги на земята и ЕСТЕСТВЕНО всяко дете си играе с чуждите играчки, които са му по-интересни. аз лично много се дразня на родители и най-вече баби, които ходят след невръстни прохождащи и нареждат - не го вземай това, не е твое. при положение че никой не си играе с въпросната играчка и тя е на земята, това е супер излишно и само вменява на децата чувството за собсвеност и вещомания, които по-късно толкова упорито се опитваме да изкореним.
моят личен съвет е - говори, говори, едно и също, всеки път, до откат. първо периодът отминава, второ не е ПРОБЛЕМ и е съвсем нормален за възрастта - при едни минава по-леко, при други - не толкова. Успех и търпение