За бебетата-в множествено число?!?????!!!!?????

ddddd, моля те да не забравиш да ме включиш в номинациите за най-безсмислена тема с луди автори(ако има такива де)

п.п. Доста по-безумни неща съм чела из форума, но както казва Мис Каприз-всеки знае за себе си, включително и за лудостта да пуснеш тема по толкова ясен въпрос:)

Не ми прави впечатление, отговарям си както аз си реша и толкоз.
Единствено ми е смешно, когато прочета тук заглавие на тема: "Как спите" и "По колко пъти на ден акате", очевидно ставайки въпрос за действия извършвани от бебто. Тогава си е дори дразнещо, и показва...ай, няма да казвам какво показва...

Не ме кефи! Лигаво ми звучи и подценяващо детето като отделен човек. Честно казано, обаче, е доста заразително, но аз съзнателно го избягвам

Докато бях бременна ние с бебето бяхме едно цяло. От тогава започва говоренето в мн. число. После вече е навик.

Нито докато съм била бременна, нито след това съм говорила за сина си в множествено число. Не ми харесва, не го намирам за мило. Не мисля и че е заразително поне за мен. И това не ме прави по-лоша майка.

Нищо нередовно не виждам да се говори така

Не мисля, че става дума за НЕправилен правопис или НЕправилен правоговор. Става дума за психология. И както и в останалите науки, при които тезите се градят върху статистика, тук също нормата се определя от поведението на мнозинството. И нормата се явява правило.
И мисля, че тъкмо психологическият момент е вълнувал авторката, когато е пуснала темата, но защо някои отговори са в стила на триизмерните торти от Варна - не знам - може би "се прихваща" ...

Сега за протокола -
Теоретично няма да философствам. Да споделя само моя опит. Докато бях бременна, говорех за себе си в 1 л. и за бебето - в 3 л. На мен ми се гадеше и имах киселини, аз не можех да спя и ми тежеше, а той риташе ли, риташе...
ИмахМЕ раждане, при което можехМЕ и двамата да не оцелеЕМ. И двамата се възстановихМЕ трудно. (Ако бащата беше присъствал, нищо чудно и той да беше родил.) Оттогава имам живот, който няма нищо общо с предишния. Вече СМЕ на 6 месеца.
Когато той спи, гледам и аз да спя. Иначе ставам неработоспособна, неусмихноспособна, неразбироспособна, той плаче, аз плача, НИЕ плачЕМ.
Преди раждането нямах алергии. Преди три месеца обаче, той се изрина от нещо в моята храна (на изключително кърмене СМЕ), синхронно с него се изринах и аз. Двамата се изриваХМЕ, докато диетата, която започнах, не ми изчисти организма достатъчно, за да спрем да се изриваМЕ, и така сега и двамата СМЕ на диета. (Направо взех да се чудя, кой кого кърми  )
Малко по-така, но нали сме си все жени, и патили, и всичко си споделяме, та да си кажа - след раждането се сдобих с една такава инконтиненция на сфинктерите, че ако не успея навреме да дотичам до тоалетната при първи позив, след туй почвам да се тюхкам, що и аз не си слагам памперси. Веднъж можех бая да се изчервя в градинката, ако някой ме беше попитал "Да не СТЕ се наакаЛИ?"
И мога още да изброявам, но смятам за разумно да ходя да спИМ, че утре като ме събуди с крякане точно в 7:30...иха-а-а, ето нещо, което прави без моя помощ и подстрекателство! Синът ми започва да става индивидуалист  !

Според мен си е напълно нормално да се говори така.