ако става въпрос за 7-8месечно бебе, тогава беше по лесно, детето беше много послушно, заиграва се, моята проходи на 10м, но наистина трудното започна като стана на една година, сега вече много трудна, тича на места които не и давам, гоня я по градинките, но най-трудно ми е да се справя с ината и, и май сега повече я нося от преди, а тя вече е доста тежка
- Публикувана: 12 ян. 2007, 19:51 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2007, 23:19 ч.
До мамите с дечица над 1 година ...
Мда, и аз съм ги чувала тези приказки "Лесното е до като си лежат в количката" 
Какво да кажа като Али си ползва своята само първият месец, след това я носех и бутах количка 
Както казват повечето мами в темата, не се гледат лесно и всяка възраст си има очарованието, но от както проходи ми е по- лесно
Какво да кажа като Али си ползва своята само първият месец, след това я носех и бутах количка Както казват повечето мами в темата, не се гледат лесно и всяка възраст си има очарованието, но от както проходи ми е по- лесно
Дъщеря ми беше ревливо бебе - нямаше угодия 
Не се заиграваше с нищо, само мрънкаше и се опъваше. Труден период, доста.
Като проходи /на 1 годинка/, само бягаше, аз я гонех, но най - неприятното беше, че като я стигна и искам да я върна обратно следваше истерия до незнам къде....
Така продължиха нещата до около 2,5 години.
Сега е на почти 4г и мога да кажа, че това е най-леката възраст до сега!!! Просто си се гледа сама
Не се заиграваше с нищо, само мрънкаше и се опъваше. Труден период, доста.Като проходи /на 1 годинка/, само бягаше, аз я гонех, но най - неприятното беше, че като я стигна и искам да я върна обратно следваше истерия до незнам къде....
Така продължиха нещата до около 2,5 години.
Сега е на почти 4г и мога да кажа, че това е най-леката възраст до сега!!! Просто си се гледа сама
Да ви кажа то си зависи и от детето. Сега на мен ми е доста по трудна 
. Моята Мимка е доста палава и не се спира по цял ден, само тича, само бърника във всеки шкаф, отваря витрини и вече чупи чаши. Каквото можем сме прибрали и завързали, но тя пак си намира начини. Докато я махна от едното забранено място тя вече е на друго.
Не че се оплаквам, просто да добиеш представа.
Предпочитам да е такава вместо да стои на едно място
. Моята Мимка е доста палава и не се спира по цял ден, само тича, само бърника във всеки шкаф, отваря витрини и вече чупи чаши. Каквото можем сме прибрали и завързали, но тя пак си намира начини. Докато я махна от едното забранено място тя вече е на друго. Не че се оплаквам, просто да добиеш представа.
Предпочитам да е такава вместо да стои на едно място
Сега определено ти е по лесон,защото сега само яде,спи и си седи и знаеш че кадето си го оставила там ще го намериш.Най много да е паднал.Иначе като пролази вървиш след него като финикиец да не пипне нкъде,да не се одари.Като проходи първите крачки пак си до него защото то ходи,ходи и падне трябва даго дигнеш.Да не бръкне в някой контакт,да не си заклещи пръстите някъде,да не направи някаква беля и все трябва даси около него.Даже до 
не можеш да отидеш от него.Само ти върви след петите и прави бели.А ти за две минути не можеш да седнеш.Иначе когато си седити можеш да си вършиш спокойно всичко.
не можеш да отидеш от него.Само ти върви след петите и прави бели.А ти за две минути не можеш да седнеш.Иначе когато си седити можеш да си вършиш спокойно всичко. 
мойто мъниче беше доста спокойно бебче,въпреки че пълзи от как стана на 6 месеца и се движеше... занимаваше се с разни играчки,... но от как проходи ми е по-лесно и мнооого по-приятно.... по цял ден ходи след мен ( като магнитче е 
), ако иска нещо ме хваща за ръката и ме води да му го дам... може да излизаме и без количка, но само на къси разтояния, защото доста бързо се изморява...
), ако иска нещо ме хваща за ръката и ме води да му го дам... може да излизаме и без количка, но само на къси разтояния, защото доста бързо се изморява...
Докато не ходеше ми беше по-лесно отколкото сега. И за разходки(понеже не искаше да слиза от количката), и кафе можех да седна да пия спокойно(той си кротува пак в количката или спи),в къщи не ми ходеше по петите навсякъде.В момента е много изморително гледането и разходките.Предполагам, че като стане на 2-3 годинки ще стане по-лесно.
Зависис от детето-с голямата никога не сме имали проблеми,беше едно изключително кротко бебе,сега е послушно дете.Обича да рисува,да разглежда книжки.Веднъж като се каже за нещо,че не бива да го прави не се налага да повтарям.... 
Малката е пълна противоположност-в количката все ревеше и не искаше да седи.сега е ужасно палава.От момента,в който проходи нямам мира,трябва да съм до нея всяка секунда.Ха съм се обърнала,ха е сътворила някоя беля.Мога до припадък да повтарям,че не бива да пипа това или онова...,все едно не говоря на нея.Беше на 1г10м,когато я заварих покатерила се на кухненския плот,стъпила на ръба,отворила шкафа и се опитва да си вземе бонбон.Ужааааас.А колко пъти ходихме до болницата с подуто чело и посинени очи,посред нощ в пирогов,че глътнала гума на детски рожден ден,в яслата си намушкала хартиено топче в носа...Уж е голяма и знае какво не бива да прави,но...,пак го прави.Просто е ужасно палава,а аз имам и друго дете,което се сърди и иска внимание...
Малката е пълна противоположност-в количката все ревеше и не искаше да седи.сега е ужасно палава.От момента,в който проходи нямам мира,трябва да съм до нея всяка секунда.Ха съм се обърнала,ха е сътворила някоя беля.Мога до припадък да повтарям,че не бива да пипа това или онова...,все едно не говоря на нея.Беше на 1г10м,когато я заварих покатерила се на кухненския плот,стъпила на ръба,отворила шкафа и се опитва да си вземе бонбон.Ужааааас.А колко пъти ходихме до болницата с подуто чело и посинени очи,посред нощ в пирогов,че глътнала гума на детски рожден ден,в яслата си намушкала хартиено топче в носа...Уж е голяма и знае какво не бива да прави,но...,пак го прави.Просто е ужасно палава,а аз имам и друго дете,което се сърди и иска внимание...
Най-трудно беше малко преди да проходи и когато проходи, но не съвсем стабилно... т.е. има един период от към 6м, който ми беше много нанагорен... хем иска да ходи, хем за ръка (разбирай аз наведена), хем неиска в количката, щото вече нали е голяма, хем иска да я нося.... После особено като почна да казва да и не, стана значително по-лесно... можех да й обясня и тн. Сега е още по-лесно, ходи, тича, сама се пази от улицата, катери се стабилно, вкъщи може да играе сама и дори й е по-интересно в дадени ситуации.....
аз пък винаги съм казвала, че най-кошмарните месеци в живота ми /до момента/ са първите 8. такъв рев беше, кърмене до откат през 30 минути ,включително и през нощта, отказ да прояде, силни колики, безсъние, ама тотално, лашкане на ръце, каквото не можете и да си представите и едно вечно сърдито, намусено и втренчено гледащо дете без помен от усмивка. нищо не може да е по-зле от тогава. и рев, рев, рев, рев. ужас - направо ме втриса като си помисля, че и второто такова може дами се падне
а сега - детето ходи само, заиграва се, усмихва се !!!, говори, смее се, даже спи повече от 3 часа непрекъснат сън!!! и то през нощта !!!, разбира всичко и дори имаме комуникация някаква наша си. е, много и в пъти по-лесно ми е.
явно е въпрос на темперамент на детето и здрави нерви на майката
а сега - детето ходи само, заиграва се, усмихва се !!!, говори, смее се, даже спи повече от 3 часа непрекъснат сън!!! и то през нощта !!!, разбира всичко и дори имаме комуникация някаква наша си. е, много и в пъти по-лесно ми е.
явно е въпрос на темперамент на детето и здрави нерви на майката