- Публикувана: 13 ян. 2007, 16:48 ч.
- Последно мнение: 11 май 2007, 22:54 ч.
Според вас каква е причината да згубите бебчрто си?
При мен така и не се разбра точната причина за аборта! 
Или е било инфекция или скъсена шийка. Загубих бебето в 17 г.с. Доктора, който следеше бременността, ме беше прегледал седмица преди аборта и каза, че всичко си ми е наред. И изследванията бяха добри. Не искам да обвинявам никой. Станалото - станало!
Сега мина достатъчно време и почваме опитите отново!
Пожелавам от все сърце на нас и на всички други двойки, които искат да имат здрави пухкави бебета - това да ни се случи много скоро! Услех бъдещи майчици! Моля се горещо!
Или е било инфекция или скъсена шийка. Загубих бебето в 17 г.с. Доктора, който следеше бременността, ме беше прегледал седмица преди аборта и каза, че всичко си ми е наред. И изследванията бяха добри. Не искам да обвинявам никой. Станалото - станало! Сега мина достатъчно време и почваме опитите отново!
Пожелавам от все сърце на нас и на всички други двойки, които искат да имат здрави пухкави бебета - това да ни се случи много скоро! Услех бъдещи майчици! Моля се горещо!
Мисля си, че проблемите са комплексни и се отнасят за цялото здравеоипазване. Имам съвсем пресен пример с калекото на съпруга ми, който почина миналата седмица. Цели две седмици го държаха във Вътрешно отделение, без да предприемат нищо и да установят какви са проблемите му - изписаха го на сутринта, а вечерта на същия ден го приеха в Хирургия с кръвоизлив, който така и не беше овладян. Преди да го приемата втория път стоя 2 часа в коридора, в инвалидна количка, защото си го прехвърляха между отделенията - не можеха да решат кой да го приеме. Близките му платиха за кръвопреливането, което последва - 7 банки по 100 лева, които трябваше да се вземат от 100 км разстояние, защото Кръвна банка в нашия град не функционира. По същата причина / закритата Кръвна банка в нашата болница / ноември месец ходих в София да давам кръв за операцията на майка ми.
Мисля си, че това са красноречиви случаи за неефективността на нашата здравна система.
Заплащането на медицинския персонал е мизерно, затова те си решават проблемите по другия начин. Чрез рушвети. Който не иска да плати - да си носи последствията. Който няма пари - също. Освен това няка контрол и носене на отговорност.
Има ли осъден лекара за немарливост, за неадекватна реакция, за корупция, за злоупотреби ? Не мисля. Търгува се на общо основание със здравето и живота на хората, заради липсата на направления, клинични пътеки или инертност.
Да ме прощават съвестните медицински лица, но са твърде малко - повечето ти гледат в кесията и после те лекуват, ако си платиш подобаващо.
Сега си спомних как като лежах в интензивно отделение след секциото 2004 г. докараха една жена след току-що приключило секцио, още под въздействие на упойка, без да знае на кой свят се намира и завеждащият на нашето АГ отделение се изправи над леглото й и започна да й крещи, че мъжът й никакъв го нямал да дойде да си плати, къде се губел и какво си мислела тя, че ще става ....
Грабна и мобилния телефон, за да звъни на мъжа й, че се помайвал толкова, а операцията приключила .... Е, мъжет дойде - беше спукал гума и закъснял. Плати си - пред очите на всички.
Стана дълго, но ще ме прощавате.
Мисля си, че това са красноречиви случаи за неефективността на нашата здравна система.
Заплащането на медицинския персонал е мизерно, затова те си решават проблемите по другия начин. Чрез рушвети. Който не иска да плати - да си носи последствията. Който няма пари - също. Освен това няка контрол и носене на отговорност.
Има ли осъден лекара за немарливост, за неадекватна реакция, за корупция, за злоупотреби ? Не мисля. Търгува се на общо основание със здравето и живота на хората, заради липсата на направления, клинични пътеки или инертност.
Да ме прощават съвестните медицински лица, но са твърде малко - повечето ти гледат в кесията и после те лекуват, ако си платиш подобаващо.
Сега си спомних как като лежах в интензивно отделение след секциото 2004 г. докараха една жена след току-що приключило секцио, още под въздействие на упойка, без да знае на кой свят се намира и завеждащият на нашето АГ отделение се изправи над леглото й и започна да й крещи, че мъжът й никакъв го нямал да дойде да си плати, къде се губел и какво си мислела тя, че ще става ....
Грабна и мобилния телефон, за да звъни на мъжа й, че се помайвал толкова, а операцията приключила .... Е, мъжет дойде - беше спукал гума и закъснял. Плати си - пред очите на всички. Стана дълго, но ще ме прощавате.
От няколко дни гледам темата и нямам сили да почна да пиша... Понеже и не знам точно как да гласувам в анкетата...
При мен причината се оказа в плацентата. Парамаргинално прикрепване на пъпната връв към плацентата и множество инфарктни огнища по нея. От многото прочетено от мен по темата стигнах до извода,че все пак проблема е можело да бъде открит. Ако бях отишла на доплер,мисля,че щеше да се види намаления кръвоток към бебето. Защо обаче се е получило това така и не разбрах. Всичките изследвания,които ми казаха да направя след това, са отрицателни. Аз нямаше как да разбера,че има проблем-наддавах нормално,чувствах се отлично до последния момент. Ходех редовно на консултации-2 дни преди случката бях и уж всичко беше наред. Даже тогава пред кабинета на д-рката имах чувство,че бебето иска да изскочи през корема ми,така добре се движеше. И два дни по-късно спря да мърда... Сменила съм няколко лекари докато се опитвах да забременея,и когато попаднах на тази д-рка,бях убедена,че тя е моя д-р. Благодарение на нейната помощ забременях,тя се радваше заедно с мен на бебчо как расте... Страшно болно ми стана,когато ми каза,че бебето ми не е имало шанс и 5 дни по-рано да го беше извадила,а тук,във форума,прочетох за много подобни случаи с друго развитие/слава богу/. Просто нещата са били уловени навреме...а при мен никой не го видя... Понякога обвинявам и себе си,защото много пъти си мислех да отида още веднъж на 3Д,но и се бях доверила напълно на д-рката и си казах,щом тя не казва,значи всичко е наред и няма нужда... Сега знам,че следващия път много неща ще върша самата аз,за лично успокоение. Но дали ще има следващ път? Понякога изтръпвам при мисълта,че това може да е бил и единствения ми шанс да имам свое дете...
При мен причината се оказа в плацентата. Парамаргинално прикрепване на пъпната връв към плацентата и множество инфарктни огнища по нея. От многото прочетено от мен по темата стигнах до извода,че все пак проблема е можело да бъде открит. Ако бях отишла на доплер,мисля,че щеше да се види намаления кръвоток към бебето. Защо обаче се е получило това така и не разбрах. Всичките изследвания,които ми казаха да направя след това, са отрицателни. Аз нямаше как да разбера,че има проблем-наддавах нормално,чувствах се отлично до последния момент. Ходех редовно на консултации-2 дни преди случката бях и уж всичко беше наред. Даже тогава пред кабинета на д-рката имах чувство,че бебето иска да изскочи през корема ми,така добре се движеше. И два дни по-късно спря да мърда... Сменила съм няколко лекари докато се опитвах да забременея,и когато попаднах на тази д-рка,бях убедена,че тя е моя д-р. Благодарение на нейната помощ забременях,тя се радваше заедно с мен на бебчо как расте... Страшно болно ми стана,когато ми каза,че бебето ми не е имало шанс и 5 дни по-рано да го беше извадила,а тук,във форума,прочетох за много подобни случаи с друго развитие/слава богу/. Просто нещата са били уловени навреме...а при мен никой не го видя... Понякога обвинявам и себе си,защото много пъти си мислех да отида още веднъж на 3Д,но и се бях доверила напълно на д-рката и си казах,щом тя не казва,значи всичко е наред и няма нужда... Сега знам,че следващия път много неща ще върша самата аз,за лично успокоение. Но дали ще има следващ път? Понякога изтръпвам при мисълта,че това може да е бил и единствения ми шанс да имам свое дете...
KikiNiki 
!Миличка недей да мислиш така.Ще имаме втори шанс .Вярвай моляте!
Има ли осъден лекара за немарливост, за неадекватна реакция, за корупция, за злоупотреби ? Не мисля. Търгува се на общо основание със здравето и живота на хората, заради липсата на направления, клинични пътеки или инертност.
Да ме прощават съвестните медицински лица, но са твърде малко - повечето ти гледат в кесията и после те лекуват, ако си платиш подобаващо.
Incandescent Абсолютно съм съгласна с теб. 
Но тази търговия отне и продължава да отнема живота на невинни хора.И се чудя докога?!? 
new_mom ->
Толкова ми е болно,че чак не е истина.Тук може да не ми личи като пиша ,но нямам сили да търся отговорност и да ги съдя.Болката е ужасно голяма,раните са неописуемо дълбоки и неискам някой да рови в тях.За всеки има видов ден ,за всеки има възмездие.Аз съм го каза по горе- нека им се случи най голямата болка ,най-голямата мъка за да видят какво е.Моето сърце е разбито и вечер като си легна пред очите ми е детенцето ми мъничко синичко плачещо и как го изнасят като някакво животно в подлогата.Не ми позволиха да го зърна да го гушна 
да се сбогувам с него,незнам дали се е мъчило .Починало е съвсем само и се чувствам като най долния предател,защото го оставих само и не настоявах да ми го дадат да го видя.Всъщност помолих,но ми казаха ,че не ми трябвало да го виждам,защото после щяла съм да страдам още повече.
От една страна обвинявам себеси защото незнаех ,че на мен ми трябват специялни изследвания за отрицателни резус фактор и специално лечение ,но от друга страна мамка му стара
ние ли трябва да си искаме иследвания,ние ли трябва да си назначаваме лечения.За какво са тези лекари? 
За какво плащаме здравни осигуровки??!? За да убиват нас и децата ни ли?!?
Спирам че стана дълго а и немога да пиша вече.... прекалено много боли
!Миличка недей да мислиш така.Ще имаме втори шанс .Вярвай моляте! Има ли осъден лекара за немарливост, за неадекватна реакция, за корупция, за злоупотреби ? Не мисля. Търгува се на общо основание със здравето и живота на хората, заради липсата на направления, клинични пътеки или инертност.
Да ме прощават съвестните медицински лица, но са твърде малко - повечето ти гледат в кесията и после те лекуват, ако си платиш подобаващо.
Но тази търговия отне и продължава да отнема живота на невинни хора.И се чудя докога?!? new_mom ->
Толкова ми е болно,че чак не е истина.Тук може да не ми личи като пиша ,но нямам сили да търся отговорност и да ги съдя.Болката е ужасно голяма,раните са неописуемо дълбоки и неискам някой да рови в тях.За всеки има видов ден ,за всеки има възмездие.Аз съм го каза по горе- нека им се случи най голямата болка ,най-голямата мъка за да видят какво е.Моето сърце е разбито и вечер като си легна пред очите ми е детенцето ми мъничко синичко плачещо и как го изнасят като някакво животно в подлогата.Не ми позволиха да го зърна да го гушна да се сбогувам с него,незнам дали се е мъчило .Починало е съвсем само и се чувствам като най долния предател,защото го оставих само и не настоявах да ми го дадат да го видя.Всъщност помолих,но ми казаха ,че не ми трябвало да го виждам,защото после щяла съм да страдам още повече. От една страна обвинявам себеси защото незнаех ,че на мен ми трябват специялни изследвания за отрицателни резус фактор и специално лечение ,но от друга страна мамка му стара
ние ли трябва да си искаме иследвания,ние ли трябва да си назначаваме лечения.За какво са тези лекари? За какво плащаме здравни осигуровки??!? За да убиват нас и децата ни ли?!? Спирам че стана дълго а и немога да пиша вече.... прекалено много боли
Днес бях на преглед и лекарката установи, че наистина имам много къса шийка и по-малка матка, което според нея е било основна причина за моя спонтанен аборт. И най-вероятно при следваща бременност ще трябва да ми се прави серклаж и да си почивам повече. И отново ме обвзе страх дали ще има следващ път.............Освен това имам и голяма раничка, която задължително трябва да излекувам
За първата опция гласувах. Хем при двама лекари ходих, уж за по-сигурно. Но за мен най-виновна си остава акушерката от ЖК. Никога няма да забравя думите й, когато я попитах защо ми се подува само десния крак: "Ти се радвай, че е само единия, а не и двата." и как ми казваше: "Ти си ни най-безпроблемната бременна" . За 7 месеца нито веднъж не ми измери обиколката на корема и едва в 6 месец ми пусна ПКК, не обърнаха внимание, че времето на кръвосъсирване е много под нормалното и левкоцитите са високи. Може би тогава все още е имало шанс. Но никой нищо не направи, защото бях безпроблемна. Това е.
И още нещо искам да ви кажа, момичета, Ще Има Следващ Път. Не трябва да се страхуваме, ще има и той ще е различен - ще е прекрасен.
И още нещо искам да ви кажа, момичета, Ще Има Следващ Път. Не трябва да се страхуваме, ще има и той ще е различен - ще е прекрасен.
[ Вчерах говорих мой приятел от болницата в ковто ме изродиха и той ми каза"ако бяха ти направили нужните изследвания и нужните инжекции които се поставят на жени с отрицателен резус фактор и детето щеше да се роди здраво и ти щеше да си жива,а ако беше го износила така щяхме да загубим теб."]
Pri purva bremennost Rh(-) ne predstavliava problem nito za bebeto, nito za maikata.
Ako Rh-otricatelna mama ima bebe s polojiteno Rh i kruv ot bebeto premine v kruvta na maikata, organizmut na maikata vuzpriema Rh-polojitelnite kruvni tela kato chujdi i obrazuva anti-tela. Preminavaneto na kruv ot bebeto kum maikata stnava nai-chesto prez placentata po vreme na samoto rajdane i veroiatnostta ne e mnogo goliama (v smisul - ne se sluchva vseki put). Dori i da se sluchi bebeto e veche rodeno i anti-telata v kruvta na maikata ne mogat da mu navrediat.
Tezi anti-tela, obache, ostavat v kruvta na maikata i ako tia zabremenee otnovo s Rh(+) bebe organizmut i shte "napadne" bebeto i moje da dovede do razlichni stepeni na anemia, a v niakoi po-tejki sluchai dori i do smurt na bebeto (pazi boje).
Za da se predotvrati tova, na Rh(-) maikite se slaga injekcia Rh immune globulin (sukrateno RhoGAM) v 28-ma sedmica i oshte vednuj v srok ot 72 chasa sled rajdaneto - vseki put. Tova na praktika e neobhodimo samo ako bebeto e Rh(+), no vmesto da se praviat slojni i bolezneni za maikata izsledvania lekarite predpochitat prosto da slojat injekciata - vreda niama.
Margi, tazi injekcia e muskulna, taka che moje i da sa ti ia slojili (bie se v bedroto). Ako ne sa ti ia slojili i mujut ti e sushto Rh(-) niama za kakvo da se bezpokoish, zashtoto moje da imate samo Rh(-) bebeta i v takuv sluchai nikoga niama da si nesuvmestima s bebeto.
Ako ne sa ti ia slojili, obache, i bebo e bil Rh(+) shte triava mnogo da vnimavash sledvashtia put - ako pak e Rh(+) bebeto shte triava postoianno da ti nabljudavat nivoto na anti-telata po vreme na bremenostta i ako se povishat moje da se naloji da se preliva Rh(-) kruv na bebcho sled kato se rodi.
Nepremenno govori za tova sus sledvashtia si lekar. Moje i da ima niakakuv nachin da se anulirat tezi anti-tela.
Uspeh i ako ti triabva poveche info kaji mi shte ti izpratia med. statii po vuprosa.
PS: Izviniavam se oshte vednuj na vsichki che pisha na latinica
Превеждам го да удобство заради полезната информация.
new_mom, защо не се регистрираш? Така ако някой има въпрос, може да използва опцията за лично съобщение, а ти можеш да бъдеш полезна
.
new_mom, защо не се регистрираш? Така ако някой има въпрос, може да използва опцията за лично съобщение, а ти можеш да бъдеш полезна
. Цитат
При първа бременност Рх(-) не представлява проблем нито за бебето, нито за майката.
Ако Рх-отрицателна мама има бебе с положитено Рх и кръв от бебето премине в кръвта на майката, организмът на майката възприема Рх-положителните кръвни тела като чужди и образува анти-тела. Преминаването на кръв от бебето към майката стнава най-често през плацентата по време на самото раждане и вероятността не е много голяма (в смисъл - не се случва всеки път). Дори и да се случи бебето е вече родено и анти-телата в кръвта на майката не могат да му навредят.
Тези анти-тела, обаче, остават в кръвта на майката и ако тя забременее отново с Рх(+) бебе организмът и ще "нападне" бебето и може да доведе до различни степени на анемия, а в някои по-тежки случаи дори и до смърт на бебето (пази боже).
За да се предотврати това, на Рх(-) майките се слага инжекция Рх иммуне глобулин (съкратено РхоГАМ) в 28-ма седмица и още веднъж в срок от 72 часа след раждането - всеки път. Това на практика е необходимо само ако бебето е Рх(+), но вместо да се правят сложни и болезнени за майката изследвания лекарите предпочитат просто да сложат инжекцията - вреда няма.
Марги, тази инжекция е мускулна, така че може и да са ти я сложили (бие се в бедрото). Ако не са ти я сложили и мъжът ти е също Рх(-) няма за какво да се безпокоиш, защото може да имате само Рх(-) бебета и в такъв случай никога няма да си несъвместима с бебето.
Ако не са ти я сложили, обаче, и бебо е бил Рх(+) ще трява много да внимаваш следващия път - ако пак е Рх(+) бебето ще трява постоянно да ти наблюдават нивото на анти-телата по време на бремеността и ако се повишат може да се наложи да се прелива Рх(-) кръв на бебчо след като се роди.
Непременно говори за това със следващия си лекар. Може и да има някакъв начин да се анулират тези анти-тела.
Успех и ако ти трябва повече инфо кажи ми ще ти изпратя мед. статии по въпроса.
ПС: Извинявам се още веднъж на всички че пиша на латиница
Ако Рх-отрицателна мама има бебе с положитено Рх и кръв от бебето премине в кръвта на майката, организмът на майката възприема Рх-положителните кръвни тела като чужди и образува анти-тела. Преминаването на кръв от бебето към майката стнава най-често през плацентата по време на самото раждане и вероятността не е много голяма (в смисъл - не се случва всеки път). Дори и да се случи бебето е вече родено и анти-телата в кръвта на майката не могат да му навредят.
Тези анти-тела, обаче, остават в кръвта на майката и ако тя забременее отново с Рх(+) бебе организмът и ще "нападне" бебето и може да доведе до различни степени на анемия, а в някои по-тежки случаи дори и до смърт на бебето (пази боже).
За да се предотврати това, на Рх(-) майките се слага инжекция Рх иммуне глобулин (съкратено РхоГАМ) в 28-ма седмица и още веднъж в срок от 72 часа след раждането - всеки път. Това на практика е необходимо само ако бебето е Рх(+), но вместо да се правят сложни и болезнени за майката изследвания лекарите предпочитат просто да сложат инжекцията - вреда няма.
Марги, тази инжекция е мускулна, така че може и да са ти я сложили (бие се в бедрото). Ако не са ти я сложили и мъжът ти е също Рх(-) няма за какво да се безпокоиш, защото може да имате само Рх(-) бебета и в такъв случай никога няма да си несъвместима с бебето.
Ако не са ти я сложили, обаче, и бебо е бил Рх(+) ще трява много да внимаваш следващия път - ако пак е Рх(+) бебето ще трява постоянно да ти наблюдават нивото на анти-телата по време на бремеността и ако се повишат може да се наложи да се прелива Рх(-) кръв на бебчо след като се роди.
Непременно говори за това със следващия си лекар. Може и да има някакъв начин да се анулират тези анти-тела.
Успех и ако ти трябва повече инфо кажи ми ще ти изпратя мед. статии по въпроса.
ПС: Извинявам се още веднъж на всички че пиша на латиница
da, ako veche ima obrazuvani antitela niama polza da se bie RhoGAM.
krasi, ne znam dali ti e bila purva bremennost, no ako da - antitelata e vuzmojno da se obrazuvat rano v bremenostta i da navrediat dori i na purvo bebe, ako po niakakuv nachin premine kruv prez placentata. dosta po-redki sa sluchaite, dokolkoto znam - nai-veroiatno ako maikata ima naikakva zlopoluka (kato padane), ili puk j praviat amniosinteza (tova e iztegliane na okoloplodni vodi). lekarite davat RhoGAM vseki put kato ima sumnenie che placentata na Rh(-) maika e bila neshto razbutana i moje da e prokurvila, dava se i pri vaginalno prokurviavane.
namerih edna mnogo hubava i podrobna statia za Rh(-) i iztochnikut e mnogo seriozen (WebMD) - na anglijski e i koito znae ezika moje da ia prochete v original na slednia adres
http://www.webmd.com/content/article/4/1680_51841.htm
vuobshte, kojto znae anglijski chetete WebMD.com - tova e mnogo seriozen website za medicinska informacia. mojete namerite info po vsiaka tema.
ako niakoi se interesuva ot statiata ili druga tema, no ne znae anglijski pishete mi na mila_mihova@abv.bg - shte vi preveda, kogato imam malko svobodno vreme.
krasi, ne znam dali ti e bila purva bremennost, no ako da - antitelata e vuzmojno da se obrazuvat rano v bremenostta i da navrediat dori i na purvo bebe, ako po niakakuv nachin premine kruv prez placentata. dosta po-redki sa sluchaite, dokolkoto znam - nai-veroiatno ako maikata ima naikakva zlopoluka (kato padane), ili puk j praviat amniosinteza (tova e iztegliane na okoloplodni vodi). lekarite davat RhoGAM vseki put kato ima sumnenie che placentata na Rh(-) maika e bila neshto razbutana i moje da e prokurvila, dava se i pri vaginalno prokurviavane.
namerih edna mnogo hubava i podrobna statia za Rh(-) i iztochnikut e mnogo seriozen (WebMD) - na anglijski e i koito znae ezika moje da ia prochete v original na slednia adres
http://www.webmd.com/content/article/4/1680_51841.htm
vuobshte, kojto znae anglijski chetete WebMD.com - tova e mnogo seriozen website za medicinska informacia. mojete namerite info po vsiaka tema.
ako niakoi se interesuva ot statiata ili druga tema, no ne znae anglijski pishete mi na mila_mihova@abv.bg - shte vi preveda, kogato imam malko svobodno vreme.
Бих искала да добавя още нещо към всички "причини" да изгубим бебетата си.
Както вече съм разказвала моето бебче се роди със сърдечна малформация. Причината за нея е неустановима както за мен така и за всички, с които съм направила консултация. Още по-жалко е, че не е могла да бъде установена още по време на бременноста. Може би не съм направила "всички възможни" изследвания, но кой би могъл!? Правила съм обаче амниоцентеза, консултация с Д-р Мазнейкова също и всичко това не защото съм имала някакви съмнения, а така, за да съм спокойна. Въпреки това - сърдечна малформация, грешка на природата. Не обвинявам никого. Гинеколозите си "свършиха работата". Родих нормално, бебето изплака веднага. Това, което продължава да ме притеснява е, че от Родилно отделение изписаха дъщеричката ми като "клинично здрава", вкл. с направени ваксини. Само 3 дни след това започна нашето "ходене по мъките". Не мога да спра да мисля, че това "недоглеждане" от страна на педиатрите е допринесло за фаталния изход от животоспасяващата сърдечна операция, през която премина моето детенце.
Както вече съм разказвала моето бебче се роди със сърдечна малформация. Причината за нея е неустановима както за мен така и за всички, с които съм направила консултация. Още по-жалко е, че не е могла да бъде установена още по време на бременноста. Може би не съм направила "всички възможни" изследвания, но кой би могъл!? Правила съм обаче амниоцентеза, консултация с Д-р Мазнейкова също и всичко това не защото съм имала някакви съмнения, а така, за да съм спокойна. Въпреки това - сърдечна малформация, грешка на природата. Не обвинявам никого. Гинеколозите си "свършиха работата". Родих нормално, бебето изплака веднага. Това, което продължава да ме притеснява е, че от Родилно отделение изписаха дъщеричката ми като "клинично здрава", вкл. с направени ваксини. Само 3 дни след това започна нашето "ходене по мъките". Не мога да спра да мисля, че това "недоглеждане" от страна на педиатрите е допринесло за фаталния изход от животоспасяващата сърдечна операция, през която премина моето детенце.