"Добрите и възпитани родители"

Така и не ми стана ясно защо е спорът стари-млади, когато става въпрос за възпитание? 
Възпитанието на днешните родители е резултат от възпитанието на днешните баби и дядовци. Всичко това формира в момента внуците.
Как да са възпитани днешните млади, когато днешните стари не са си свършили работата?
Всичко е навързано...
Чудим се откъде толкова агресия в децата ни. Ами огледайте се наоколо - колко агресия кипи само в този форум? Ами в някой подчертано мъжки?
А малките ангелчета попиват ли, попиват...

Права си, аз още в началото споделих-аз съм нагрубявана от възрастни още в ония времена...бях чавдарче още.Та възпитанието....уж върви с времето, но се и предава от поколение на поколение.Да, колело е, кръговрат.И като примесиш променената действителност и се получава един малък хаос в момента.Много е обширна темата, няма еднозначен отговор...

Значи въпреки всичко осъзнаваме, че с нас е направена грешка и не бива да позволяваме да се повтаря.

Обикновено, когато ние сме страдали от нещо в детството ни-гледаме да не го повтаряме и пренасяме и в нашето семейство вече.Да, но пък правим явно други неща, подобни или различни, които пък са в ущърб на нашите деца и т.н. и т.н.Колелото се върти...А и много хора повтарят грешки, именно напътствани от старо поколение.

Само аз май схващам по друг начин думите на тайна. Май идеята е подобна на мита за идеалната форумка. Аз го тълкувам като учудване от това, че повечето родители, когато се съберат на едно място и започнат да споделят опит, изведнъж се оказват идеални - спокойни, уравновесени, обгрижващи, обръщащи внимание, следващи всички правила, а самите те се оказват най-съвестните граждани. Да, ама после се разделят и изведнъж тези идеални родители се оказват много различни - уравновесените удрят шамари, спокойните псуват, спазващите правилата пресичат с дечицата си на червено и т.н.
Т.е. става дума за разликата между родителството на думи и родителството на дела.
За другото съм съгласна - поколенията винаги са били различни, както и нашите деца ще са различни след години.
Наистина проблемът у нас се подсилва и от това, че нашите родители и техните преди това са от типа "прекалено обгрижващи" и трудно намират границата между помощ и съпричастност и пряката намеса, но това е друга тема. Дано ние сме по-различни, но не вярвам - като чета колко майки казват "аз ще ДАМ на детето ми образование", "трябва да подсигуря на детето ми жилище, кола, хубава работа, висок стандарт и т.н.", като това мислене започва от невръстна възраст на децата и стига до 50-тата или 60-тата им година (т.е. докато са живи родителите им). А къде отива самостоятелността и удовлетворението, че си постигнал нещо сам?
Същевременно, няма спор, че на нашето поколение е далеч по-трудно да си родител, защото се налага да работиш (примерно) на 2 или 3 еста, да се доказваш ежедневно, да се бориш, а в същото време все по-кратки часове си с децата си, като личното време и пространство се свежда до минимум, а здравите нерви постепенно стават мит.
Всъщност, темата май може да има няколко аспекта  .
Най-малкото ме накара да се замисля.

Ама то това за всичко е така, не само за родителстването!
И за възпитанието.Да-пред хората и на думи едни са едни, в действителност са други...много ясно...това си го знаем...
Ето ви нещо за размисъл...

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=157346.0


Вчера влизам в аптеката и една баба пред мен-вика-за детето сиропче/ говори умалително/Пита я аптекарката-на колко е детето и бабата се изцепи-ми на 42.....Мааалко оФФ, ма поне е смешно

Не мога да се съглася с теб.Възпитаничка съм на Немска гимназия от времето,когато преподавателите бяха немци от ГДР.По-студени хора не съм срещала през живота си,абсолютно лишени от емоции,роботи.А относно германчетата-по-невъзпитани,разглезени и ужасни деца няма,достатъчно съм ги гледала по морето какво правят.Ако моите деца бяха като тях,щях да се чувствам най-провалилият се родител.Да оставиш децата си да правят какво си искат и да се държат като пуснати в гората изобщо не го намирам за голямо постижение.

  Azaf, точно това исках да кажа , но май не съм успяла да го изразя правилно. Благодаря ти! Не съм искала да става  спор на тема  младите срещу старите , но то така излезе, за което съжалявам.

Благодаря и на Mama_Nana и тя е разбрала какво исках да кажа.

 Ето и един пример: Правя забележка на внука, че не е хубаво да удря другите и му обяснявам ,че няма да му е приятно да го ударят него.Това го чува една майка на 6 годишно момиченце и ми казва: Ама как ще го учиш така, по добре той да бие ,та да не го бият него.Аз на моята дъщеря съм и казала да се бие тя, за да не я бият нея.

А аз вчера научих, че според бабите в блока съм майка-садист и си тормозя детето.
Калина е в детския пубертет, тръшка се за всяко нещо, плаче, ако и кажеш дума накриво. Когато тръшкането стане неконтролируемо и не мога да и отвлека вниманието я хващам и я нося в нейната стая. Вратата и се отваря по-трудно, тя не може да я отвори сама, затова се тръшка и реве от яд около 10 минути, а аз си лекувам беса и нервите в съседната стая. За мен това е правилния начин, не само, защото съм го чела, а и защото в такива периоди на бяс ми идва да и цапна 2 шамара, което разбира се доникъде няма да доведе. След 10 минути, когато се успокои, влизам при нея, гушвам я и и обяснявам кротко, тогава вече ме слуша. Добре, но отскоро сме в самостоятелен апартамент, където в блока са предимно пенсионери и, макар, че познавам повечето откакто се помня, тръгнаха слухове, че сме си биели детето, затова ревяло така. Длъжна ли съм и имам ли физическата възможност да обяснявам на всеки отделно, че това не е така. Мисълта ми е, че понякога "отдадените на внуците си хора" си правят погрешни изводи.
Перфектни родители няма. Никой не се ражда родител, всеки се учи да бъде такъв. На фона на днешната детска агресия на едно поколение, което е бито доста по-малко от предишните, кой може да каже кой е бил прав- дали родителите, които  никога не удрят децата си или бабите и дядовците ни, които следваха поговорката "Бий Иванчо, за да не биеш Иван"?

Ама много ясно-такива винаги е имало и ще има.Няма какво да се чудите.Хората са различни.Доброто за едни е едно, за други-друго.
Аз пак не загрявам обаче насоката на темата, така зададена е толкова обширна, даже и примерът ти, Тайна не ме  повежда в посоката на мисли, която ти целиш...Може би наистина мозъкът ми се е стопил на половина напоследък

Първо цитирах психолог, с установено име сред попрището. Личният ми опит е твърде оскъден, за да си позволя да вадя изводи. Точно по тази причина казах, че съм против деленето на "преди" и "сега" - именно казвайки, че винаги има всякакви.  Преди е имало сприхави и сега има такива. Против съм поставянето под общ знаменател. И преди е имало родители, които са се грижели за душте на децата си - ДА - виждам ги сега, радвам се, съжалявам само, че моите родители не са били такива, но не ги осъждам. Като цяло за мен темата е безсмислена. Не искам да обидя авторката, жената е имала причина да я пусне, нещо я е възмутило, съгласна съм, против съм само относно деленето "преди и сега". Има приказка "Каквото е било ще бъде". Да прекратим безсмислените спорове!