Жена ми не желае да общува с моето дете! Помощ!

признавам, че не съм прочела цялата тема и съжалявам, ако ще повторя нещо...
Не виждам каква е връзката на любовта с режима   Ако и налагаш някакви правила, значи, че не я обичаш ли?! Всяка къща си има правила и всеки, който пребивава в нея се съобразява с тях. Те важат за всички. Децата обичат да знаят какво да правят и как да се държат и това трябва да им се каже/покаже, а не да се оставят сами да се сетят...защото те нямат нашия социален опит. Това не означава като сбърка да и се навикаш. Означава от една страна да не и даваш възможност да сбърка, като и обясниш ясно и приятелски нещата и от друга - да я насърчаваш, когато се държи както трябва.

Понеже преживяхме една драма с една баба, която идва и си отива, когато си иска в нашата къща, именно защото много обича внучето си, ще ти кажа от личен опит, че това е супер изнервящо. Може би за жена ти също е изнервящо, когато му се иска на детето да идва...ами тя може да има други планове...а и един гост, бил той и много близък, винаги разстройва ритъма на семейството. И тогава всички дребни неща започват да те рдазнят... Решението кога Мари да идва зависи от семейството на майка и от твоето семейство. Не може това да определя едно 8 годишно дете! Освен всичко друго, колкото и да е добра и възпитана, скоро ще разбере /ако още не го е направила/, че това е чудесен начин да ви манипулира и когато не и оттърва при единия, ще ходи при другия. Сърцето на татко ще е винаги отворено за нея и това се доказва по много и различни начини...а и в сърцето на татко има и други хора /и това е съвсем нормално/, за които също трябва да се помисли.Това не означава, че Мари ще е пренебрегната! Мисля, че е достатъчно голяма и може да разбере тези неща, ако и се обяснят по подходящ начин.
Между другото, има една книга, казва се "Всичко е в думите" на една френска авторка...има интересни и полезни неща за това как да разговаряме с децата си и как да им поднасяме неприятните за тях факти, така че да не ги нараним и да имат ефект.
сложна е ситуацията, в която си попаднал, но не е неразрешима.
успех ти желая 

Абсолютно съм съгласна...Съжелявам ,но и на мен няма да ми е приятно ако синът на мъжът ми идва и си отива когато му кефне(на 6 год. е).И честно,малко ме дразнят изказванията ти,ама няма да подчертавам....говориш някак много странно за дъщеря си Мари.
Когато синът му дойде в нас,тои е на гости...тои си има дом,там кадето е майка му.И когато е в кещи се съобразява с мен,помага ми ако му кажа(учтиво естествено),пази тишина когато малката спи,прибира си играчките(защото такъв е редът в къщи,които си направи боклук си го чисти..аз не съм слугиня).И ако аз направя забележка за нещо,мъжът ми е зад мен,защото ако не е,това означава ,че не сме никакво семеиство,ако се получават разногласия в негово присъствие.Обичам го,но редът се спазва.
Не оправдавам жена ти,но и ти не мислиш рационално...,и ако искаш да си запазиш семеиството,трябва да се съобразиш малко с жена си..защото тогава ще има още едно неориентирано дете като Мари,т.е. малката и сестричка.
Незнам,малко объркано го написах...стискам ви палци да се разберете.

megan79 накара ме да се замисля за някои неща и честно казано ми стана мъчно...Защо домът на детето на съпруга ти да е там където е майка му, нали съпруга ти му е баща...Защо делите така децата си? Детето на съпруга ти е длъжно да се съобразява с теб...Съгласна съм по принцип, но някак си нито една биологична майка не го казва по този начин... Представи си че един ден се разделиш със съпруга си и твоето собствено дете му ходи на гости. Ако прочетеш тези думи казани от новата съпруга за твоето собствено дете, няма ли да те заболи?

Моя гледна точка:
От изброените тук лица могат да се идентифицирам единствено с Мари, като дете на разделени родители, чиито баща има второ семейство.
Тъжен татко, искам да ти кажа, следното - втората съпруга на баща ми се появи доста рано в живота ми, за съжаление не след раздялата на родителите ми. Тя беше една от основните фактически причини за нея. Моят татко е бил "голямата й любов" в училище, след неуспешен първи брак за нея се превръща в истинска обсесия. Години на преследване, в първите от които е била и повод за смях от страна на баща ми и негови приятели. Но с много упорство и постоянство постигна своето.
Имах пълното основание да не уважавам и приемам човек разрушил семейството ми.
Но тази жена със сравнително скромен потенциал и произход прояви истинска толерантност и търпимост към мен. Независимо от броя и времетраенията на "гостуванията ми".
Нещо повече - СЪЗДАДЕ УСЛОВИЯ ДА ИЗГРАДЯ ОТНОВО ПЪЛНОЦЕННА ВРЪЗКА С БАЩА МИ!
НИКОГА не е поставяла под съмнение дали аз съм част от него или не. И защото дъщеричката ти е още малка, да ти кажа от нейно име - независимо при какви обстоятелства - ТИ винаги ще бъдеш част от нея, болезнена или допълваща, за добро или за зло. ЛИПСАТА ТИ винаги ще бъде част от нейния живот.
Разбира се, когато се появи брат ми /винаги говоря така за него, от самото му раждане. Никога не ми е е бил "полубрат" или нещо друго и заслугата за това е на майка му/, та тогава, разбира се, майка му постави неговите материални интереси на първо място над моите. Заради неуредени с развода въпроси. Но вече беше създава достатъчно добра атмосфера, за да не искам да я разруша, за да поискам сама, доброволно и предварително да декларирам, че се отказвам от неща, над които имах права - в името на общата ни хармония, на спокойствието и щастието на баща ми и заради любовта която изпитах към новороденото слънчице и която впоследствие стана взаимна.
Не съжалявам и грам! Имам целия свят в очите на един полувъзмъжал тийнейджър, който ме боготвори така, както малко братя и сестри отрасли заедно се обичат. И забележи без да знае и стотна от историите отпреди появяването му на бял свят и моите "жертви" в негово име.
Тази идилийка, която ти описвам си имаше цена - много трудно финансово детство, спорадични обвинения от страна на майка ми.
Сигурно и Д./втората съпруга/ е платила своята малка или голяма цена, заради присъствието ми в живота й.
Но финала е heppy end и за нея и за мене.
Основното ни занимание сега е да пием дълги кафета, да се радваме на хлапето и "дуднем" по адрес на баща ми.

Запомни, никога нямаше да й простя нито миналото, нито ако беше застнала между мен и баща ми.
И на него нямаше да простя.
По-важното е, че и той нямаше да й прости.
Знаеш как с годините се натрупват негативи и накрая каручката се преобръща.
Не знам какво очаква настоящата ти спътничка?!
Има мъже, които с лекота забравят децата си и при най-малка външна намеса / Ще ме извинят някои дами тук, но в отношенията - ти и детето ти - именно тя е "външен", трети фактор/. А ти очевидно не си от този тип мъже.

Обясни на партньорката си ясно как стоят някои принципни неща, за да може и вашето детенце да расте в окръглен и пълноценен свят и да среща само обич и положително отношение.

Когато мисля за това как бих живяла с партньор със собствено дете, усещам как на моменти ситуацията ще ми е в тежест, ще има неща, които ще ме дразнят. Но знам и със сигурност едно, че ако го обичам и държа на него ще се уча на поведение не от майка си /и затова има история/, а от "мащехата си"!

p.s. Извинявам се за дългия пост

Аз пък не виждам защо да е нереално Мари да има свой ДОМ и при мама и при татко. Реалността е такава, каквато си я направиш, да, понякога с цената на компромиси. Имам познат, чиято дъщеря живее 6 месеца при единия родител, 6- при другия/защото са от различни градове/. Правилата в съответния дом се определят от всички живущи в него, а за възпитанието  имат принос и новите партньори, но тежката дума е на мама и тати.
Не мога да приема като оправдание за промененото отношение на Лили към Мари дребните й прегрешения, които Тъжен татко е посочил в първия си пост. Първо, това е 7-8 годишно дете и второ- дори и да не е толкова добра, внимателна и справедлива, колкото баща й я описва не е това начинът да се променят нещата. Също така не приемам и предположението на тези, които смятат, че проблемът е в хаотичните посещения на Мари. В крайна сметка не те посещават родителите ти или бабата, която искала да помага, а детето на мъжа, който обичаш. Защо изобщо посещенията му да се приемат като на гост, а не като част от семейството!?
Не мога да намеря друго обяснение за поведението на Лили, освен евентуална ревност от детето и/или майка му. Може би жената се чувства несигурна в твоите чувства, Тъжен татко. Не казвам, че има основания, но не е зле да помислиш как да я увериш, че сърцето ти е голямо и там има място за всички. Поговорете за страховете й и желанията й, а ако толкова се налага може и да помолиш Мари да прибере моливите, да не буди Ива и т.н. Не знам какво точно сте се споразумяли, като сте решили да се съберете, но явно не всички карти са били сложени на масата.

Да и на мен ми е мъчно за детето,при условие че и там където е при майка си(незнам какъв дом му е изградила тя,в предния бях ходила и беше някаква кочина),незнам дали може да се каже че му е дом(не ми се коментира)...И виждам че синът му не расте в средата ,която трябва да расте,....но е така...тук той е на гости

Да, татко, така е. И на мен ми беше чудно в отношенията с бившия ми мъж. Тя го разведе, тя е победителката, но изпитва ревност. Когато се видим ме гледа сякаш аз съм й изяла закуската. Когато говорим по тел. винаги познавам дали тя е до него.

Говорете си, когато я няма, не пред нея.  И в това отношение трябва да има режим, освен естествено, когато е нещо спешно.

Аз не съм разведена и нямам доведени деца,и сигурно някои ще кажат, че говоря така защото незнам за какво става въпрос, но според мен изказванията, че детето на мъжа ( в случая)  си е вкъщи при майка си, а при баща си е на гости, никак НЕ СА ПРАВИЛНИ. Как може детето да е гост в дома на баща си? Ако ще говорим така, то и бащата може да каже, че детето на съпругата му е гост в неговия дом, нали? .

Това, че сегашната му съпруга се сърди, че той общува с бившата си, също е много глупаво - защо пък не? Та той е живял с нея, обичал я е, имат общо дете, трябва ли да се сърдят и да се подминават като се видят на улицата? 

А иначе съм съгласна, че всички трябва да спазват реда в дома - и неговото, и нейното дете. Не трябва да има разделяне на децата на твои и мои, а отношението да бъде еднакво и към двете. Смятам, че само така може да се постигне съгласие и хармония в отношенията.  Ако една настояща съпруга се опита да обтегне отношенията между баща и дъщеря му от предишен брак, смятам, че този брак е обречен. Един добър баща никога не би се отказал от детето си , независимо от мнението на настоящата му жена.

Така, че в случая мисля, че трябва всичко това много добре да се обсъди между партньорите, да се определят някакви правила, които да важат за всички и да се избегнат дребните заяждания и ревност, за да запазят семейството си и да не поставят някой ден  и общото дете в подобна ситуация.

Тъжен татко, от сърце ти желая успех!      Дано успееш да се разбереш със съпругата си ,  да запазите добрия тон в отношенията си и заедно да се радвате на ВСИЧКИТЕ си деца.

аз живеех с нашите докато сина ми стана на 7-м месеца
сега живея с мъжа ми
моя дом е тук при мъжа ми с децата
дома на родителите ми също ми е дом... но там вече съм на ГОСТИ!
това е - не мога да ида когато си поискам - може да не е удобно
и се съобразявам
както казах и моя дом е отворен и е дом за моите родители, но пак не става да се идва и да си отиват като в хан
това опазва нервите на всички
това по спора

а по въпроса - явно има проблем в партньорката... едно за мен е явно - не е проблема в дребнавите неща - някъде по-дъбоко е - след като в началото е било прието детето....
Татко, ти сигурен ли си, че жена ти няма повод да ревнува - или тя винаги е била такава
аз докато не хванах мъжа в прегрешение - не съм му държала сметка
но после става трудно да овладееш дори глупави и нереални страхове

Catnadeen, съгласна съм с теб. Но все пак тук става въпрос за едно 7 годишно дете, а не за възрастен човек. И таткото е уточнил, че бившата му жена често пътува - трябва ли тогава детето му да остава с втория си баща, вместо да отиде в дома на истинския си татко.    А иначе в твоя случай наистина е така - все пак когато човек навърши определена възраст той се отделя от семейството и създава свое семейство и свой дом. Аз също се чувствам вкъщи само когато съм си у дома и не приемам дома на родителите си за "свой" дом, но мога да отида винаги когато поискам ( дори без предварително предупреждение), ако имам нужда от това и никой няма да ми се разсърди. Защото все пак ако човек не може да разчита на родителите си да го подкрепят в труден момент, тогава на кой друг ...

Да Таня,точно това щях да кажа.



За това също може да се поспори.Не отчиташ ли че сме хора,и всеки може да сбърка. И има деца,които не са правени с любов,а са просто грешка.Но бащата не е изрод,и не може просто така да го отхвърли ,а го приема и го заобичва като такова.

Ти ве4е прекали.То бива злоба ама 4ак такава като твоята няма.И къде про4ете 4е детето му е грешка.По4вам да си мисля 4е твоето е грешка.И имайки предвид  4е пишеш постоянно в самотни а пък твърдиш колко си щастлива в семейството си и да коментираш как "бившата "на твоя не била добре с нервите и (пъп4асала).Май ти така изглеждаш не тя. И тъпотията 4е искаш да разбереш "бившата" как мисли затова и посещаваш този форум.Имаш голям проблем meqan79.С риск модератора да ме смъмри ти го казах.Ходи на лекар.