бракът - в крайна сметка чувствате ли се прецакани?

Не, не се чувствам никак прецакана. Винаги съм изпитвала ужас от идеята да бъда слугиня на мъжа си и затова си намерих такъв, с който няма начин да стана такава. Тук е мястото да благодаря на свекърва си задето е възпитала синовете си в уважение към жената и в трудолюбие. Иначе мисля, че нещата в брака никога не са идеални, важното е очакванията ни да не се разминат ужасно много с действителността. При нас мога да кажа, че няма никакви изненади засега. Може би това се дължи на факта, че се оженихме след 6-годишно съжителство, така че бракът всъщност нищо не промени. Критичният момент можеше да бъде раждането на първото ни дете, но щом за 3 години вече и второ направихме, значи няма проблем. 

Според мен прецакването или по-точно лошите изненади по-често се случва при двойки, които заживяват заедно чак след като сключат брак. Това комбинирано със скорошно раждане на дете усложнява нещата.

Не. Виновни сме и двамата. Аз съм виновна, че допуснах да се чувствам като слугиня (силно казано, но домакинството лежи основно на мен). Така съм го свикнала... В началото жените искаме да направим добро впечетление, искаме да се покажем, че можем да приготвяме вкусно ядене, сервираме и отсервираме, гладим му дрехите, прибираме ги в гардероба... въобще грижим се за комфорта му. Докато Той започне да приема това положение за даденост. И ако нещо не е както трябва- не сме си свършили работата.
Та отговорът ми е да- щях да съм с него (понеже нямаме подпис), но нямаше да допусна да мисли, че съм длъжна да го гледам едва ли не като децата.
Колкото до финансовата независимост- извоювах си я. Спокойно мога да му тегля шута и да гледам сама децата. Той го знае и малко или много се съобразява, защото при евентуална раздяла той губи повече от мен.

Така си е.

Много точно казано. Абсолютно съм съгласна.

    Не ,не се чувствам прецакана.Може би защото и аз като Lala  си намерих съпруг,който умее да върши домакинска работа,да помага и да уважава човека до себе си .Благодарение на свекърва ми, която ги е научила /него и брат му/на това.
Иначе животът ми не се е променил особенно много като преди брака.Изключвам разбира се повечето отговорности покрай детето.

Напротив, чувствам се късметлийка.
Както той може да простре прането, да сложи масата, да сготви и т.н., така и аз мога да сменя крушката, ако се наложи.  Почти взаимозаменяеми сме. 

Наистина, зависи как го свикнеш от самото начало.
Важно е и съвместното съжителство преди сключването на брак, или пък преди решението да се създаде дете.

Не се чувствам прецакана. Изобщо неможе да се каже, че съм се превърнала в слугиня.  Мисля, че двамата си разпределяме задълженията. Аз се занимавам повече с детето, но това не ми тежи.

Не се чувствам прецакана.
Понякога ми тежи работата- тази, която работя от 8 до 6, тази, с която правя крачките в кариерата напред вечер четейки, това че за да пиеш вода трябва да си я налееш и че щом искаш да са ти изгладени дрехите трябва да си ги изгладиш. Тежи ми и това че остарявам ( макар че съм млада:) ) и т.н. и т.н. Само дето повечето от тези неща не са свързани с това че съм омъжена.
Домакинската и всяка друга работа сме си я разпределили. Не винаги по равно, но това е защото нямаме кантар:)
Според мен всичко може да бъде поделено, ако го споделим. Вярно, понякога става с цената на нерви и сблъсъци, но все пак затова сме се  оженили- не само за купона, а и за работата и задълженията.

С това по скоро не съм съгласна. Не ми се пишат аргументи, казвала съмг и други пъти.

Не се чувствам прецакана. Но е минала само година и няколко месеца, плюс това още не живеем заедно 
Той май се чувства по-прецакан, честно казано, но за това аз съм по-виновна. Не показвам емоции, не споделям и той се дразни от това. А ако сега в това положение го допусна дотолкова,че да споделям, как после е издържам по 2 седмици без него, а?! Като се съберем, всичко ще се оправи

И каква връзка има брака с цялата история? 
Рутината е нещо нормално при продължителна връзка - дали има брак или не - няма значение.
Това дали жената става слугиня - зависи от нея и от мъжа. А мъжа вие си го избирате. Това дали става финансово зависима - пак зависи и от двамата. Може да стане, може да е стане.
Аз също смятам че е по-добре хората да поживеят известно време заедно преди брака за да няма изненади.
Да се сравняваме с САЩ няма особен смисъл - има големи разлики в историческо, социално и икономическо отношение.
В САЩ семейства с 3 деца са много повече отколкото в България - ако жената има желание да стой вкъщи и да си гледа децата - съвсем нормално е да стане финансово зависима и след това при развод мъжът да и плаща издръжка.
Ако детето е само едно (както е най-често в България) - жената може да се развива професионално ако има желание. В САЩ също си има и жени които си гледат кариерата и имат по-малко деца (или нямат). Издръжката в САЩ не се държи от мъж на жена - ако жената има по-високи доходи от мъжа - мъжа може да иска издръжка от нея (теоретично). Ако жената няма желание да се развива професионално - не виждам защо мъжът да е длъжен да я издържа след развода.
Отделно доходите в САЩ са много по-високи отколкото тук. Така че ако се омъжиш в България за някой дето взима 400лв примерно - не знам каква издръжка после можеш да очакваш.

Чувствам се страшна късметлийка
А пък домакинската работа грам не ми тежи. Просто я върша когато имам муза за нея.

И аз мисля, че най-сериозните проблеми са при семейства, които заживяват заедно чак след като сключат брак.
Не само, защото не са имали време и възможност да свикнат един с друг, а по-скоро защото когато не си живял с половинката си до сватбата, това е защото си живял с родителите си и съответно нямаш нужната самостоятелност на възрастен човек.

Иначе за омръзването, то си зависи от хората. Наскоро един приятел ме пита "Добре де, не ти ли се поглежда в страни?!"
Ами не, не ми се поглежда. В смисъл, поглеждам. Виждам какво има там и за пореден път преценявам, че това, което аз имам е по-добро. Е, каква работа имам в страни?

Аз съм против "отговорното" отношение във връзката. Много пъти съм го казвала това, като е ставало дума за изневери. Ако мъжът ти реши да остане с теб само заради отговорността, която е поел, оженвайки се за теб, мани ти тая работа  
Затова и винаги ми е бил безумен аргумента на подписалите срещу неподписалите, че едва ли не, с подпис е по-сигурна работата, един вид - вързала си го. Абе ...  

Ако се почуствам прецакана, просто ще си взема децата и шапката. Щом още не съм го направила... значи се чувствам (ако не перфектно), то поне в горната граница.
По отношение на финансовата издръжка/зависимост и слугинстването - и двете неща ме ужасяват Не бих понесла да съм зависима от някого преди, по време или след брака (особено пък ако съм приключила отношенията си с даден човек - какво значи този да ме издържа, докато се почви следващия  ). Финансово независима съм, но парите са ни общи и такива неща кой кога издържа в нашата къща ги няма. Слугиня не съм - ако имам време, нерви и желание, върша повечето домакинска работа, но той прави други неща (примерно, ремонти, поддържане на градината на вилата и неща, които не умея или не са ми приятни). В ежедневието сме равноправни - завися от мъжа ми само за возенето сутрин до работа, защото не се чувствам уверена да шофирам в задръстванията, а той работи през 2 сгради.
За рутината - за съжаление понякога я има, но това е ежедневие - няма начин при положеие, че имаме 2 деца да сме всяка вечер по заведения, с приятели или да правим страстен секс по всяко време на денонощието и навсякъде из апартамента. Имаме си вече и опрделени навици - къде ходим, с кого общуваме, как се забавляваме, но те са просто приятен навик. А и ни е далеч по-добре да се държим естествено, без да се опитваме 24 часа да се харесаме на другия, както беше в началото на връзката ни.
За последния въпрос - обичаме се, но вече не ни тресат хормони, а сме тандем. Разбира се, има понякога конфликти - неизбежни са, защото сме различни хора, но това не пречи през деня да се чуваме по 5-6 пъти по телефона и да сепитаме как сме.
Просто с течение на времето преминаваме от фазата "бракувани влюбени" към "истинско семейство".
За преглъщането - не бих преглътнала единствено явно и открито неуважение/незачитане и предателство (независимо от формата му). Другите неща са незначителни.
За съжителството - не съм съгласна. Познавам хора - живели заедно години преди брака, които остават "неприятно изненадани", докат ние се оженихме точно 10 месеца след запознанството ни, като заедно заживяхме едва 3 месеца преди сватбата и то не бяхме заедно всеки ден, защото аз бях в сесия, а моят апартамент беше по-близо до университета, докато неговият беше по-близо до работата.

Само много наивни и повърхностни хора, могат да мислят, че Брака е мистериозна, свръхестествена  случка, която променя отношенията на хората и евентуално прецаква.
Отношенията могат да се променят от съвместния живот, от появата на децата,
от проблеми с парите, от намеса на трети лица и тн.
Самият подпис не е заклинание за прецакване. 

Не, не се чуствам прецакана. Вече една година сме женени и мога да кажа, че това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота. Живота със съпруга ми.

Прецакан може да се чувства само човек, който или си представя брака като романтично летене на розови облачета и неугасващи страсти, или е очаквал да получи повече, отколкото е бил готов да даде.
Когато приемеш съжителството с друг човек И като отговорност и съвместни задължения, няма кой с какво да те прецаква.
За статистиката - слугиня съм, защото не работя и си стоя вкъщи. За сметка на това пък мъжът ми ни издържа всички. И двамата искаме да е обратното, поне за малко, но не може. Това е реалността и се съобразяваме с нея. Кой кого прецаква в случая? 

  Не се чувствам прецакана, даже си мисля, че спечелих голямата награда от колелото на съдбата. Ние сме женени от 10 години и все още изпитвам към съпруга си същата любов, както в началото. Всяка свободна секунда прекарваме заедно. Дори когато всеки се занимава със своите си занимания, гледаме да сме поне в една стая. Разбира се, има неща които ме дразнят у него, но ако трябва да избирам отначало, пак него ще избера. Не се чувствам и слугиня. Той ходи на работа, аз - не. Нормално е да се грижа за по-голяма част от домакинската работа. Когато не ми се домакинства, мога да разчитам на него да пусне прахосмукачката например, но не получавам упреци, че не съм си свършила работата. Страдам от болест, заради която харчим голяма част от парите, които той печели, а когато съм в криза, домакинската работа е изцяло негова и се изисква огромно търпение от негова страна, за да понесе всичко това. В тези моменти се налага той буквално да ме носи на ръце, защото аз не съм в състояние да ходя. И това положение му е известно още преди да се оженим и той го прие, въпреки коментарите на познатите ни.
    Аз просто имах късмет да попадна на мъж с добро сърце. А всичко останало няма значение. И ако един ден спра да мисля по този начин, със сигурност вече няма да бъда омъжена за него.
    

Не, дори напротив - да се омъжа беше най-доброто решени, което съм взела през живота си! Живота ми след брака е много по-добър от този преди това, да по-труден и отговорен, но определено по-хубав. И все още обичам мъжа си, не просто привързаност, а любов.

Може и така да се каже!Имам позната,която ходи от 6 години с мъж и не иска да се премести при него докато не подпишат.Все си мисля че в техният случай ще има прецакан.Човек е напълно различен навън по кафетата и в домашна обстановка.

По въпроса-не се чувствам прецакана.Знам какво съм търсила и съм си го намерила.
А мисля че и той не се е прецакал.По-скоро е уцелил джакпота  

Не се чуствам прецакана, поне не и от брака или от мъжа ми.
Ако нещо не ми харесва, то аз съм си виновна, че съм допуснала да се случи така.

Преди да се омъжа си мечтаех да не работя, мъжът ми да ме издържа, а аз да си карам кефа.
Е да, постигнах го, но виждам, че въобще не е толкова забавно, колкото съм си го представяла и явно не съм от този тип жени, които обичат да си седят вкъщи.

Нямам търпение да дам детето след 6 месеца на детска, да почна истинска работа и отново да стана финансово независима.

Определено съм прецакана, но не от брака, а от развода и нашите закони.
Дава прилична издръжка, но в никакъв случай такава каквато отговаря на доходите му.
И за това трябва да съм благодарна, защото по закон може да дава много по-малко.

Е това беше върхът...Що за изказване!Още ли има хора които робуват на подобно разсъждения Не съм съгласна Няма да се аргументирам защо,тъй като го смятам за излишно и глупаво            По темата-Аз ли4но не се 4увствам нито прецакана,нито слугиня... Единственно се 4увствам оби4ана,уважавана,сигурна...и секси Ако трябва пак да се омъжа,отново бих избрала същият мъж,който всеки ден ми казва,,Оби4ам те.."и не само го казва,а и доказва!Как да не си го оби4ам и аз с цялото си сърце Въпреки,4е сме заживяли заедно 4ак след брака,а и дете 4акаме....няма лоши изненади!Има само любов...

Не, не се чувствам прецакана. В крайна сметка нещата са такива, каквито си ги направиш. Не се чувствам като слугиня, финансово независима съм и имам самочувствие.  Ако в един момент се почувствам наистина "прецакана" нищо не би ме спряло да се разведа.

е свеки явно е от тях - откакто се оженихме е решила, че има право да си вре носа , където не трябва . демек - вре го повече от преди  еми в такива моменти се чувствам много прецакана 

Прецакана съм че не можах да Го срещна по - рано. С удоволствие "слугинствам" и съм "зависима" от него. Рутината при нас е, че се налага 2пъти за по 2 месеца в годината да го няма и да си липсваме взаимно. На мнение съм, че човек винаги може да намери нещо, което да го подразни и / или ядоса в партньора му, но е въпрос на лично усещане как това да се преодолее. Дълго време сме заедно, познаваме се много добре и си имаме безрезервно доверие - не случайно го нарекох "партньор".
Във връзка с въпроса дали поглеждам в страни - естествено, че поглеждам та аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо.

По повод изказването, че има лоши изненади и прецакване ако си заживял съпруга си едва след сватбата - аз явно съм прецедент. Преди да се оженим сме "живели" цифром и словом 2 седмици заедно и то предимно по почивки и инцидентни преспивания тук там. Още един парадокс е, че сме състуденти т.е. с една и съща професия - противно на тенденцията, че с колега най - кофти се живее.
Е щаслива съм и много прецакана, че не Го срещнах по - рано

Я по-спокойно...Нямам навика да робувам на никого и на нищо. Споделям моите собствени наблюдения от двойките които познавам. "Драмите" при едните се оказват доста повече от тези при другите. Години след брака не са се разбрали още кой ще мие чиниите, а сменянето на памперси въобще не е дошло на дневен ред.   Понякога се чудя как може с такива битовизми да си тровят живота, но явно просто се чувстват разочаровани от нещо. Аз също имам такъв опит. Излизах 2 години с мъж, с който в началото беше много хубаво и забавно, но в момента в който ми влезе в къщата, разбрах че ще слугувам до гроб. Опитах се да променя нещо, но след година и половина безрезултатни опити го разкарах. До брак просто не се стигна. Лени,, ти сигурно си виждала този модел, италиянец беше, от тези завинаги свързани с мама Ако импулсивно се бях омъжила преди това, сега щях да пускам и аз анонимни теми в същия този форум. И мъжът ми нямаше как да го преценя само по излизанията по заведения. Иначе да не си помисли някой, че съм си търсила мъж-съдомиялна Аз тези битовизми откакто родих първото си дете, съм си ги разрешила по следния начин - работя от вкъщи и с парите си плащам на жена, която да ми чисти и глади. Така вместо да се чудим кой ще глади излизаме на разходка.

lala,

не си много права да ти кажа. Дали ти ще чистиш или ти ще плащаш на жена е все едно според мен. Все контрата е в теб. По важно е мъжът до теб да те разбира и да не се цупи ако два дена няма изгладена риза - било то защото ти не си успяла да  изгладиш или не си успяла да изкараш достатъчно пари, за да платиш на чистачката/ помощницата.
В живота обикновено има и горе и долу, и много и малко.

Не, контрата никога не е била в мене. Точно това исках да кажа в първия си постинг. Всички които познават мъжа ми знаят за какво говоря. Не е идеален, но що се отнася до битовите неща, включително и гледането на децата, просто нямам забележки. А ако реша да имам, би било страшно нахално от моя страна. Темата беше за прецакването. Обясних, че не се чувствам прецакана, защото просто бракът с абсолютно нищо не промени ежедневието ми, тъй като вече от години живеех с този човек и каквото е имало за изглаждане, сме го изгладили.  Ежедневието се промени с раждането на децата, защото и за двама ни времето започна да не стига. От там разрешението на проблема  - домашна помощница. Аз винаги съм печелила пари в къщи, и преди, и след брака, и преди и след ражданията ми. Това е въпрос на личен избор както и да се отделят пари от семейния бюджет, за да си освободим време за почивка.

Така си е!
"прецакани"?-някой да не би да ни е карал да го правим,че да сме "прецакани"?

Аз пък съм напълно съгласна! Кое му е толкова абсурдното? Началото на съвместното съжителство винаги е пълно с изненади. Откриваш много нови черти в половинката си. Налага се да се съобразяваш с навиците и предпочитанията на другия, налага се да се правят взаимни компромиси. Дискотеките и барчетата са едно, а домът е друго! При двойки които са живели заедно преди брака, изненадите са значително по-малко - те просто вече се познават достатъчно, научили са се да се разбират и са се убедили, че това е правилният човек!

Това е твое мнение!Моето не е такова!Омъжих се месец по-късно след като се запознахме,след брака заживяхме заедно!Не ме е изненадал с нищо,навиците му ми станаха ясни само от една ве4ер когато останах при него преди свадбата!И до днес си прибира дрехите,оправя леглото,подрежда си обувките,ризите си не ги мята където му падне,...прави вси4ко което е правил и първата ве4ер!Ако на теб ти е трябвало да се нагаждаш с някой,да правиш компромиси,и да полу4аваш изненади в брака,то при мен не е така!И поради ли4ен опит не се съгласих с изказването!

Ок, това е твоето мнение и твоят опит! Това не значи че важи за всички! Аз говоря как стоят нещата по принцип, в повечето случаи, естествено, че изключения винаги има! Но имай уважение и към мнението на другите, а не го заклеймявай като глупост само защото се различава от твоето! И не ми казвай че си опознала един човек за една вечер, защото просто няма да ти повярвам!
п.п. и се пише сваТба, а не сваДба.

Аз също мисля, като Джане в случая ( не вярвах, че ще го кажа).
Аз не съм живяла с мъжа си преди брака.
Да не говорим, че сме били в различни страни.
Да не говорим, че покрай интернет любовта ние дори не сме били 'нормални' гаджета. Една година совалки за по няколко дни и това е.
Ами не е променен, не се е променило нищо, никакво 'напасване на характерите'
не е имало, изобщо не ми е било трудно да 'заживея' с него. За него също важи.
Като слушам хора колко драматично приемат мъжете/жените си , след като заживеят заедно се чуствам странно, защото нито едно нещо не ме е изненадало неприятно.

Май агресийка срещам тука !Ами не ми вярвай...аз си казвам какво е,а дали ще вярваш..твоя работа!При полойение 4е съм влязла в апартамента на мъж който живее сам и от видяното ми е станало ясно какви навици има...Да!Една ве4ер ми беше достатъ4на да забележа 4е затваря пастата за зъби ,4е си взема душ ве4ер и сутрин,4е използва конци за зъби.... и т.н.т...все нещица на кото държа!И си заживяхме ....какво толкова за невярвяне има !     И стига с това търсене на правописните грешки на другите де....не сме затова в този форум..или ти си

Lennie, а мъжът ти имал ли е и друг брак (защото това може да е отговора)?
Радвай се, че си от щастливките. Общо взето си е риск- печели, риск- губи... за това някои хора правят пробни бракове.

Агресията ти първа я прояви, затова се и заядох! Не е учтиво да се нахвърляш НЕАРГУМЕНТИРАНО върху нечие мнение. Освен това въпросното мнение гласеше, че неприятни изненади се получават най-вече в определени случаи, а не че в такива случаи винаги има неприятни изненади. Има разлика!
Освен това фактът, че си разбрала къде си сгъва чорапите някой си, не означава че си го опознала като човек. Просто си имала късмет, че си попаднала на човек, с който си пасвате. Защото може много да ти харесват нечии хигиенни навици, и пак да нямате нищо общо. Това не е най-важното в една връзка, макар че до известна степен ще намали влиянието на битовизмите в отношенията. Но има много други по-важни неща - отношението, уважението към другия, това не се разбира от един поглед върху нощното шкафче! Ако хората се опознаваха така лесно, хехе, нещата щяха да са съвсем други. Нямаше да има разочаровани, нямаше да има наранени. Е, ако за теб най-важно е, че си затваря пастата за зъби, а не например дали би ти помогнал да измиеш чиниите когато си изморена, дали би те предупредил, че ще закъснее и други подобни ситуации, добре, нямам нищо против! За други не е така.

п.п. И определено не съм тук да търся правописните грешки, досега забележка по този повод не съм правила никога, но твоята е изключително банална!

Изобщо не се чувствам прецакана,напротив доволна съм живея с мъж който обичам и се разбираме.

Ей това исках да кажа. Аз например не бях такава голяма късметлийка. Първият път на съвместно съжителство не се получи, вторият се получи. И вторият път добре изчаках да мине време преди да повярвам, защото първият успя да ме заблуди доста дълго време. Чак като си помисли, че вече ме е спечелил, се отпусна и си показа магариите. А в началото даже ми готвеше и миеше съдовете като ми обясняваше, че в днешно време мъжете така правели.  Ама после разбрах, че то било само за загрявка и това сигурно много го е забавлявало.  
Аз лично предпочетох следващият път да се подсигуря, просто не ми се искаше пак да се почувствам излъгана. Въобще не искам пък да се впускам в други по-важни подробности от баналното домакинство, защото те започнаха да избиват година след това и стана наистина гадно.  

Месечинка, благодаря ти, че отговаряш вместо мен, защото и аз това щях да отговоря, но реших да не си хабя клавиатурата. Обичам да разговарям с хора, които знаят да слушат/четат другите. Djane, кажи ми моля ти се, с какво толкова те обидих, че реагира толкова емоционално ? Както ти съдиш единствено от твоя си опит, така и аз имам правото да съдя от моя и от наблюденията ми върху близки и познати. И какво да направя като не съм такава късметлийка като тебе и толкова прозорлива, че да преценя един човек от една вечер? На мен ми трябват няколко години, какво сега? Комплекси ли да получа?

Чувствам се като милион долара на цяло.
Аз се запознах с мъжа ми и месец по-късно бях бременна, а след дни живеехме заедно. На 17 години ми трябваха години за преценка, но след 25 ми трябват няколко часа, за да имам адекватна преценка за когото и да било и рядко някой може да ме изненада.
Това - по повод на репликите, които си разменяте.
По повод темата- аз съм глезена жена и за мъжа ми съм най-ценното съкровище, заедно с дъщеря ни и той не пропуска повод да ми го напомни.
Бракът за мен е най-добрата сделка, която съм сключила в живота си, а повярвайте аз от сделки разбирам 

Понякога мисля, че съм най-голямата късметлийка на света. Вече години наред живея с мъжа, за който съм мечтала. Дори недостатъците му обичам 

Така е и аз не съм прецакана,поне за сега много добре се разбираме и мога да го помоля за всичко.Ако не ми се готви знам ,че ще ме разбере,не мисля,че съм се превърнала в нещо което не съм била преди.

Ако някой се е порязал с нож, значи ли че вече ще си режа филия с ножица?

Яко! 

Нашия случай е такъв - но не съм съгласна. Всичко разбира се е до човек.
Не съм слугиня в никакъв случай - домакинството е разделено приблизително по равно. Аз готвя и мия обувки, простирам, той пуска прахосмукачка и бърше прах. (изцяло). Това, при положение, че не работя и детето ходи на ясла (т.е. не правя нищо), но въпреки всичко не си е позволил да изисква от мен повече. Сина си съм къпала до сега 2 или 3 пъти, за над 2 години - той се занимава с това, няма значение, че аз не работя а той да.
Финансово зависима съм от него, което не ме притеснява, тази седмица тръгнах на работа и нещата ще се стабилизират.

Та така де, не се чувствам прецакана. Грижите за детето и домакинството са разделени приблизително равно. Така смятам е правилно.

4инии няма нужда да ги  мие мъжът ми-имам съдомиялна !Не ме предупреждава дали ще закъснее-защото незакъснява никога !Не само хигиенните навици са важни за мен-мисля 4е достатъ4но добре съм го казала!Мислиш ли 4е мъж който не ме уважава ще остави вси4ко което има в мои ръце... !А...ако оби4аш,не нари4ай ,,някой си'' бащата на децата ми!Имай малко уважение !И мисля да напусна полето на твоите атаки тъй като ме зареждаш отрицателно...което не е добре!Така 4е моля.... оставям ти поле на изява...пиши си колкото искаш!То бива хаплива жена...ама ти мина границата!Май твоят мъж се радва да спиш пред телевизора отколкото да си бъбри с теб....не моя

Прочетох всичко, което сте написали и това ме хвърли в размисъл
така - никой не е прецакан - явно хората, които наистина са няма да го напишат.
А аз зададох тази тема, точно защото живеейки в нашето общество, а не в някое друго имам наблюдения върху дългогодишни двойки - в смисъл кой сега се смее последен.
Колкото до глагола прецакан - много отговори имаше в стил - ама нали аз съм си го избрала защо да съм прецакана.
Нека да не се съглася - едно е да избереш някой, а съвсем друго той да си покаже истинския характер след около 2 години съвместен живот, не че и от женска страна не е същото
Май че грешката ми беше ,че набърках много теми в една. Финансовата зависимост я споменах не като нещо, от което да трябва да се страхуваме и срамуваме, а по-скоро като още един коз да се остане с мъж, който вече не е същия - с две думи показал си е рогата.
Радвам се за тези от вас , които се чувстват добре с половинките си, само така 
Продължавам да се чудя защо има толкова теми на недоволни като се оказа че всичко е просто идеално 

Напротив, щастлива съм и съм сигурна, че по добър избор не съм могла да направя (заедно сме от 14 години) 

ЕДВА ЛИ НЯКОЙ МОЖЕ ДА ТЕ ПРЕЦАКА АКО ТИ НЕ ПОЗВОЛИШ ТОВА? ТОВА ЧЕ СЕ ЧУВСТВАШ ТАКА ОЗНАЧАВА, ЧЕ СИ ДОПУСНАЛА ДА СЕ СЛУЧИ !

Четох,четох и не намерих някой прецакан.А защо ли питам се аз,всеки ден има поне две "анонимни" дето се оплакват от мъж,от свекърва,от изневери....За сетен път се убеждавам,че лицемерието е начин на живот във форума.С най-добри чувства към вас,момичета. 

Първо - примерите, които дадох, са хипотетични - не изчерпват възможните ситуации!
Второ - не наричам НЯКОЙ СИ твоя мъж - говоря по принцип! Ти явно не схващаш разликата, въпроса е да се заядеш!
Трето - много умно си решила да не пишеш повече - явно обичаш да говориш необмислено!
Четвърто - това за телевизора не разбрах откъде го измъдри!
Пето - извинявам се на всички останали участнички във форума че писах в обща тема неща, които се отнасят за теб.
Шесто - темата я отварям за последен път!

 

Не, не се чувствам прецакана.Мъжът ми е нежен, грижовен, помага ми във всичко - задълженията в домакинството и за детето са разпределени поравно, търпелив е и обича и мен и детето ни безгранично - какво повече да искам?!И по отношение на финансите също съм независима, защото заплатата ми е по-висока от неговата.

Чувствах се прецакана в предишната си връзка /10 години / и я прекъснах.
Сега не се чувствам прецакана, въпреки, че съм от посочения модел - просто имах късмет.

Не се чувствам прецакана.
При нас нещата са равнопоставени. Домашните задължения се поемат и от двамата. Никога не съм се чувствала слугиня на мъжа си. След раждането на детето ежедневието ни доста се промени, но го смятам за съвсем нормално, но отношенията ни се запазиха същите, та даже и се заздравиха. Заедно си гледаме детето, има уважение и любов. Явно имаме късмет един с друг или просто така сме си ги направили нещата между нас. Връзката ни и брака впоследствие ми донесоха много положителни емоции.
 

    Не знаех, че да твърдиш, че си щастлив се нарича "лицемерие"!

  А непрекъснатото мрънкане, че нещо не ти е наред, да не би да е искренност?!
 
 

Не, не се чувствам прецакана. Нито пък изненадана от брачния живот.
Да, обичаме се още. Да, пълната свобода ми липсва...

Ами и аз да си кажа  че не се чувствам прецакана  щото съм омъжена за най-големия дивак . Когато вземат да ми минават такива мисли, веднага ще ги споделя в районния съд  . На моят магаретиите му ги видях още преди да се оженим, така че трудно може да ме изненада, ама знае ли човек  , затова ще уточня: все още не се чувствам прецакана 

Мм..да,чувствам се прецакана.Прецакана от това, че нещата не са такива каквито си ги представях,такива каквито той ми обещаваше да бъдат,прецакана се чувствам, когато за пореден път се сипят обещания след мъчителни разговори ,че "повече така няма да бъде"...,а най-прецакана съм от това, че сама съм си го извоювала това положение, че сама съм позволила да не ме уважава,да не се съобразява и зачита, че съм позволила да не си държи на думата...демек, като казвам ,че съм прецакана,не обвинявам само него
   
   Все още не се чувствам толкова прецакана,за да спра да се боря за тази връзка и да си тръгна, все още намирам смисъл някакъв.
 
 П.С. ето ви и една прецакана за цвят

Не, не се чувствам прецакана.
Със съпругът ми не сме живяли заедно преди брака, просто нямаше време. Бяхме гаджета само около месец, когато казахме, че ще се сгодим не бях бременна тогава. След 3 месеца беше сватбата, а след още 7 месеца имахме дъщеря. Помага ми винаги, когато може в домакинските задължения. Не е човек, който да стои в страни и да чака наготово. Грижи се за децата и освен това много работи. Чувствам се добре засега. Може би прецакани си мислят, че са тези, които си представят само цветя и рози. Но уви в живота не винаги е така и трябва да бъдем реалисти

И аз си мислех,че ще има повече откровения за прецакани в тази тема,но се оказа ,че не е така.За себе си не мога да кажа,че е идеалният избор,които съм можела да направя,но не мога да кажа,че и не се чуствам добре с него и щастлива.
Може би,не от лицемерие пишат момичетата,че не се чувстват прецакани,а момента когато започваш да се определяш като прецакан е,когато проблемите са станали доста сериозни и човек реално се замисля за по-крайни действия.
А замисляла ли си се,ако беше сложила темата не в "Дом и семейство",а в "Самотни родители" дали щеше да получиш същия резултат от мнения?

В никакъв случай не съм прецакана в брака-по скоро май мъжа ми е прецакан/по-млад е и по-красив от мен/,а това,че в момента съм в майчинство и съответно съм финансово зависима от него в никакъв случай не може да ме притесни-даже ми е приятно,че тези грижи отпаднаха за мен!

Не се чувствам в никакъв случай прецакана.Рутината ....сами можем да си я създадем.При нас няма застой в отношенията,мъжът ми е вече на почти 56 години/тука някои по-млади съфорумки ще кажат-леле че е стар нищо подобно -мъж в силата си/  при нас всичко си на 6-секс,отношенията между нас,целувката сутрин при тръгване на работа,при прибиране вечер,навсякъде сме заедно,ходим на разходки,правим си пикници,винаги има мило отношение към мене,в къщи забравяме ежедневните си професионални проблеми-оставяме ги на прага и у дома никой не се цупи или мрънка.От нас зависи какъв ще е брака ни и в какво ще го превърнем,от нас зависи да запазим вечно живо пламъчето на любовта в домът ни!

Защо да е лицемерие. Анонимните защо са анонимни според теб? Едва ли защото са лицемерки! Ако аз тръгна да се оплаквам анонимна, мисля че ще бъда разпозната веднага, не защото съм много известна, а защото не сме чак толкова много с големи деца от предишен брак и едно малко от втори. Затова и не се оплаквам, не съм лицемерна, просто не бих се оплакала тук. Затова и не се изказвам по темата.

Не точно прецакана,но ако можех да върна времето назад ,бих постъпила по друг начин.Нямаше да се женим на втората година от съжителството ни ,а щяхме да си поживеем ей така двамата поне още 3-4 години.Защото брака отприщва въпроса с децата .
Щяхме да пътуваме повече,да правим куп неща,които сега покрай децата не можем,а и нямаше да се женим по стандартния начин голяма сватба с куп гости дет не са ми виждали очите с години ...Просто ми липсва социалния живот от преди.Сега сме се затворили и няма как да се измъкнем поне още 4-5 години,което страшно много ми тежи и в това отношение се чувствам разочарована.

Във връзка с развихрилия се спор, аз ще бъда още по-крайна и ще кажа, че да се омъжиш за някого, без преди това да си живял с него, е като да се омъжиш за някого, без преди това да си правил секс с него. Може и всичко да е наред, ама може и да не е ... лотария. Изненадите са чести и не винаги приятни.

Браво!

 Ни най-малко се чувствам прецакана! Чувствам се щастлива, чувствам се обичана, необходима, важна, защитена! Чувствам се прекрасно!
 Скоро празнувахме 10 годишнина от свадбата и мога да кажа, че любовта ни прераства във все по- голяма близост, разбиране и посвещение!

Не напротив!
Стоя си вкъщи, гледам си бебенцето и по цял ден сме на кафенца и разходи...
Чувствам се перфектно.Съпругът ми ни издържа, жестоко е......След време пак бебенце.....

Е, първият път мноооого се прецаках, но пък сега ударих шестицата

Аз пък не разбрах какво общо има оплакването от свекървата с това дали се чувстваме прецакани?
Нищо не е перфектно, ама аз пак не се чувствам прецакана. Нито по отношение на работата, нито по отношение на семейния живот. Защото хубавите неща са повече от лошите.
Понякога си казвам "Защо не се омъжих за Пища Хуфнагел", "Защо не станах архитект", "Защо не съм 1.60м висока"....но не мисля че се чувствам прецакана.

"Защо не се омъжих за Пища Хуфнагел?" следва едно дълго изброяване  на това, което сме преживели, преодолели, постигнали ..... За 18 години е доста.... Но не съм сигурна, че с Пища Хуфнагел щеше да бъде по-добро. Не се чувствам прецакана.


П.П. r0ksi, благодаря, че ме подсети за семейство Мейзга.

Аз мога само да се включа като една бяла лястовичка, защото не съм живяла и 1 ден с мъжа ми заедно, преди да се оженим и определено смятам, че добре съм  направила. Защо да се гърби човек с домакинство отпреди брака - не знам. По-точно аз самата грам не съм имала желание да го направя. Кой каквото иска да си мисли, за мен изобщо не е задължително да си живял с някого месеци и години, за да имаш щастлив брак. Всичко е въпрос на късмет и усещане, и отношения. Не обичам домакинстването и всяка година, в която съм си го спестила ми е много ценна 

Потвърждавам!
Догодина празнуваме 10 годишнина.

Съжалявам единствено, че не съм го срещнала по-рано!

И аз така казвам