Djane, самонадеяно е да нямаш собствени доходи и да твърдиш, че си финансово независима.
- Публикувана: 18 ян. 2007, 11:14 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2007, 07:42 ч.
За финансовата зависимост
Споделям мнението, че бюджетът е общ- приходи и разходи. И при нас е имало периоди, в които той е получавал повече и други, в които аз. Достъпът ни до сметките на другия е взаимен- имаме и двамата карти, и двамата имаме достъп до и-нет банкиране.
НО! На мен ми се струва, че авторката на темата се е размислила в малко по-друг аспект.
да, аз мислих за това, че решението дали да остане с детенцето по-дълго е пак общо решение.
а това, че се чуства зависима е ужасно, защото означава, че не приема може би ролята си и не я оценява подобаващо. майчинстовот е сериозен ангажимент ( няма какво аз да го обяснявам това), работа - не говорим за ваканция от 2 години
говорим за майчинство, време, в което тя отново ще е в партньорство, но по друг начин, който е не по-малко пълноценен за един брак. от месечната заплата.
Аз също винаги съм смятала, че жената трябва така да подреди живота си, че, в случай на нужда, да може да се справи сама. Ако има някой до себе си, още по-добре, но не и това да е единствения вариант за нея.
Първото ни дете родих веднага след като завърших университета и постоянно ме преследваше мисълта, че трябва да си намеря работа. Просто не можех да се отпусна и да се наслаждавам безгрижно на майчинстваото, като знаех, че никъде не ме чакат. А пък като настъпи Жан-Виденовата зима.... Не искам да си спомням.
Сега се чувствам доста по-сигурна, но още не съм минала на дажбата от 180 лв. и не знам как ще бъде след 3-4 месеца.
И все пак ми се струва, че няма да е толкова потискащо, както първия път. Все пак сега живея с идеята, че тази не толкова зависимост, колкото финасова слабост е временна и е за доброто на всички ни.
Първото ни дете родих веднага след като завърших университета и постоянно ме преследваше мисълта, че трябва да си намеря работа. Просто не можех да се отпусна и да се наслаждавам безгрижно на майчинстваото, като знаех, че никъде не ме чакат. А пък като настъпи Жан-Виденовата зима.... Не искам да си спомням.
Сега се чувствам доста по-сигурна, но още не съм минала на дажбата от 180 лв. и не знам как ще бъде след 3-4 месеца.
И все пак ми се струва, че няма да е толкова потискащо, както първия път. Все пак сега живея с идеята, че тази не толкова зависимост, колкото финасова слабост е временна и е за доброто на всички ни.
Нормално е единият понякога да печели повече, а после нещата да се сменят, но не е нормално да разчитам само и винаги на него да печели.
Казвам го като жена, която винаги е имала пълен достъп до парите на мъжа си - по-точно парите винаги са били общи.
Казвам го като жена, която винаги е имала пълен достъп до парите на мъжа си - по-точно парите винаги са били общи.
всъщност немисля въобще да работя пове4е!Може би един ден..когато де4ицата порастнат и нямат остра нужда от мен...но засега съм си у дома!Тази мислъл не ме тревожи...даже се радвам!Няма да се прибирам уморена след работа неможеща да дам на децата си и мъжа ми вниманието което искам!Не бих искала да заспивам уморена пред телевизора...!Хубаво ми е когато имам време за детенце и за мъжле...а и за себе си 
Имам два въпроса, без да се заяждам
, какво и къде би могла да работиш, когато децата порастнат, след като 15 години не си го правила 
Мислиш ли, че би могла в продължение на години да си достатъчно интересна за партньора си разказвайки му за броя сменени памперси, детската градина, разпродажбите, козметичката и фризьорката... Аз бих предпочела да спиш пред телевизора, отколкото да нищим подобни теми
Имаме толкова неща да си кажем...4е в пове4ето слу4аи забравяме за телевизора!А след 15 год. немисля 4е ще тръгна да работя...по скоро ще има хора които ще работят за мен! Това 4е от скоро ве4е не допринасям за семейният бюджет,не ме кара да се 4увствам нито прецакана нито пък страдам от високи амбиции да пе4еля пове4е от съпругът си!У дома винаги е 4исто,има топла ве4еря,детенце е 4исто и с добри оценки,мъжле знае 4е на вратата винаги ще го посрещне усмихната съпруга!И мисля,4е оценява това!И да...заспивам пред телевизора...но това е от хубавият масаж който мъжле ми прави на краката 
!Някой жени са родени да бъдат домакини-и аз съм една от тях! 
"Зависим" според мен е доста страшна дума. Аз изкарвам много по-малко пари от съпругът ми (при все, че заплатата ми не е ниска) и в къщи се осланяме предимно на неговите доходи. Но това, че той изкарва парите в къщи, че аз и детето ми сме облечени добре, че карам хубава кола благодарение на него не означава, че съм зависима. И докато бях по майчинство не съм се чувствала зависима. Той никога не си е позволил да ме постави в положение да му искам пари. Всичко е въпрос на разбиране. Работя, защото ми харесва и ми дава контакти, не защото трябва.
Не може в един брак да има зависими, нали уж говорим за партньорство??
Не може в един брак да има зависими, нали уж говорим за партньорство??
Неработя...но съм финансово независима !Имам пълен достъп до банковата сметка на съпругът ми,с което разбира се не злоупотребявам!Но никога пък не давам ,,от4ет''за какво съм похар4ила дадена сума пари!То се вижда...вси4ко влиза в къщи,аз се грижа за удобството и уютната обстановка у дома 
!Имам пълен достъп до банковата сметка на съпругът ми,с което разбира се не злоупотребявам!Но никога пък не давам ,,от4ет''за какво съм похар4ила дадена сума пари!То се вижда...вси4ко влиза в къщи,аз се грижа за удобството и уютната обстановка у дома И аз така мисля и разбирам нещата. И също не бих работила никога, ако мъжа ми изкарваше повече, без ни най-малко да се чувствам зависима, и без той да се чувства като господар в някаква степен към мен.
Evgenia,много са ти сладки принцесите...винаги се умилявам като попадна на снимката с тях 
Извън темата е но...не се сдържах!Мамини сладки душици...и каката как е гушнала бебка... 
Да са ти живи и здрави!!! 
Извън темата е но...не се сдържах!Мамини сладки душици...и каката как е гушнала бебка... Да са ти живи и здрави!!! Благодаря!
Стана ми много приятно!
Нормално е единият понякога да печели повече, а после нещата да се сменят, но не е нормално да разчитам само и винаги на него да печели.
Казвам го като жена, която винаги е имала пълен достъп до парите на мъжа си - по-точно парите винаги са били общи.
Казвам го като жена, която винаги е имала пълен достъп до парите на мъжа си - по-точно парите винаги са били общи.
всъщност немисля въобще да работя пове4е!Може би един ден..когато де4ицата порастнат и нямат остра нужда от мен...но засега съм си у дома!Тази мислъл не ме тревожи...даже се радвам!Няма да се прибирам уморена след работа неможеща да дам на децата си и мъжа ми вниманието което искам!Не бих искала да заспивам уморена пред телевизора...!Хубаво ми е когато имам време за детенце и за мъжле...а и за себе си
Имам два въпроса, без да се заяждам
, какво и къде би могла да работиш, когато децата порастнат, след като 15 години не си го правила Мислиш ли, че би могла в продължение на години да си достатъчно интересна за партньора си разказвайки му за броя сменени памперси, детската градина, разпродажбите, козметичката и фризьорката... Аз бих предпочела да спиш пред телевизора, отколкото да нищим подобни теми
Имаме толкова неща да си кажем...4е в пове4ето слу4аи забравяме за телевизора!А след 15 год. немисля 4е ще тръгна да работя...по скоро ще има хора които ще работят за мен! Това 4е от скоро ве4е не допринасям за семейният бюджет,не ме кара да се 4увствам нито прецакана нито пък страдам от високи амбиции да пе4еля пове4е от съпругът си!У дома винаги е 4исто,има топла ве4еря,детенце е 4исто и с добри оценки,мъжле знае 4е на вратата винаги ще го посрещне усмихната съпруга!И мисля,4е оценява това!И да...заспивам пред телевизора...но това е от хубавият масаж който мъжле ми прави на краката !Някой жени са родени да бъдат домакини-и аз съм една от тях! НО има и много работещи жени, които успяват да съвмесят двете неща - къщите им са чисти, храната топла, дават достатъчно на половинките си децата са добри ученици и перфектно възпитани! Нещата не са взаимно изключващи се! 
Доста четох мненията ви и си позволявам да изкажа и моето.Тъй като много държах на мъжа си се съгласих да живеем на село макар и голямо.Но кажете ми как да съм независима като тук няма работа а особенно зимата? И на мен ми е много унизително но нямам избор освен да замина за чужбина а така трябва да си оставя детето макар че е на 12год.
"Зависим" според мен е доста страшна дума. Аз изкарвам много по-малко пари от съпругът ми (при все, че заплатата ми не е ниска) и в къщи се осланяме предимно на неговите доходи. Но това, че той изкарва парите в къщи, че аз и детето ми сме облечени добре, че карам хубава кола благодарение на него не означава, че съм зависима. И докато бях по майчинство не съм се чувствала зависима. Той никога не си е позволил да ме постави в положение да му искам пари. Всичко е въпрос на разбиране. Работя, защото ми харесва и ми дава контакти, не защото трябва.
Не може в един брак да има зависими, нали уж говорим за партньорство??
Не може в един брак да има зависими, нали уж говорим за партньорство??
Това все едно аз съм го писала, единствената разлика при нас е, че все още нямаме детенце и въпроса с майчинството не е на дневен ред.
Финансово независими без могат да се чувстват само млади жени с малък семеен стаж и малки дечица. Но с времето зависимостта става все по-осезаема...
1. Децата порастват и нямат нужда майка им да ги гледа. Същевременно разходите по тях стават по-големи.
2. Жена на възраст над 35 г. с малък или никакъв трудов стаж много трудно може да намери прилична работа (или въобще работа).
3. Съпругът ако в началото на брака щедро е спонсорирал капризите на жена си, с годините може и да му омръзне той да единственият източник на доходи на цялото семейство.
Освен това се питам какви доходи трябва да има той за да няма нужда семейтвото от още някой лев... Вероятно поне 3-4 хил. лв...
И друго- какво става, ако случайно той остане без работата си?
Да не говорим, че любовта не е константна величина и ако днес е влюбен в жена си, утре може да хлътне в друга... а изтичането на потокът от парични средства да смени посоката си.
А какво става ако се случи нейдай си боже нещастие- стане инвалид, или най-лошото...
Малко ще е късно да се мисли за тези неща когато се случат.
1. Децата порастват и нямат нужда майка им да ги гледа. Същевременно разходите по тях стават по-големи.
2. Жена на възраст над 35 г. с малък или никакъв трудов стаж много трудно може да намери прилична работа (или въобще работа).
3. Съпругът ако в началото на брака щедро е спонсорирал капризите на жена си, с годините може и да му омръзне той да единственият източник на доходи на цялото семейство.
Освен това се питам какви доходи трябва да има той за да няма нужда семейтвото от още някой лев... Вероятно поне 3-4 хил. лв...
И друго- какво става, ако случайно той остане без работата си?
Да не говорим, че любовта не е константна величина и ако днес е влюбен в жена си, утре може да хлътне в друга... а изтичането на потокът от парични средства да смени посоката си.
А какво става ако се случи нейдай си боже нещастие- стане инвалид, или най-лошото...
Малко ще е късно да се мисли за тези неща когато се случат.
Освен това се питам какви доходи трябва да има той за да няма нужда семейтвото от още някой лев... Вероятно поне 3-4 хил. лв...
И друго- какво става, ако случайно той остане без работата си?
Да не говорим, че любовта не е константна величина и ако днес е влюбен в жена си, утре може да хлътне в друга... а изтичането на потокът от парични средства да смени посоката си.
А какво става ако се случи нейдай си боже нещастие- стане инвалид, или най-лошото...
Малко ще е късно да се мисли за тези неща когато се случат.
И друго- какво става, ако случайно той остане без работата си?
Да не говорим, че любовта не е константна величина и ако днес е влюбен в жена си, утре може да хлътне в друга... а изтичането на потокът от парични средства да смени посоката си.
А какво става ако се случи нейдай си боже нещастие- стане инвалид, или най-лошото...
Малко ще е късно да се мисли за тези неща когато се случат.
Ще ти отговоря:
1. Кучето скача според тоягата....
2. И за това се мисли от по-рано. Ние не харчим всичките си пари. Опитваме се да инвестираме в различни области, защото ако едно нещо се срине, друго ще ни крепи.
3. Не можем да се женим с идеята, че любовта не е константна. Аз твърдовярвам, че е...
4. Колкото и ужасно да звучи, със съпругът ми сме говорили на тази тема и ако не дай боже нещо се случи с него, ще бъда подсигурена.
И така според мен трябва да е с всички...
Истината е златната среда. Аз имам собствена финансова основа, ако мога да се изразя така, но всички мои лични, семейни и на детето разходи и капризи се плащат от мъжа ми. На него му доставя удоволствие да го прави и най-скъпите подаръци са ми от него, не бих си и помислила сама да отида да си купувам кола, независимо, че мога да си го позволя, това би го засегнали много.
Работя, защото ми е приятно, едно на ръка, второ се чувствам пълноценна по този начин и трето това е работата, която обожавам.
Но има и жени, родени за домакини, както казва Djane и съм сигурна, че тези жени са в основата на много здрави и пълноценни семейства, които се чувстват прекрасно в собствената си кожа. Също така съм срещала случаи, в които жена- родена домакиня да е поставена в ролята на работещо момиче, както и обратното- инициативна в делово отношение жена да е притисната /най-вече от мъжа си/ да стои в къщи и да ви кажа и в двата случая въпросните дами се чувстват като в небрано лозе, или с други думи- не на място.
Работя, защото ми е приятно, едно на ръка, второ се чувствам пълноценна по този начин и трето това е работата, която обожавам.
Но има и жени, родени за домакини, както казва Djane и съм сигурна, че тези жени са в основата на много здрави и пълноценни семейства, които се чувстват прекрасно в собствената си кожа. Също така съм срещала случаи, в които жена- родена домакиня да е поставена в ролята на работещо момиче, както и обратното- инициативна в делово отношение жена да е притисната /най-вече от мъжа си/ да стои в къщи и да ви кажа и в двата случая въпросните дами се чувстват като в небрано лозе, или с други думи- не на място.