Как ще се разделяме

На моята шушонка са и нужни поне 5 минути , докато разбере , че ме няма
От десетмесечна възраст ходи на ясла и нямам проблеми , нито тогава , нито сега
Вече се провежда следния разговор
Мама , къде
На работа
А , добе , да купаш бонбонки и чушки , и домати 

Ще свикне детето , но ще му е нужно време , бъди силна и му позволи да расте сред децата , ще се радваш на своята самостоятелност и новопридобито самочуствие , а детето на общуването си с връстници ... поне при мен беше така

Здрасти Adi!

Успокой се! Ще свикне малкия! И моят син е така все още даже! Аз се върнах на работа, когато той беше на 10 месеца и го  оставих на детегледа4ката. Много рев изрева, но свикна! Сега събота и неделя я търси нея и пита къде е. Ще е тежко, няма как, но ще отмине! Само се зареди с повечко търпение и здрави нерви. Има и нещо такова, че както на детенце му е трудно да се раздели с теб и на теб ще ти е трудно да се разделиш с него. Подготви се за доста силни чувства и от теб!
Стискам палци да се справите и двамата лесно и колкото може по-бързо!

Малко късно за мен го пускаш на ясла. Моята хубавица ходи на ясла от една година и й трябваше време да свикне, че няма да се виждаме през деня, а на две години разбират доста и е значително-по трудна раздялата. В началото се приготви за рева и плача - неизбежен е.Ще ти се къса сърцето като оставяш плачещ. Обяснявай му отсега,че ще ходи при лелите и ще играе с други дечица. ПОне да свикне с тази мисъл.Успех ип о -малко боледуване

И ние сме същата ситуация - гледам я основно аз. По цял ден двете, пълно обслужване от моя страна, гонене за хранене, гонене за сиропите, когато е болна, разходки всеки ден, дори да ми е лошо (заради нея) и т.н.... и накрая като й се скарам за нещо вика - "Аз искам друга мама!". На мъжа ми вика - "Тати, ти искаш ли друга мама?"... днес ми вика - "Ти иди при дядо (баща ми), а ние тука с тати и баба (майка му )". Много ми стана обидно, особено пък заради споменаването на втория индивид в изречението й... Сърдих й се 1 час и не й говорих изобщо. Сега сме пак "приятелки", но ми е много обидно... и аз не знам защо..., мъжа ми казва, че съм луда, да й се връзвам на приказките...
Та, това всичкото го написах, за да кажа, че с радост и без да рева, ще я дам на градина септември...., а дори може би и още март месец на ясла. Омръзнала съм й и щом е така - ще се "разделим" с радост..., дори и да реве като я дам - ще й мине . Зарекла съм се да не се вживявам особено.

Ох! И аз се чудя как ще се разделяме,но друга алтернатива няма!
Ще стискаме зъби,ще се молим детето да не страда и ще ходим на работа!
Дано само децата да са добре гледани,че като чета напоследък незнам и аз какво да мисля!
НЮ аз също бих се обидила,остави го мъжа ти той не разбира как се чувстваш в такива моменти,но детето не осъзнава какво точно е извършило.не го съди строго

направо ми се скъса сърцето, когато подавах молба за ясла от септември. ще успея ли аз да се настроя? вчера я оставих на зълва ми за 15мин, за да си взема направление от JPто. не ме питайте как я заварих - цялата беше на петна и през целия път към вкъщи хлипаше. трябва да сме силни нали?

И аз имам същия проблем! Скоро ще трябва да се разделя със моето момченце.Решихме и днес го записахме на ясла.Все си мисля,че ще му бъди приятно с деца на негова възраст.От сега мисля и днес направо съм болна и само рева Имам чувството,че нещо се къса от мен...А,като си помисля,че вече ще е все така...А,като порасне...Като стане и ученик,все по-малко време ще прекарваме заедно Незнам как ще изживея момента!?

Я се стегнете! Какви са тези ревове?

Хич не й пука за мен, което страшно ме натъжава сама я гледам до сега, записахме я за септември на градина, но дали ще я пуснем, ще решим тогава.
За нея съм сигурна, че ще се адаптира бързо, аз как ще се почувствам- не знам, много далечно ми се вижда 

Вергилия, твоята ситуация е друга 

и ние отиваме на ясла от юни ама мами я кажете кви са тея ваканции от о два месеца? Моя малчо е адски привързан към мен и обратното и тъкмо ще се клиатизира и от юли два месеца в къщи и после пак ама аз после няма да имам повече отпуска и какво ще го правя незнам. И едно мнение ако може - вие бихте ли ги гледали до три годинки ако имате или не чак толко имате възможността?

От едномесечен е с баба си през деня , защото аз съм на работа. Еми още не е свикнал има 30 мин. овещаване преди да тръгна на работа и 15 мин. истеричен рев. Представям си какво ще е като тръгне на градина , но това е и аз съм ревала като магаре. Заключвала съм се в тоалетни и съм правила циркове , затова само 1г. съм ходила на градина. Майка ми и баща ми са се видяли в чудо с мен. Така , че очаквам да ми се връща.

това, дето върви след мен като кученце навсякъде, и при нас го има, въпреки, че с желание ходи на ясла от година.
ще свикне с промяната, няма къде да иде! освен това напълно е възможно новата среда- яслата- да му хареса. не се тревожи толкова, все някога ще трябва да се разделите, освен ако не държиш да ходите заедно да сваляте гаджета след 12-13 год 

И на нас това ни предстои-утре.
От утре сме на ясла и ми е много притеснено.Имам чувството,че тя ще свикне по-бързо,отколкото аз .Неразделни сме,от както се е родила.Дано да няма проблеми там,за да се успокоя малко и аз.

   Май за нас-мамите,раздялата е доста по-трудна.въоръжи се с търпение.Няма дете,което да не е свикнало.Даже може да се учудиш твоето олко бурзо ще свикне.
   Успех!

Благодаря, на всички маминки за куража, който строи от думите ви ! Надявам се да свикне по-бързо с новата обстановка и много сълзи да няма.

Бях в твоята ситуация - Василена беше като залепена за мен. Мислех си, че никога няма да преживее тръгването на ясла и драматизирах седмици наред...Обачеее - детето си тръгна с мерак, без една сълза /е, първия ден може би/ и до сега, вече в градинска група, няма проблеми. Когато тръгна на ясла, беше на 1г8м.

И аз ще се присъединя към мнението, че май децата свикват по-бързо от нас. Моят син на 1г и 10 м го дадох на ясла със същите притеснения, а той на 3 ден почна да спи там. И аз съм го гледал сама, даже до тогава не беше спал извън къщи.
Така че мами, колкото и да ни е мъчно, дечицата растат и нямат чак такава нужда от нас.
Стискам палци на всички, които тръгват на ясла. Пожелавам им добри лелки!

Моята дъщеря тръгна на ясла на 2г8м. Преди това само аз съм си я гледала. И тогава си беше "залепена" плътно за мен и сега въпреки, че вече е почти на 9г все още е много зависима от мен и все така "залепена". Но със свикването в яслата изобщо не е имала проблем. Само първите 2-3 дни я взимах на обяд и то не защото е плакала или нещо подобно, а защото правилника на яслата изискваше поне около седмица детето да ходи само до обяд, за да може да свикне.
Когато трябваше да я дам на ясла аз също бях много притеснена, но след като видях, че всичко е наред и няма никакви проблеми постепенно се успокоих.

Сега синът ми го подготвям за ясла и здраве и живот след по малко от месец ще тръгне на ясла. Ще е на 2г5м. Него също го гледам сама, но той за разлика от кака сие много по-контактен и самостоятелен.
Сега изобщо не се притеснявам , че дребният тръгва на ясла. Може би това се дължи на факта, че вече съм минала по този път.
Надявам се и с него да нямам проблеми с адаптацията, но времето ще покаже.

На Ния днес и беше първи ден на градина,все още не мога да кажа как се чуства,за мен-още по-малко.Не е плакала там,но като са легнали,започнала да вика и ни се обадиха да я вземем.Подозирам,че утре ще тръгне с рев.Чудя се малка ли е още,да проявя ли настойчивост или да  потърся детегледачка до септември?Досега я гледахме на смени с мъжа ми,после няколко месеца майка ми,но вече не разполагаме с такива възможности.

Пуснах дъщеря ми на 1,9г на ясла и никога не е плакала,просто влизах с нея и като се заиграе излизах без да ме усети.Вече дори си казваме чао.За сравнение мога да кажа,че тя плачеше дори когато излизах от стаята вкъщи и ме слдеше из целия апартамент.

Абе това, че е залепен за теб не означава, че няма да свикне с яслата. И моят син е залепен за мен и само пищи и се лигави като е с мен или в къщи. Все след мен, а като изляза да пусна прането реве на вратата докато се не върна. Ама с яслата свикна за 3 седмици и сега му харесва. Там не се тръшка и не пищи, дори го хвалят, че си е попаднал на мястото, държи се добре с всички и е щастлив. Тук даскалките съветват майката набързо да остави детето, да му каже чао и да си бега. Но задължително се казва Чао за да знае детето че мама я няма. И това явно помага, щото само като изляза от стаята и той веднага спира да реве - що да реве човека като знае, че не съм там да го чуя  . И се заиграва и готово.

А как е по-добре-да спи от първия ден там или една седмица да я вземам по обед?Аз исках да свикне отначало какви са правилата,но вчера ми се обадиха да я взема,защото не иска да спи,а днес направо поръчаха да си я вземем в 13.00 Ами тя ще свикне така и после?

Това е практиката, първата седмица детето се взима на обяд. Сина ми например много бързо свикна и на 3 ден ми казаха да го оставя вече да спи. Зависи от детето. Целта е да свикне първо с обстановката, с децата и лелките, а после вече ще остава и да спи.
Успех и не се притеснявай.

E, ще пореве, пореве, и ще свикне .. Незнам има ли дете, дето да не е плакало за майка си първите дни в яслата/градината ..
Аз пратих Никол на 1,7год., първата седмица ходеше с кеф, втората обаче се усети какво става и започна сутрин да мрънка като стигнем там ... но половин мин. рев и това и беше ... Аз обаче 1-вата седмица освен да рева, друго не правих, по цял ден не се прибирах в къщи, че ми изглеждаше пусто и празно ... 2-рата не беше така, ама на моменти си поплаквах, а 3-тата и досега благославям хората измислили яслата  
Когато е вкъщи с мен само пита кога ще я водя при децата .. с мен й е доста скучно, още повече че до момента е сама (т.е. няма братчета - сестричета) и имаше период, в който все до мен стоеше, все да играя с нея, сама не се заиграваше за минута ..
НО сега вече няма проблеми, много съм доволна от яслата ..
Сутринта като я оставих, докато още й подреждах гардеробчето, тя вече беше седнала с децата да закусват и въпреки, че знаеше, че още не съм си тръгнала, каза ми ЧАО, влезе, седна си на нейното столче и се зае със закуската   Дреме й че аз съм още отвън .. което ме и много радва, честно казано ... неискам да е от тия деца, дето все до полата на мама (брат ми беше така като малък и все му се подигравах   )  

О, и още нещо - 1-вия ден когато я заведох си мислех че до обяд само ще стои и ще ида да я взема, но директорката ме посъветва да не ходя, защото така ще свикне и всеки ден по обяд ще чака да ида ... а ако беше на зор, тя ще ми звънне ... Все пак ми каза да ида към 3ч да я взема .. Аз отидох с мисълта, че е имала ужасен ден без мама, а тя още спеше, после й се услади следобедната закуска, та я чаках и нея да мине и си я взех наред с другите деца ...    

Последно: Дано твоето детенце също много бързо се приспособи, за да не се тревожиш по цял ден  

Ирена,и аз мисля като директорката ви,жалко,че нашата ук е на различно мнение.Ния не е плакала,легнала с голямо желание,но не могла да заспи и са я извели,за да не пречи на другите деца.

Действително, че ние майките по-тежко изживяваме раздялата. Няма да забравя, когато една моя приятелка пусна дъщеря си за първи път на ясли, дойде веднага у дома със сълзи на очите и една торба успокоителни - валидоли, валериани. Но всичко мина чудесно, детето бързо се адаптира. Голямата ми дъщеря не е ходила на ясла, а направо на детска градинка. И ние така - първата седмица с голям мерак, после като се усети си поплака ден0два и толкова. Но аз как тежко го преживях... У дома тихо и пусто...

Нашата дребосъчка тръгна направо на градина.Май на мама и беше по криво от колкото на дребка.Първият ден не плака,явно не се осъзна,когато отидох да я взема ме попита ,защо съм я забравила?Втория ден имаше малко сълзи,но общо взето адаптирането беше бързо.На втората седмица вече ми каза:
-Хайде мамо тъгай си(тръгвай си)тук мами не пускат.

Успрх с "раздялата".И вярвайте в децата си.

Нормално е първата седмица да не спи там. Ние дори 2 седмици се вземахме на обяд. Добре е да свикне лека полека детето - не всички могат просто така да заспят на непознато място. Пробвай - детето ти само ще си покаже кога за какво е време

мисля,че е много индивидуално.Моята дъщеря примерно беше тоста свикнала само с мен,но много бързо се адаптира в яслата..............противно на очакванията ми.Първите няколко дни плачеше,но аз по-скоро плачех повече от нея.Дано и твоето детенце е така

В такъв случай, трябва да се действа според детето ... Взимай я по обяд или в часа, в който са ти казали, докато свикне .. после няма да има проблеми, но в началото ще е така, за съжаление ...  важното е да не се стресира детето ... 
Въпреки че какво толкова като не е искала да заспи, нали не е плакала, да събуди другите деца ... ама те си знаят ..

Преди 1-2 седмици, непомня кой ден беше, ми казаха, че Никол се събудила по- рано, ама си лежала в креватчето, слагала пръсче на устата и казвала "Шът" на леличките да не събудят децата .. 


Не стигнах до успокоителни, но от яслата с рев отидох в едно заведение, и като дойде сервитьора да поръчам го хванах за слушател, та човека се видя в чудо ..  А аз рева и нареждам: все едно съм си хвърлила детето в контейнера ... каква майка съм загубена и ненормална да си дам детето на ясла и т.н. и т.н....    Сега ми е смешно, ама тогава ... ужас .. Аз минах тежко адаптционния период,  не Никол 

Ния просто си стои в кревата и не пречи на никой,не мисля,че е стресирана.Ако започна да я вземам по обяд,ще ме чака всеки ден,после ще е тъжна и ще се сърди,че не съм отишла.Може би този вариянт е добър за яслите,но Ния е на 2г и 8 месеца,вече разбира,изгражда си навици много бързо и веднъж установен режим при нея много трудно,даже болезнено се променя.Определено се притеснявам,че постъпваме грешно за момента.дано да не съм права

Ти си познаваш детето най-добре. Никой не може да ти даде съвет. Децата са много различни. И въпреки че по правило свикват с яслата има и изключения. Не виждам какъв им е проблема на даскалките детето просто да си лежи в креватчето, ако не протестира и не пречи. Има нужда от почивка според мен та дори и да не спи, а само да лежи. На моя син това не може примерно да му се случи  - в кревата ако не спи не седи 1 секунда - реве докато не го изкарат от там. Поради същите причини и в количка не седи и на стол и изобщо на едно място - само иска да тича и да прави бели. А аз самата -  1 ден само през живота си съм била на ясла. Било е рев нон стоп. Изолирали ме в изолационна където съм се тръшкала докато съм заспала на пода. После болести, болница.... Ама казали на майка ми че такова дете не са виждали. Та.. има ги всякакви изкам да кажа. Чуждия опит почти не помага в случая.

Извинявай, но нищо не разбрах от постинга ти ... може ли малко по- разбрано ..