По цял ден съм сама с нея.Мъжа ми е на работа, прибира се в 22.00ч. вечер, а нощем изобщо не я чува, за да става той /аз докато го събудя по-добре да стана аз/.Изобщо няма кой да ми помага дори за малко.
В началото беше много кротичка и не ми тежеше, но от 2-3 месеца е доста палава и като всяко бебе си има своите капризи, понякога плаче без да има причина, иска да я взема , да съм постоянно до нея.Плаче дори, ако изляза за малко от стаята.Няма на кого да я оставя дори за 1 час, или някой да дойде вкъщи да ми помогне.Направо на моменти не издържам.
Има дни, в които забравям, че не съм яла, тресе ме постоянно главоболие и болки в гърба.Малката вече освен на ръце не ще да спи по друг начин, а плаче ужасно, когато й се спи.Понякога нервите ми не издържат, отивам в другата стая и оставям малката да плаче.После ми е много гадно.Страхувам се да не помисли, че я изоставям и че не може да разчита на мен.Понякога й се ядосвам, може дори да й се скарам, а тя ме гледа с големите си очи и ме кара дълбоко да съжалявам, че съм й се скарала.А и какво като й се скарам като тя нищо не разбира /освен може би че съм невъздържана/ Обичам я повече от всичко на света, но имам болезнена нужда от почивка и от зрънце развлечение.Чувствам се като робот, а не като жена.