Да уточня, че не става дума за нормалните щастливи семейства, където от време на време всеки един от родителите се показва в лоша светлина, не става въпрос и за това как ще се почувства т.нар. татко.
Въпросът е само и единствено - кое е добре за децата?!!
Ситуацията е такава, че въпросният човек се е отрекъл в качеството си на такъв, нищо, че от време на време споменава, че обича малките- фарс!
Питам се кое е правилното - дали да твърдя, че татко си е добър, каквото и да прави- напр. казва колко мрази децата и минава покрай тях като покрай крайпътен камък ИЛИ да отворя очите на малките и да им обясня, че такова ЧУДО като баща в нашето семейство не съществува?
Зная, че е чудовищно да изрека думите - "ТАТИ НЯМА", но няма ли да създам у тях погрешна представа за тази така важна личност в живота на човек, казвайки: "ТАТИ е много добър, нищо, че не ви иска"
Няма ли моите малки синове да станат един ден като него, мислейки си, че това е нормално? Не искам и да си го помислям.