Все още шофирам,надявам се до края на бременността да мога 
Гледам да избягвам дупките и тъпанарите,но е почти невъзможно 
Гледам да избягвам дупките и тъпанарите,но е почти невъзможно - Публикувана: 28 ян. 2007, 10:56 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2007, 17:48 ч.
въпрос към бременните (и бивши бременни) шофьорки
Много напълнях, и коремчето ми беше голямо, и дори качването и слизането от колата ми бяха мъка голяма Въпроса ми е до кой месец шофирахте активно? Чудя се дали да не спирам вече. Принципно не ми пречи особено освен в случаите, когато някой олигофрен не ми изкара акъла с някоя откачена маневра (а в София такива колкото искаш).
след като разбрах, че съм бременна незабавно спрях...и то заради всички нерви които хабя докато шофирам....пълно е със всякакви шофьори - некадърници за съжаление...
Карах до последно. Корема не ми пречеше въобще , а пък и не се притеснявах да карам, което е най-важното. По себе си трябва да съдиш. Ако се чувстваш напрегната и не на мястото си по-добре спри. 
zdraweite, имах една позната си караше почти до края, и аз така щях да бъда, ако един простак не ме беше блъснал страни4но вдясно преди 2 седмици, бях в 10 сед. и слава богу нищо ми няма,на бъдещото бебе също, само където колата ми за нишо не става вече, или поне има нужда от голям ремонт,дано застаховката да покрие. А сащо и стреса не беше малък.
Така че внимавайте много, в Пловдив на колелото на панаира, кадето вси4ки пловди4ани знаят е мн. ужасно, и без да сте виновни ,без дори да о4аквате, да видите или да можете да реагирате, то си е малко на касмет даже,какво да ви кажа, просто внимавайте, защото наистина се води война на пътя !!!
Иначе сега ако имах кола, пак бих си карала, то по градския транспорт кихат ,кашлят и шофьора кара като луд... просто исках да споделя малко опит; късмет на всички на пътя
Така че внимавайте много, в Пловдив на колелото на панаира, кадето вси4ки пловди4ани знаят е мн. ужасно, и без да сте виновни ,без дори да о4аквате, да видите или да можете да реагирате, то си е малко на касмет даже,какво да ви кажа, просто внимавайте, защото наистина се води война на пътя !!!
Иначе сега ако имах кола, пак бих си карала, то по градския транспорт кихат ,кашлят и шофьора кара като луд... просто исках да споделя малко опит; късмет на всички на пътя
Здравейте и от мен!
Аз родих в началото на 9 месец и до последно си карах колата. По принцип ми беше неудобно, но след като направих опит да се придвижвам с градския транспорт - категорично бях ЗА колата. Е въртях се като пумпал по светофарите да се намествам, но поне знаех, че няма да ми вони на каво ли не, няма да вися като "бременна мама горила" на дръжките по автобусите и съответно да ги чакам толкова много. Въпреки,че накрая е доста неудобничко - определено е по-спокойния вариант.
Аз родих в началото на 9 месец и до последно си карах колата. По принцип ми беше неудобно, но след като направих опит да се придвижвам с градския транспорт - категорично бях ЗА колата. Е въртях се като пумпал по светофарите да се намествам, но поне знаех, че няма да ми вони на каво ли не, няма да вися като "бременна мама горила" на дръжките по автобусите и съответно да ги чакам толкова много. Въпреки,че накрая е доста неудобничко - определено е по-спокойния вариант.
Шофирам ежедневно и в момента - 33 г.с. Пловдив не е София, но и тук е пълно с тъпанари и задръствания, затова по възможност избягвам пиковите часове. Същото така от 3-я месец не съм шофирала извън града /лежах за задържане и ме посъветваха да не се "тръскам" на по-дълги разстояния/.
Последно шофирах седмица преди да родя. Просто нямах избор, родителите ми живеят далече и като ходехме с малкия друг начин нямаше. Но аз не изпитвам никакъв страх от шофирането, така че не съм се притеснявала. Ако имаш притеснения, не се чувстваш уверена, или лесно се стряскаш и "панираш", по-добре спри с шофирането. 
след това карах, но със страх 
Шофирах ежедневно до края. Мислех и да се самозакарам до болницата, ама не ми разрешиха...
Спрях в 8-ия, защото татито ми забрани.
. Имах проблеми и трябваше да лежа. После ме нави да не карам, най-вече заради стреса. Много ми липсва... Но пък и няма кой знае къде да ходя с нея т.к. съм в болнични. Препоръчани теми