Shoni, ето някои от по-важните аспекти, когато в семейството има осиновени и биологични деца. В бъдеще, ако ми попаднат още материали, отново ще ги пусна в тази тема. Дано да са полезни - на теб и всички останали мами, които имат нужда от тази информация 
ОСИНОВЕНИ И БИОЛОГИЧНИ ДЕЦА В ЕДНО СЕМЕЙСТВО
Дори и в най-добрите семейства отношенията между сиблингите (братя и сестри) се характеризират с ревност, завист, конкурентност и емоционален интензитет. В семействата с осиновени деца нещата стоят по малко по-различен начин. Понякога проблемите между братя и сестри са сред основните причини за разсиновяванията.
В идеалния вариант родителите подготвят детето си за появата на братче или сестриче – обясняват му каква потребност има новороденото от внимание, от грижите на майката, акцентират върху специалната роля на по-големия брат/сестра. Но всичко това не означава, че появата на новия член на семeйството, ще мине безоблачно. Няма нищо толкова страшно и изненадващо в това тригодишното дете да иска отново да пие вода от шише с биберон или петгодишното дете да крои планове как да продаде бебето на съседите за 10 лева.
Обикновено родителите са неподготвени за момента, когато след появата на братчето/сестричето, осиновеното им дете реагира силно негативно или регресира в развитието си (иска отново да бъде бебе).
Едно от основните притеснения на родителите е дали ще успеят да задоволят в еднаква степен потребностите на осиновеното и биологичното и дете. Най-важното нещо, което родителите не бива да забравят в този контекст, е че всеки път, когато осиновеното им дете преминава през труден период, това се отразява и върху биологичното им дете. Много често от биологичните деца се очаква да бъдат силни, постоянни в поведението си, позитивно настроени към братчето/сестричето си. В ситуациите, в които родителите насочват цялото си внимание и енергия към проблемите на осиновеното си дете, биологичното им дете страда. Добре е биологичното им дете да знае, че може да споделя чувстват и преживяванията си, да не се страхува, че изразявайки негативни чувства, ще бъде наказано или отхвърлено.
Кризата на идентичността, през която осиновените деца минават в определен етап от живота си, има свой аналог в живота на биологичното им братче/сестриче. Осиновеното дете се съмнява в чувството си на принадлежност към семейството на осиновителите си. Живеем в общество, което акцентира върху биологичната връзка между родителите и децата им. Трагичното в случая е, че съзнавано или несъзнавано, някои родители също смятат биологичната връзка за първична. Важно е родителите да разберат и да предадат на децата си, че връзката родител-дете не се базира на пренаталната свързаност и генетичното наследство, а на любовта и отдадеността. Целият процес на осиновяване е обещание, от което следва принадлежността. Обяснявайки и напомняйки на детето за това обещание, родителите уверяват детето си как то е намерило своя дом в това „вечно семейство”, в това „семейство завинаги”.
Кризата, която биологичното дете преживява, се корени именно в това обещание. Докато осиновеното дете е „специално” и „избрано”, биологичното дете просто се е родило в смесйтвото на родителите си. Докато на осиновеното дете непрекъснато му повтарят, че са му обещали да го обичат, биологичното дете се чувства лишено от осиновяването, което да му гарантира същото обещание за любов. Друга често срещана грешка на родителите е, че се притесняват да разказват историята на биологичното си дете (как е било в корема на мама), защото се страхуват как ще се отрази това върху осиновеното им дете. В един момент се оказва, че не осиновеното, а биологичното дете преживява липсата на връзка с родителите си.
И ако осиновените деца често са окуражавани да споделят чувствата си на съмнение и несигурност относно приндлежността си в семейството, то биологичните деца срещат бариери в преодоляването на собствената си криза. Обикновено тези бариери са невидими и трудни за разпознаване. Една от основните е страхът да не си егоист. В случая проблемите при биологичното дете са причинени от акцента, който родителите му поставят върху реланите или потенциалните проблеми, които осиновеното му братче или сестриче може да има. Съответно детето се страхува, че изразявайки собствените си преживявания, се държи егоистично, защото не мисли за доброто на братчето/сестричето си. Обикновено осиновителите молят биологичните си деца да проявят разбиране и състрадание към всичко онова, което е преживяло в миналото си осиновеното дете и към преживяванията му в момента, свързани с факта, че е осиновено. Правейки това, родителите трябва да се уверят, че биологичното им дете е разбрало, че във всеки един момент може да споделя с тях чувствата и притесненията си.
Децата, както и юношите, не за възрастни, нито зрели индивиди. Не можем да очакваме от тях да бъдат не-егоисти и да се раздават алтруистично. Родителите, които създават илзюзията, че проблемите на братчето са по-важни и заслужават повече внимание от тези на сестричето, не могат да очакват от сестричето зрелостта да разпознае илюзията. А тези, които създават илюзията, че биологичното дете е „съвършеното дете”, провокират омраз от и спрямо осиновеното дете. Най-голямата загуба в целия този процес е отношението между децата, които имат и могат да си дадат толкова много едно на друго.
Какво могат да на правят родителите, за да не се стига до тук?
Всяко дете заслужава да бъде обичано и ценено за това, което е, а не защото запълва определена празнина или осъществява неосъществена мечта. Родителите, които споделят това вярване и се отнасят към всяко свое дете като към уникален индивид с уникални потребности, вземат правилните решения. Всички знаем, че животът не е справедлив - тогава защо е нужно да базираме родителските си решения на чувството за справедливост и чувството, че всички трябва да имат по равно? Например – осиновили сте две деца. Но както няма две еднакви осиновявания, еднакви биологични родители, еднакви обстоятелства около осиновяването, така няма и еднакви осиновени деца. Не можем да очакваме от тях да имат едни и същи чувства и преживявания спрямо осиновяването си. За някои деца това е проблем, за други не е.
Бъдете реалистични в очакванията си спрямо отношенията между децата си. Винаги ли сте били близки със сестра си? Едни и същи приятели ли сте имали с брат си? Не е необичайно децата да бъдат много близки, когато са малки, след това да се отчуждят и да се конкурират по между си, и отново да се преоткрият, когато излязат от кризите на пубертета.
ОСИНОВЕНИ И БИОЛОГИЧНИ ДЕЦА В ЕДНО СЕМЕЙСТВО
Дори и в най-добрите семейства отношенията между сиблингите (братя и сестри) се характеризират с ревност, завист, конкурентност и емоционален интензитет. В семействата с осиновени деца нещата стоят по малко по-различен начин. Понякога проблемите между братя и сестри са сред основните причини за разсиновяванията.
В идеалния вариант родителите подготвят детето си за появата на братче или сестриче – обясняват му каква потребност има новороденото от внимание, от грижите на майката, акцентират върху специалната роля на по-големия брат/сестра. Но всичко това не означава, че появата на новия член на семeйството, ще мине безоблачно. Няма нищо толкова страшно и изненадващо в това тригодишното дете да иска отново да пие вода от шише с биберон или петгодишното дете да крои планове как да продаде бебето на съседите за 10 лева.
Обикновено родителите са неподготвени за момента, когато след появата на братчето/сестричето, осиновеното им дете реагира силно негативно или регресира в развитието си (иска отново да бъде бебе).
Едно от основните притеснения на родителите е дали ще успеят да задоволят в еднаква степен потребностите на осиновеното и биологичното и дете. Най-важното нещо, което родителите не бива да забравят в този контекст, е че всеки път, когато осиновеното им дете преминава през труден период, това се отразява и върху биологичното им дете. Много често от биологичните деца се очаква да бъдат силни, постоянни в поведението си, позитивно настроени към братчето/сестричето си. В ситуациите, в които родителите насочват цялото си внимание и енергия към проблемите на осиновеното си дете, биологичното им дете страда. Добре е биологичното им дете да знае, че може да споделя чувстват и преживяванията си, да не се страхува, че изразявайки негативни чувства, ще бъде наказано или отхвърлено.
Кризата на идентичността, през която осиновените деца минават в определен етап от живота си, има свой аналог в живота на биологичното им братче/сестриче. Осиновеното дете се съмнява в чувството си на принадлежност към семейството на осиновителите си. Живеем в общество, което акцентира върху биологичната връзка между родителите и децата им. Трагичното в случая е, че съзнавано или несъзнавано, някои родители също смятат биологичната връзка за първична. Важно е родителите да разберат и да предадат на децата си, че връзката родител-дете не се базира на пренаталната свързаност и генетичното наследство, а на любовта и отдадеността. Целият процес на осиновяване е обещание, от което следва принадлежността. Обяснявайки и напомняйки на детето за това обещание, родителите уверяват детето си как то е намерило своя дом в това „вечно семейство”, в това „семейство завинаги”.
Кризата, която биологичното дете преживява, се корени именно в това обещание. Докато осиновеното дете е „специално” и „избрано”, биологичното дете просто се е родило в смесйтвото на родителите си. Докато на осиновеното дете непрекъснато му повтарят, че са му обещали да го обичат, биологичното дете се чувства лишено от осиновяването, което да му гарантира същото обещание за любов. Друга често срещана грешка на родителите е, че се притесняват да разказват историята на биологичното си дете (как е било в корема на мама), защото се страхуват как ще се отрази това върху осиновеното им дете. В един момент се оказва, че не осиновеното, а биологичното дете преживява липсата на връзка с родителите си.
И ако осиновените деца често са окуражавани да споделят чувствата си на съмнение и несигурност относно приндлежността си в семейството, то биологичните деца срещат бариери в преодоляването на собствената си криза. Обикновено тези бариери са невидими и трудни за разпознаване. Една от основните е страхът да не си егоист. В случая проблемите при биологичното дете са причинени от акцента, който родителите му поставят върху реланите или потенциалните проблеми, които осиновеното му братче или сестриче може да има. Съответно детето се страхува, че изразявайки собствените си преживявания, се държи егоистично, защото не мисли за доброто на братчето/сестричето си. Обикновено осиновителите молят биологичните си деца да проявят разбиране и състрадание към всичко онова, което е преживяло в миналото си осиновеното дете и към преживяванията му в момента, свързани с факта, че е осиновено. Правейки това, родителите трябва да се уверят, че биологичното им дете е разбрало, че във всеки един момент може да споделя с тях чувствата и притесненията си.
Децата, както и юношите, не за възрастни, нито зрели индивиди. Не можем да очакваме от тях да бъдат не-егоисти и да се раздават алтруистично. Родителите, които създават илзюзията, че проблемите на братчето са по-важни и заслужават повече внимание от тези на сестричето, не могат да очакват от сестричето зрелостта да разпознае илюзията. А тези, които създават илюзията, че биологичното дете е „съвършеното дете”, провокират омраз от и спрямо осиновеното дете. Най-голямата загуба в целия този процес е отношението между децата, които имат и могат да си дадат толкова много едно на друго.
Какво могат да на правят родителите, за да не се стига до тук?
Всяко дете заслужава да бъде обичано и ценено за това, което е, а не защото запълва определена празнина или осъществява неосъществена мечта. Родителите, които споделят това вярване и се отнасят към всяко свое дете като към уникален индивид с уникални потребности, вземат правилните решения. Всички знаем, че животът не е справедлив - тогава защо е нужно да базираме родителските си решения на чувството за справедливост и чувството, че всички трябва да имат по равно? Например – осиновили сте две деца. Но както няма две еднакви осиновявания, еднакви биологични родители, еднакви обстоятелства около осиновяването, така няма и еднакви осиновени деца. Не можем да очакваме от тях да имат едни и същи чувства и преживявания спрямо осиновяването си. За някои деца това е проблем, за други не е.
Бъдете реалистични в очакванията си спрямо отношенията между децата си. Винаги ли сте били близки със сестра си? Едни и същи приятели ли сте имали с брат си? Не е необичайно децата да бъдат много близки, когато са малки, след това да се отчуждят и да се конкурират по между си, и отново да се преоткрият, когато излязат от кризите на пубертета.
Мисля,въпреки това, че децата са си деца и че е нормално в отношенията им да има и ревност,и конкуренция, и завист,и... Съгласна съм и с това, че в много случаи ние родителите създаваме проблеми ,като непрекъснато се вмешаваме в техния толкова безпроблемен живот и като, че ли ги учим да си създават по- късно проблеми. 
