Ето малко от моята история. Със съпруга ми винаги сме били двойка за пример, навсякъде заедно и ни е било хубаво заедно, наричали сме се /и още се наричаме/ с нежни имена, имало е много романтика между нас. Много искахме дете и то се появи и точно с това започна кризата помежду ни. Аз нямах толкова време за него вече, не готвех често нещата които обича, не оставахме много сами и да излезем само двамата, към детето проявявам толкова много нежност, че той започна да ревнува, казваше ми Ми аз къде съм, вече съм в тъч линията. Преди живеехме като гаджета, безгрижни и с много малко ангажименти. С течение на времето започнахме да се караме, изнервени от безспирните грижи около бебето, което и аз и той много обичаме и не съжалявам, аз поне, че се е родило, много щастлива ме прави това да съм майка, като че ли в един момент това ми беше достатъчно, все изморена като заспи бебо заспивам и аз - секс правихме рядко. Започнахме да си крещим, да се обиждаме... пък за дребни работи.
Накратко, той престана да прави онези малки неща, които те карат да се чувстваш красива, желана, обичана и специална, все ме упрекваше че ходел на работа, а аз само вкъщи и по кафетата с другите мами, а той преуморен. Все за пари говори, че много съм харчела.
което не е невярно де. Но не прави нищо да ми се хареса, вече всичко като че ли го има за даденост, не се старае, започна ужасно да мрънка и да се оплаква което най-много ме вбесява 
ненавиждам мъж да мрънка и да се оплаква и вайка, стана мързелив, нищо не му се похваща вкъщи!!! 
А не беше такъв. Сега ме дразни, определено.
Не съм от жените, които скачат от легло в легло и от това което е написал all много ми стана гадно. Не искам да си развалям брака, съвсем не го искам. Но този тип така ме гледа ....
кара ме да се чувствам така както мъжът ми отдавна не ме е карал да се чувствам. Нямаше да позволя нищо повече от флирт, но и това е измяна, нали, затова съм и толкова объркана и се чувствам зле.
Имам нужда да изпитам онези чувства, които само един стегнат, уверен и чаровен мъж, със страхотно чувство за хумор може да те накара да изпиташ. Много ме е яд на мъжа ми защото едно време и той ме караше да ми се подкосяват краката!!!!!!
Най-вероятно няма да има нищо, няма да позволя да се развият нещата, които са още в зародиш, незнам как обаче да спра да мисля за това, добре че скоро няма да виждам вече въпросният тип. Пътищата ни се разделят.
Не е истина как бързо човек се самонавива за някое нещо, ама ние жените в това най ни бива, не са ли еднакви всички мъже!!!
Айде, че много дълго стана.
Накратко, той престана да прави онези малки неща, които те карат да се чувстваш красива, желана, обичана и специална, все ме упрекваше че ходел на работа, а аз само вкъщи и по кафетата с другите мами, а той преуморен. Все за пари говори, че много съм харчела.
което не е невярно де. Но не прави нищо да ми се хареса, вече всичко като че ли го има за даденост, не се старае, започна ужасно да мрънка и да се оплаква което най-много ме вбесява ненавиждам мъж да мрънка и да се оплаква и вайка, стана мързелив, нищо не му се похваща вкъщи!!! А не беше такъв. Сега ме дразни, определено.Не съм от жените, които скачат от легло в легло и от това което е написал all много ми стана гадно. Не искам да си развалям брака, съвсем не го искам. Но този тип така ме гледа ....
кара ме да се чувствам така както мъжът ми отдавна не ме е карал да се чувствам. Нямаше да позволя нищо повече от флирт, но и това е измяна, нали, затова съм и толкова объркана и се чувствам зле. Имам нужда да изпитам онези чувства, които само един стегнат, уверен и чаровен мъж, със страхотно чувство за хумор може да те накара да изпиташ. Много ме е яд на мъжа ми защото едно време и той ме караше да ми се подкосяват краката!!!!!!
Най-вероятно няма да има нищо, няма да позволя да се развият нещата, които са още в зародиш, незнам как обаче да спра да мисля за това, добре че скоро няма да виждам вече въпросният тип. Пътищата ни се разделят.
Не е истина как бързо човек се самонавива за някое нещо, ама ние жените в това най ни бива, не са ли еднакви всички мъже!!!
Айде, че много дълго стана.
Ако ще ревеш после с месеци от гузна съвест и като разбере мъжа ти, ще пускаш теми "помооощ, той вече не ме обича!", по-добре си седи вкъщи 
Флиртът беше само в начална фаза, без продължение и ми беше достатъчен, отрази ми се добре на самочувствието. 