Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 фев. 2007, 15:56 ч.

Майчиното чувство за вина

  • 3 709
  • 85
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 261
Това чувство често го изпитвам,затова сега спирам и отивам при мойте сладури

# 31
  • Мнения: 1 134
Изпитвам чувство за вина от самото й раждане - причини колкото щеш - като започнем от там, че не ми стигаше кърмата до това, че ходя на работа, вместо да съм с нея...
Но се боря тиранично с това чувство, защото не само, че не е градивно, но е задушаващо, парализиращо и в крайна сметка поражда същото чувство и у самото дете.
Да кажем, че сега вината отстъпва място на безкрайните съмнения и въпроси - дали я разбирам достатъчно, дали правилно улавям сигналите й, дали..., дали...
Хубавото е, че вече си говорим много и тя сама ми дава повечето отговори.
Което не значи, че пак не ме връхлита вината, когато отговорите не ми харесат... Rolling Eyes

# 32
  • Мнения: 1 545
   ,при това момчета,палави и понякога наистина ме побъркват,тогава ми идва да ги убия но... #CrazyИстинската вина изпитвам обаче когато се усещам че използвам тяхната палавщина да си изкарам яда от целият ден върху тях...Е тогава наистина ми става страшно болно,и след това се извинявам ли извинявам,и вече имам чувството че съм объркала представите им за това кое е позволено,и кое не #Crazy #Crazy #CrazyДругият момент е че не съм физически способна да обърна и на тримата еднаквото внимание,и от това има винаги потърпевш... ThinkingЕто в този момент също се чувствам виновна...Сигурно има защо...Дано ми простят! Praynig Praynig Praynig
======================================================================
Напълно те разбирам как се чувстваш.Аз се чувствам по същия начин.И всеки път си обещавам,че е за последно и на другия ден ...Само се моля да ми простят и един ден да не ме винят,че съм била лоша майка Embarassed Sad

# 33
  • Sofia
  • Мнения: 8 207
Айде и аз при виновните  Embarassed
Тия дни се чувствам виновна, че не съм достатъчно забавна и не измислям и не играем кой знае какви игри с Влади  Rolling Eyes, но пък той се занимава доста самичък
постоянно иска да го водя при баба му, че с нея само си играят - тя зарязва всичко и е 100 % на негово разположение, та се чувствам виновна,че го ревнувам от баба му  Shocked
Абе, човек като реши, винаги ще намери за какво да се чувства виновен  Thinking

# 34
  • Мнения: 2 700
Чувствам се виновна конкретно за две неща:
- миналата година натоварих прекалено много емоционално дъщеря ми, прехвърляйки й моите отрицателни емоции
- почти не съм я гледала, когато е била болна (напомни ми го Иса)
От там нататък не се самобичувам, защото нещата така е трябвало да станат. Бих могла да се упреквам, че съм работила, вместо да я гледам, но пък тяк се чувстваше прекрасно в ДГ сред връсници. Бих могла да се укорявам, че ми се налага да домакинствам и не отделям 100% от извънработното си време на детето ми, но така пък времето, което отделям е наистина нейно и т.н.
Като цяло се старая да търся положителното и в отрицателните ситуации.

# 35
  • На небето
  • Мнения: 5 522
Ох, мислих си че само аз изпитвам подобни чувства. Също като теб, обхваща те изведнъж, без да искаш и без да очакваш. Обвинявам се за какво ли не предимно за това, че му се карам, че избухвам, че съм го удряла по дупето. И двамата сме много емоционални, но аз не мога да си простя, че го правя, че не съм достатъчно сдържана и като видя сълзите в очите му причинени от мен, това ме разяжда. Обвинявам се че не съм достатъчно добра майка, че няма да мога да се справя, страх ме е да не го направя комплексар (без да искам), притеснявам се да не съм прекалено взискателна. Направо се мразя понякога, и си мисля, че не го заслужавам. Обвинявам се за това, че понякога се разочаровам от него и не умея да прикрия тези си чувства и той ги усеща. Че нямам богато въображение за да го забавлявам и възпитавам и да бъда добра майка. Когато съм ядосана, той си го отнася в повечето случаи и започвам да му крещя за най дребното, а той не е виновен, че съм нервна. И за какво ли още не, чак не ми се говори, че сега ще ревна.   newsm45

# 36
  • На небето
  • Мнения: 5 522
Айде и аз при виновните  Embarassed
Тия дни се чувствам виновна, че не съм достатъчно забавна и не измислям и не играем кой знае какви игри с Влади  Rolling Eyes, но пък той се занимава доста самичък
постоянно иска да го водя при баба му, че с нея само си играят - тя зарязва всичко и е 100 % на негово разположение, та се чувствам виновна,че го ревнувам от баба му  Shocked
Абе, човек като реши, винаги ще намери за какво да се чувства виновен  Thinking

Ох да забравих за това и мен ме гризе тази ревност. И нея като я включа към купчината с вината... Се чудя остана ли нещо за което да не изпитвам вина.  Shocked Close  Cry Cry newsm45 newsm45
Абе стига бе, депресирате ме с тия теми, направете тема, какво правим за децата си, та да се успокоим.

# 37
  • На небето
  • Мнения: 5 522
Аз не изпитвам такова чувство. Отделям й достатъчно време, не се виня когато ми се налага да й се скарам, защото това е част от възпитанието. Не че го правя много често, но се налага. Не работя заради нея, нямам хоби заради нея, едва успяваме да отделим време за нас с мъжа ми. Постигам нещата които искам с много обяснения. Доволна съм от себе си като майка.
А и вината е смазващо чувство с което отдавна съм се разделила във всяко едно отношеное. Вината убива. Права си iviche, че прекалено големите  изисквания могат да допринесат за чувството за вина, когато са нереални.
Изкуствените усмивки няма да накарат детето да се чувства по добре. То не е колежката до теб, а дете с мнооого висока чувствителност.

Напълно си права.
Аз по принцип съм много взискателна към себе си и изключително критична, никога не съм доволна и все смятам, че нищо не правя достъчно добре, все искам да съм перфектна, нищо че правя всичко за него, пак смятам, че не е достатъчно и това отново ме връща към вината.  Close

# 38
  • Мнения: 625
Това е чувството,което и мен ме спохожда понякога,но вярвам,че то не е разрушително а напротив-така осъзнавам,че следващият път когато се случи нещо подобно не трябва да реагирам така остро.А и това чувство доказва старанието ни да бъдем идеални майки,нали така Wink

# 39
  • Мнения: 3 036
В интерес на истината на мен не ми е съвестно, когато тя се занимава самичка, напротив - радвам й се и се заслушвам с умиление в игрите й, защото ми напомнят на мен самата като малка...
Не ми е съвестни и когато се занимава с други хора - с баща си например, когото тя обожава и с когото в момента си играят в детската...
Не ми е съвестно и когато стои по ден-два при баба си и дядо си или ходят на море, защото децата е хубаво да общуват с бабите и дядовците си, а и на всички ни се отразява много здравословно такава кратка раздяла...
Съвестно ми е, когато са единия час, в който сме заедно, аз понякога я слушам с половин ухо и й отговарям с половин уста, защото си мисля някакви работи. И имам чувството, че не й се отдавам за това време на пълно. Това не е всеки път, разбира се...

Но най-силно чувство за вина изпитвам, когато изгубя търпението си някъде из прашните ъгли на дома ни...и, когато тя се лигави например, защото в този момент подсъзнателно се чувства пренебрегната заради бебето или защото е била на гости там се е "стегнала" да се държи прилично и после трябва да навакса, а аз в този момент вместо да подходя с разбиране и да направя така, че кризата да отшуми, й се скарвам с ясното съзнание, че това може само да влоши нещата....ами, това е....губя търпението си и понякога ми е много трудно да го намеря  Sad

# 40
  • София
  • Мнения: 3 905
За съжаление се чувствам виновна доста често. Тръгнах на работа, когато беше на 2.5 месеца, когато е болен пак си го гледа баба му. Опитвам се да наваксам като се прибера, а телефонът ми не спира да звъни (служебно), обвинявам се, защото малкият е голям инат, нервничък и аз се самонавивам, че вината е моя, защото не успявам да му отделя достатъчно време. А когато си изпусна нервите и започна да крещя..., се питам дали аз съм най-добрата майка за моето дете и дали всичката обич, която му давам компенсира тези неприятни моменти и честите ми отсъствия. А когато сутрин ми махне с ръчичка и каже "Тао, мамо" не съм сигурна дали подредих правилно приоритетите си, а всъщност е невъзможно да не работя, така че съм в омагьосан кръг и непрекъснато се лутам между чувството за вина и задълженията си.

# 41
  • Мнения: 4 630
И аз се чуваствам подобно на теб. Мен най-много ме гризе, че не прекарвам достатъчно време, за да играя и да уча синът си на разни неща  Confused И все се променям ли променям, но все ми се струва недостатъчно. Според мен е полезно човек да бъде критичен към себе си  Peace

# 42
  • Мнения: 2 221
Нападат ме и мен такива мисли...На мен тези помисли са ми от характера,обаче.....знам се какво съм муле Rolling Eyes
  Всяка майка според мен,пък ако ще и за 5 мин. се е (или ще се ) почувства така в един момент.Важното е ,че си даваме сметка,признаваме си го и работим по въпроса...

# 43
  • Мнения: 2 922
Вечер, когато заспят и ги погледна- моментално ме залива вълна с чувство на вина.
Като ги погледна как спят като ангелчета, ми става много съвестно, че преди малко съм могла да им повиша тон  Sad

mylenka го е казала вместо мен..

# 44
  • Мнения: 503
Май повечето майки сме абонирани за това чувство. В това число и аз.Дали пък не ние нужно? Във всеки случай, страшно ми домъчнява, когато видя голямата си дъщеря(на 4 години) замислена, самотна и някак твърде зряла и разбираща...Как се справям ли? Опитвам се да намеря промеждутъче от време само за нея-без памперси, рев и шишенца с мляко.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт