Не правете като мен ...

И аз съм затваряна на терасата, за късмет успях да убедя Василена да ми отвори...
Чувството на безпомощност беше ужасяващо...Съчувствам ти.

Случи ми се същото преди 2 седмици. Сигурно 20 минути ревах на терасата от ужас и безпомощност. Маргарита също - но от другата страна на вратата... 
За късмет, мобилният ми беше в мен и веднага звъннах на Георги, който беше готов да тръгне за вкъщи. За още по-голям късмет, Маргарита успя да ме отключи...
Страшно неприятна история!

И аз съм го изживявала този кошмар когато Александра беше на година и половина. Но нямаше на кого да викам от балкона... на 7-ми ет., в една ниша- отляво и от дясно едни дъги стени, а насреща- гола поляна. И един студ... Направо откачих. Добре, че дечко някак си врътна пак дръжката, та ми отвори.
И по-големи глупости съм правила, но не искам да си спомням....

Постоянно си  мисля,че  това може да се случи  докато простирам, понякога го обличам да стои с мен на терасата , понякога го оставям в другата стая сам,но пак си мисля какво може да се случи.

Ще ги имам на ум твоите съвети 

Добре, че всичко е приключило без инциденти от двете страни...   честно казано се посмях доста, представяйки си как малките без да искат ви ти врътнали номер... душички сладки!!!        
ОчИТЕ НА мАКС, момичета!!!

Поради тази причина простирах известно време с телефона на кръста.
Когато ми се случи за първи път просто имах късмет, че таткото си беше в къщи, но в друга стая. Стоях само 10 минути, докато ме открият.

Но на мен ми се е случвало да заключа родителите си и да ми звънят комшии да отключа.

Телефона го ползвах евентуално да звъня на таткото - той до 20 минути си е в къщи. Освен това полагах особено внимание дъщеря ми да е заета с нещо друго, или пък баткото също да е в стаята.

Радвам се че се е разминало. Иначе и да чупиш стъкло -детето като е точно пред него и не разбира какво точно искаш от него - абе страх си е каквото и да говором.

Моя малкия се беше заключил в банята... Беше на около 2-3 годинки. То - ключа най обикновен, даже не е и секретен. Вратата се отваря навън, не мога да я разбия. Ужас! И той така - като изпадна в паника... Половин час съм му се молила да пробва пак, а той само пищи и вика- Мамо , ела! А и плочките като са мокри се пързалят....Не ми се припомня какво преживях!!! Хеле -успя! Но косата ми побеля прогресивно! Дано на никой не се случва!

Много неприятна  ситуация,през която за съжаление и аз минах.Мишо беше толкова малък,че зобщо не разбираше какво му говоря.Нямах телефон при мен,нищо с което да се опитам да отключа.Викаах през терасата,та добре че съм на 1 ет.,добре че беше лято и добре че прозореца ми беше отворен,та човека то магазина се качи с една стълба и ме отключи.Добре си предупредила,да го имат в предвид майките,че понякога така се отплесваме и си нямаме на идея,какво може да направи детенцето ни.

Заключвана съм в баня, на тераса и в килер.  Няколко пъти. И умираше от смях, на всичкото отгоре. 
Добре, че всеки път ми отваряше веднага.
Защото всявам страх и ужас, затова. 

Това направо е ужасно, предствям си какво си изживяла. И децата... Докато четях и се изпотих направо
Ние нямаме балкон, но това не попречи детето да ме заключи...пред входната врата.
Аз съм си паника и първата ми реакция, след като ми мина през главата какво може да му се случи като е сам у дома, беше да се разрева. Пепи вече разбираше доста и усети паниката ми. И започна и той да реве. Наложих си да се успокоя и съвсем бавно и внимателно му обяснявах как да върти ключа. Докато уточним посоката видях зор, но слава Богу се оправихме

Много неприятна история.
Аз на терасата не съм заключвана но на стълбището във входа да.
Въпреки,че имаме чистачка,като се прибирахме от разходка,видях че на площадката на етажа е пълно със боклуци и пръст.
Реших аз да измета боклуците.Въоражена със метла и лопата излязох.
Децата играеха уж във коридора и току отваряха  изатваряха външната врата на апартамента.
Спокойна аз,че са ми под-око и че се занимават,въобще не ми мина през ума какво ме чака в следващият половин час.
Както си играха,изведнъж усещам,че синът ми трополи по вратата.
Отивам аз до вратата,натискам държката,не ще и не ще да се отвори.
Почнах аз да питам"боби какво направи"
А той"Ми мамо,заключих вратата със ключа(ключа беше от вътрешната страна на вратата)
Ами сега,нямам нито телефон във мен нито нищо.
Почнах аз спокойно,въпреки че бях изпаднала във паника,да говоря на Боби да превърти ключа обратно.
Мъчи се детето не става.Почна да реве,след него и Преслава.
Аз изпаднах окончателно във паника,разтрепераха ми се крака,ръце,абе всичко.
Хукнах навън и се молех,дано да съм забравила остъклението на терасата отворено да се кача от там(на 1-вият етаж сме)
Нямах този късмет,всичко беше затворено,мъжът ми за лош късмет пътуваше извън града.
Децата,реват късат се от вътре,аз отвънка,се мъча да ги успокоявам със треперещ глас.
Един съсед,чул тупордията и излезе.Обясних аз на пресекулки,каква съм я свършила.
"Съгласна ли си,да разбием вратата"
Абе разбивай,само да вляза вътре,при децата.
В това време се появи друг съсед-близък приятел.
Обясинх и на него ситуацията и че няма начин освен да се разбие вратата да вляза и изведнъж съседа приятел ми вика:"Абе що не се обади веднага,Иван(мъжът ми) ми остави ключ от вас"
(Тъй като това са едни от най добрите ни приятели,понастояще и съседи,ние имаме ключ за техният апартамент и те за нашият.Само,че аз веднъж,си бях забравила ключа във офиса на мъжът ми и да не се връщам обратно до офиса минах през тях за ключа.Уж щях да го давам отново,ама забравих и затова идея си нямах,че мъжът ми го е дал)
Та въоражена със ключ,накарах Боби да извади другият ключ от вътрешната страна.Така благополучно,се прибрах във къщи и окончателно ми текнаха сълзите като видях децата свити до стената,целите червени от плач и потънали във сълзи.
 

bibi ,съжалявам за неприятното преживяване!

За съжаление ,виждаш че повечето от нас също са изпадали в такава ситуация.
Аз бях заключвана на балкона, а Йо се е заключвал в тоалетната. Добре, че за кратко.

Хубаво е , че си пуснала темата , за да се поучат тези , които не са го преживявали.
Съчувствам ти!

Разказът ти е с чувство за хумор, при все сериозния подтекст и това което си преживяла.

Аналогичен случай - ще излизаме, врата не се отключва.
Казвам на 4 годишната тогава Ралица, спокойно, ще се измъкна през прозореца и ще опитам отвън.
Свличам се по фасадата, ожулени лакти, колена...
И отвън не става! Но да вляза обратно - шанс никакъв - височко е, няма подръчни срества.
Детето реве на прозореца, аз рева отдолу. Направо истеризирам.
Накрая тя ми казва - покойно мамо, обаждам на тати, и носи телефона...
Сетен опит след консултация - ключът не бил верният 
Инструктирам, детето мъкне стол към мястото, на което стоят закачени другите.
Подава ми връзка - отключвам. Тя ме прегръща - спасих те, спасих те!

Извод собствен - трябва да се запазва самообладание.
Как точно? Не знам.

И на мен ми се е случвало. Ужасно е чувството  В онзи момент благодарих, че имам съседки, които висят по балконите... 30те мин, докато си дойде мъжа ми ми се струваха 3 часа... Алина счупи една купичка, поряза се (леко за щастие)... Добре, че поне седеше до балконската врата и явно ме чакаше да изляза, та поне я виждах къде е и какво става....