Незнам дали темата е за този форум но ще я напища тук.Незнам защо но напоследък се хващам че си говоря сама.Незнам защо се получава така но напоследък ми се случва често.Може би сивото ежедневие което ме е обградило или нещо друго....По цял ден съм сама в къщи с малката обичайните домакински задължения и непокизъм от страна на тати.Вечер като се прибере от работа първото нещо което трябва да свърши е да посети тоал.След това вечеря (а докато вечеря почти не говори(,а след това работа на комп. и пак работа....Говорихме неведнъж на тази тема и той все обещава че ще спре ама не..Майка ми не е наблизо а свекито е винаги заета с клюките с племенницата си-така че няма кой даже да ме напсува.Приятелки имам макар и малко но те ходят на работа после децата..Едвали им е до мен.Излизаме на разходка когато времето е хубаво но какво да видиш в някакво си малко селце..Освен как си облечен ти и детето...Незнам мисля че ще се побъркам.Усещам се че почвам да викам и на детето а то милото не е виновно..Незнам помогнете ми да преодолея тая депресия.До края на майч.ми остават 2 мес. но мъжо държи и след това да гледам детето защото нямало нищо по-хубаво майката да си гледала детето-думи на скъпата му майчица.Честно ви казвам на ръба съм на нервна криза а имах толкова здрави нерви.Моля ви от сърце давайте съвети- макар и да ме опрекнете в нещо ще се радвам защото аз вече забравих какво е радост,смях,любов...
- Публикувана: 16 фев. 2007, 15:24 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2007, 00:04 ч.
Хващали ли сте се......
Ох, така ми се иска да ти помогна.
Не виждам обаче как?! Ти ще достигнеш най - точно до същината на проблема си и съответно до решаването му. Стискам ти палци!
И се усмихни малко!!!! 
Споделям мнението ти.
Да, няма нищо по-хубаво от това майката да си гледа детето, но има и друго не по-малко важно:
Детето има нужда да общува с връстници, така че ходенето на ясла и градина /за мен/ е крачка напред в развитието, социализацията му и си е необходимост.
Майката, като е майка какво?!?!?!?!
Да се затвори в къщи и да се занимава само и единствено с домашна работа, деца и съпруг?!?!?!
И ти имаш нужда от разнообразие.
Не се отчайвай!!!
Не виждам обаче как?! Ти ще достигнеш най - точно до същината на проблема си и съответно до решаването му. Стискам ти палци!
И се усмихни малко!!!! Споделям мнението ти.
Да, няма нищо по-хубаво от това майката да си гледа детето, но има и друго не по-малко важно:
Детето има нужда да общува с връстници, така че ходенето на ясла и градина /за мен/ е крачка напред в развитието, социализацията му и си е необходимост.
Майката, като е майка какво?!?!?!?!
Да се затвори в къщи и да се занимава само и единствено с домашна работа, деца и съпруг?!?!?!
И ти имаш нужда от разнообразие.
Не се отчайвай!!!
Благодаря Ви момичета!Явно сама трябва да се погрижа за себи си,иначе няма кой друг да го направи.Ще пусна Мими на ясла ,започвам работа и най-вече ще обърна внимание на себе си-ще ходя на фризьор,на кафе с колегите по време на почивката и така мисля че поне малко ще си разнообразя живота.Имам нужда от хора около мен жадна съм за приказки било то дори и клюки.Поради липсата на хора наоколо имам чувството че речника ми вече е крайно беден и сигорно няма да завържа диалог при условие че съм свикнала на монолог,но знае ли човек.Пожелайте ми успех.Лек ден на всички.
Едва ли ще ти помогна с нещо, защото и аз съм изпаднала в някаква дупка.....да не кажа направо пропаст! Не виждам как да се справя с това.... По цял ден съм в къщи - вече 8 години и ще се побъркам! Нищо не ми се прави, никъде не ми се ходи. Приятелки....всички работят, вече няма какво да си говорим, някак си живота ми минава ей, така... Знам какво се казва в такива случаи - намери си занимание, работа, ходи на фитнес, на курс по нещо си, на фризьор, на маникюр...Е, като ходя на фризьор и маникюр, какво - връщам се в къщи и пак същото! Да, и аз си говоря сама вече, говоря си и на цветята и на какво ли не. Това сиво ежедневие ме убива - нося се апатична от стая в стая, занимавам се с домашните глупости и най-много ми тежи това, че всеки ден трябва да "прося" пари от мъжа ми /така и не свикнах с това толкова години!/.
Уффф, май верно не съм в ред.... Съжалявам, че не мога да ти помогна със съвет, просто съм се вкиснала отвсякъде! Пожелавам ти да намериш решение на състоянието, в което си и после дай рецепта!
Уффф, май верно не съм в ред.... Съжалявам, че не мога да ти помогна със съвет, просто съм се вкиснала отвсякъде! Пожелавам ти да намериш решение на състоянието, в което си и после дай рецепта!
Няма нищо лошо.
Не слушай мъжа си. Лесно му е на него да каже "Гледай си детето", ама не е толкова просто. Една изнервена майка никак не е в полза на детето-точно обратното. За какво му е майка, която му крещи за нищо? Я по-добре почни работа, възстанови социалните контакти и глътни малко чист въздух. 
Така ще е по-добре и за детето, и за теб. Не мисли за това, какво ще каже свекървата и колко ще те псува примерно.
Иначе аз не си говоря сама никога. Но в компания не ми спира устата.
Често обаче се заливам от смях сама без видима причина. Всеки луд с номера си.
Така ще е по-добре и за детето, и за теб. Не мисли за това, какво ще каже свекървата и колко ще те псува примерно. Иначе аз не си говоря сама никога. Но в компания не ми спира устата.
Често обаче се заливам от смях сама без видима причина. Всеки луд с номера си.