Помогнете!-Как да привлека/задържа вниманието й???

Хей,натоварила си се,но положението при вас не е нито толкова критично,нито пък непознато,несрещано,неизвестно за нас,другите майки.Това вашето ми прилича на начало на БЕБЕШКИ ПУБЕРИТЕТ,но не съм специалист, все пак, че да лепвам етикети или диагнози.
   При моята дъщеря/сега е на 2г.5мес./ вече почна този труден период.А откакто се разболя с грип, преди повече от месец,спря и да се храни нормално,плюе,преструва се,че се задавя,за да си сложа аз ръката пред устата й и тя да изплюе хапката!Постоянно се разпорежда кой къде да седне,кое филмче да се гледа,ходи и спира ДВД-то,сменя дискове,пуска отново и ред др.своеволия.А аз съм строга,карам се ,обяснявам,пляскам понякога по ръцете,но резултатът клони към нула.И 3 пъти вече оскубва цветовете на цикламите ми,макар че я наказвах всеки път!
   за проговарянето-е,...че не всяко дете иска да повтаря казаното на тази възраст.Аз поне се нагледах в парка/на дет.площадка/ на деца м-у 1,5г.- 2г. ,които говорят съвсем малко-боравят с 10-15 думи и не желаят да повтарят чутите думи по настояване на родителите.Ти сигурно си чела в този подфорум множеството теми за тръшкането,за инатенето,за проговарянето,за гърнето,за злоядството и др.проблеми.Някои от тези теми са на 1,2,3 стр.-виж ги отново-изчерпателни са майките.

Ако искаш я заведи на логопед за ранна възраст, те точно по това работят - внимание, концентрация, разбиране. Стаите на логопедите са подобни на детски клуб /е не като най-модните, но са интересни/, има много играчки за внимание. И ти ще научиш как да я привличаш, а и те ще ти покажат точно за твоето дете.
Основното е, че трябва да следваш детето. Ако тя прави нещо, се примъкваш тихичко в нейната игра и се опитвате да играете заедно, тя ако натиска нещо, ти го правиш по артистично, да да й е забавно. Разни предмети размахваш около твоите уста и очи за да намериш контакт в тази област, често сядаш на нейносто ниво.
Обаче е трудно, преди малко си мислех, че въобще не ставам за майка, приспивах я  30 мин. и не ще, усетих че се ядосвам много и тичахме заедно в коридора и стаите около 10 мин. и сега заспа.

И ние сме с подобни проблеми /виждам, че децата са на една възраст/. Никола толкова обича да се прави на разсеян, че на моменти си мисля, че е глух. Когато е "на кеф" си играем, а когато е крив става страшно- тръшка се, блъска и т.н. Разликата между децата е, че моя много бърбори- и смислени, и не толкова смислени неща, но бърбори постоянно, когато е с нас. Има ли обаче друг човек в стаята освен нас със баща му - край.. млъква и думичка не обелва, не казва нищо като го питат - оня ден ни казаха, че в яслата по цял ден мълчал  . На моменти ме хваща срам, защото вече е голям и хората ще си помислят, че нищо не знае, а той знае доста неща, просто се прави на "ударен". Слава Богу и с храната нямаме проблеми .

Ааа,тя и наща хубавица е голяма бърборана,непрекъснато си измисля някакви нейни бебешки думички и срички и посочва с ръчички в различни посоки.Явно има предвид нещо конкретно.КОгато аз го назова по правилния начин,не го зачита изобщо,продължава си по нейния си начин.Но това е сладко и не ме притеснява толкова.По-скоро го давам като пример за това как сама си прави нещата,без да обръща внимание на нашите примери и игри.Някак си не е склонна да комуникира с нас.А това определено е пречка за възпитанието (доколкото е възможно на тази възраст).Не мога да разбера какво разбира и какво не, и дали се прави на ударена нарочно,или просто наистина не разбира.Нямам обратна връзка.Досега съм го карала по усет и интуиция,но нещата взеха много да загрубяват на последък.Затова ми е основния въпрос - как да й привлека и задържа вниманието по моя инициатива (не само когато тя поиска),за да можем да осъществим някакво общуване все пак.Смятам,че това е важно.

Все повече се затвърждава у мен идеята,че проблемът се дължи отчасти на проблемното хранене...Може би прекалено много й досаждаме и тя затова ни избягва по такъв начин и действа напук - вече повече разбира сигурно.Но как да я оставям гладна като от няколко дни почти нищо не е яла,а като излезем на разходка проси от хората солети и бисквити - кофти работа.

Обърнете се към психолог и невролог.Често пъти това са сигнали за сериозни заболявания.Не искам да ви плаша,но направете консултация,за да не се окаже утре в училище късно.

Привет. Виждам, че децата ни са на една възраст. Пък и май са една зодия - Рак. Понякога си мисля, че е от зодията този инат и разсеяност. Защото от как се е родил Давид имам същите проблеми с него. Просто 100% всичко съвпада включително и злоядството - огромен и адски дразнещ проблем, който обаче май трябва да се откажа да решавам, защото е невъзможно. Мислех, че е хиперактивен и от там идва всичко. Още не знам дали е или не е, но е от децата за които казват че имат барут в гъза. Точно като твоята не копира, не повтаря думи, но си бърбори непрекъснато на бебешки. Не мога да разбера колко разбира като му говоря, но по правило прави обратното на това, което му кажа. Много рядко се обърка да  ме послуша, в случаи като примерно го питам къде е еди кое и да ми го донесе. Верно, че често носи нещо съвсем различно, ни понякога уцелва.  Бих го завела на логопед моментално, но тук такива май няма. Има педиатри и го водех, но каза, че не намира нищо обезпокоително и че е рано да се каже дали е хиперактивен, понеже е много малък. От немай къде вече почвам да го отдавам на зодията. Не познавам от близо деца от неговата зодия и на негова възраст, в яслата в групата е единствения също и нямам никаква база за сравнение. Но всички тези неща, които имаш като проблем ги имам и аз. И не мога да си помогна на себе си затова и на теб не мога да помогна. Но поне да знаеш, че не сте единствени. Все пак имам лошото предчувствие, че това детенце си играе с мен, направо ме е взело на подбив и то съвсем съзнателно. И трябва да затегна мерките. Разбира се не да го лишавам от любов и показването и, но когато не слуша мисля, че точно строгост му е нужна и няма да му навреди, напротив. И ти пробвай да си по-строга ако искаш

Хаха. И Давид много проси - ако някой яде отива и го гледа в устата. От чужд човек и говно ще лапне ама от мен - НЕ. Иначе ако може и той би карал само на солети и бисквити. Ама гледам рядко да му давам такива неща и само в краен случай. Но в общи линии кара на хляб и мляко. Но аз не се отказвам да пробвам с различни неща. Оказа се, че яде ананас. По малко ама аз и на толкова се радвам. И салата зеле с моркови и  маьонеза рендосани много на ситно. Пак по малко. Но това са единствените зеленчуци, които яде. И му ги давам от 2 дена - до сега зеленчуци може да се каже, че не беше ял. Затова минахме на хранителни добавки и гледам да не го мисля, че ще се побъркам

Стига де!Е,не, най-вероятно ще се обърна поне към логопед.Защо го казваш,личен пример ли имаш,какъв е случаят?


  Мерси много за моралната подкрепа - и това си е помощ.
Със строгост и стягане също се пробвах,но нещата се влошиха още повече.Започна да ми се сърди (колкото и странно да звучи) и още повече да ми прави на пук,да не ме прегръща (а това много го обича),бе въобще страшно подтискащо положение.И най-същественото - карането и наказването доведоха до обратен ефект.Ако й се скарам с пръст - тя ми дава боц,ако я плясна през ръката,тя ми дава браво или също ми посяга,обръща го на игра.Ако много й се скарам - ела да видиш сръдня.Може би не е правилно да го възприемам като подигравка,но на пръв поглед точна така изглежда.ЗАщото като й кажа "ела да видиш какво ще ти дам" има светкавичен ефект, а като кажа "Лора,ела при мама,не ходи там" никаква реакция,не си познава името сякъш.С храненето е същото - взех крути мерки.Спрях да настоявам,спрях да се впрягам - тя спря да яде почти напълно.Е,в момента и зъби растат,та това ми е надеждата и успокоението.
Започнах да преосмислям изцяло подхода си към нея.Дали не й обръщам достатъчно внимание,дали не я пренебрегвам,когато има нужда от игра,а аз съм се заела с домакинстване...Обвинявам се за това положение.Но все пак нормално ли е да си посвещаваме цялото време на тях.Ами какво би оставало за татковците,за дома,за нас самите?Пък и това безусловно обръщане на внимание на децата непрекъснато и непрестанно не води ли до погрешното схващане,че светът се върти само около тях?Не ги ли прави това егоисти?
Налучквам само,истината е,че незнам как да постъпя.

Ами и аз не знам как е правилно да се постъпи. Но си мисля, че не бива да се връзваш на сръдните и. Много ясно, че ще се сърди като я наказваш. Според мен манипулират страшно. Но ако нормално и показваш любов, но си справедлива и твърда в поведението си и наказанията, сигурна съм, че няма да те намрази - напростив. Дори да се сърди външно, вътрешно ще разбира, че си права. Моя син никога не ме прегръща. Умилква се ама не прегръща. Но все пак е момченце, момичетата са по гальовни.
За храненето насила пак няма да стане. Дори да му го набуташ в устата не можеш да го накараш да глътне. Безсмислено е и е мъка за всички. Повече действа с игнориране. Предлагаш веднъж, ако не ще оставяш храната и си заминаваш. Когато реши че не и се инати повече и много огладнее сама ще дойде и ще си каже. Ама до тогава защо да не пробва да те поразиграва. Моят откровено ми се хили в очите, голямо дяволче е.
Не знам мъжът ти как реагира. Но моят изобщо не му се връзва на неяденето - казва, че ако е гладен ще яде каквото му се даде и край. Затова ме е страх да му го оставям за дълго - просто детето ще си седи гладно. Но понякога си мисля, че може би точно неговият начин на поведение е правилен - в крайна сметка му е баща и не би го уморил от глад съзнателно. Може да има по-реален поглед от мен - мъжете повече си ползват мозъка, а ние жените сме жалостиви и се водим от чувства

Поведението, което описваш в първия си пост, леко прилича на аутистично. Не казвам, че е така, но вероятно за това те съветват да отидеш на психолог.

О, аз специално се върнах и препрочетох началния пост заради това изказване.
Е, моето дете вече е на 4години.Та, разказвам накратко:

До миналата година не говореше членоразделно.От устата му се лееха викове и крясъци, които само аз осъзнавах, че са някакъв "космически език", всички останали гледаха втещени Като стана на 3, си рекох, че вече е време да проговори смислено, щото той желание имаше, ама....нъцки.И като стана на 3 и половина - изведнъж започна да казва ясно думи.След месец беше на словосъчетания, след още един - на изречения.Сега ми казва неща, които ме изумяват.Оказа се, че през целия този безсловесен период, детето всичко е разбирало, запаметявало и като му дойде времето, почна да разказва някакви неща отпреди сума време, които мислех, че изобщо не е разбирал, а то какво се оказа.Сега съм в ужас - голям клюкар, а като сбърка някоя дума, направо може да качи човек на бесилото.

Друго - изобщо не проявяваше интерес към нещата, с които аз се опитвах да го занимавам, крещеше, късаше, чупеше/говоря в минало време, защото описвам един по-ранен етап в развитието му, а не защото това не се случва и сега / и аз реших, че е от така наречените свръхактивни деца, дето не им се задържа вниманието и голям зор с тях, ама.....тръгна на градина и гледай как си слуша, седи седнал, не мръдва, докато им се чете приказка, а при мене нервничи и разлиства бързо, не слуша текста....докато там - о.к., че и ми разказва след това.
Вече се забавлява самостоятелно, концентрира се/ако му е забавно, де/, слуша ме, проявява интерес към безкрайно много неща, настъпи и възрастта на голямото"Защо"....

Злояд!!!Не зная дали това е думата, която описва състоянието, за което учителките и лелката в градината казаха :"няма система, метод и начин Вашето дете да бъде накарано да опита ядене.Яде само хляб..."Е, вкъщи освен хляб яде и вафли, бонбони,солети, но, забележете, само определен вид, не всякакви.Яде краставици, ябълки и кренвирши - само "Сачи хот дог" - други не ще.А, и луканка чат-пат.С това се изчерпва менюто му, а беше страхотно бебе, дето поглъщаше всичко, стига да му го поднесях пред устата.Боже, толкова беше сладък, като ядеше.

Памперсът и гарнето.Е, аз не бързах.Беше на три и нещо, когато един ден събух памперса, казах, че вече няма да ходи с него, обух гащи, взех резервни дрехи и излязохме навън, където той препика поне 4 дървета, но до днес нито веднъж не се напишкал навън.Веднъж се наака, ама не знаеше, мислеше, че го боли стомах и докато се осъзнае и каже, вече....половината беше в гащите.Нощния го свалих още по-късно.Никога не съм си насилвала детето.Чаках го.Не щеше в гарне.Малко го е ползвал - направо свикна с тоалетната и то без столчета, бебешки седалки и т.н.Нямам никакви проблеми, където и да отида - никакви детски екстри не ползва моят герой.

И така, от едно крещящо, безсловесно, памперсно дете на три и нещо, за няколко месеца се промени неописуемо.
Е, все още се налага и крещи, манипулира ме, опитва се или да ме плаши, или да ме подтиква да го съжалявам - разнообразни техники за манипулация ползва, което ме радва - креативен е значи.
Знае и познава всички едноцифрени числа и двуцифрените -до сто.Пише името на любимата си "Тони", както и своето галено име, работи много успешно с интернет и мобилен телефон - абсолютно като възрастен, а и по-добре от някои възрастни.Е, не може да чете, но запаметява номера, познава хората по номера/Тук някой може да каже нещо за аутизма, ама.....имат си и имена хората, а и...снимки, че то детето ползва съвременни апарати/, пише SMS-и, сваля си игрички от нета, влиза и в този форум, даже, като се заплесна, сам ми го намира от листа с любимите и ми вика:"Айде, беге мама те чака, стига си пушила, идвай, давам ти..."
Абе, сладурчо, казвам ви, а да го бяхте видели преди година......

Истината обаче е, че той винаги е бил много активен, много социален тип - ужасно контактен и дори като не можеше да говори, по улицата спираше хора и им бъбреше неразбираемо, с няколкото си думи/"здрасти" беше много усвоена/и цял поток нечленоразделни.Беше тотален квартален любимец - див и красив.

Така че.....чакай, ще си дойдат нещата по местата.Това не пречи да си провеждаш всякакви консултации - аз само питах една позната, която все викаше - нормално се развива, а аз - не, та не, та тя накрая ми викна, че като не й вярвам, да не я питам.Е, права се оказа жената.

Поздрави