Въпрос към майките с две деца и още един към тези с поотраснали такива

   Мисля че няма връзка,едното спрямо другото дете...Но пък ако винаги си мечтала и си се молила за много деца,господ ти праща само спокойни,и умни,и...Е все пак са си мойте ангелчета...

Първото се роди, но имаше жестоки колики 6 месеца и се носихме на ръце, докато не го захраних (оказа се че кърмата ми не му е понасяла). Спеше като по каталог - до 3 месечен главно спеше.
Другото, момиченце, още от първия месец я хванах нощем че си будува и гледа наляво надясно, после почна да гука много сладко нощем, и не само нощем. Като цяло спеше много по-малко от батко си.
Сега има един израз "има въгленче на дупето си та затова не може да седне", постоянно нещо прави, определено има живец в нея.
Мисля, че ако трябва да определям темперамент, бих определила първото като меланхолик, а другото - като сангвиник (дано не бъркам с холерик). Това мисля че им е зададено генетично и трудно би могло да се повлияе. Не знам дали ам връзка с хемоглобина им - баткото е с по-нисък и обикновено се движи в долна граница, докато дъщеря ми е в средата или в горна граница на хемоглобина.

Другото всичкото е въпрос на възпитание.

Не мисля, че зависи от поредността. Моите до едно бяха в рамките на приемливата ревливост.

Със сигурност,мила bordima няма гаранция!Просто ще имат различен характер като поотраснат,но в началото Божа работа дали ще са ревливи или спокойни-при мен все нямаше спокойствие  уви,а все се надявах,че първото като е ревливо с второто ще си почина,после се надявах за третото и така все си оставах с надеждата

Поне при мен така стана
Сина ми беше много ревливо бебе,колики-8 месеца и честно да си призная до ден днешен той е по-ревливия.
Дъщеря ми сама се гледа Толкова кротка, тиха,като си отвори устата мед и капе....

Бог ме дари с 2 малки хрисими дечица  . Слава Нему  , инак аз или децата нямаше да оцелеем... 
Не знам и не мога да си представя  да гледам буйни и ревливи деца... 



По другото "твърдение" има нещо вярно.
Аз като малка бях голяма бяс  , сега съм кротка  . Брат ми - обратното. Същото важи и за съседските деца.

Започва да се очертава и при щерката  това "твърдение". 

Аз имам само едно дете , но мога да дам пример с мъжът ми и брат му - мъжът ми е 2 г.и 8 м. по - голям от брат си и е бил нещо страшно  . Свекърва ми и до ден днешен потреперва като се сети колко трудно са го гледали - ревлив , злояд , калпазанин от класа    За секунда да го оставиш и е потрошил нещо или е бръкнал в контакта примерно ...
Сега е много добър ,спокоен и възпитан човек . Без никакви изцепки ... Даже е прекалено спокоен понякога 
На по малкият му брат не му се чувал гласът , изобщо все едно не е имало малко дете в къщи ... но и той сега е много свестен .

Имам още въпроси,но не мисля да започвам нова тема.Ще ги задам и тях тук,нали може?
Ще ми кажете ли,каква е разликата във възраста между децата ви и мислите ли,че е удачна?А каква е според вас оптималната разлика,за да се разбират добре,като поотраснат,а пък и да е по-лесно отглеждането им?
Благодаря предварително за отговорите 

Синът ми беше ревливо, неспокойно бебе, имаше колики доста дълго, вечер не спеше спокойно. След годинката като, че ли нещата се поуспокоиха, не беше чак толкова  буен, слушаше какво му казвам и разбираше кое е лошо и кое е добре да направи. Е, аз си мислех тогава, че е много буйно дете. Боледуваше, но не често, бих казала доста рядко.  Обаче, при дъщеря ми всичко това, което изброих е точно обратното. Като отбележа, че е два пъти, да не кажа и повече, по-буйна от батко си. И не чува, прави каквото си иска. Иначе, беше спокойно бебе, спеше си с часове. И сега е така. Ама много боледува и т.н......... Абе деца, характери, гени, природа, както и да го наречем те са нашите съкровища! Да са ни живи и здрави!  

 Каката беше много спокойно бебе,душица.И до ден днешен си е такава.С нея не разбрахме какво е да се гледа бебе-без колики,зъбите излязоха лесно,почти не плачеше.Малкото ми изкара душицата-ревла абсолютна,пък колко е палава да не говорим.Не спира да тича и прави беля след беля...

Моите и двете като бебета бяха много спокойни и разбрани деца. С времето се променят, защото израстват и започват да изискват повече, да претендират за самостоятелност и независимост, но това е нормално. За мен няма връзка с поредността на ражданията. Всичко е до онаследения и заложен темперамент, средата им на живот, взаимоотношенията, на които са свидетел. Мога да кажа, че дори при нас не успя да се развие ревност на баткото спрямо малката като се има впредвид, че са във възраст, в която се интересуват от едни и същи играчки и изискват много внимание. Когато сестра му иска някоя негова играчка той й я дава с уговорката, че след малко ще си я вземе или й намира друга интересна, за да я разсее от неговата. А когато аз я гушна, той отива веднага да се гушне в нас или в баща си или обратното.

По отношение на възрастовата разлика, смятам че отново е въпрос да се възпита у тях толератност, заинтересованост и любов един към друг. В тази връзка 'оптимална разлика' няма. Ако е по-малка (като при нас), имат сходни интереси и започват да се занимават заедно като порастват, но е трудно откъм организация за малката. Все пак едното още суче, или прохожда, или не спи заради зъбки, а другото иска да редите конструктор, или нощем е неспокойно, щото на сутринта трябва да е на детска градина. Ако е по-голяма, голямото дете ще помага много в отглеждането, но тогава пък да речем ще тръгва на училище и ще има нужда от повече внимание и заниване с него.

Май се поотплеснах, но истината е, че станат ли в къщи повече от едно децата, винаги е по-трудно, но и по-интересно, независимо от разликата им.

От моя опит, но не мисля, че това е общовалидна закономерност и изобщо, мила Бордима, за тия неща рецепта няма.
Голямата щерка беше много капризно бебе- колики не е имала, но плачеше често и дългооо време се разнасяхме на ръце и приспивахме с часове; кръст не ми остана от нея. Като поотрасна беше много буйна и самостоятелна и ръсеше бели след бели. Сега вече е разумно дете и много ме слуша и помага с бебето. Очаквам обаче още промени за в бъдеще.
Малката пък беше и продължава да бъде много спокойно бебе- плачеше само като е гладна, а сега и когато иска да й обърна внимание; заспива сама. Като е будна обаче е залепена като пощенска марка за мен и за разлика от кака си не приема непознати хора, дори и деца. Не знам как ще е по-нататък.

Разликата им е 3,5 години. Не мога да кажа, че това е идеалната разлика, но не срещам особени трудности в отглеждането им. Каката просто е достатъчно голяма и ми отнема по-малко време в обгрижването й. Иначе и тя си има своите потребности за гушкане и глезотене, но разбира, че понякога трябва да изчака.

Ами нормално е децата да не са идентични, те са различни личности и е нормално да са с различни характери.
За моите мога да кажа, че първото е по-буйно. Александра е кльощава и може би за това е много енергична (нищо не й тежи), непокорна, темпераментна.
Малката, Рая не е толкова пъргава (тя е по-тежка, нищо че е по-малка). По-спокойно дете е и по-мога да се разбера с нея.

Дъщеря ми, първо дете, беше кротко, ама кротко бебе.  На 5 месеца я взехме с нас на палатка и не се усети че има бебе.Сина ми, 2 години по-малък от кака си ,ревеше денонощно/ без да преувеличавам/ Мълчеше само когато го храним и спеше по половин до един час на денонощие.До към година и половина, когато малко влезе в релси.А по въпросите от втория ти постинг -лично моето мнение е, че оптимална разлика няма. Когато са две, каквато и да е разликата,  все си е трудно.Това изказване се базира на много наблюдения на майки , чиито деца са с по-голяма разлика и на собствения ми опит от малката разлика на моите.

Разликата е видима!С големите като станаха един след друг се уплаших..но всичкият страх е бил напразно!Пораснаха заедно и бяха като близнаци!После дойде и по-голямата разлика-при мен разлики между деца да искаш!Бих казала,че всичко е много индивидуално за това,коя е най-подходящата разлика между децата !

Едно към едно с моите,но заменям Александра със Симеон и Рая с Калоян.

С породени съм /разлика 1г. и 3м./. И двете къртеха денонощно, будеха се само за храна и пак заспиваха. Ревност имаше страшна - и от двамата. Сега са бесове безумни - карат се, бият се, но един без друг не могат /момиче 7г. и момче 6г./ На един акъл са и си пасват превъзходно - даже си приличат като близнаци /много ги бъркат, защото и синът ми е дългокос като каката/. Правило няма. Всяка разлика има и плюсове и минуси. Аз съм доволна, че ги отъркалях едно след друго, защото общо взето с "един масраф" мина всичко. Сега, когато поотраснаха, ако трябва пак да се връщам към памперси и биби - не, благодаря! И никой не ми е помагал в отглеждането освен мъжът ми! Децата са готино нещо, важното е да са здрави!

Аз имам две момичета- коренно различни една от друга 

И- да, променят се с израстването 

При мене и 2 те си бяха кротки бебета.Баткото сега е много палав.Бебка е все още кротушко
но се надявам че ще кротне и той.За твърдението че ако едното е ревливо другото ще е кротко или обратно ,не мога да кажа ,че е така защото моите не са били много ревливи само малко в периода на колики

 Не знам до колко е вярно това твърдение - просто децата са различни.
 
 Щерката - не е била крайно ревливо бебе, но беше много капризна и често мрънкаща, ако не е нейната. Много подвижна, енергична, палава, тичаща и непослушна. Нямам спомен да съм я взела като бебе в мен и тя да седи спокойно. И до сега й казвам, че има трънче в дупето и затова не може да стои спокойно.
 Малкият като се роди и зачакахме да почнат колики, чакахме, чакахме - няма. За пръв път сме го чули да реве с цяло гърло около 7-мия месец(когато тръгнаха зъбите). Много спокоен, добричък и усмихнат.  Само спеше и ядеше. А мъжът ми се подиграваше с мен, че го слагам в шезлонга и той там си мъти по цял ден и ми се усмихва.
 Приятели като ни идваха на гости и казваха, че ние все едно нямаме бебе.

 И сега са така - тя енергична и буйна, той спокоен. Просто различни темпераменти.

 Сетих се и друго - за ревливостта и връзката и с поредността на бебетата - винаги съм си мислела, че това идва и от факта, че с първо бебе човек не знае какво точно да направи, какво точно иска бебето, притеснява се и от най-малките неща, а с второто(и следващи) е в час, спокоен, знае какво прави и децата го усещат.

Не, няма такава зависимост. И двете ми деца са кротки и не са ревали като бебета.
Големият(8,5г.) и сега е спокоен, чак бавен.

Синът ми е на 11г., а дъщеря ми на 5г. И двете ми бременности бяха сравнително проблемни и ги изкарах в голяма степен в лежане. По време на първата ми бременност бях спокойна и мирна, както никога в живота ми. По време на втората си скъсах както моите нерви, така и тези на околните. През всичките 9 месеца и пак както никога в живота ми. И двете ми деца бяха бебета мечта. Нямаха никакви колики, проспаха си младините, зъбите не усетих как и кога им избиха, хранеха се без проблеми и без нощни кърмения и хранения, и до ден днешен не са болнави. Синът ми до около 3,5-4г. възраст беше кротко агънце, но после побесня и пощуря до безобразие. За да опиша всичките му щуротии, инциденти и наистина опасни случаи ми трябва отделна тема. Мяткал се е във всякакви крайности в характера и поведението си. Сравнително се укроти по повечето параграфи едва от година-две може би. Дъщеря ми винаги е била кротка, разумна, праволинейна, постоянна, съвестна, тактична и упорита. Дай Боже да не се променя. И двамата обаче са еднакво самоуверени, общителни, чувствителни, открити. Еднакво добри и психически здрави са им душичките.Всичко е фантазия, няма никаква зависимост за нищо според мен.

Относно другия ти въпрос - Ще ми кажете ли,каква е разликата във възраста между децата ви и мислите ли,че е удачна?А каква е според вас оптималната разлика,за да се разбират добре,като поотраснат,а пък и да е по-лесно отглеждането им?

Няма общоприета разлика между възрастта на децата, която да е удачна по правило. Както и подходящ момент за второ дете, който да е общовалиден за всички. Въпрос на лично или семейно решение/случайност/, предпочитания, който е строго индивидуален и субективен. Имам приятелки, които родиха умишлено деца с 1-1,5г. разлика. Не мисля, че аз бих се справила пълноценно на тяхно място, въпреки споделения от тях опит, че породени деца се гледат по-лесно. При мен бесният първолашки период съвпадна с прохождането на дъщеря ми. Не ме питай какво ми е коствало това. Друга моя приятелка умишлено забременя, като целеше точно тази разлика и подобна ситуация - синът й през септември ще бъде в първи клас, а тя самата ще ражда през м.май.

Това, дали ще се разбират и обичат децата в семейството, независимо от разликата между тях, и дали са поотраснали или не изцяло зависи от поведението и отношението на родителите още от времето, през което се износва второто дете.Въпрос на лично мнение и личен опит, защото синът ми обичаше сестра си, още докато бях бременна с нея.

За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме