Отговори

Анкета

Коя е пределната възраст за вас, след която не бихте започнали живота си отначало?

Опции:

* Може да изберете максимум 2 опции.

  • Мнения: 7 091
Мислите ли, че има възраст, до която бихте започнали всичко отначало ? Нова държава, нов език, нова работа?
Коя според вас е тя и защо?

# 1
  • Мнения: 3 423
Много хубава тема!
Ма що не свалиш малко границите в анкетата?
Възраст, от която бих почнала отначало ли?
Може би бих проживяла някои неща другояче
някъде откъм двайстата ми година.

# 2
  • Мнения: 3 098
Не бих запо4нала генерални промени след 50 годишна възраст.Въпреки 4е когато 4овек има силен мотив и стимул,едва ли възрастта би го спряла.

# 3
  • Мнения: 7 091
Много хубава тема!
Ма що не свалиш малко границите в анкетата?
Възраст, от която бих почнала отначало ли?
Може би бих проживяла някои неща другояче
някъде откъм двайстата ми година.

Коя граница да сваля? Горната или долната?
Ако е за горната, аз познавам хора, които и след 65 са почнали, а за долната- ами аз на по 10 години съм ги разделила, така че първата става 15-25. newsm78

# 4
  • Мнения: 1 526
На 19 напуснах  БГ- приех всичко много лесно и бързо.
Учех лесно, адаптирах се бързо.
Седем години по- късно пробвах да започна наново и то в родината.
Много ми беше трудно и все сравнявах и изпадах в безтегловност.
Ако сега ми се наложи да започна на ново място, по- добро сигурно заради децата бих опитала.
Но определено ще ми е доста трудно.
С една дума- незнам...
Но си мисля, че с годините става по- трудно.
Но от друга стана, когато човек е притиснат се решава по- лесно...
Всичко е относително.
Гласувах с втората опция.

# 5
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
До 25 години. По принцип съм много труден характер, когато се отнася за преместване от едно място на друго, дори и само за 200 км да се отнася. А и настъпва един момент в живота, когато трябва да помислиш за неща, като деца, работа, осъществяване на желания и т.н.
Винаги съм си мислела, че децата, които трябва да се местят от едно място на друго, страдат по някакъв начин. Определено свикват, но си има и отражение върху бъдещето им.

Въпреки всичко, обаче, никой не знае какво го чака. Така че......Обаче, не ми се учи нов език и отново да се боря за утвърждаване и някакво място в обществото. / Ако се върна в България и това ще ми се наложи.../

# 6
  • Мнения: 3 461
Моят отговор го няма в анкетата.Давам за пример майка ми,която на 70 години смени страната,начина си на живот,започна да пътува и да учи английски пак Simple Smile.Аз съм като нея в това отношение и ако съм здрава,живот и здраве,нищо не би ме спряло да зпочна отначало,ако това е,което искам. Peace

# 7
  • Мнения: 7 091
Моят отговор го няма в анкетата.Давам за пример майка ми,която на 70 години смени страната,начина си на живот,започна да пътува и да учи английски пак Simple Smile.Аз съм като нея в това отношение и ако съм здрава,живот и здраве,нищо не би ме спряло да зпочна отначало,ако това е,което искам. Peace

Специално заради тебе добавих последната опция  Heart Eyes Hug

# 8
  • Мнения: 7 914
на 65 мисля да почна отначало...да се науча да мързелувам и да  си гледам спокойствието  Mr. Green

на 25 направих огромната промяна да почна отначало...сега на 30  ( и малко) друга огромна промяна ми предстои...да се надявам после още една....та си исля ,между 35-65 не бих правила промени ( само за намиране на добра работа бих направила изключение)... камо ли да почвам отначало ...бих искала това да ми е най- спокойния период от живота ...

ПП малко се отклоних от темата т.с. разшерих я като заговорих и за промени, не само за новото начало, нали нямаш нищо против Tandoori

# 9
  • Мнения: 7 091
Ами и аз да отговоря, след като съм поставила темата Simple Smile Аз гласувах с трета опция, на мен до 35 ми стига Simple Smile. Честно казано, ако ми се налага, предполагам ще го направя и по-късно, но предпочитам да не ми се налага. Твърде много промени съм преживяла за предните 28 години от живота си за да имам желание за още, поне за сега. Въпреки, че като се замисля то шило в торба не стои Simple Smile като нищо до някоя друга година може други мисли да ми дойдат по въпроса.  Laughing

# 10
  • Мнения: 3 461
Моят отговор го няма в анкетата.Давам за пример майка ми,която на 70 години смени страната,начина си на живот,започна да пътува и да учи английски пак Simple Smile.Аз съм като нея в това отношение и ако съм здрава,живот и здраве,нищо не би ме спряло да зпочна отначало,ако това е,което искам. Peace

Специално заради тебе добавих последната опция  Heart Eyes Hug

Гласувах.  Wink Heart Eyes Hug

# 11
  • Мнения: 7 091
на 65 мисля да почна отначало...да се науча да мързелувам и да  си гледам спокойствието  Mr. Green

на 25 направих огромната промяна да почна отначало...сега на 30  ( и малко) друга огромна промяна ми предстои...да се надявам после още една....та си исля ,между 35-65 не бих правила промени ( само за намиране на добра работа бих направила изключение)... камо ли да почвам отначало ...бих искала това да ми е най- спокойния период от живота ...

ПП малко се отклоних от темата т.с. разшерих я като заговорих и за промени, не само за новото начало, нали нямаш нищо против Tandoori
Не разбира се  Peace Идеята беше точно такава, както за генерални промени, така и за по-малки.   bouquet

# 12
  • O.A.E./ Пазарджик
  • Мнения: 2 477
гласувах за 55-65, но ако се наложи може и по-късно.
докато мога да ходя и мисля нормално винаги съм готова на нови неща.

Ноя, майка ти , жива и здрава, е страшно жизнен и борбен човек.  обичам като видя жена на нейната възраст, която "не се дава" и държи на външния си вид и непрекъснато се стреми да се развива. дай Боже всички да сме като нея на 70 Heart Eyes

# 13
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Тандур4е,много хубава тема  Hug То4но си мислех ,4е тоя форум е изпаднал в абсолЮтна летаргия и ето,4е се появи едина малко по_разли4ен аргумент като в доброто старо време  Peace   bouquet
Гласувах с последната опция.И аз като Мария мисля,4е докато здравето и разума ми го позволяват и Щом се касае за някакво положителна промяна,заЩо не... Party
Мисля,4е за мен най_трудно беШе да изляза от България като бях на 23, да променя на4ина си на мислене и да проумея,4е все пак съм някой и ,4е мога да вирея и на 4уждоземска територия.Оттам нататък мисля,4е ниЩо не би могло да ме спре... Peace

# 14
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 070
Гласувах с последната опция, няма граници за промени. На 43 години започнах живота си отначало - зарязах работа, приятели, жилище, удоволствия и преобърнах живота си на 180 градуса, нова страна, друг език, други нрави и съпруг чужденец. И започнах наново, нов дом, все още малко приятели, дете, собствено жилище, а след година надявам се и нова работа. Наистина е малко по-трудно, ако съм на 20 например. Но много повечето години прекарани в България ми дават предимството да направя по-точна съпоставка на живота в двете страни и да оценя колко добри неща има в България.

# 15
  • Мнения: 1 630
И аз гласувах с последната опция
Много ме радват тук, бабите и дядовците пенсионери, които се захващат с нещо съвсем ново - примерно още едно (или първо ) висше

# 16
  • Мнения: 1 959
55-65 не бих се решила ама знае и човек какъв акъл ще му дойде след години

# 17
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Аз явно съм доста сложен човек, защото за мен големи и малки промени са много различни и съответно годините, на които бих ги направила. Гласувах до 25, ама не се вписвам с една от най-големите ми промени да започна да уча на 27. Сега не знам дали бих го направила, но сигурно е заради факта, че знам какво е да започваш тепърва да общуваш с холандци на по 20 години. Обаче, на 31 се каня да запиша Магистърска. Та пак промяна......

Не мисля, че след една определена възраст хората могат да се приспособят и извлекат максималното от една промяна в друга държава / след 60, например/. Просто багажът - минало е доста тежък. Разбира се, има и изключения, но си мисля, че са рядкост. Гледах в "Другата  България"един български пианист в Австралия и той много добре го беше казал: Просто се чувстваш временно на това място.
А истиснката промяна и започването отначало значи за мен и вписване в общата картина, а не само като страничен наблюдател. 

# 18
  • Мнения: 2 257
Не знам на какъв акъл ще съм на 50-60 години, но от позицията на сегашната си възраст ми се струва, че бих започнала отначало и тогава. Преди време, на 27-8 години  драстично и съвсем сама промених живота си и буквално започнах отначало - нещата се подредиха прекрасно -  знам ли на 50 какво ще ми щукне. Нещата не опират обаче само до моите желания, а и до това как обществото ще приема възрастта ми в смисъла на кариера, социален живот и т.н. В Щатите третата възраст си е своеобразен пубертет и съм се нагледала и научила на хора, започващи отначало и съм осъзнала, че възрастта няма значение, когато имаш ясна идея какво искаш. Обаче не навсякъде е така и в този смисъл продължавам да си мисля, че зависи и от социалните фактори, а не само от мен, дали ще се осмеля да започна от начало. Защото на гол тумбак чифте пищови.....
Обаче смятам, че човек трябва да допуска винаги възможността да започне отначало, защото другата алтернатива според мен е деградация (приемаме, че за да започнеш отначало, си бил принуден от тежки обстоятелства и незадоволителни условия да предприемеш тази мярка, иначе кой, доволен от живота си, започва отначало просто така? - или бъркам?)

(Хубава тема, тъкмо си мислех, че заспахме мамите в чужбина нещо напоследък) Peace

# 19
  • Мнения: 3 367
зависи много за какво "ново" става дума..има кариери к ме интересуват,но имат възрастова граница..знам 1е деца не бих искала след 35,дори да мога да родя на 80 здраво бебе..в друга държава бих се преместила веднага и винаги,само не мога да у1а арабски след 40..
*
аз все си измислям "ново"-все у1а,пътувам,нови езици побутвам..не е нужно да се сменя физи1ески континент за да има тръпка,а еднообразието убива бавно..

# 20
  • Мнения: 1 610
Ей, тандурка, много интерсесна тема както винаги! поздравления!
Иначе гласувах с последната опция...

# 21
  • Мнения: 7 091
Радвам се, че ви харесва темата  Peace Аз се възхищавам на хора, които умеят въпреки възрастта да изплуват на повърхността за глътка свеж въздух. Лични примерни много, за съжаление още толкова и за обратното.
Това ме наведе и на мисълта, дали човек е по-склонен към такъв "авантюризъм" ако мога така да кажа, след като веднъж вече е правил подобен скок или просто чака във всички случаи обстоятелствата да го притиснат? newsm78
Как мислите, на вас какво би ви било по-голяма мотивация- да ви притиснат обстоятелствата да го направите или просто да го искате достатъчно?
Според мен ако си топнал веднъж пръст в меда ( ама сравнениееее  Laughing) е много по-лесно да се замислиш да го направиш отново. Хората сме развиващи се същества, търсещи, нуждаещи се и даващи в същото време. Всеки се стреми към по-добро, независимо дали сегашната му ситуация е добра или не, въпроса е дали страха или разума надделяват, защото ако имаш реален шанс да успееш, трезво го преценяваш , но не ти стиска( не просто те е страх, всички ни е страх), тогава независимо на колко си години няма да мръднеш ни на йота. Ако се страхуваш и разума ти казва, че няма да успееш, пак същата работа. Ако разума ти казва , че няма да успееш, но скачаш на дълбокото, това вече е глупост.

На въпроса на G&J, аз си мисля да ти кажа, че понякога и от презадоволеност може да стане, но тези случаи са доста рядко Simple Smile.

Друго нещо, което си мислех, когато сме сами ( без деца) като че ли по-лесно приемаме възможността за някаква съществена промяна, което само по себе си е интересен факт, предвид че децата обикновено се приспособяват много по-бързо и безболезнено от възрастните, не мислите ли?

# 22
  • Мнения: 619
Aз съм си малко'' лудо Джоре" и няма възраст която да ме спре да направя нещо,
та дори и да трябва да започна всичко отначало.
За това гласувам с последната опция. Peace

# 23
  • Мнения: 2 253
Хубаво е ,че си добавила последната опция.Избирам я. Правила съм го и знам,че ще се справя пак,ако се наложи(дано да не се).Моля се, да остарявам прилично, и да имам физическата сила да посрещна нещо такова.Това ми е притеснението на мен.....

# 24
  • Мнения: 5 475
гласувах за 55-65, но ако се наложи може и по-късно.
докато мога да ходя и мисля нормално винаги съм готова на нови неща.


 Peace и аз я мисля точно като теб! А за протокола- започвам три пъти на ново- в две различни страни (САЩ и Италия)- веднъж на 24,30 и последно на 34 години. Засега съм пуснала котва тук,но не се знае какъв вятър ще завее ... Wink Laughing

# 25
  • Мнения: 3 521
35/45.
Според мен до таzи въzраст човек вече би трябвало да се ориентира, да си постави някакви интереси и да ги следва, а не да блее по облаците. Да не говорим, че всяка генерална промяна zасяга и хората до нас. Е не бих си представила да тръгна на 45 години да си местя дете(ца), мъж, домакинство_все пак един кръгом на 180 градуса zасяга не само моята персона Rolling Eyes.
Ако нямах семейство и на 100 не бих се спряла.

# 26
  • Мнения: 945
Преди 5 години zапочнах в Германия от нулата. 4 години минаха докато науча ика, zавърша обраzованието си, да си намеря работа и да съzдадем дом с половинката. Не zнаех еzика, нямах трудов стаж, нямах самочуствие. Нямахме и пари (е, дори като студентка в ДЕ иzкарвах повече, отколкото в БГ). Но успяхме...

Не бих се навила още един път да zапочна от таzи нула. Но ако някога в Гемания стане много zле, мисля, че бих си събрала багажа беz много много да се zамислям и бих се преселила в няко друга страна, НО чийто еzик zнам и където мога да упражнявам професията си. Слава богу, поне zа сега има поне 20 страни, които отговарят на теzи ми иzисквания. Но аz прекалено силно си обичам Германията, zа да се местя беz повод.

# 27
  • Мнения: 6 390
Ако живота ме принуди - не мисля, че възрастта ми ще ме спре...
Никога не казвай никога  Wink Grinning та с други думи - аз съм винаги готова за нови приключения  Peace

# 28
  • Мнения: 2 032
Гласувах с последната опция.
Долкото има нужда от промяна, ще я направя. Е, като се увеличат годинките, на човек по-малко му се иска да изживява драстични промени, или пък има повече какво да губи; но ми се иска да мисля, че не бих оставила инерцията да ме повлече в нежелана посока, независимо от възрастта.

# 29
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 105
Гласувах с последната опция.

...Това ме наведе и на мисълта, дали човек е по-склонен към такъв "авантюризъм" ако мога така да кажа, след като веднъж вече е правил подобен скок или просто чака във всички случаи обстоятелствата да го притиснат? newsm78
Как мислите, на вас какво би ви било по-голяма мотивация- да ви притиснат обстоятелствата да го направите или просто да го искате достатъчно? ...

В моя случай не бих чакала обстоятелства да ме притиснат, въпреки че до сега е имало и такъв момент. Започвала съм няколко пъти и аз, първия път беше най-тежко. Колкото повече си го правил, толкова повече "обръгваш".

... Друго нещо, което си мислех, когато сме сами ( без деца) като че ли по-лесно приемаме възможността за някаква съществена промяна, което само по себе си е интересен факт, предвид че децата обикновено се приспособяват много по-бързо и безболезнено от възрастните, не мислите ли?...

Определено - имам приятелски семейства, които са сменяли държави няколко пъти. Децата израстват с един отворен поглед към света, който трудно се създава иначе. Моят син няма още една година и понякога се плаша, като гледам наоколо, как ще се опазим от капана на презадоволеността. За мен изход е да се живее извън "зоната на комфорта", така че дори и да е материално осигурен, да има и друга мотивация.

... Е не бих си представила да тръгна на 45 години да си местя дете(ца), мъж, домакинство_все пак един кръгом на 180 градуса zасяга не само моята персона Rolling Eyes.
Ако нямах семейство и на 100 не бих се спряла.

Аз напоследък определено си търся причина да преместя семейство с дете (е, само на 35 съм  Laughing). Ще ми се сега едно местене за работа и после, живот и здраве, още едно местене по пенсиониране.  Peace

# 30
  • Мнения: 1 363
След като веднъж сме поели тази стъпка да напуснем сигурността и втурнем към неизвестното в търсене на нещо или някого, не виждам причина да не го направим отново, явно е в кръвта ни.

Не бих започнала от начало сега, в този момент, без да имам някаква сигурност и упора понеже нося отговорност за едно безпомощно малко същество, към което имам задължения. Не бих му отнела комфорта, който има в момента. Бих го направила ако отивам някъде с осигурена работа, квартира, къща.

Но, ако бях сама, без грижа на сърцето си и здравето го позволяваше няма да се поколебая да сложа раницата на гърба, хвана самолет, влак и установя някъде на Медитерениен- то.

# 31
  • NY
  • Мнения: 209
Доста непознати и съвсем нови неща за мен съм почвала и  продължавам да го правя......май ми е от зодията  Laughing . В повечето случаи е до човек , а не до години

# 32
  • В голямото море...Живот
  • Мнения: 765
Ако живота ме принуди - не мисля, че възрастта ми ще ме спре...
Никога не казвай никога  Wink Grinning та с други думи - аз съм винаги готова за нови приключения  Peace
Няма какво пове4е да добавя към това.Правя го регулярно през 6,7 години.Ина4е по4ва да не ме свърта на едно място.А квартирата си я сменям на всеки 2 години средно.

# 33
  • Мнения: 233
Привет Тандури,

В момента го правя и съм на 38 Laughing
С дете тийнеджър (на 15) и бебе на 20 месеца не е лесно, но кой казва че е....






# 34
  • E-CLM & CH-VD
  • Мнения: 3 045
35-45 години, поне за мен. В този период човек вече води по-спокоен живот, обикновено изплаща дом, гледа деца, чувства, че по-младото и бързо развиващо се поколение му "диша" във врата, и се старае да си запази работата, и да се развива newsm78. С две думи, окован на мястото си.  Tired
Аз лично, промених на 27 год. живота си - нов човек до мен, нова страна, нов език  Crazy... всичко. Трудно беше в началото, и май не бих имала куража да го направя втори път.  Thinking

# 35
  • Мнения: 3 478
Ако става въпрос за ново начало като местене на ново място бих се спряла след 40. Ако е много наложително може би и 45, но след това едва ли. Плануваме такова след някоя и друга годинка и се надявам да ни е последното. Иначе пък често си мисля, че би ми харесало да живея в различна страна за по 3-5 години, нови нрави, нов култура, нов език. Сега с дете определено ми се струва по-трудно постижимо.

# 36
  • Мнения: 160
зависи - ако е местене в друг град, друга държава, нова работа - мисля, че за мен не би имало възрастова граница - ако смятам, че живота ми ще е по-добър. Но определено раждане, гледане на малки деца - не  Stop , въпреки, че мога с ръка на сърцето да кажа, че когато децата ми бяха малки, това бяха най-хубавите ми години и сега гледам с умиление на малки бебенца, майки с колички, но не бих могла да мина през това наново.


Друго нещо, което си мислех, когато сме сами ( без деца) като че ли по-лесно приемаме възможността за някаква съществена промяна, което само по себе си е интересен факт, предвид че децата обикновено се приспособяват много по-бързо и безболезнено от възрастните, не мислите ли?


това е много вярно. В момента обмисляме едно местене - дъщеря ми (на 15 г. ) не дава и дума да се изрече - как щяла да си напусне училището, приятелите си, никъде нямало да бъде като тук и т.н. и т.н.   Rolling Eyes А иначе знам от опит, че децата най-бързо се адаптират.

# 37
  • Мнения: 7 091
Като бях малка съм сменила 7 училища по стечение на обстоятелствата ( местене и т.н. не са ме гонили  Laughing) и отначало ми беше много трудно, но с годините осъзнах колко много ми е дало това за изграждането ми като характер и то в положителен смисъл на думата. Не бих се замислила въобще ако трябва да го направя с децата и също съм на мнение, че това да се закотвиш в такава ранна възраст в едно училище е по-скоро отрицателно, отколкото плюс за изграждането на детето като личност. ПОзнавам такъв случай ( от 1 до 12 клас в едно и също училище) и въпреки грамотата за отличен успех ( момичето завърши с пълна 6-ца), не можа да издържи на стреса от изпитите, смяна на средата, направо се разпадна. Чак 6 години по-късно успя горе-долу да влезе в релси и да си стъпи на краката.
Може и да греша, но дори и на по-малка възраст не е добре човек да се оставя по течението.  Peace

# 38
  • Мнения: 11 306
Гласувах с 35=45 години
В момента zа себе си установих, че съм се спряла на най=хубавото място и не ми се мърда.
Ако ми се наложи да се местя или да почвам наново, ще ми се вzеме zдравето.
Дали остарявам?
И да е така, не ми пука.
Периодът ми е такъв. Може би zащото след толкова вихрен и неподреден живот не мога да спра да се наслаждавам на спокойствието.
Но... кой zнае какъв вятър ще ме zавее след 10 г?
Божа работа.
Тогава може би ще поискам да си купя някое малко островче с бяла къщурка.
Животът е пълен с иzненади.
Ще се оставя да ме иzненада, когато съм най=подготвена.

# 39
  • Мнения: 1 559
Ако ме приртиснат обстоятелствата нищо не може да ме спре Crazy.Тук съм заради мъжа ,когото обичам,иначе нищо друго не би ме задържало(но няма и да се върна в БГ),обичам да пътувам ,лесно пускам корени,и затова нямам притеснения.Знам ,че бих се справила и пак,и пак.... Whistling

# 40
  • Мнения: 1 049
не знам за мен промените са голяма болка гласувах до 25  Peaceсега на 31 по собствен избор не бих го направила,  да сменя държава и език, приятели на 23 го направих по любов сега ми се струва ,че не ми е присъщо да правя такива радикални промени Peace

# 41
  • Мнения: 1 359
Много труден отговор. Когато преди 4 години дойдох тук , абсолютно сама, като че ли не се замислях толкова. И не ме беше страх от нищо.Дори се забавлявах- толкова много нови неща.Сега приятеля ми иска да се местим в друг град и на мен това ми изглежда кошмарно.Отново от нула- нови хора, нова работа, пак всичко трябва да търся къде се намира.Провеждам мирна агитация, колко хубав е нашия град и колко по добри възможности има тук.Не искам да започвам от начало пак. Гласувах в анкетата незнам, защото незнам какво ще ми поднесе живота и къде ще ме изпрати.Ако зависи от мен, времето за ново пълно начало е минало.

# 42
  • Мнения: 393
Мене възраст не ме спира. Важното е да имаш куража да започнеш всичко от нулата. Аз "на стари години" зарязах всичко постигнато в България и се отзовах с.... 3 деца и съпруга ми САЩ. Знаехме и двамата, че ще започнем от нулата-но това ни беше стимула. Не ни е за първи път. Пак бих започнала, естесвено зависи от мизата hahaha newsm10.

# 43
  • Мнения: 292
ей 4е филисофска тема.....

мисля 4е както и да сме гласували всеки би zапо4нал отна4ало неzависимо от въzрастта, АКО СЕ НАЛОЖИ раzбира се.
Тук сме се събрали все*пе4ени*мами и от ни6то не ни е страх, от промени пък най малко

# 44
  • Мнения: 1 909
Не знам дали е случайно или зависи от някакъв вътрешен жизнен цикъл, но на мен специално точно на всеки седем години ми се случва да правя сравнително генерални промени.
В момента съм се закротила и уж съм доволна от сегашното си състояние и положение, но края на седемгодишния период наближава...знам ли какво ще ми дойде наум Crazy

# 45
  • Vaudreuil Canada
  • Мнения: 2 609
Ако се налага ... ще започна без оглед на възрастта ... дано обаче да не се налага.
Аз съм от оцеляващите - всичко става по най-трудния начин ... но става - само дето като стане не е ясно дали още го искам. Едно време четох някъде, че нещата, които се случват на даден човек са право пропорционални на това, което може да понесе този човек.

# 46
Привет Тандури,

В момента го правя и съм на 38 Laughing
С дете тийнеджър (на 15) и бебе на 20 месеца не е лесно, но кой казва че е....

Kak se re6i?Az sum izpravena pred podobna dilema na 36 i ako na 26 bih kazala 4e sabiram edin kufar bagaj i horata do men i otpatuvam sega se zamislqm kak 6te se razdelq s vsi4ko koeto sum sviknala i sme gradili s mnogo trud i li6eniq prez godinite / ne 4e e koi znae kakvo  i sobstven dom nqmame o6te / no rabota, priqteli i dori obstanovka vse pak imame nqkoi ne6ta s koito sme se sdobili i ne sa malko za Bg i za hora kato nas koito SAM SAMI se borqt s bitovizma......Ta se 4udq moga li, iskam li da zareja vsi4ko i da poema kum novoto i neizvestnoto.Znam 4e tova e re6enie koeto vseki sam za sebe si vzema no vse pak e polezno da 4ue6 kak nqkoi koito go e napravil se e spravil, po4uvstval v podobna situaciq.Blagodarq vi  predvaritelno





# 47
  • Мнения: 389
Гласувах за до 25г, може би защото ние тръгнахме на 24г.Дойдохме в Испания, с по един сак, не знаехме езика, работехме нелегално, чакахме 3 години да ни узаконят.Сега, когато знам езика, работя във фирма като икономист-счетоводител ( и си търся работа като инженер, каквато съм), от 2 месеца си търсим апартамент, а от 8 месеца и бебе,...искам да си подредя живота,...дано не ми се налага да започвам отначало  Stop Не че не бих се справила, но толкова много се борих, че се поуморих  Tired, вече ми е време да намеря мястото си ида тежа на него  Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт