Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 20 фев. 2007, 11:33 ч.

Когато не живееш, а съществуваш..............

  • 3 518
  • 31
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
..................и единствената радост са чаша кафе и една цигара.А виждаш,че живота си тече и остаряваш,макар незабележимо ,а все по осъзаемо..............и искаш любов,подкрепа,прегръдка от любим човек,а няма.....
И всеки ден е една борба за оцеляване,а имаш нужда от глътка въздух,да поспреш и да видиш,че си жива,че слънцето грее,и около тебе е пълно с хора,може би с твоите проблеми,може би..............
Животът  изтича през пръстите ми,а не мога да го спра, искам да живея,но не би..............
Не нямам предвид физически.От полвин година живея в ад,с мъжа ми не се разбираме,не правим секс,със свекървата не си говорим,а за капак и на работа на ходя,за за да се грижа за децата.И равносметката,усещам,че съм на прага на жестока нервна криза и колкото и да се опитвам не мога да я спра............Цялата треперя от нерви и безсилие.........А бяхме щастливи..........
Вчера си легнах за кой ли път сама.....................,а сутринта не исках да се събудя.Когато все пак отворих очи се чувствах много по добре.........от съня,който сънувах........А той беше приказен ......бях в прегръдките на любим мъж и той ми казваше колко съм хубава.........не ми пукаше за мъжа ми ........Събудих се спокойна все едно наистина се е случило.
Не искам да живея в сънищата,а действителността ми е кошмарна..............

# 1
  • Мнения: 2 388
Не знам какво да ти кажа  Sad

Изпращам ти сила. Надежда винаги има...а нервната криза винаги можеш да я получиш. Я я отложи и излез да се поразходиш.Щастието не идва само веднъж в живота. Така е! Аз го знам!

# 2
  • София
  • Мнения: 1 351
Много тъжно...
Знаеш ли обаче колко от момичетата в този форум преживяват или са преживели подобни кризи?
Ние жените сме родени да бъдем силни и да се справяме с всякакви ситуации. И винаги успяваме,
дори и да ни коства страшно много.
Затова погледни себе си, постави се в центъра на живота си, тегли една майна на всичко.
И не живей със спомените. Гледай напред, мечтай, планирай...
Ще се справиш, повярвай ми. Всичко зависи само и единствено от теб.  Hug

# 3
  • гр. Козлодуй
  • Мнения: 203
Стана ми тъжно, но знам, че ще се справиш и ще бъдеш отново щастлива. Повярвай и ти!

# 4
  • Мнения: 1 827
Все едно описваш живота ми преди да повярвам в Бога, все едно аз съм го писала. Но знаеш ли има надежда, има един който наистина те обича и може да направи чудеса за теб, просто го потърси...
Бог намери най-добрия съпруг за мен и ме е извеждал от кошмарни ситуации, може да го направи и за теб, защото те обича!!!
От друга страна, защо не потърсиш повече неща които обичаш да правиш, да научиш нещо ново, език или да разучиш компютърна програма. Концентрирай се не върху нещата които нямаш, а върху това което имаш.....Аз също стоя в къщи, за да се грижа за децата си и напълно те разбирам и на мен ми идва в повече стоенето сама по цял ден...а приятелите ми са заети, ходят на работа...децата им са по-големи или нямат още...Не е лесно, но човек винаги може да намери смисъл в живота си. Аз си изтеглих книги за Фото шоп и започнах да го разучавам (в подфорум Хоби има тема Намерих, има куп неща които могат да са ти интересни), започнах да плета макраме....да уча англйски
Ти ще кажеш, ама не ме разбираш...Разбирам те, но първо трябва да излезеш от депресията, а после да вземаш решения как да оправяш живота си.
Лично аз вярвам, че няма семейство което не може да бъде възстановено, особено като казваш, че  някога е било хубаво! Има спадове в семейния живот и ние сме ги имали, но Любовта е решение!Видяла съм много такива бракове. Може, само да повярваш...
Бог може да ти даде мир в душата "Който човешки ум не може да схване!", но разбери, когато гледаш света през очите на депресията винаги ще ти изглежда черен!! Първо трябва да се справиш с нея!
Ако имаш нужда от помощ аз съм насреща...

# 5
  • София
  • Мнения: 11 524
Ох, мамка му, точно така се чувствам ...
Скапана история

# 6
  • Алпите
  • Мнения: 10 394
Раличке, защо не започнеш работа? Ще имаш нови контакти, разнообразие, ще си вдигнеш самочувствието. И сигурно мъжа ти ще те погледне с нови очи.

# 7
  • Мнения: 2 846
Само със сънища не става, мила! Ако вие самите не промените нещо, няма кой. Започнете с разговори за това какво точно не върви, променете го. Дайте децата за 2-3 дни на някоя баба, било то и на свекървата. Ако не можете да отидете някъде, създайте си романтична атмосфера у дома. Когато при нас нещата нещо зациклят, започвам да пускам любовни или майтапчийско-романтични бележки в джоба му, така че да ги намери на работа. Пращам любовни смс-и, разказвам какво смешно е направил малкия днес - все неща, които сплотяват семейството. Питам го как е минал денят му, успокоявам го, ако е умърлушен, сипвам му чаша бира, ако е изморен и т.н. Съветът от Рени също е добър - заеми се с нещо ново и различно, промени нещо в себе си. Проблемите в семейството невинаги са болка за умиране -всички ги имаме, но се опитваме да излезем от ситуацията и не се отчайваме. Както е казал Оскар Уайлд: Всички сме в лайната, но някои гледат към звездите.

# 8
Благодаря ви за разбирането момичета.
И се извинявам за грешките в първия ми пост.

Напълно разбирам какво се случва около мен.Странични занимания имам,но нямам време за тях.Домашните задължения са ми твърде много ...................децата не ми оставят 1 свободна минута.Ако съм на терасата те са при мен,ако съм в тоалетната те са на вратата...........Имам нужда от спокойствие и тишина,дори телевизора ме дразни......

А относно съпруга ми положението е безнадежно..........отдавна всякакви чувства от моя страна са в миналото.Не мога да ги върна.........
Толкова много ме е наранявал и всеки път съм си казала,че това ще бъде за последно,но винаги прощавах.И дойде момент,в който връщане назад няма и той го усеща.......няма диалог между нас.Имаме само две деца за които носим отговорност...........
Вчера му казах по добре да се разделим,а той махна с ръка и каза само глупости говориш..........

Липсват ми близките хора /омъжена съм в друг град/ .Особено вечер-толокова ми се иска да отида при близките ми дори за 1 час .Би ми подействало добре.Но няма как.
Извинявам се ако съм ви натъжила,но няма с кого другиго да споделя...................още един път благодаря ви за разбирането,

# 9
  • София
  • Мнения: 1 351
А относно съпруга ми положението е безнадежно..........отдавна всякакви чувства от моя страна са в миналото.Не мога да ги върна.........
Толкова много ме е наранявал и всеки път съм си казала,че това ще бъде за последно,но винаги прощавах.И дойде момент,в който връщане назад няма и той го усеща.......няма диалог между нас.Имаме само две деца за които носим отговорност...........
Вчера му казах по добре да се разделим,а той махна с ръка и каза само глупости говориш..........

Значи не обичаш вече мъжа си.
Тогава погледни прагматично на нещата.
Задай си въпроса и си отговори честно - имаш ли нужда от него,
помага ли ти физически и финансово? Какво ще загубиш ако го загубиш него?
Мисли, разсъждавай, говори с приятели или сподели с някой близък роднина
как се чустваш и какво преживяваш.
Сигурна съм, че ако отстраниш за миг емоциите и погледнеш рационално ще видиш неща,
които досега са били невидими за теб.
А после вземи решение. И не се допитвай до мъжа ти за него.
Не му казвай "по-добре да се разделим", защото това се тълкува от
отсрещната страна като проява на слабост и глупост.
И отстоявай решението си.
Само не се оставяй на това настроение.  Hug

# 10
  • Мнения: 1 263
Бях чела някъде:"Най-добрата мотивация е тази,която сам си правиш.Някои казват:"Бих искал някои да дойде и да ме запали" Ами ако никой не дойде?Трябва да имате по-добър план за живота си."
Гледането на децата и еднообразието явно ти е дошло в повечко,като прибавим ситуацията с съпруга ти и свекърва ти като допълнителен фактор са те завели в един омъгиосън кръг,от които сякаш няма излизане.От постинга ти личи ,че имаш нужда от любов.
За да ти отговори по този начин съпруга ти значи държи на теб и не иска да се разделяте,въпреки нещата,които върши и след това трябва да му прощаваш.
Защо не оставиш за няколко дни децата си на някой и не прекараш далеч от тях,съпруга си и свекървата.Явно имаш нужда от малко освежаване и разнообразие,обади се на някоя приятелка и си направете някое забавление.След това на свежа глава,може би,ще ти е по-трезво да мислиш за ситуацията ,в която се намираш.
Аз също имам дете-бебе на 1 месец и няма да имам възможност да работя поне 3 години,нямам майка и съпругът ми също,засега и приятелки не съм намерила тук -малко ме е страх,защото и аз знам,че от това еднообразие около детето ще стигна до състояние подобно на твоето,но все си давам надежда,че ще успея да се мотивирам някак си.
Успех и на теб  Hug .    

# 11
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 044
не знам колко са ти големи децата, но намери на кого да ги оставиш и избягай за ден, два... После ще се чувстваш малко по-добре и ще можеш да размислиш за крайно решение.

# 12
  • Мнения: 430
Siaka6 az sam go pisla....predi niakolko godini....reviah no6tem i mokreh vazglavnicata, dokato razbrah slednoto:
1. vrazka se pravi ot dvama, s razgovori, skandali i t.n. ni6to ne stava, ako otsre6tnia e , meko kazano bastun. I prestanah da go izjiviavam kato li4en neuspeh, proval i t.n.S 1 duma, uspokoih se.

2. po-gore sa ti kazali, gledai tova, koeto ima6, zdravi-pravi, prekrasni deca, slanceto gree, jivota e kratak, naslajdavai se na vsiaka drebolia, do koiato uspee6 da se dokosne6, mnogo e trudno, vzima vreme, no ne e nepostijimo.

3. vseki den si kazvam, 4ee 6tastieto e na drugia agal....

uspeh ti jelaia! ne se predavai!

# 13
  • Мнения: 57
Толкова ми стана мъчно Cry.Може би, защото и сестра ми скоро се раздели с бащата на детето си.И тя беше така - просто ставаше защото трябва и лягаше пак, защото повече не може.Не живееше сама, а беше толкова самотна.
Искам само да ти изпратя една  Hug и да ти пожелая трезво да вземеш решение.Каквото и да става, така не бива да се живее!Имаш ли нужда от съпруга си?За любов разбрах, че неможе да се говори..Липсват ти близките - не може ли да поживееш при тях?Помисли си как ще си след 5 г.
Аз ти пожелавам да си щастлива и обичана.

# 14
  • Sf
  • Мнения: 3 346
Много ме натъжи. Понякога съм си представяла, че мога и аз да изпадна в такава ситуация.Ами тогава?Какво бих правила тогава? Не знам, затова спирам да си представям. Животът си е твой и ти трябва да си го направиш по-добър.Не изпадай в нервни кризи и самосъжаление, не унищожавай душата си.Намери начин да промениш нещата, сигурна съм, че решението е някъде дълбоко в теб.
И между другото - относно това, че си далече от близките- мноооооого добре те разбирам, моите също са далече, виждам ги по 1 път в годината.Много ми е тъжно, че няма на кого да разчитам и при кого да отида да си отдъхна.Ох, нямам думи да опииа колко ми е болезнен този въпрос и какво искам, искам, искам....

# 15
Gercho може би е силно казано не го обичам,по скоро го обичам като брат.Все пак 9 години сме заедно.
Завися от него финансово на този етап от живота си и именно това ме спира.
Да не говорим за болката,която бих причинила на децата си-още са малки и обичат много баща си.
Незнам къде е пътя и как да го намеря................незнам кое е правилно.........
Толкова е трудно да взема решение............ искам да бъда щастлива................гаранция няма,но трябва да опитам............
Сега не мога да се позная,крещя по децата,а толкова ги обичам .................. искам да растат в нормално семейство - с НоРмАлНа майка.
Объркана съм немога да  събера мислите си...............  не мога да изразя какво усещам,но знам,че изваждайки го на повърхността/проблема/ ще ми бъде по лесно да взема решение от което зависи целият ми живот.И този на децата ми.

Радвам се,че ви има  bouquet
Днес ,споделяйки с вас ми олекна. 

# 16
Запо4вам да се чудя дали всички жени не преминават през такава фаза.Но пък,ако проблема е в нас,то защо поведението на мъжете ни толкова си прилича.  Откакто родих две породени дечица имам чувството,че съм съвсем сама.За нищо не мога да разчитам на нашия татко,освен финансово,разбира се, което не е малко,но...Направо ми идва да се гръмна понякога!Явно всички  сме на прага на нервна криза. Деца пазете се луди майки се движат по улицата! #2gunfire
Мисля,че всяка една от нас намира своя оазис да избяга от реaлността за малко.Лично аз също разчитам на сънищата Embarassed

# 17
  • Мнения: 888
Запо4вам да се чудя дали всички жени не преминават през такава фаза.Но пък,ако проблема е в нас,то защо поведението на мъжете ни толкова си прилича.  Откакто родих две породени дечица имам чувството,че съм съвсем сама.За нищо не мога да разчитам на нашия татко,освен финансово,разбира се, което не е малко,но...Направо ми идва да се гръмна понякога!Явно всички  сме на прага на нервна криза.
ooooh! колко много приличам на вас!ама само понякога, докато изпусна малко пара и се сетят да ми помогнат...

# 18
  • Мнения: 1 455
Тъжно е.Имах чувството,че описваш моя живот Tired
За мен най-доброто което можеш да направиш е да се отскубнеш за малко от всичко.Отдели си време само за себе си,ако можеш вземи детегледачка,поне за по 2 часа на ден да те отменя,или прати децата на ясла,излез с приятелки...не се отчайвай.
Всяка от нас има такива моменти,но всичко се нарежда рано или късно.  bouquet

# 19
  • Мнения: 2 724
Съвсем наскоро минах през такъв период.
Няма кой да ти помогне, трябва да се стегнеш, просто трябва.
Децата ти имат нужда от майка. Имат нужда от грижи и любов. Ако не заради друго, стегни се заради тях.
Няма универсална рецепта, все е останало нещо, което те прави щастлива... а ако не успееш да се справиш, потърси професионална помощ. Иди на психоаналитик, помага.
Успех и горе главата Hug

# 20
  • София
  • Мнения: 1 351
Gercho може би е силно казано не го обичам,по скоро го обичам като брат.Все пак 9 години сме заедно.
Завися от него финансово на този етап от живота си и именно това ме спира.
Да не говорим за болката,която бих причинила на децата си-още са малки и обичат много баща си.
Ралица, отговорила си си на най-важните въпроси.
Както много пъти тук е казвано, брака не е само любов, а преди всичко партньорство.
Опитай се да бъдеш търпелива, брой до 10 преди да избухнеш, бъди мила и внимателна.
С положителната си енергия ще обърнеш енергията на отсрещните в положителна посока.
И както вече ти казах - постави се в центъра на живота си.
Прави това, което ти харесва - ако ти се гледат деца - гледай си ги,
ако ти се работи - намири си работа, дори да не е много добре платена,
поне ще имаш нещо ново в живота си.
Колко са големи децата? Пращай ги по детски заведения и го удряй на живот
- ходене по магазини, зяпане на телевизия, четене на книги, вкусна храна...
Ей това са дребните удоволствия, които ни зареждат с настроение.
Направи нещо. Ти. Не чакай друг да мисли за теб.
Изпращам ти силна прегръдка и много положителни мисли. Hug

# 21
  • Мнения: 2 388
Съгласна съм с Герчо. Малките радости правят големи неща. Подарявай си ги...за сега ти, пък после ще видиш.
Между другото - идеята за терапевт никак не е лоша. Знаеш ли колко добре ще ти подейства

# 22
  • Мнения: 2 040
Стегни се и погледни напред в бъдещето ... направи си една равносметка какво искаш да постигнеш и си начертай план за реализацията му .... Направи го заради децата ти, те имат огромна нужда от теб .. направи го и заради себе си - нищо не е толкова трагично, колкото изглежда ... Желая ти скоро да има прекрасни новини около теб и да споделиш с нас  Hug

# 23
  • Мнения: 49
Здравей, мила Рали!Падала съм на дъното(то е неизбежно, може би за всеки), но точно такъв проблем не съм имала!Ще ти дам и моето рамо, дори и само с една окуражителна дума!И това помага!Имаш и моята подкрепа и молитви всичко да си иде по местата!Та искам да ти кажа:Нареви се - за всичко!После стисни зъби и давай смело напред!Аз бих те посъветвала да помолиш мъжо да те финансира и стягай куфарите за уикенда!От кога не си ходила при вашите?Дори и на другия край на България да са - бягай там!Ти реши дали да вземеш децата, НО ПО-БЪРЗО СМЕНИ ОБСТАНОВКАТА!На любимо място, при любими хора!Изплачи се и на тях и когато душата ти утихне(А това ще стане, вярвай ми!) помисли за семейството си - ти, мъж и деца - и се моли искрено и чистосърдечно на Бог да ти даде сили, да ти помогне, да помогне на семейството ти ДА ГО ПРЕОБРАЗИ, по чуден начин.....Само така можеш да си дадеш надежда и кураж!Мисля, че преди да махнеш с ръка и да сложиш край на този ад, като оставиш мъжа примерно, трябва да положиш усилия нещата да потръгнат.Всичко, което зависи от теб, трябва да го направиш!И не толкова зари децата, а ЗАРАДИ СЕБЕ СИ!(Това, че го обичаш като брат, е предпоставка за силна връзка, защото страстите бързо изгарят, а обичта остава, което е много по-ценно!)Прегръщам те и аз!  Hug

# 24
  • Мнения: 1 164
Така се натъжих.....как може всяка второ мнение да е "все едно аз съм го писала..." От страни погледнато, не забелязвам нищо по-различно в майките с малки дечица, а се оказва, че половината са безкрайно самотни и нещастни! Желая на всички тях щастие и усмивки, усмивки, усмивки! Толкова е страшно да не ти се става сутрин....и аз съм го изпитвала, разбира се, но някак си минава...

# 25
аз го знам това...
 Tired Face
...погледни се  очите на децата си...ще намериш сили да се усмихнеш

# 26
Момичета,днес се почувствах по-добре.Може би от факта,че почти цял ден бях навън с децата.И най- важното нито един път не им креснах.Това си е постижение.

Но.........когато се стъмни и знам,че пак ще лягам сама и че няма с кого да споделя как е минал денят ми.......,а отчаяно искам да поговоря с някого.........и пак вечерям сама и пак заспивам сама.........и сякаш съм попаднала в лош филм от който излизане няма.Моля се този период от живота ми да свърши скоро,защото съм на прага на физическите си и психическите си сили.Незнам докога ще издържа............моля се да съм силна,но ми е трудно ....

# 27
  • Sofia
  • Мнения: 179
Момичета,днес се почувствах по-добре.Може би от факта,че почти цял ден бях навън с децата.И най- важното нито един път не им креснах.Това си е постижение.

Но.........когато се стъмни и знам,че пак ще лягам сама и че няма с кого да споделя как е минал денят ми.......,а отчаяно искам да поговоря с някого.........и пак вечерям сама и пак заспивам сама.........и сякаш съм попаднала в лош филм от който излизане няма.Моля се този период от живота ми да свърши скоро,защото съм на прага на физическите си и психическите си сили.Незнам докога ще издържа............моля се да съм силна,но ми е трудно ....

Привет!
Не успях да прочета всички постинги.. мярнах някакви глупости (за мен) за бог и се отказах..
Та какво да ти кажа ... Какво означава - трябва да си силна да издържиш...? Цял живот ли??
Аз какво бих направила - сядаш, премисляш си нещатата - какво искаш от живота си отсам насетне... да започнеш работа? да станеш финансово независима? да срещнеш любовта?
та след като си установиш точно какво искаш, започваш да правиш план кое как да постигнеш. ако си достатъчно силна започваш да работиш по плана...
другото което може да направиш - да влагаш силите си в това "да издържиш".. но аз не виждам смисъл.. най-малкото какъв пример ще дадеш на децата си...
Успех!! давай смло напред! който иска - го постига!

# 28
  • Мнения: 134
Добре де, а защо си се вторачила толкова много в мъжа ти???
Явно не е вярно, че не го обичаш, а просто те боли адски много от това, че сте се отчуждили!
Щом те боли най-много от това, че ядеш сама, лягаш си сама ...... значи той просто ти липсва - според мен -  и всичко това е поправимо!!!!
И аз съм минала през подобен период и ме спасиха книгите и то предимно разни от типа "Арлекин" Embarassed
Периодите в живота идват и си отиват когато ти ги поискаш или не.
Вземи си живота в ръце.
Ти си една щастлива жена - здрава, права с две прекрасни деца, родители и т.н.
Просто всеки ден си изброявай какво имаш, а не какво нямаш!
Горе главата момиче   bouquet

# 29
  • Мнения: 1 470
Раличке, защо не започнеш работа? Ще имаш нови контакти, разнообразие, ще си вдигнеш самочувствието. И сигурно мъжа ти ще те погледне с нови очи.
   И аз мисля така,къщната работа никога от никой не се забелязва,и в един момент се сливаш с интериора...До скоро и аз бях така,но се хванах в ръце,и сега...Ха ела ме стигни...Кроя планове,стремежи,а мъжът ми...?!Нека ме стигне ако може...Пак съм си аз!

# 30
  • София
  • Мнения: 1 351
Но.........когато се стъмни и знам,че пак ще лягам сама и че няма с кого да споделя как е минал денят ми.......,а отчаяно искам да поговоря с някого.........и пак вечерям сама и пак заспивам сама.........и сякаш съм попаднала в лош филм от който излизане няма.Моля се този период от живота ми да свърши скоро,защото съм на прага на физическите си и психическите си сили.Незнам докога ще издържа............моля се да съм силна,но ми е трудно ....
Трябва да има причина за тази самота. Каква е?
Разкажи ни повече, може би ще ти дадем по-адекватни съвети.

# 31
  • Мнения: 2 388
Jufi , много си права. Защо, бе миличка си се вторачия в тоя твоя мъж. Ти си отделна личност - живей си твоя живот, бе жена. Ясно е на всички, че на нас ни е по-трудно, по-издръжливи сме, по-умни и толерантни сме, не сме инертни...ама слънчице си ти. Не се давай!!!! Кураж

Общи условия

Активация на акаунт