Въпросче(та) към тези които са учили в Чужбина ...

  • 1 473
  • 18
  •   1
Отговори
# 15
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
В момента уча и се надявам след стажа-  работа догодина да имам диплома.
 
Уча тук: http://www.nhl.nl/nhl_nl/

За да учиш тук има различни изисквания по отношение на предишното ти образование, но само за определени специалности има лотария. Иначе всеки може да учи, ако има желание. Отсяването става по време на самото следване. Аз започнах с 60 човека, а в момента сме под 20, като сигурно половината ще вземат диплома и ще работят това, което са учили.

Най-хубавото и полезното е, че можеш да избереш дали искаш да учиш, като практикуваш, или академично. Много хора, като мен избират първото за база, а след това за Магистърска степен се прехвърлят към второто. Не ми е понятно как в България стават учители в средното образование хора, които имат 15 урока стаж и още толкова наблюдения. Тук това е за първата година на обучение, а последната е само работа в училище с един ден "поглед към седмицата", както се нарича,  и специализация. Има положителни неща в това, че българите учат академично, но е страшно погрешно, че образованието не е насочено към практиката.

Миналото лято се запознах с едно момиче завършило немска филология в Търново, ами не можеше 5 изречения да каже на немски.  newsm78  newsm78  newsm78
Приемните изпити са пълна измишльотина и бизнес за пари, защото по наизустени теми е смешно да се определи колко знае човек и на какво е способен / изключвам точните науки/.
Иначе годината е разделена на 4 периода от по 7 седмици и след всеки период са изпитите. Не се дава време за учене, тъй като се смята, че по време на периода си положил усилия и си научил нещата. Стимулира се самоинициативата, рабора в колектив, развиване на собствени таланти, както в професията, така и личностно.
  Има отрицателни неща в образованието, но за тези 3 години ми даде страхотна база за тази професия,  с която не бих имала проблем да си намеря работа в България, ако се върна, както и тук.

# 16
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
Учих в Техническия университет в Мюнхен - www.tum.de
Не беше особено трудно, но не се чувствах добре там, така че се върнах в България. Все пак някои неща ми липсват сега  Crazy
Не съм завършила там и не съм се реализирала по специалността, която учих там, защото после се преориентирах към малко по-различни неща.

Аз пък в ТУ имах твърда програма и само няколко избираеми курса, докато тук имам едва няколко задължителни, останалите си ги избирам по мой вкус. Там нямаше конспекти, изпитите бяха в края на семестъра и на самия изпит можеш в повечето случаи да си носиш всякакви материали на хартиен носител. Тук има разни контролни и тестове по време на семестъра, следят дали присъстваш редовно и "залите" са като класни стаи, не можеш да се промъкнеш/измъкнеш незабелязано - всичко това първоначално ме подразни, защото се чувствах като в училище, но от друга страна не е лошо да се измъкне човек от почти всички изпити по време на сесията, ако е изкарал успешно контролните. В Германия имаше мнооого материали - и онлайн, продаваха и скриптове на лекциите, а тук ако не присъстваш на лекция, просто няма как да разбереш какво е преподавано. Рядко има учебници (които не са антикварни). Тук се започва от нулата, има задължителни курсове по компютърна грамотност и български език (независимо каква специалност), което според мен е малоумие, по-лошото е, че доста от колегите смятат точно тези изпити за мнооого трудни  Rolling Eyes
Като цяло - в Германия беше по-приятно, че можеш да обсъждаш задачите и т.н. с колегите и да обменяте опит, тук досега май само съм обяснявала на другите, каквото не разбират, ако съм имала нужда от помощ - общо взето няма кой да помогне Confused

# 17
  • Мнения: 3 491
Имам две завършени хуманитарни образования в СУ, но после изкарах и магистърска програма в Rutgers University в САЩ: http://www.rutgers.edu/
Изключително съм доволна от образованието си в САЩ. Болно ми беше, че нямах такова висше образование в България. Щеше да бъде нормално продължение на провинциалната ми езикова гимназия, която по интелектуално предизвикателство и удовлетвореност беше в пъти повече от българското ми висше образование.
Тук нямаше 2-часови диктовки, нямаше "колеги, кое беше последното изречение, което прочетох последния път", нямаше рецитации на наизустени лекции по време на изпит.
Като натоварване тук беше много, изключително много, но всичко под формата на проекти. Придобих самочувствие, че мога да се справям с нови неща и да поемам инициатива, осъзнах, че потенциалът ми е много по-голям, отколкото изобщо съм подозирала. Използването на нови технологии в образованието пък е тема сама по себе си.
Ако смисълът е да работиш по специалността си след като завършиш, и да изпитваш удовлетвореност, значи съм го постигнала. Дано не ми мине котка път.
Но може и в България вече да е по-различно, знам ли, аз второто образование там го завърших през 1997г., преди 10 години значи, не е малко време.

# 18
  • Мнения: 4 700
www.hfwu.de

Не е много трудно стига да няма6 проблеми с немски и англииски. Пък и бърzо си намерих работа след това.

Общи условия

Активация на акаунт