Въпросче(та) към тези които са учили в Чужбина ...

Не знам какво е сега нивото на нашето образование,
защото съм завършила преди повече от десет години.
Разликата е огромна. Като се почне с базата, мине се
през контактите, стигне се до програмата, изпитите.
В България имахме предначертана програма, знаехме
кои изпити кога трябва да вземем, сесия, туй-онуй. Тук
всеки сам си прави програмата според възможностите
да посещава занятията. Имаш примерно да вземеш 20
изпита за първата част от следването, ти си решаваш
кога и при кого. Понякога към една подспециалност има
няколко предложения, виждаш кое ти пасва, кой проф.
ти харесва, колко зор, пот и нерви трябва да хвърлиш,
и си съставяш сам програмата. Може да проточваш с
години. Никой не ти прави проблеми кога и дали си готов.
С много от професорите си говориш на "ти", с някои дори
може да идеш да поиграеш и бийч-волейбол или да си
говориш за 3D-видеозона, дето посещалала жена му.
Друга разлика - още по време на следването можах да
участвам в реални проекти в реални фирми за реални пари.
Което после ми се признава за опит, нали се сещаш. В БГ
например ми се струваше всичко много теоретично, излизаш
с диплома и без никакъв опит. В унито в Германия се скъсваш
от реферати и презентации, примерно, в БГ тепърва на изпита
си отваряш устата евентуално. Дааа. Има доста разлики.
Но, както казах, не знам как е сега в България. Може да се е
попроменило. Нека по-младите да се изкажат.

Смея да възразя с мнението на госпожата преди мен ако се сещате за какво говорим все пак.

В България има два силни Университета - Варненския Свободен и Датския Колеж. Носят се даже слухове, че самият Доналд Тръмп е посещавал Денмарк Колидж, но тайно за да не го полазят златотърсачките от Слатина до Борово.

Къде сте учили(висше)...даийте малко информация за университета с проложен сайт наи-добре   http://www.univ-lyon2.fr/

Трудно ли ви беше на чуждо място? Първата година само. След това вече се чувствах като у дома си.

реализирахте ли се след това? Във Франция се реализирах много добре. В България засега съм се реализирала само като преводачка , което далеч не отговаря нито на квалификацията ми, нито на амбициите ми за заплата. Но имам 2 малки деца и всъщност правя преводи просто, за да имам някакво интелектуално занимание и да си помагам финансово. Определено съм притеснена дали ще си намеря задоволителна работа тук. Много неща ме плашат...

И изобщо може ли да се прави сравнение с нашето образование? Аз лично не мога да правя сравнения, защото не съм учила висше в България. Но ми се искаше да запиша нещо тук, заинтересовах се как става и останах шокирана от факта, че конспектът за конкурса беше направен на база литература от преди 20 години! Освен това никога не съм учила по конспект, започнах да се подготвям, но много бързо ми стана досадно. Така и не се явих на конкурса.

Sagita, коя година си била там? Аз бях в Пекин 2002/03.
Обаче ти надали искаш азиатски университети, нали, woman?

Лиска, какво си учила, ако не е тайна?

Не, не си знам името на предметите, и на дипломата също. Въобще нищо не знам, просто така ми дадоха една диплома за спомен да си имам от студентските години   

Ами нямаше конспект. Просто преподавателят влиза, чете си лекциите, правиш си записки и толкоз. После на изпита е изненада. По някои по-второстепенни предмети на изпита ти се падат например 2 въпроса по избор, които съвпадат с някоя точка от лекциите. Обаче по основните предмети - за мен икономика, маркетинг, търговско право, външна търговия и т.н. ти дават на изпита някакъв казус. Например по търговско право ти дават една статия от вестник в която се казва, че една частна телевизия съди за еди какво си една държавна телевизия. И преподавателят пита : какво мислите, че са отсъдили съдиите? Ако имаш късмет ще си чел нещо във вестниците и ще знаеш какво са отсъдили, обаче пък после трябва да го обосновеш. Ако не, гледаш да познаеш и пак трябва да го обосновеш. Но така или иначе оценката ти не се базира толкова на това дали си познал или не (защото както казах може и да си го прочел някъде), а на това какви аргументи или контрааргументи ще дадеш. Обикновено трябва да дадеш всички аргументи за и против и накрая да заключиш. По икономика например ако се изкажеш категорично с да или не по някой въпрос, просто със сигурност ще имаш двойка. Има винаги теза, антитеза и някакво заключение, което само дава някакви примерни решения на проблема и трябва да отвори темата в друга посока. В маркетинга пък е още по-субективно - там даже не си спомням да съм учила по предмета, просто четях списания които анализират различни фирми и техните стратегии и грешки, защото винаги темите са били практически случаи. Учиш общо взето общите понятия и след това трябва само да разсъждаваш. А понякога е имало и само тестове, в които се включва и голяма доза обща култура. На устен изпит пък по европейско право съм имала един въпрос, който просто трябваше да назубря от лекциите и след това 3 въпроса от обща култура - например как се казва комисарят, какво зная по еди кой си актуален въпрос и така. В повечето случаи се стимулира информираността на студента в дадена област, както и капацитета му да разсъждава по даден проблем. Няма конспект, четеш си лекциите, четеш вестници и списания, ходиш в библиотеката да се ровиш и накрая чакаш изненадата.

 

Сега се сетих за преподавателя ми по икономика, който един ден ни обясни как оценявал. Каза ни, че всеки път искрено съчувства на прилежните студенти, които са му научили лекциите наизуст и даже са приели неговия стил на писане и изписват по 5-6 страници все по темата, но просто с извадки от лекциите. Други пък имало дето си личало отдалеч, че не са учили, но пък в 2 страници в сбит вид успявали да си направят разсъжденията с помощта на няколкото понятия които са усвоили. Първите ги късал, а вторите им пишел високи оценки и в двата случая много го било яд, че не е могъл да оцени старанието на първите и да накаже за неученето вторите. Това всъщност беше общо взето философията на оценяване на много от преподавателите ми. Затова и ми се е случвало с много малко учене да изкарам много високи оценки и с много учене да изкарам доста посредствени.

И аз като Лиска пишех ужасно много досиета и представях устно какви ли не теми, но ми беше много интересно и това ми бяха любимите моменти в ученето ми, защото ни караха сами да си измисляме темите, проблематиката и въобще имахме пълна свобода, което стимулира много - ровиш, търсиш, разсъждаваш и най-важното гледаш да измислиш тема, която никой друг не се е сещал да третира, което носи още повече точки.  

Да, Лала, но това май важи не за
всички специалности. Медиците и
информатиците едва ли правят
подобно следване. Ние с теб сме с
подобни специалности, затова и
близостта в обучението. В България
наистина учех по конспект, тук обаче
му казват на това учене - школско,
университетите са организирани
другояче. Темата не предполага
еднозначни отговори.

Имала съм възможност да правя сравнения между висшето образование тук и в Италия, защото съм била студентка и на двете места (една година съм била във Велико Търновския Университет, спец. Приложна лингвистика на японски и английски, след това отидох в Рим, Ла Сапиенца, спец. Езици и цивилизации на Далечния Изток, там се дипломирах). Мисля, че не е правилно да се правят сравнения само на база личен опит. Виж, ако се измислят адекватни начини за тестване на хора, завърчили тук и там, да - това може да даде някаква представа за качеството на обучение. Но как да знаем кой с каква мотивация е учил? (защото това е от огромно значение за крайния резултат).

Какво имаше в Търново, което за жалост го нямаше в Рим. - качество на преподаване на езика (в частност японски) - в Рим имахме 6 часа японски на седмица, в Търново за първия семестър бяха 6 часа на ден, при това има безумни разлики в съотношението брой студенти на преподавател - в Търново 1:16, Рим 1:100+....като резулат - две години не си мръднах пръста да уча за изпитите по японски, бяха ми достатъчни знанията, придобити за 1 год. в Търносвския. Голям плюс - беше безплатно!

Какво имаше в Рим, което го нямаше в Търново - привилегията да ми преподават едни от най-известните професори в света по предметите на моята специалност. Още - ще цитирам Liska - "всеки сам си прави програмата според възможностите да посещава занятията. Имаш примерно да вземеш 20 изпита за първата част от следването, ти си решаваш кога и при кого. Понякога към една подспециалност има няколко предложения, виждаш кое ти пасва, кой проф. ти харесва, колко зор, пот и нерви трябва да хвърлиш, и си съставяш сам програмата. Може да проточваш с години. Никой не ти прави проблеми кога и дали си готов" - в резултат на това - следването ми продължи 7 години, ама доста пообиколих света през това време. Дадох си зор да напиша дипломната работа, когато разбрах, че съм бременна.

По въпросите ти:

Къде сте учили(висше)...даийте малко информация за университета с проложен сайт наи-добре  http://www.uniroma1.it/internazionale/default.php

Трудно ли ви беше на чуждо място? - Не, защото всъщност не ми е толкова чуждо 

реализирахте ли се след това? Да, но не в областта според образованието, не съм далеч всъщност, а и знанията са ми били полезни в много случаи.