Сори за оф-а , ама ваш'те мъже какви пари изкарват 
- Публикувана: 22 фев. 2007, 11:59 ч.
- Последно мнение: 3 март 2007, 02:55 ч.
А какво правите, ако не работите?
mneнието ми съвпада с това на Алиса 100%;
около децата има много занимавки,може и пари да носят дори;
работа човек си намира винаги ако иска,скука и самота са доста относителни неща и зависят от това кой си,не толкова къде си..
*
можеш да работиш ако искаш;? на приоритети е,за хора с хъс бачкане се намира..може да не е право(както моето не е баш медицина),но определено намирам местенето за полезно и за вас,и за дете
*
не съм спряла да работя изобщо и с 2те деца,уча,доброволствам и за скука не се и сещам; няма обективна истина в случая,начини и за излизане,и за пътуване,и за каквото има; разбира се не е на сигурно и "топло" винаги,и мама я няма да гледа дете докато сме на ски,но има друга тръпка к за мен поне си залужава..
около децата има много занимавки,може и пари да носят дори;
работа човек си намира винаги ако иска,скука и самота са доста относителни неща и зависят от това кой си,не толкова къде си..
*
можеш да работиш ако искаш;? на приоритети е,за хора с хъс бачкане се намира..може да не е право(както моето не е баш медицина),но определено намирам местенето за полезно и за вас,и за дете
*
не съм спряла да работя изобщо и с 2те деца,уча,доброволствам и за скука не се и сещам; няма обективна истина в случая,начини и за излизане,и за пътуване,и за каквото има; разбира се не е на сигурно и "топло" винаги,и мама я няма да гледа дете докато сме на ски,но има друга тръпка к за мен поне си залужава..
Сори за оф-а , ама ваш'те мъже какви пари изкарват
Според мен всичко е въпрос на настройка и организация. Всяка промяна в началото е трудна, за което трябва да се подготвиш, но след това, като се настроиш започваш да извличаш най-добрите неща от заобикалящите обстоятелства и това наистина те обогатява по един или друг начин.
Аз в началото не можех да работя, взех че се депресирах, беше ми мъчно за всичко и всеки, ходех на фитнес и т.н., но това ми носеше само физическо удоволствие, ходех на музеи и да, беше ми приятно, но не беше предизвикателство. В един момент си казах, че всичко ми е скучно и така не може да продължава и започнах да вземам класове, да правя стажове и се почувствах много добре. Сега вече работя. Нямам деца, а със деца нещата искат просто повече организация и повече финанси, които ти ще имаш, ако и двамата работите и ще бъде въпрос на колкло искате да похарчите- съответно бейбиситъри и подобни. Една ваканция например може да излезе 2пъти по-скъпо, ако си с децата и те са на градина/занималня/беибиситър, докато ти караш ски напрример и ходиш вечерта на вечеря.
Животът извън България е по-различен, ще трябва да се научиш на нови условия, но аз съм авантюристичен човек и обичам прояната, борбата, новите вкусове и аромати и се хвърлям пък каквото ще да става
Успех във вземането на решение!
Аз в началото не можех да работя, взех че се депресирах, беше ми мъчно за всичко и всеки, ходех на фитнес и т.н., но това ми носеше само физическо удоволствие, ходех на музеи и да, беше ми приятно, но не беше предизвикателство. В един момент си казах, че всичко ми е скучно и така не може да продължава и започнах да вземам класове, да правя стажове и се почувствах много добре. Сега вече работя. Нямам деца, а със деца нещата искат просто повече организация и повече финанси, които ти ще имаш, ако и двамата работите и ще бъде въпрос на колкло искате да похарчите- съответно бейбиситъри и подобни. Една ваканция например може да излезе 2пъти по-скъпо, ако си с децата и те са на градина/занималня/беибиситър, докато ти караш ски напрример и ходиш вечерта на вечеря.
Животът извън България е по-различен, ще трябва да се научиш на нови условия, но аз съм авантюристичен човек и обичам прояната, борбата, новите вкусове и аромати и се хвърлям пък каквото ще да става
Успех във вземането на решение! 
здравей,
и аз да кажа как е при мен. Също като теб живота ни в София си беше ОК даже повече от ОК. Много от приятелите ни се чудеха за какво ни е тази чужбина точно на нас. Аз също си имах кариера - в сфера, за която винаги съм мечтала и учила. Но идвайки тук - НИКОГА не съм била с нагласата, че няма да работя и ще седя в къщи. Искахме да опитаме - сега му е времето, а в БГ всеки от нас винаги по всяко време може да се върне. Сега уча езика, синът ми е на градина вече, живеем много спокойно - нещо което ми липсваше в София определено. Има изгледи да започна работа скоро, живот и здраве и второ детенче ще си имаме скоро
, но аз нито мъжа ми не сме си помисляли, че аз ще седя в къщи само. Важното е да се подкрепяте и да си следвате идеите, а всичко останало ще се нареди.
П.С. Абе вие всичките големи фитнес маниячки се извъдихте, аз ли съм толкова мързеливааа
или защото съм бреми не ми се мърда никъде ...
и аз да кажа как е при мен. Също като теб живота ни в София си беше ОК даже повече от ОК. Много от приятелите ни се чудеха за какво ни е тази чужбина точно на нас. Аз също си имах кариера - в сфера, за която винаги съм мечтала и учила. Но идвайки тук - НИКОГА не съм била с нагласата, че няма да работя и ще седя в къщи. Искахме да опитаме - сега му е времето, а в БГ всеки от нас винаги по всяко време може да се върне. Сега уча езика, синът ми е на градина вече, живеем много спокойно - нещо което ми липсваше в София определено. Има изгледи да започна работа скоро, живот и здраве и второ детенче ще си имаме скоро
, но аз нито мъжа ми не сме си помисляли, че аз ще седя в къщи само. Важното е да се подкрепяте и да си следвате идеите, а всичко останало ще се нареди.П.С. Абе вие всичките големи фитнес маниячки се извъдихте, аз ли съм толкова мързеливааа
или защото съм бреми не ми се мърда никъде ... Понеже не обичам да пиша дълго, та вмъквам
само това - гледай да не надебелееш.
само това - гледай да не надебелееш.
Ни тъй, ни иначе!
Свят лъжовен, мисли два пъти
Най-добре да си доучиш за местното право и да си практикуваш като юрист. Ако разбира се става дума за преселване за дълги години. Иначе наистина ще ти е скучно без занимание. Поне в началото де. После може да свикнеш на мързела. А като завържеш и приятелства изобщо няма да ти се работи
Аз пускам корени навсякаде 
.И по принцип дори и сама да съм не ми е скучно. 
Обичам да обикалям магазините и да пазаря 
.Първата година когато бяхме още сами,си взехме куче,и запълних остатъка с разходки в парка .Аз не съм кариеристка и работата не ме е влечала никога 
.Предпочитам да си губя времето по други начини 
....а сега откакто се появи и малката няма празно.Имам си и приятелки тук,от които едната ми е много близка 
(дори комшийка),и въобще не мога да кажа ,че ми е скучно 
.Скоро чакам да започна училище,да науча най накрая холандски,та там очаквам и нови запознанства...и евентуално,в далечен план,когато малката трагне на училище бих искала да работя в магазин за дрехи(ей така страст са ми парцалите)...
Според мен си зависи от човека,някои хора и с много ,и различни занимания не могат да живеят в чужда страна
...така че ти самата трябва да си направиш извода ,ти от кои си
.И по принцип дори и сама да съм не ми е скучно. Обичам да обикалям магазините и да пазаря .Първата година когато бяхме още сами,си взехме куче,и запълних остатъка с разходки в парка .Аз не съм кариеристка и работата не ме е влечала никога .Предпочитам да си губя времето по други начини ....а сега откакто се появи и малката няма празно.Имам си и приятелки тук,от които едната ми е много близка (дори комшийка),и въобще не мога да кажа ,че ми е скучно .Скоро чакам да започна училище,да науча най накрая холандски,та там очаквам и нови запознанства...и евентуално,в далечен план,когато малката трагне на училище бих искала да работя в магазин за дрехи(ей така страст са ми парцалите)...Според мен си зависи от човека,някои хора и с много ,и различни занимания не могат да живеят в чужда страна
...така че ти самата трябва да си направиш извода ,ти от кои си
Има хора, които прекалено много са свикнали да се забавляват по български, да ходят по кафета, по кръ4ми, по 4алгаджийници. Ни6то ло6о няма в това, оба4е такова не6то на запад няма. Тук младите съ6то много излизат, но след определена възраст и след като се появат децата не6тата се променят и забавленията са пове4е в семейна обстановка. Зависи какъв тип си. И липсата на роднини, които да помагат за децата на мен ми е голям проблем. Даже до двете нули ходя с бебока, 4е ина4е пла4е. За мен ли4но идването ми насам, като цяло е много положително. Аз оби4ам реда, а тук правилата се спазват. В БГ цари безредие. А приятели трудно се намират. Вси4ки са познати. На българи в 4ужбина по4ти не може да се раз4ита. Разбира се има и изклу4ения. Много ми липсват роднините. Това най-много ме мъ4и. Тук се 4увства6 без корени, като 4овек без минало.
Та ако сте авантуристи, пробвайте. Оба4е ако не сте, то по-добре не си усложнявайте изли6но живота.
Успех!!
Та ако сте авантуристи, пробвайте. Оба4е ако не сте, то по-добре не си усложнявайте изли6но живота.
Успех!!
Аз пък направо се чудя на някои изказвания как ви остава време да ви е скучно или да мързелувате. Сигурно аз нещо не мога да се организирам, защото съм пъти по-натоварена от като ходех на работа и понякога си казвам " да отида на работа, че да си почина". 
Сигурно аз нещо не мога да се организирам, защото съм пъти по-натоварена от като ходех на работа и понякога си казвам " да отида на работа, че да си почина". Взела си ми думите от устата! Малко са дните в които да си стоя цял ден в къщи, вечно сме навън, все с някакви задачки, все по пътищата, все някое дете трябва да закарам някъде, да го взема. Най-малкото пък се чуствам домакиня като не работя, домакинската работа е на последно място.
Взела си ми думите от устата! Малко са дните в които да си стоя цял ден в къщи, вечно сме навън, все с някакви задачки, все по пътищата, все някое дете трябва да закарам някъде, да го взема. Най-малкото пък се чуствам домакиня като не работя, домакинската работа е на последно място.
Комшийката ми е от по-мързеливите канадки само с две деца. Цял ден това работи- развежда ги с колата. Сутрин на училище, дей кеър, после ги взема, сокър практис, балей, плуване,тържества, не знам какво си още.
Другият комшия пък в 5 часа сутринта води малкия си син на хокей на 30 км. После на училище, а той на работа.
Не знам какво ме чака.
И това не го разбирам. Да ставаш роб на децата си, докато станат на 16 години и вземат книжка.
Комшийката ми е от по-мързеливите канадки само с две деца. Цял ден това работи- развежда ги с колата. Сутрин на училище, дей кеър, после ги взема, сокър практис, балей, плуване,тържества, не знам какво си още.
Другият комшия пък в 5 часа сутринта води малкия си син на хокей на 30 км. После на училище, а той на работа.
Не знам какво ме чака.
Комшийката ми е от по-мързеливите канадки само с две деца. Цял ден това работи- развежда ги с колата. Сутрин на училище, дей кеър, после ги взема, сокър практис, балей, плуване,тържества, не знам какво си още.
Другият комшия пък в 5 часа сутринта води малкия си син на хокей на 30 км. После на училище, а той на работа.
Не знам какво ме чака.
Преди 6 години и аз нямаше да го разбера.
Препоръчани теми