Майки, отглеждащи деца на партньора

Здравейте момичета и татковци,
Linet , аз сщо съм на мнение, че това при баткото е чиста проба ревност.Когато родих малката, въпреки че и двете са от едни и същи родители, голямата изпадна в нечувана ревност, злоба, мрънкаше нон стоп иправеше сметки на всичко, купено на малката и на нея.Дори, когато купех памперси, искаше веднага и на нея нещо да се вземе.Дори съм провокирала егоизма и като съм и купувала с/у памперсите на сестра и тоалетна хартия, като обясних, че това са неща от първа необходимост и щом иска равенство, нека да е такова.Така постепенно видя в какво смешно положение попада непрестанно и също разбра, че няма да бъде лишена от нищо, за сметка на бебето и се успокои, отвори сърцето си за него и кошмара премина.Странното е, че е доста голям баткото, но като се има предвид късното съзряване при мъжете, може би инфантилните му реакции се дължат на това.
roza66, страшно се радвам да прочета за интелигентни хора, които намират пътя и начина да създадат семейство, с хармонични взаимоотношения, обич и взаимно уважение, в което всеки да намери своето място и да се чувства обичан и желан.Моите искрени комплименти! 

Благодаря и дай Боже всекиму такъв прекрасен край 
 

marypopins и аз ти благодаря   и аз 4ета твоите постинги в други форуми и искам да ти призная 4е и ти ме възхищаваш  много   

Да не дава Господ твоите деца да останат сами и да попаднат при поредната мащеха  с твоето мислене. Как не би я приела, като дъщеря или в дома си? Може би ще я пратиш в дом за отглеждане и коя си ти да я приемаш или не? Не разбрах каква е връзката между отношението ти къ детето с предисловието за "оная". Граматическото време, което си използвала показва, че нито си била свидетел на грижите на бащата, нито имаш някакъв принос за тях. Поредната озлобена към децата на бившата, само че те не са бивши на мъжа ти а ти много бързо би се оказала на нейно място. С такава нагласа  и по-свестен мъж ще си останеш не само втора съпруга, но и втора във всяко отношение.

...да много женска злоба, приемам...ама майка да е тоооооолкова злобна!? Немога да повярвам...

Не исках да коментирам поста на Галадриел, защото няма да мога да сдържа отвращението си, но виждам не е останал незабелязан от истинските жени и майки.Не мога да разбера как е възможно да си майка, да знаеш какво е да имаш дете, колко е важна за него любовта и на двамата родители и въпреки това да желаеш тази любов да получи само твоето, за чуждото да не ти пука,дали ще нараниш детската му душа, дали ще съсипеш крехката му психика?При това да твърдиш, че баща му означава много за теб, що за лицемерие?
Прави сте момичета, ако съпругът и е баща на място като нашият съфорумец д-р Дженд, да и е показал входната врата, да потърси друго поприще за развиване на егоистичните си теории и да трови душите на друг.
Не приемам, че е възможно да си добра съпруга и добра майка, да имаш претенции че си създал добро семейство, като си изградил целият този фарс върху руините, разбитите илюзии и наранените сърца на първородните деца на любимият мъж, като им изземваш дори естественото и законово право на такива, на наследници...............няма смисъл да пиша изобщо, защото такъв род жени не могат да разберат, водени от лицемерието и егоизма си, за тях е важна целта, а средствата и тяхното пагубно въздействие са без значение.
Тук е ред мъжете да се замислят и да преценят кои трябва да са приоритетите им-една от множеството жени по шареният свят или единственото, уникалното им дете, което няма как и с какво да заменят.Както и коя жена е стойностна и си струва да обвържат живота си с нея,тази с жироката душа и огромно сърце или тясноскроената, лицемерна особа.

УФСЪ,незнам дали е разумно това което ще ти кажа,но защо не опиташ да поговориш с бившата на съпруга ти.Може да даде резултат или поне ти ще се успокоиш,че си направила нещо по въпроса.
Понякога един разговор на четири очи  действа добре.Може да й се изяснят някои неща ,които са загадка за нея.Ако пък нямаш вина за развода им ,тогава още по-благоприятно ще е да поговорите.
Linet  - тук мисля,че един разговор  с открити карти ще е също добре. Това си е чиста проба ревност,въпреки че е на 21год.
В тези ситуации единствено разговора е средство за добри отношения.

Здравейте отново!

Искам да се включа в "оплюването" на Галадриел. Относно децата на съпрузите от предишни бракове искам да кажа, че новите пратньори не е необходимо да се превръщат във втори родители. Децата си имат майки и бащи, но винаги имат нужда от приятел и грижа... На мен не ми харесва новите партньори да се вживяват в някаква роля (на майка или баща), защото децата се объркват по този начин. Всяко дете има една майка и един баща и това е положението.

Като чета постингите ме дострашава малко, защото детенцето на мъжа ми, много ме харесва и се боя в един момент това да не се стори прекалено на майка и и да предизвика някакви негативни реакции към мен и съответно това да доведе до отдалечаване от баща и...
Иначе засега всичко е спокойно.

За съжаление всеки мои опит за контат с нея е загубен. Аз имам вина за раздялата им дотолква, че брак им съществуващ формално, престана дори и така да съществува. Незнам кой какви надежди е таял, но за тази жена аз съм откраднала мъжа и и точка по въпроса от нейна страна.
Все още много мисля по въпроса как да постъпя. Яд ме много, не съм искала да и крада нито съпруга нито детето. Не искам да съм майка на нейния син, искам да съм просто добра с него и да може баща му да го вижда. Миличкия е много добро дете, капризно, но въпреки това добро. Угаждала съм всякак, но с мерки естествено.
Голяма лудница е и чесно казано ми идва и да хвана тази "майка" за косата да я вържа на един стол и да изнеса 24 часова лекция, как вреди на всчки около нея и най-вече сина си - за който твърди, че обича безумно и е единственото нещо за което си заслужава да живее. А понякога даже си мечтая, да мога да го взема от нея и тогава тя да види какво причинява на бившия си мъж.
Само дето това са мечти, а не виждам изход от ситуацията която продължава повече от година вече.
Положението става критично, тази събота и неделя, пак не го даде с думите, че аз съм му влияела зле, разтройвала съм го и като видел сестра си и баща си, после много плачел като се върнел, че не може да е с тях.
А колко е бесен баща му . Почва да се озлобовя много, а това рефлектира върху всичките деца, но най-вече върху моята голяма дъщеря.

Нашият татко също има дете - момченце на вече 9 години от първия си брак. Когато започнахме да живеем заедно то беше на 3 години. Имаше ултиматум от "бившата", че детето не бива да стъпва в дома ми и да ме вижда. Вероятно я е било страх да не и го "открадна", защото откак се роди "нашето" този ултиматум отпадна. Е, сериозната роля за отпадането на ултиматума се падна на таткото и заслугата е изцяло негова.

Сега - децата се познават, играят си, разбират се прекрасно. Голямото идва вкъщи кога за ден, кога за два. От известно време насам е при нас и събота и неделя, настава пълна лудница - голямото слиза на акъла на брат си      На мен ми харесва така - къщата е пълна с детски смях, е и с препирни понякога, но без това не може.

УФСЪ ...В това отношение имат много вина законите в Блгария.
Не го дала пак ли?..как така не го дава?? Няма ли свестни закони да направят в тая изостаналa държава.Тук ако бившата не даде детето,ще станат големи разправии,той моментално ще и спре издръжката,а тя може да загуби много от това.И тук попечителството е на майката в повечето случаи/ако не наркоманка,псх.болна или проститутка.../,но закона е  такъв че бащата винаги  може/ и е длъжен/ да вижда детето си и бившата нищо не можа д анаправи по-въпроса.И няма как да не го даде,понеже тежко и горко и...
Целта на законите тук са  дори след раздялата на двамата родители,децата да не губят връзка с единия родител.Освен това повечето разделени и бивши   си се рабрали децата да живеят   15 дена при тате  15 дена и 15 дена при мама.В този случай никой не плаат издръжка понеже децата са поети 50-50 и от двамата родители. А ако децата са при бащат изцяло,то маиката по закон плаща на бившия си съпруг издъжка....Ми да е това са закони.Децата да не се гледат само с вода и въздух....
В началото ми се видя много тъпо и мислех че е тежко за децата да са с куфарите  всеки 15 дена...да ама разбрах че на децата им харесва,понеже хем са при мама и хем при тате.А и така тежеста на гледането не пада само върху маиката ами и таткото трябва да гледа,да готви  и пере.Много самотни мъже има тук които нямат втори брак след като са разделени с бившите си,и когато децата му са при него 15 дена,таткото готви,пере,чисти,храни ги...забавлява ги.
Съпругът ми беше сам 1 година преди да се срещнем.Бях изумена като гледах как се гриже за децата си,и си беше направо както  една "мама"  . Всички са така.Нямат  друг избор,гладни няма да остави децата си я...После и аз разбира се му помагах..
В БГ  в повечето случаи жената/майката/ сама гледа детето си... и не винаги получава издръжка от бившия си.А ако получва  е мизерна.Тук норвежките им съдират кожите на бившите си.Луди пари се дават.Освен че плаща издръжка  всеки месец,харчи и извъредно децата като са тук,купува се повче  харан,води ги на кино,боулинг,...освен това когато е налого нещо глоямо да се купи,бившат с обажда и иска съпругт ми да и плати 50-50 .Това си е тяхнa работа и не им се бъркам.Освен това българската  майка  като че ли сама предпочита да се грижи изцяло за детето си...но това е лошо за детето.Детето рядко вижда таткото...А и на нея и е много тежко без никаква помощ.Прави ми впечатление че тук доста цивилизовано се  решават нещатa  и цивилизовано се развеждат.Hяма трагедии,скандали,заплахи...децата не страдат  така,понеже знаят че пак ще виждат и двамата.Даже се радват че си имат  вместо една..две къщи и още нови братя и сестри..и назнам зaщо наистина има такава разлика...може би в начина на мислене,различна култура ли,други закони ли...?
 

 

Честит празник, момичета! Нека усмивките никога не слизат от щастливите ви личица!         

Благодаря д-р Дженд!
Честит празник и от мен на всички жени и момичета във форума! Желая много здраве, щастие и сбъднати мечти! Нека всеки ден бъде за вас 8-ми март, бъдете обичани и почитани от мъжете си непрестанно, все едно е вечен женски празник!

Честит 8 март! Нека всички да сте весели и щастливи и много, много обичани.