Син и дъщеря- как да ги обичам еднакво?

  • 6 989
  • 65
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 006

 Мами с опит, дайте ми съвет!


С най-добри чувства :

Това е твоята тема

На всички ни също.

Позволявам си да те пратя в мой чаршаф  ooooh! в същата тема, защото има отношение към твоята

Последна редакция: сб, 03 мар 2007, 20:59 от SEXY kaka SAKRI

# 46
  • Мнения: 292
Здравей Simple Smile,
и аз мисля че може би ги обичаш еднакво, но има вероятност да ти се е случило нещо, което се случи и на мен. И аз имам две деца и при мен момченцето е по-малко, но с година и половина от кака си. Та като се роди чувствата ми бяха твърде объркани, имаше моменти когато мислех само за каката и за нейната крехка, чувствителна възраст, за това как преживява този момент, после се улавях как мисля, колко гордо заявявам, че имам мъжка рожба. И започнах да се притеснявам дали ги обичам еднакво. Обаче забелязвах колко много мисля за каката и че нейните проблеми и чувства са мои, че искам да е многоооо щастлива, че искам да и обръщам мнооогооо внимание и се успокоявах, само се чудех откъде идва тая моя пуста гордост и си обясних нещата така: просто когато родих първото дете моите свекър и свекърва (които иначе са чудесни хора) започнаха да говорят как не бива да иставаме с едно дете и че било хубаво да са смесена китка, как разни познати чакали за мъжко, но не ги огрявало, как било хубаво да има отмяна и за тати, как на еди кой си му се родило момченце и колко горди били всички и как го нарекли на дядото и т.н. И то мнението се формира неусетно. Иглежда заради мнението на близките и техните очаквания изпитвам, съм чувствала тая пуста гордост. Даже и заради мнението на обществото като цяло, щото много много хора ме приветсваха заради мъжката рожба и прочие - това са предрасъдаци в обществото, на които съм робувала без да осъзнавам.
Макар, че в днешно време нещата в това отношение се развиват в положителна насока, поне според мен.
Може и при теб да е така, не знам, чао! Поздрави!

# 47
  • Мнения: 3 405
Рецепта няма. Бебето е прекрасно, очарователно, беззащитно и има нужда от теб.
Каката обаче, също има нужда от теб ивръзката ти с нея вече не е физическа, а по-скоро психологическа.
Казвай й колко много я обичаш, тя е първото ти любимо дете, тя има нужда от тези думи, от прегръдка и усмивка, от разговори с теб.
Такъв съвет ми даде една психолжка преди да родя малкия. Обожавам бебето Heart Eyes  Heart Eyes Heart Eyes
Но не изоставям баткото, гушкам го, обичам го, той е моят голям син.
Мисля, че еднакво ги обичам, а ще съм сигурна, когато станат големи. Бебетата имат способността да предизвикват любовта ни Grinning

# 48
  • Мнения: 7 362
Имам дъщеря на 11 г. и син на 7 мес. Проблемът при мен е, че не мога да прикрия по- благосклонното си отношение към бебчо и се опасявам да не травмирам дъщеря си. Мами с опит, дайте ми съвет! Вярно ли е битуващото мниние, че син се обича повече или поне по- различен начин?
    Не си направих труда да прочета това ,което са ти писали мамите.Първата ми мисъл беше: Добре,че бебата ни е по-голяма,че такава СВЕКЪРВА хич не ни трябва да тормози муцунката ни.Да пази господ от такива съкровища! Mr. Green Mr. Green Mr. Green
                 Това в кръга на майтапа.Аз мисля,че по-скоро бебо  е малък и има много по-голяма нужда от теб отколкото израсналата ти вече дъщеричка.От там усещането ти за по-голяма обич и привързаност към малчугана. LaughingНе може да се обича по-малко или повече.Или се обича или - не.Децата си ги обичаме без значение кога кое привлича вниманието ни повече и грижите са различни в различно време.Дъщеря ти би се притеснявала от прекаленото ти внимание и израз на обич,същото ще стане и със сина ти като порастне колкото нея.Едва ли ще го мачкаш и целуваш на 10 години така както сега.Просто той няма да ти позволява. Laughing

# 49
  • Мнения: 1 258
Прочетох само поста на авторката и спонтанно отговарям.
Не е вярно,че син се обича повече. Mr. Green

Бебето предизвиква емоции,които голям човек трудно предизвиква.Ако беше момиче,пак така щеше да го гушкаш и да примираш.Но като вече поставяш въпросът така,значи имаш проблем.Не си ли гушкала точно така задушаващо и дъщеря си,когато е била бебе?Това са твоите деца.Тук полът няма значение.За любовта към децата полът няма значение.

# 50
  • Мнения: 465
Аз съм с голям син и после дъщеря обожавам ги и двамата,но Анджелина го е казала много точно бебето дава нови чувства и емоции, които са поотминали от големите ни деца, също грижите са повече около тях-мъниците затова се получава това. Heart EyesHeart Eyes

# 51
  • София
  • Мнения: 1 979
Ето затова не искаме повече деца. Мъжа ми е делен. Брат му (е по големия) е любимото дете, а той не жалания, майка ми също, сестра и (е по малката)е любимата, а майка ми нежеланата.  Sad Аз съм 1 дете поради тази причина. И двамата с мъжа ми се притесняваме, че има такава опасност, ако имаме 2 дете и решихме да останем с 1. На такива гадости съм се нагледала, та ако някой ми беше казал, че родител може така да постъпи с едното си дете, а в същото време да боготвори другото, нямаше да повярвам.  Cry

Отношението на родителите ви в такъв случай, би трябвало да ви е урок за цял живот. А именно как не трябва да постъпвате със собствените си деца!!! Вместо да си вземете поука и да отгледате още едно слънчице по равностоен начин на първото ви дете, без да има по-обичани, по-предпочитани и любимци, вие се отказвате...
Примера и грешките на другите не трябва да са основния мотив да не искате друго дете.

# 52
  • Мнения: 3 461
Дъщеря ми е на 12.До преди няколко години си мислех,че е невъзможно да обичам друго дете колкото нея,камо ли пък момче.Мислех си също,че не искам да имам други деца,за да не би тя да ревнува и да наруша душевния й комфорт. Simple Smile За какво са ми други,след като имам едно и то е супер,да е казва моя приятелка,която не иска повече деца.Сега,излишно е да казвам,че теориите ми се преобърнаха с главата надолу,след раждането на братята й.Заричах се,че на нея ще обръщам по-голямо внимание,за да не ревнува,не знам до колко успях, но в момента равновесието е възстановено и справедливия ми гняв се излива и върху  тримата по отделно в зависимост от провинението. Wink При мен не важи,ти си по-голяма,трябва да отстъпиш или по презумпция си виновна,защото си голяма и разбираш,а те не.И макар че,в момента е кълбо от хормони и ме ядосва често,вчера се скъсах от рев,че заминава на ски-ваканция за 10 дни.Може би ги обичам по различен начин и за това не съм сигурна,но съм сигурна,че е еднакво силно.

# 53
  • Мнения: 3 371
Не мисля , че изобщо е нужно да се стараеш да обичаш еднакво двете си деца!Децата , всички деца , независимо от пола и възрастта си , се нуждаят не от еднаква , а от ЕДИНСТВЕНА  любов!Безусловна и безрезервна!

# 54
  • Мнения: 686
Здравейте.
Преди доста време бях гледала един филм(забравих му името,сигурно и други майки са го гледали),в който една майка е пленена в лагер с двете си деца.Искат да ги убият,но тя не дава децата си.Тогава и казват,че може да спаси едното си дете, и да избере кое от двете да бъде обито, и кое да запази.
 Филма много ме разтърси,опитах се да се поставя на мястото на тази майка.И тогава разбрах,колко силно ги обичам и тримата.
 Дано някоя майка се сети ,как се казваше филма.Ако го изгледаш съм сигурна,че няма да имаш подобни мисли.

# 55
  • Мнения: 1 006
Пу не го гледам този филм. Предостатъчен ми е реалния ми.

# 56
  • Мнения: 3 371
Здравейте.
Преди доста време бях гледала един филм(забравих му името,сигурно и други майки са го гледали),в който една майка е пленена в лагер с двете си деца.Искат да ги убият,но тя не дава децата си.Тогава и казват,че може да спаси едното си дете, и да избере кое от двете да бъде обито, и кое да запази.
 Филма много ме разтърси,опитах се да се поставя на мястото на тази майка.И тогава разбрах,колко силно ги обичам и тримата.
 Дано някоя майка се сети ,как се казваше филма.Ако го изгледаш съм сигурна,че няма да имаш подобни мисли.
"Изборът на Софи " се казва филмът!Невероятен е !

# 57
  • Мнения: 3 886
Здравейте.
Преди доста време бях гледала един филм(забравих му името,сигурно и други майки са го гледали),в който една майка е пленена в лагер с двете си деца.Искат да ги убият,но тя не дава децата си.Тогава и казват,че може да спаси едното си дете, и да избере кое от двете да бъде обито, и кое да запази.
 Филма много ме разтърси,опитах се да се поставя на мястото на тази майка.И тогава разбрах,колко силно ги обичам и тримата.
 Дано някоя майка се сети ,как се казваше филма.Ако го изгледаш съм сигурна,че няма да имаш подобни мисли.
"Изборът на Софи " се казва филмът!Невероятен е !

къде може да се гледа или от коя година е????

# 58
  • Мнения: 1 006
Ще си го спестя този филм, но ви моля да ми кажете с две-три изречения какъв избор е направила Софи.

И не много цветно с разказа, ок?

# 59
  • Мнения: 11 607
Ще си го спестя този филм, но ви моля да ми кажете с две-три изречения какъв избор е направила Софи.

И не много цветно с разказа, ок?

Аз един път четох разказа за този филм и съжалявам,че го четох...... И черно-бяло да се разкаже - пак е тежък! Определено това е един от филмите, които ще си спестя сигурно докато съм жива!

Дано не се случва на никоя тук от нас!

Общи условия

Активация на акаунт