Смелостта да продължиш

Ако искаш да продължиш, в  същност казваш, че вече си го решила е наложително да се освободиш от гнева и болката.
Иначе  рано или късно ще прехвърлиш тези си чувства макар и подсъзнантелно към детето си. Взела си решение да го запазиш, Забрвяй го тоя мъж, кажи си,  че поне едно хубаво нещо е напарвил за Теб-  ще си имаш детенце и продължавай нататък.
Кураж явно имаш, за това ти пожелавам  сила да надмогнеш чувствата си.

Няма какво да те надъхвам, че ще ти е лесно. Не става дума толкова за физическата умора, която е голяма когато човек се грижи съвсем сам за едно бебе. По-скоро за бурята от емоции, които се изпитват към генетичния материал на детето и това, че понякога негативите се прехвърлят и върху детето....А не бива Но ако си убедена, че това е най-правилния път за теб ще намериш начин да преодолееш всичко! Казвам го като човек, който донякъде е успял да го направи.....
Дано да успяваш и финансово да се справяш, което не е никак маловажен проблем. Дано и в страната, в която си да има по-добра социална политика към самотните майки та живота поне малко да ти е по-лек.
Успех и кураж!

Здравей мила, това в коя страна се случва. Мен ме интересува по принцип един германски татко, който не е женен за мен, но е признал детето, каква издръжка е длужен да ми дава или ако живее в българия е според българските закони

Кефя се аз като видя толкова силна и уверена бъдеща майка. Силна и уверена, защото такава ми звучиш от постинга ти. Когато аз бях на твое място, бях много по-спихнала и разлигавена - а всъщност по-скоро бях ужасно уплашена.
Много ми харесва как си изложила нещата. От постинга ти ми стават ясни няколко неща. Първото е, че си куражлийка.  Второто е, че си помислила и до някаква степен уредила финансовата част, която бих казала е първостепенна.
Емоционално нещата улягат, гневът минава по-бързо, отколкото някога си си представяла, че ще стане, ядът изчезва постепенно, когато животът ти влезе в релси, когато се сблъскаш лице с лице с проблемите и видиш, че те всъщност не са непреодолими, нито дори са толкова страшни, колкото преди са ти изглеждали, когато разбереш, че никога няма да си сама, когато видиш, че въпреки, че нямате татко под ръка имате много други хора, които оценяват труда и самосиндикалните ти усилия и казват - аджеба - дай да й дадем едно рамо. Тогава и ще разбереш, че макар че сама носиш отговорност за малкото същественце, има и друга хора, които им дреме. Когато видиш, че им дреме много повече, отколкото на генетичния материал, тогава и се разочароваш в максимална степен от него и дори не можеш да го мразиш, разбирайки колко по-надолу той стои от тебе.  Когато видиш как добре се справяш сама, ставаш все по-самоуверена, горда и .. - доволна, че има моменти, в които успяваш да си щастлива.
При мен нещата се промениха, когато видях двете очички. Докато бебето е още в корема ти изпитваш страх от неизвестното - незнам  - поне при мене беше така, после стана по-лесно. Ето ти още една надежда. 
Горе долу така ще се отървеш от гнева и болката. Повярвай ми - това наистина се случва. Не казвам, че става бързо. Но докато се усетиш, животът ти ще е различен. Е, лошото е, че тогава започваш да се чудиш защо си търпяла, губила време с този човек и защо всъщност си се тормозила, чудиш се в кой точно момент си изпуснал нишката и нещата са се оплескали. Отдаваш го на лошия си късмет и липсата донякъде на житейски опит и тогава си пречистен.
Виждаш ми се куражлийка - мисля, че ще се справиш доста добре с грижите за малкото. Пък и - виж колко сме много - всички тук се справяме. Няма неотгледано дете - човек се старае да се грижи за него възможно най-добре - това е задължение не само на самотните майки, но и на семейните такива.
Мисли, че идват по-добри дни.   

Не мисли за него, ,за другата, за миналото, за това какво е можело да бъде ако... Мисли за бъдещето, че те чака едно малко създание, което ще се нуждае от теб и ще те обича.
Не можеш да промениш това, което е станало. Можеш да избереш обаче бъдещето.

  Историята много ме накара да се замисля за близки неща в моя живот.     Всъщност не е страшно да продължиш, но ако си съвсем сама, ще ти бъде трудно. Страшното идва, според мен не толкова от житейската трудност, а от безразличието на бащата и нежеланието му да помогне или с една дума, не иска да поеме отговорност.   Виждам, че няма желание да работи, а само с търговия се препитава. Позната история. Сега в БГ ли се намираш или си при него?
Извинявам се за любопитството. Желая ти много сили и вяра!  

 

Е, отговорността е еднолична понякога, за съжаление. Няма да се самоцитирам, но когато видиш отговорност към твоето дете от хора, на които хич, ама хич не им е работа  - тогава ти просветват много неща.

Каси, не беше толкова зле колкото описваше на времето!
бешие все още влюбена - иначе си беше смела за трима - щом обичаше онзи

Имаш моята подкрепа! Много се надявам наистина да намериш силата да продължиш! Страхотно си формулирала темата си - значи търсиш именно тази сила, а нали знаеш, ако почукаш, вратата ще се отвори...