Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 3 405
"Не ви ли писна" ще рече някой.
на мен лично, не, даже си запях Интернационала:

На крак, о, парии презрени,
на крак, о, роби на труда,
подтиснати и унижени,
ставайте срещу врага...

Дайте и други песни да си припомним.

# 1
  • Мнения: 1 629
Гео Милев

Септември

1

Нощта ражда из мъртва утроба

вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв -

величав.

 

Дълбоко сред мрак и мъгла.

 

Из тъмни долини

- преди да се съмне

из всички балкани

из дебри пустинни

из гладни поля

из кални паланки

села

градове

дворове

из хижи, колиби

из фабрики, складове, гари

хамбари

чифлици

воденици

работилници

юзини

заводи:

 

по пътища и по завои

високо

по сипеи, урви, чукари, бърда

през слог

и рид

през глухи усои

през есенни жълти гори

през камънаци

вода

мътни вади

ливади

нивя

лозя

овчарски пладнища

глогини

изгорели стърнища

трънаци

блата:

изпокъсани

кални

гладни

навъсени

измършавели от труд

загрубели от жега и студ

уродливи

сакати

космати

черни

боси

изподрани

прости

диви

гневни

бесни

- без рози

и песни

без музика и барабани

без кларинети, тимпани, латерни,

 флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби

в ръцете - не с бляскави шпаги,

а с прости тояги,

шопи със сопи

с пръсти

с копрали

с търнокопи

с вили

с брадви

с топори

с коси

и слънчогледи

- стари и млади -

се спуснаха всички отвред

- като отприщено стадо

от слепи животни,

безброй

яростни бикове -

с викове

с вой

(зад тях - на нощта вкаменения свод)

полетяха напред

без ред

  неудържими

  страхотни

  велики:

  НАРОД!

 

2

 

Нощта се разсипва във блясъци

по върховете.

Слънчогледите

погледнаха слънцето!

Зората от сън се

пробуди

сред гръм от картечници:

От далечните

склонове

- удар след удар -

заплющяха

луди

куршуми - олово.

Топове

като зинали слонове

зареваха...

Трепет и страх.

Слънчогледите паднаха в прах.

 

3

 

Глас народен:

     Глас божи

С хиляди ножа

прободен

народ -

затъпен

унижен

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви -

въстана

из мрака тревожен

на своя живот

- и писа със своите кърви:

     СВОБОДЕН!

 

Глава първа:

      Септември.

- Глас народен -

- Глас божи -

О боже!

подкрепяй свещеното дело

на грубите черни ръце:

влей смелост

в нашето гърмящо сърце:

Не искаш ти никого роб -

и ето - кълнеме се в нашия гроб -

ще възкресим ний човека

свободен в света.

Пред нас е смъртта -

  о нека!

но отвъд:

там цъфти Ханаан

от Правдата обетован

нам -

вечна пролет на живия блян...

Вярваме! Знаем! Желаеме го!

С нами бог!

 

4

 

Септември! Септември!

О месец на кръв!

на подем

и погром!

Мъглиж беше пръв

Стара и

Нова   Загора

Чирпан

Лом

Фердинанд

Берковица

Сарамбей

Медковец

  (с поп Андрей)

- градове и села.

 

5

 

Народа въстана

- с чук

в ръката,

обсипан със сажди, искри и сгурия,

- със сърп сред полята,

просмукан от влага и студ:

хора на черния труд

с безглаголно търпение -

  (не гении

  таланти

  протестанти

  оратори

  агитатори

  фабриканти

  въздухоплаватели

  педанти

  писатели

  генерали

  съдържатели

  на локали

  музиканти

  и черносотници)

А

селяци

работници

груби простаци

безимотни

неграмотни

профани

хулигани

глигани

- скот като скот:

    хиляди

       маса

       народ;

хиляди вери

- вяра в народний възход,

хиляди воли

- воля за светъл живот,

хиляди диви сърца

- и огън във всяко сърце,

хиляди черни ръце

- в червения кръг на простора

издигнали с устрем нагоре

червени

знамена

развени

  високо

  широко

над цялата в трепет и смут разлюляна страна

на бурята яростен плод:

 

  Хиляди -

  маса -

  народ.

 

6

 

Блесна

над родни Балкани,

издигнали пъп

срещу небето

и вечното слънце

    светкавица

    - гръм

хрясна

право в сърцето

на гигантския

столетен

дъб.

Хълм подир хълм

ек бързолетен

отпрати далек

през чуки

грамади

към стръмни долини

в каменни дупки

- пламтящо легло -

дето спят на витло

пепелянки и смолци,

в пещери

на змеици и змейове,

в глухи хралупи на вещици

 

  - и екота сля се

  с далечно ехо:

  екот и ропот

  на водопади

    потоци

    порои -

    бесни

    рукнали в бездната

    с гръм.

 

7

 

Започва трагедията! -

 

8

 

Първите

паднаха в кърви.

Метежният устрем

бе посрещнат с куршуми.

Знамената изтръпнаха

пронизани.

Планината гърми...

Там горе

далечни и близки хълми

потъмняха обнизани

с хора

- плъпнаха

черни редици:

редовни платени войници

и разлютена милиция.

Всички те знаят:

"Отечеството

е в опасност!"

    Прекрасно:

    но - що е отечество? -

И яростно лаят

картечници...

Първите

паднаха в кърви.

Зад далечните

върхове

забумтя артилерия.

Затрепераха

градове

и села.

Мъртви тела

- окървавени трупове -

застлаха

склонове

валози

пътища...

С извадени саби

кавалерийски отряди подгониха

разбитите селяни

- доубивани, стреляни

с шрапнели, фугаси

- бягащи в ужас на всички страни,

догонвани в къщите

и съсичани там

с кървави саби

под нисък сайвант

сред писък

на изплашени баби,

деца и жени...

- - - - - - - - -

 

9

 

Войските настъпваха.

Под грозния звук на шрапнелите

изтръпнаха

и най-смелите:

в отчаяние

към небето издигнати голи ръце.

Ужас без слава

замръзна на всяко лице -

очи без страдание.

  "Всеки

  да си спасява

  живота!"

 

По всички пътеки

ето спущат се рота след рота

- пехота

кавалерия

артилерия.

Бият атака

барабаните.

Паника

- високо

над изподраните

червени знамена -

бич от пурпурни пламъци вей.

 

Там

посред общия смут

сам,

като луд

епически смелия

поп

Андрей

с легендарния топ

стреля

снаряд след снаряд...

В последния миг:

"Смърт на Сатаната!"

извика

побеснял и велик -

и обърна назад

своя топ:

последната

граната

изпрати

право там

  - в божия храм

дето бе пял литургия, ектении...

 

И се предаде.

"Да се обеси червения поп!

Без кръст - без гроб!"

 

До телеграфния стълб бе изправен.

До него палача.

Капитана.

Въжето

бе готово.

Балкана

тъмнееше мрачен.

Небето -

сурово.

Попа стоеше огромен,

изправен в целий си ръст,

цял

спокоен като гранит -

без жал

без спомен

- на гърдите Христовия кръст

и с поглед в балканите впит -

далеко

сякаш в грядущето...

- Страхливо вий поглед отпущате

пред близката смърт на човека,

палачи!

Що значи

смъртта на един?

Амин!

Захрачи

и плю.

Бързо нахлу

сам на врата си въжето

и

без да погледне небето

- увисна -

език

между зъбите стиснал:

 

велик

сюблимен

непостижим!

 

 

10

 

Есента

полетя

диво разкъсана

в писъци, вихър и нощ.

Буря изви се

над тъмни балкани

 

- мрак и блясък

и гракащи гарвани ято -

 

Кървава пот

изби по гърба на земята.

В ужас и трепет снижи се

всяка хижа и дом.

Погром!

Трясък

продъни небесния свод.

 

 

11

 

Тогава настана

най-ужасното:

Бясно захласната

заудря в душите тревожна камбана

- удря, бие, звъни...

Нощта падна тъй ниско -

глухо и страшно заключена

от всички страни.

Смъртта

- кървава вещица сгушена

във всичкине ъгли на мрака

изписка,

и ето посяга

далеч и навред из нощта:

със своите сухи ръце

- дълги, безкрайни -

улавя и стиска

зад всяка стена

по едно ужасено сърце.

О, нощ на безименни тайни!

- и тайни, и явни:

 

Мегдани отново с кармин окървавени.

Смъртни писъци в преръзано гърло задавени.

На вериги зловещия звек.

Затворите пълни с хора.

В двора

на казарми, затвори

от командвани залпове ек.

Вратите залостени.

Чукат отвън тъмни гости.

Сина със револвер в ръката

мъртъв на прага прострян.

Бащата обесен.

Обезчестена сестрата.

От селата задигнати селяни

след тях - войници:

мрачен конвой.

За да бъдат разстреляни:

Команда: стой!

"Огън" -

изтракаха пушки:

 Ку

   Клъкс

      Клян -

"бий!"

- залп.

Десет трупа

от брега

пльоснаха тежко

в мъртвите мътни води на Марица.

Окървавена повлече

ги скръбната родна река.

Военна музика нейде далече

през обезлюдени улици

гърмеше

"Шуми Марица..."

Окървавена...

В изпотъпкани ниви

трънливи

между бодил и високи треви

се валят червени глави

с накълцано обезобразено лице.

Бесилки разпериха черни ръце

(привидения в мъртва мъгла).

Непрестанно се носи страхотния марш на топора

ударил о кокал. Горящи села

озаряват далеч кръгозора.

Потекоха кървави вади.

Пламнали клади

лизнаха със светотатствен език

светото подножие

на божия

престол.

Замириса на живо месо.

Ужасени отвис небесата

нададоха вик

блажените жители на светлия рай

- на бога свирепо Осанна -

Край.

Урагана престана,

халата

спря най-подир:

мир

и тишина

настана

по цялата

страна.

Кървав на боговете курбан.

 

 

12

 

Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила...

 

Ахил беше грубата сила.

Военния демон.

 

Ахил беше стар генерал

на Н. Ц. В. цар Агамемнон.

Ахил бе герой.

С безброй

кръстове, ордени, ленти...

Пиедестал

на реда и тишината

в страната...

 

Но днес ний

не вярваме вече в герои

- ни чужди, ни свои.

 

Троя бе опожарена и срината.

Приам и Хекуба загинаха.

Ахил тържествува...

- Какво е за него Хекуба? -

Душата му дива и груба

не чува

плача на свещената майка, разкъсъна

над безименни гробища с кърви оръсени

израснали в миг

- толкоз много -

безброй.

- Какво е за него Хекуба? -

Ахил бе герой.

Ахил бе верик.

 

 

Бич божий изпратен от бога.

 

Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.

- И загина

  падна в позорно падение:

на убиеца вярна отплата.

Агамемнон уби Ифигирия

  - и загина:

Клитемнестра уби Агамемнона

  - и загина:

Орест със Електра уби Клитемнестра

  - и загина...

Едничка остава

- стои и пребъдва

през вековете -

Касандра-пророчица:

тя вещае възмездие

- и всичко се сбъдва.

Безсменна прищявка, игра и забава

на боговете.

Вековечен разцвет на божествена стръв.

Всяка смърт е за тях развлечение,

всеки вопъл - шега.

Смърт, убийство и кръв!

Докога, докога?

Вседържителю Зевс

    Юпитере

    Ахурамазда

    Индра

    Тот

    Ра

    Йехова

    Саваот:

- отговаряй!

 

Кръз дима на пожарите

се издига и бие ушите ти

вика на убитите,

рева

на мъченици безброй

върху клади горящи дърва:

- Кой

излъга нашата вяра? -

 

 

Отговаряй!

Ти мълчиш?

Не знаеш?

  - Ний знаем!

  Ето виж:

  с един скок

  ний скачаме право в небето:

 

  ДОЛУ БОГ!

 

- хвърляме бомба в сърцето ти,

превземаме с щурм небето:

 

  ДОЛУ БОГ!

 

и от твоя престол

те запращаме мъртъв надолу

вдън вселенските бездни

беззвездни,

железни -

 

  ДОЛУ БОГ!

 

По небесните мостове

високи без край

с въжета и лостове

ще снемем блажения рай

долу

върху печалния

в кърви обляния

земен шар.

Всичко писано от философи, поети -

ще се сбъдне!

- Без бог! без господар!

Септември ще бъде май.

Човешкия живот

ще бъде един безконечен възход

- нагоре! нагоре!

Земята ще бъде рай -

ще бъде!

# 2
  • Мнения: 3 405
Ъх, Мюр #Crazy

# 3
  • Мнения: 1 629
Една любима песен:


Bandiera Rossa
Песента е написана от анархиста Пол Брус през 1877 г. Повод за написването на песента е забраната на швейцарската полиция при демонстрации да се носят червени знамена. Мелодията е взаимствана от швейцарската военна песен "La Libre Sarine". През годините песента придобива световна популярност и се пее на италиански, испански и др., като се добавят и нови куплети.


Avanti o popolo alla riscossa
Bandiera rossa / 2
Avanti o popolo alla riscossa
Bandiera rossa trionfa / 3
Evviva il comunismo e la liberta.

Dans les usines et sous la terre
Sont ceux qui peinent et qui esperent.
Allons, c'est l'heure, a'la resscousse.
Notre banniere triumphera.
Banniere rouge tu triupheras / 3
Et le socialisme nous liberera.

Non piu nemici, non piu frontere
Son I confini rosse bandera.
O proletari alla riscossa
Bandera rossa trionfera.
Bandera rossa deve triunfera. / 3
Evviva il comunismo e la liberta.

# 4
  • Мнения: 1 629
Hold the Fort
(English Transport Workers Song)


We meet today in freedom's cause
And raise our voices high;
We'll join our hands in union strong,
To battle or to die.

(Chorus)
Hold the fort for we are coming -
Union men, be strong.
Side by side we battle onward,
Victory will come.

Look my Comrades, see the union
Banners waving high.
Reinforcements now appearing,
Victory is nigh.

See our numbers still increasing;
Hear the bugles blow.
By our union we shall triumph
Over every foe.

Fierce and long the battle rages,
But we will not fear,
Help will come whene'er it's needed,
Cheer, my Comrades, cheer.

# 5
  • Мнения: 3 405

А, да, добре че я припомни, на български се пееше така:
Напред, народе, друг изход няма,
Bandiera Rossa - червено знаме...

но не помня нататък

# 6
  • Мнения: 1 629
Черното знаме
Текст: Коста Тодоров

Да пееме песни под бурни гърмежи,
под град от куршуми да вдигнем метежи,
под знамето черно на смъртна борба,
под звуците първи на бойна тръба!

Да рушиме, братя, дворци и кумири!
Трошете окови, дерете порфири,
веч стига покорство и гнет да търпим,
нека скърби народни във кръв потопим!

Стресна се, въстана народната воля
от вопли комунни, от зов Равашоля,
от повика на брятя избити безчет,
паднали в борбата с народния гнет.

# 7
  • Мнения: 3 424
Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея!

# 8
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 186
 hahahaТуй да ни е форумът на червените бабички, баби?

# 9
  • Мнения: 3 424
"Възвиси се гора от стомана..." имаше някаква такава песен.

Не се възсисява, а просто и емоционално ненатоварено се изправя.

Изправи се, гора от стомана,
насочете се, бойни дула,
насочете се в гневна закана,
към врага, който носи война.

Запей, ти, наша батарея,
запей отново с весел глас,
тръгнете хиляди след нея,
........

и запецнах.

Виден казармен шлагер.
Който е имал НВО, няма
как да не я помни.

Последна редакция: ср, 28 фев 2007, 10:29 от Вълка

# 10
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Работници, работнички
от вси страни, сплотете се...

Тлкова помня Embarassed Продължете я, моля...

# 11
  • Мнения: 3 405
"Възвиси се гора от стомана..." имаше някаква такава песен.

Не се възсисява, а просто и емоционално ненатоварено се изправя.

Да бе, отгде тез възвишени чувства в мен newsm78

# 12
  • Sf
  • Мнения: 806
За всички почитателки на Че:

Songs of Revolution - Free Download and Lyrics



С комплименти към Анда и мюриель  Wink

# 13
  • Мнения: 750
Ние, селяните към пролетариата ли се числим?  newsm78

# 14
  • Мнения: 6 167
КОМУНИСТИТЕ РОДИНАТА ИЗГРАЖДАТ,
КОМСОМОЛЦИТЕ СЛЕД ТЯХ СТОЯТ
ПИОНЕРИ, ПИОНЕРИ, СЛАВЕН ПЪТ ВИ ЧАКА, ТРУДОВ ПЪТ!

колко истина има в тези думи на поета.
тогавашните пионери сме ние, трудов път ни чака, другари.

# 15
  • Мнения: 750
"Възвиси се гора от стомана..." имаше някаква такава песен.

Не се възсисява, а просто и емоционално ненатоварено се изправя.

Изправи се, гора от стомана,
насочете се, бойни дула,
насочете се в гневна закана,
към врага, който носи война.

Запей, ти, наша батарея,
запей отново с весел глас,
тръгнете хиляди след нея,
........

и запецнах.

Виден казармен шлагер.
Който е имал НВО, няма
как да не я помни.
Ухааа, върна ме .... ммм 18 години назад   bouquet военното Wink

# 16
  • Мнения: 6 167
Ние, селяните към пролетариата ли се числим?  newsm78

категорично  не. 
работническата класа е пролетариат.
вие сте.. селяни. презрени парии.
щом не строиш Завод не си пролетариат, с 2 думи.

# 17
  • Мнения: 750
Тюх , нова тема трябва да си отваряме  Thinking

# 18
  • Мнения: 3 405
Тюх , нова тема трябва да си отваряме  Thinking

 Joy

Представям си следните заглавия в пресата:

Червени бабички превземат Интернет пространството
Комунизмът си отива? Не съвсем, не съвсем...

# 19
  • Мнения: 5 373
Тюх , нова тема трябва да си отваряме  Thinking

 Joy

Представям си следните заглавия в пресата:

Червени бабички превземат Интернет пространството
Комунизмът си отива? Не съвсем, не съвсем...

Аз пак да попитам-коя от вас ще развее цица и ше поведе народа? newsm78
Тони не пожела да ми отговори.....лоша работа.
А Бастилията ша я превземаме или тоя път ша са смилим? Mr. Green

# 20
  • Мнения: 679
Дяволино,нямам цица,кво да вея?

И да си пуснете цял ден за музикален фон ето това!

# 21
  • Мнения: 3 405
Тони, ти ще свириш на кларинет Whistling

О, Съветски марш, как ги обичам. Наистина, много особено ми действат.

# 22
  • Мнения: 679
А харесвате ли пролетарската ми,червена риза?

# 23
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Зимния дворец ще превземаме, не Бастилията.

# 24
  • Мнения: 5 373
Зимния дворец ще превземаме, не Бастилията.
Слабо.
Предлагам НДК-там има яко базар все пак, ако разбираш за какво говоря? Mr. Green Twisted Evil

# 25
  • Мнения: 1 629
Фейтлес, споко, МОЛът ще ти го запазим.

# 26
  • Мнения: 5 373
Фейтлес, споко, МОЛът ще ти го запазим.
Отдаааавна МОЛ-ът не е актуален при мене, ама тоя път си изостанала с инфото.
Тц тц....пропуск. Mr. Green

# 27
# 28
  • Мнения: 2 784
Пак оспамихте темата.
От мен това, за съжаление не го помня цялото, а ме мързи да търся.
 
                    Червените ескадрони
                                             Христо Смирненски

В утрото на светла ера,
с пламъка на нова вера,
идат бодри ескадрони
с набег горд и устрем смел.
А над тях кат' хищни птици,
кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват
в миг шрапнел подир шрапнел.

Кон изправи се, изцвили
и, загубил сетни сили,
рухне ....... на земята
някой конник повален.
....................................

Ах, летете, ескадрони,
в устрема ви милиони
погледи са приковани
със надежда и любов(?).
Свил десницата корава,
целий свят се днес изправя,
стреснат, трогнат, очарован
от победният ви зов.

И когато сетний камък
на обгърнатия в пламък
и разплуха древен замък
се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете
и земята целунете.
Възцарете вечна обич,
вечна правда на света!


Както вече казах, не го помня цялото, ако някой го помни, да свирка. Рецитирах го на един празник на училището в 5 клас.
Защо ли винаги ми става толкова тъжно като чета Смирненски, Вапцаров и Гео Милев?

# 29
  • Мнения: 3 447
Вяра

Ето - аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

 

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! -

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

 

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"

 

За него - Живота -

направил бих всичко. -

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

 

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

 

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? -

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

 

Какво ще остане

от мене тогава? -

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право -

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

 

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

 

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! - Не струва! -

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

# 30
  • Мнения: 1 629
Любимото ми:

Никола Вапцаров

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

 

Пролет моя, моя бяла пролет -

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

 

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

 

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и - умра на твойте барикади!

# 31
  • Plovdiv
  • Мнения: 303
А ето и от мен едно стихотворение на Пеньо Пенев

Димитровград


Градът на Димитров
не е морско пристанище,
ни извор, с вода лековита прочут;
не е връх планински,
нито е граница,
не е боен фронт,
не е институт!
Но винаги -
всеки ден, всяка година -
ученици, войници,
моряци, летци,
пионери,
работници
от фабрики, мини
с планински,
с градински цветя и венци -
като на празник
в тоя град идват,
тъй както братя
при родния брат.
Те идат да чуят, да срещнат,
да видят
на мечтите човешки
цъфтежа богат.
В заводите, пълни с мотори,
с упорство
и хора,
като плод
смелата вяра където узре -
те пият от извора на умението
да се борят,
добре да работят
и да живеят добре.
И сякаш огрени от слънце могъщо,
с усмихнати устни,
с прояснен взор,
те в родните краища пак се завръщат,
криле разкрилили
за полет горд.

Димитровград е
извор на сили
и младост,
между вчера и днеска -
здрав фронт;
широко пристанище на нашата радост,
граница будна
от сърца и бетон!
На дните ни той е
топложивият дъх!
и на мечтите ни -
величавият връх!

# 32
  • Мнения: 3 424
Къде ви е романтиката, учинайки?
Романтиката е сега в машините.
В кои обаче?

Последна редакция: ср, 28 фев 2007, 14:13 от Liska

# 33
  • Мнения: 7 768



Пред нас са блеснали житата
окъпани от топъл дъжд
и ний вървим (4) нататък,
и няма край, и няма край на шир и длъж.

Ехо, ехо,
безкрайна шир и длъж.

Деца на светлата родина
от равнината и града
ний с твърди стъпки (3) ще преминем
през нашта млада, нашта млада свобода.

Ехо, ехо,
през нашта свобода.
И няма край животът бодър
и няма край любов, копнеж.
И няма (5) възхода
на героичната младеж.

# 34
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 032
КОМУНИСТИТЕ РОДИНАТА ИЗГРАЖДАТ,
КОМСОМОЛЦИТЕ СЛЕД ТЯХ СТОЯТ
ПИОНЕРИ, ПИОНЕРИ, СЛАВЕН ПЪТ ВИ ЧАКА, ТРУДОВ ПЪТ!

колко г. назад ме върна...  ooooh!

# 35
  • Мнения: 3 447
Ето я романтиката, Лиске  Simple Smile

Романтика

Аз искам да напиша

днес

поема,

в която да диша

на новото време

стихът.

Да тръпнат във нея

крилата

на гордия

демон,

обходил от полюс до полюс

светът.

 

Защо е този хленч?

Защо въздишат хората

по някаква романтика

изстинала?

Романтиката е сега в моторите,

които пеят

под небето синьо.

И неразбрали тази песен горда,

напразно

мръщите

чела.

Тя носи вечната

човешка бодрост

на яките

стоманени

крила.

Аз виждам в бъдещето тез

орляци

да пръскат

дъжд

от семена.

И в песните им,

рукнали

отгоре,

да блика

труд

и свобода.

Аз виждам как

прелитат

над моретата,

високо над екваторния пек,

прелитат над зелените полета

и над арктическия снег.

Това е новата романтика,

която

се ражда

и добива своя плът.

И въплотена в самолетно

ято,

обхожда днес

от край

до

край

светът.

# 36
  • Мнения: 3 424
Благодарско, Доня!

# 37
  • Sf
  • Мнения: 806
Вагнер е машина!

# 38
  • Munich
  • Мнения: 3 326
Пред нас са блеснали житата
окъпани от топъл дъжд
и ний вървим (4) нататък,
и няма край, и няма край на шир и длъж.

Ехо, ехо,
безкрайна шир и длъж.

Mr. Green Яко!!!  Peace

# 39
  • Мнения: 2 784
Любимото ми на Вапцаров е "История", ама ме мързи да преписвам, ако някой може да копне и пейстне, да действа смело. А също и едно доста неизвестно стихотворение, което е писал след като е починало детето му. Според мен е най-човешкото му от цялото му творчество. Изобщо Вапцаров и Смирненски са ми много  любими поети, нищо че не изповядвам идеите им.

# 40
  • Мнения: 3 447
Любимото ми на Вапцаров е "История", ама ме мързи да преписвам, ако някой може да копне и пейстне, да действа смело.



История


Какво ще ни дадеш, историйо,

от пожълтелите си страници? -

Ний бяхме неизвестни хора

от фабрики и канцеларии,

 

ний бяхме селяни, които

миришеха на лук и вкиснало,

и под мустаците увиснали

живота псувахме сърдито.

 

Ще бъдеш ли поне признателна,

че те нахранихме с събития

и те напоихме богато

с кръвта на хиляди убити.

 

Ще хванеш контурите само,

а вътре, знам, ще бъде празно

и няма никой да разказва

за простата човешка драма.

 

Поетите ще са улисани

във темпове и във агитки

и нашта мъка ненаписана

сама в пространството ще скита.

 

Живот ли бе - да го опишеш?

Живот ли бе - да го разровиш?

Разровиш ли го - ще мирише

и ще горчи като отрова.

 

По синорите сме се раждали,

на завет някъде до тръните,

а майките лежали влажни

и гризли сухите си бърни.

 

Като мухи сме мрели есен,

жените вили по задушница,

изкарвали плача на песен,

но само бурена ги слушал.

 

Онез, които сме оставали,

се потехме и под езика,

работехме къде що хванем,

работехме като добитък.

 

Мъдруваха бащите в къщи:

"Така било е и ще бъде..."

А ние плюехме намръщено

на оглупялата им мъдрост.

 

Зарязвахме софрите троснато

и търтвахме навън, където

една надежда ни докосваше

със нещо хубаво и светло.

 

О, как сме чакали напрегнато

в задръстените кафенета!

И късно през нощта си легахме

с последните комюникета.

 

О, как се люшкахме в надеждите!...

А тегнеше небето ниско,

свистеше въздуха нажежен...

Не мога повече! Не искам!...

 

Но в многотомните писания,

под буквите и редовете

ще вика нашето страдание

и ще се зъби неприветно -

 

защото би ни безпощадно

живота с тежките си лапи

направо по устата гладни,

затуй езика ни е грапав.

 

И стиховете, дето пишем,

когато краднем от съня си,

парфюмен аромат не дишат,

а са навъсени и къси.

 

За мъката - не щем награди,

не ще дотегнем и с клишета

на томовете ти грамади,

натрупани през вековете.

 

Но разкажи със думи прости

на тях - на бъдещите хора,

които ще поемат поста ни,

че ние храбро сме се борили.

# 41
  • Мнения: 391
Копая вече землянката.

И чакам знак.

# 42
  • Мнения: 3 405
Вижте какво намерих от Пеньо Пенев, а го наричаха поетът с ватенката.

Сънят ресници не притваря...

Сънят ресници не притваря -
разбит в тревоги и копнеж.
А виж - на масата догаря,
топи се лоената свещ.
Знам, няма чудеса, но чакам
унил и сам... и натъжен -
по белите пътеки в мрака
да дойдеш тая нощ при мен.


Ако вънка...



Ако вънка
зора е
зорила - тя за теб е
зорила сега.
Ако има
на тоя свят
сила - тя се казва:
любов
и тъга.

Самота

Тихо е, тихо е, тихо е
и стоя, и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде...
Тишина, самота и звезди...

Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, жаждата, мъката
ме гори, ме гори, ме гори...



# 43
  • Мнения: 2 784
Откъде ги намирате тия неща? newsm78
Доне, мерси за Историята.  bouquet
Анджи, любовните на Пенев ги бях чела в университета, страхотни са!  bouquet

# 44
  • Мнения: 3 447
От единственото добро нещо в капитализма - Гугъл  Grinning

# 45
  • Мнения: 6 368
Не е най-пролетарското, но е п-ско

Партизан за бой се стяга
Мята пушка на рамо
Сбогом майко, сбогом татко
Сбогом сестро и прости.
 

# 46
  • Мнения: 3 405
Анджи, любовните на Пенев ги бях чела в университета, страхотни са!  bouquet

Сега го преоткривам.  Heart Eyes
В даскалото нищо подобно не ни няха показали, комунисти, с комунисти Crossing Arms

# 47
  • Мнения: 2 784
Мерси, Доне. Ето ги истинските Червени Ескадрони- явно доста куплети съм глътнала. Embarassed

                   Червените ескадрони
                                              Христо Смирненски

В утрото на светла eра, с факела на нова вера,

идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,

а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,

спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.

 

Кон изправя се, изцвили и отронил сетни сили,

грохне мъртъв на земята някой воин поразен.

В миг уплашен спира коня, но наново той догоня

стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен.

 

И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,

като вихър отминават ескадрон след ескадрон.

Под копитата извива прах на облачета сиви

и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт.

 

Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити

и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд;

сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна –

кратка схватка и наново ескадроните летят...

 

Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони

погледи са приковани със надежда и любов.

Свил десницата корава, целий свят се днес изправя

стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.

 

Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда

на световната неправда, на сподавения стон

и човекът да намери зад открехнатите двери

мъртви старите химери на бездушния закон.

 

Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи,

вий – развихрени предтечи на безоблачните дни!

С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход

на възбунените роби, на червените вълни!

 

И когато сетний камък на обгьрнатия в пламък

и разруха древен замък се отрони в пепелта,

вий слезнете от конете и земята целунете –

възцарете вечна обич, вечна правда на света.

 

# 48
  • Мнения: 4 559
"Възвиси се гора от стомана..." имаше някаква такава песен.

Не се възсисява, а просто и емоционално ненатоварено се изправя.

Изправи се, гора от стомана,
насочете се, бойни дула,
насочете се в гневна закана,
към врага, който носи война.

Запей, ти, наша батарея,
запей отново с весел глас,
тръгнете хиляди след нея,
........

и запецнах.

Виден казармен шлагер.
Който е имал НВО, няма
как да не я помни.
    Ехе, това е маршът на артилериста. Кой гаубичар е стрелял в Лискината пещера?

# 49
  • Плевен
  • Мнения: 973
Ето една и от мен

Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина, вярна сговорна,
ний не сме вече рая покорна!
Нека пред света да се покажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове!
Дружно, братя българи, в боя да вървим!
Дружно, братя българи, враг да победим!
О, майко моя, Родино мила,
ний не сме вече рая покорна!
С гняв и дързост днес ще издигнем глас,
времето няма все да чака нас.
Нека във битка славна влезем ний,
нашта десница Бог ще подкрепи!


# 50
  • Мнения: 4 559
От хористите в хоровете за руски песни:
     
    По долинам и по взгорьям

    По долинам и по взгорьям
    Шла дивизия вперед
    Чтобы с боем взять Приморье -
    Белой армии оплот

    Наливалися знамена
    Кумачом последних ран
    Шли лихие эскадроны
    Приамурских партизан

    Этих дней не смолкнет слава
    Не померкнет никогда
    Партизанские отряды
    Занимали города

    И останутся как в сказке
    Как манящие огни
    Штурмовые ночи Спасска
    Волочаевские дни

    Разгромили атаманов
    Разогнали воевод
    И на Тихом океане
    Свой закончили поход

# 51
  • Мнения: 6 368
Шумете дебри и балкани
Шумете волни лесове
Ний идем бодри партизани
Народни верни синове.

# 52
  • Мнения: 3 405
Wolf, любимата ми песен от средношколския хор Grinning

# 53
  • Пловдив
  • Мнения: 716
От хористите в хоровете за руски песни:
     
    По долинам и по взгорьям

 
Ей, това ни беше марша на взвода на военното. Между другото бяха страхотни руските маршове.

А това помните ли:

Когато над Дунав се мръкне
и (шумен?) Балкана заспи,
отново в полетата бойни
пожарът на бунта гори.

Отново вървят Септемврийци
и жертви народни безброй.
Те страшно проклинат "Убийци,
ний пак ви зовеме на бой"

Балканския вятър отнася
гласа им към (глухия?) враг
И съртна закана оглася
селото и тъмния град.


Писах я по спомени и е много вероятно да съм объркала някои неща, но не бях се сещала за нея от 100 години.

# 54
  • Мнения: 3 447
Wolf, а "Варшавянка" можеш ли да намериш  Simple Smile

# 55
  • Мнения: 4 559
  За "Варшавянка" не се сещам, все пак беше преди 35 години.
  Сега търсех една любима песен "Шел отряд по берегу" и попаднах на картина към нея.
 намерих и  Бъзикня с песента. Как може да се ебават така:
 

На мелодию "Песни о Щорсе" (…Шел отряд по берегу…)

Ехал джип по берегу,
Шел из далека...
Захотелось мальчикам скушать шашлыка.
Выбрана опушечка,
Раскален мангал,
Тут лесник Иванович
Свой вопрос задал:

"Чьи вы, хлопцы, будете?
В честь кого банкет?
Да скажи, в багажнике
Водка есть иль нет?.."

Угостили дедушку,
Спит он под сосной,
И шашлык румянится
Корочкой свиной.

Грустно нашим мальчикам
Просто так сидеть,
Начали плясать они,
Песни громко петь.

Это им наскучило,
Драка началась,
Вот уже побитая
Братья улеглась.

Утром стало холодно
И пора домой…
Вел ребят тропинкою
Наш лесник седой.

Головы обмотаны,
Кровь на рукавах,
Хмель мешает пацанам
Держаться на ногах.

В джипе окна выбиты
И помят капот.
Так умеет праздновать
Русский наш народ!!!

  А диригент на хора ни беше учителят по музика от съседното село Езерче, другаря Танев. В понеделник идваше пеша от съседното село, със заскрежени мустаци, гази в снега и с двуцевка на рамо. Шест километра са. А аз, малко селско тарикатче, чаках да мине покрай нас, че да направи пъртина в снега и да вървя след него.

# 56
  • Мнения: 3 447
  За "Варшавянка" не се сещам, все пак беше преди 35 години.
 
Ух, не мога да пиша на руски на тая клавиатура...

Вихрьи враждебньие воют над нами...

# 57
  • Мнения: 16 228
За чичко Гугъл не сте ли чували?  newsm78

Варшавянка
Г.М.Кржижановский
 
--------------------------------------------------------------------------------
Вихри враждебные веют над нами,
Темные силы нас злобно гнетут.
В бой роковой мы вступили с врагами,
Нас еще судьбы безвестные ждут.

Но мы подымем гордо и смело
Знамя борьбы за рабочее дело,
Знамя великой борьбы всех народов
За лучший мир, за святую свободу!
На бой кровавый,
Святой и правый,
Марш, марш вперед,
Рабочий народ!
(Припев поется 2 раза)



Мрет в наши дни с голодухи рабочий.
Станем ли, братья, мы дольше молчать?
Наших сподвижников юные очи
Может ли вид эшафота пугать?

В битве великой не сгинут бесследно
Павшие с честью во имя идей,
Их имена с нашей песней победной
Станут священны мильонам людей.

На бой кровавый,
Святой и правый,
Марш, марш вперед,
Рабочий народ!
(Припев поется 2 раза)


Нам ненавистны тиранов короны,
Цепи народа-страдальца мы чтим,
Кровью народной залитые троны
Кровью мы наших врагов обагрим.

Месть беспощадная всем супостатам,
Всем паразитам трудящихся масс,
Мщенье и смерть всем царям-плутократам,
Близок победы торжественный час!
На бой кровавый,
Святой и правый,
Марш, марш вперед,
Рабочий народ!
(Припев поется 2 раза)


1897

# 58
  • Мнения: 2 784
http://vision.rambler.ru/users/zaibi/1/RevSongs_Varsavyanka/
Тогава това е от мен.

Последна редакция: ср, 28 фев 2007, 21:21 от Жълтият Ламтурник

# 59
  • Мнения: 3 447
Ух, живи да сте   bouquet

# 60
  • Мнения: 2 784
Как'Сийке, бърза си! Wink

# 61
  • Мнения: 3 405
С Варшавянка приспивам Любо Grinning

# 62
  • Мнения: 16 228
Белая армия, черный барон

Белая армия,чёрный барон               
Снова готовят нам царский трон,         
Но от тайги до британских морей         
Красная Армия всех сильней.

 Припев:

Так пусть же Красная                   
Сжимает властно                         
Свой штык мозолистой рукой,             
И все должны мы                         
Неудержимо                             
Идти в последний смертный бой!

Красная Армия, марш вперёд!             
Реввоенсовет нас в бой зовёт.           
Ведь от тайги до британских морей       
Красная Армия всех сильней!

Припев.

Мы раздуваем пожар мировой,             
Церкви и тюрьмы сравняем с землёй.     
Ведь от тайги до британских морей       
Красная Армия всех сильней! 

Припев.


И още...
http://simvolika.rsl.ru/index.php?f=46

# 63
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Как` Сийке, с тази песен сме печелили областния преглед на маршовата песен през 198.. и нам си коя година

# 64
  • Мнения: 16 228
Ъхъм.  Laughing
И ние все на нея набивахме крак.  Mr. Green
Ама не помня вече дали сме печелили нещо.  newsm78

# 65
  • Мнения: 3 424
Мъжът ми ме свали с "Катюша" на
френски, кво знаете вие, бре...

# 66
  • Мнения: 4 474
Мюриел, добре беше - какво ти стана? newsm78

# 67
  • Мнения: 391
Белая армия, черный барон-колко много спомени ...
Маршируваме с червени карамфили на ревера и всички сме в тъмносиньо.

А пролетта е дошла и всички са влюбени ,но маршовата подготовка не е шега работа .
И цял ден сме готови да маршируваме,защото е важно да се марширува в строй.
 

# 68
  • Мнения: 4 559
   Е, че то тъмно синьото беше класика в жанра на ученическите униформи - шевиот като плат говори ли ви нещо?
   А помните ли си металната емблема на училището, на шапката? На моята имаше пергел, триъгълник и още нещо.

# 69
  • София
  • Мнения: 5 519
А това произведение? Не е пролетарско, но след Пролет на Вапцаров, него харесвам най-много

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.


Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Поздравявам ви всички с него! Hug Леле момичет с тези произведения сме израстнали /някой по-повече, други по-малко/ и направо ме връщат в детството ми...

Това беше такова невероятно обяснение в любов, ако някое момче ти го напише на лист и ти го даде...

# 70
  • София
  • Мнения: 907
Велика тема!  newsm10

Смелоо на бой пойдем
за власть Советов
и как один умрем
за дееело этооо!

А това от мен:

Споемте, друзья,
ведь завтра в поход.
Уйдем в предрассветный туман...
Споем веселей,
пусть нам подпоет
седой боевой капитан.

Прощай, любимый город,
уходим завтра в море.
И ранней зарей,
блеснет за кормой
знакомый платок голубой...

# 71
  • София
  • Мнения: 5 519
http://www.vbox7.com/play:1e0d8662
ето и тази класика...

# 72
  • България Сливен
  • Мнения: 226
"В  клоните зелени майско птиче пей, знаменце червено вятъра люлей.
Вей се майско знаме, вей се в родният ни край, нека всеки знае, че е Първи май!"
  Тази не е пролетарска, но е хард комунистическа:"Ален мак самотен нейде, червена....."Само циганите пеят докрай!
 Ех, как са ни промивали мозъците, майка му стара!

# 73
  • Мнения: 3 491
Ха! Супер тема.   bouquet

Поздрав най-сърдечен от другар далечен, моите деца американчета пък ги приспивам с това (където има чаша кафе да се чете "морнинг", атака на врага ще да е този номер):

If I had a hammer
I'd hammer in the morning
I'd hammer in the evening ... all over this land,
I'd hammer out danger
I'd hammer out a warning
I'd hammer out love between my brothers and my sisters
All over this land.

If I had a bell
I'd ring it in the morning
I'd ring it in the evening ... all over this land,
I'd ring out danger
I'd ring out a warning
I'd ring out love between my brothers and my sisters
All over this land.

If I had a song
I'd sing it in the morning
I'd sing it in the evening ... all over this land,
I'd sing out danger
I'd sing out a warning
I'd sing out love between my brothers and my sisters
All over this land.

If I've got a hammer
And I've got a bell
And I've got a song to sing ... all over this land,
It's a hammer of justice
It's a bell of freedom
It's a song about love between my brothers and my sisters
All over this land.

Последна редакция: чт, 01 мар 2007, 05:18 от блажка

# 74
  • Мнения: 3 491
А от тази настръхвам и ще настръхвам доживотно:

СВЯЩЕННАЯ ВОЙНА
Вставай, страна огромная,
Вставай на смертный бой
С фашистской силой темною,
С проклятою ордой!

Пусть ярость благородная
Вскипает, как волна,-
Идет война народная,
Священная война!

Как два различных полюса,
Во всем враждебны мы:
За свет и мир мы боремся,
Они - за царство тьмы.

Дадим отпор душителям
Всех пламенных идей,
Насильникам, грабителям,
Мучителям людей!

Не смеют крылья черные
Над Родиной летать,
Поля ее просторные
Не смеет враг топтать!

Гнилой фашистской нечисти
Загоним пулю в лоб,
Отребью человечества
Сколотим крепкий гроб!

Встает страна огромная,
Встает на смертный бой
С фашистской силой темною,
С проклятою ордой.

Пусть ярость благородная
Вскипает, как волна,-
Идет война народная,
Священная война!

# 75
  • Мнения: 4 559
   И аз настръхвам. Сигурно съм изманипулиран на генно ниво чак, щом съм готов да замина на фронта след като я чуя. Също така ми действа и День победы. Не мога да я изкопча от гугълката.
   Момичета и момчета, направо се почувствах подмладен сред толкова нахлули спомени.
   А в разказите на революционна тематика Исак Бабел е върхът, ненадминат.

# 76
  • Мнения: 3 491
   И аз настръхвам. Сигурно съм изманипулиран на генно ниво чак, щом съм готов да замина на фронта след като я чуя. Също така ми действа и День победы. Не мога да я изкопча от гугълката.
   

Заповядай  Simple Smile :

День Победы, как он был от нас далек,
Как в костре потухшем таял уголек.
Были версты, обгоревшие в пыли.
Этот день мы приближали, как могли.

Припев.
Этот День Победы - порохом пропах,
Это - праздник с сединою на висках,
Это - радость со слезами на глазах.
День Победы! День Победы! День Победы!

Дни и ночи у мартеновских печей,
Не смыкала наша Родина очей.
Дни и ночи битву трудную вели -
Этот День мы приближали, как могли.

Припев.

Здравствуй, мама, возвратились мы не все.
Босиком бы пробежаться по росе...
Пол Европы прошагали, пол земли -
Этот День мы приближали, как могли!

Припев.

# 77
  • Мнения: 4 559
   Благодаря, ако вярвах в прераждането, щях да повярвам, че в предишния си живот съм бил участник във втората световна. Даже имам спомени за миризма на дим и махорка.

     Секс, соц. реализъм, Исак Бабел.

   "А когда Беня вернулся домой - во дворе потухали уже фонарики и на  небе
занималась заря. Гости разошлись, и музыканты дремали, опустив  головы  на
ручки своих контрабасов. Одна только Двойра не  собиралась  спать.  Обеими
руками она подталкивала оробевшего мужа к  дверям  их  брачной  комнаты  и
смотрела на него  плотоядно,  как  кошка,  которая,  держа  мышь  во  рту,
легонько пробует ее зубами."

# 78
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 186
Като стана дума за махорка, та си спомних:
"Здесь птицы не поют, деревья не растут.
И только мы, к плечу плечо, врастаем в землю тут.
Горит и кружится планета,
Над нашей Родиною дым,
И только нам нужна одна Победа -
Одна на всех, мы за ценой не постоим."  ("Десятый наш десантный батальон").
Като бях малка я пеех тази песен по разни какви бяха там, като фестивали...  newsm78
Добре я пеех, чак хората плачеха - разни руски ветерани (откъде са ги намирали, не знам  Laughing).
П.П. И сега хората плачат, когато пея.  Blush

# 79
  • Мнения: 3 491
Добре я пеех, чак хората плачеха - разни руски ветерани (откъде са ги намирали, не знам  Laughing).
П.П. И сега хората плачат, когато пея.  Blush
Joy
Направо ми цъфнаха яблани и груши на душата, ще се кръстя Катюша.

# 80
  • Мнения: 1 629
Що, Стрелече?


Катюша (музыка М.Блантера, слова М.Исаковского/

Расцветали яблони и груши,
Поплыли туманы над рекой;
Выходила на берег Катюша,
На высокий берег, на крутой.

Выходила, песню заводила
Про степного, сизого орла,
Про того, которого любила,
Про того, чьи письма берегла.

Ой, ты песня, песенка девичья,
Ты лети за ясным солнцем вслед,
И бойцу на дальшем пограничье
От Катюши передай привет.

Пусть он вспомнит девушку простую,
Пусть услышить, как она поёт,
Пусть он землю бережёт родную,
А любовь Катюша сбережёт.

Расцветали яблони и груши,
Поплыли туманы над рекой;
Выходила на берег Катюша,
На высокий берег, на крутой.

# 81
  • Мнения: 1 629
ТРИ ТАНКИСТА

Melody - Дан. и Дм. ПОКРАСС

Б. ЛАСКИНА, 1937

На границе тучи ходят хмуро,
Край суровый тишиной объят.
У высоких берегов Амура
Часовые Родины стоят.

Там врагу заслон поставлен прочный,
Там стоит, отважен и силен,
У границ земли дальневосточной
Броневой ударный батальон.

Там живут - и песня в том порука -
Нерушимой крепкою семьей
Три танкиста, три веселых друга -
Экипаж машины боевой.
       На траву легла роса густая,
Полегли туманы широки.
В эту ночь решили самураи
Перейти границу у реки.

Но разведка доложила точно -
И пошел, командою взметен,
По родной земле дальневосточной
Броневой ударный батальон.

Мчались танки, ветер подымая,
Наступала грозная броня.
И летели наземь самураи
Под напором стали и огня.

И добили - песня в том порука -
Всех врагов в атаке огневой
Три танкиста, три веселых друга -
Экипаж машины боевой!

# 82
# 83
  • Мнения: 1 072
17 мига от пролетта

Не думай о секундах свысока,
Наступит время -
Сам поймёшь, наверное.
Свистят они, как пули, у виска.
Мгновения, мгновения,
Мгновения.

Мгновения спрессованы в года,
Мгновения спрессованы
В столетия,
И я не понимаю иногда,
Где первое мгновенье,
Где последнее.

У каждого мгновенья свой резон,
Свои колокола,
Своя отметина.
Мгновенья раздают
Кому позор,
Кому бесславье,
А кому бессмертие.

Из крохотных мгновений
Соткан дождь,
Течёт с небес вода
Обыкновенная,
И ты порой почти полжизни ждёшь,
Когда оно придёт,
Твоё мгновение.

Придёт оно большое,
Как глоток,
Глоток воды во время
Зноя летнего.
А в общем надо просто
Помнить долг
От первого мгновенья
До последнего.

Не думай о секундах свысока,
Наступит время -
Сам поймёшь, наверное.
Свистят они, как пули, у виска.
Мгновения, мгновения,
Мгновения.
Мгновения.

********************************

Белоруската гара

Здесь птицы не поют, деревья не растут.
И только мы, плечом к плечу, врастаем в землю тут
Горит и кружит вся планета, над нашей Родиною дым
И значит нам нужна одна победа
Одна на всех мы за ценой не постоим
Одна на всех мы за ценой не постоим.
Нас ждет огонь смертельный, но всё ж бессилен он
Сомненья прочь, уходит в ночь отдельный
Десятый наш, десантный батальон
Десятый наш, десантный батальон.
Едва огонь угас, звучит другой приказ,
И почтальон сойдет с ума, разыскивая нас.
Взлетает красная ракета, бьет пулемет, неутомим.
Так значит, нам нужна одна победа.
Одна на всех мы за ценой не постоим.
Одна на всех мы за ценой не постоим.
Нас ждет огонь смертельный, но всё ж бессилен он
Сомненья прочь, уходит в ночь отдельный
Десятый наш, десантный батальон
Десятый наш, десантный батальон.
От Курска и Орла война нас довела
До самых вражеских ворот, такие, брат, дела.
Когда нибудь мы вспомним это,
И не поверится самим.
А нынче нам нужна одна победа.
Одна на всех мы за ценой не постоим.
Одна на всех мы за ценой не постоим.
Нас ждет огонь смертельный, но всё ж бессилен он
Сомненья прочь, уходит в ночь отдельный
Десятый наш, десантный батальон
Десятый наш, десантный батальон.
Нас ждет огонь смертельный, но всё ж бессилен он
Сомненья прочь, уходит в ночь отдельный
Десятый наш, десантный батальон
Десятый наш, десантный батальон.

Моите са от войната.

# 84
  • Мнения: 3 405
Не само вие настръхвате от руските маршове. На мен винаги ми настръхва врата и ми засяда буца в гърлото.
И не е, защото са ни промивали мозъците. Песните за Свещенната война са такива, понеже са събрали целия ужас, болка, страдание, надежда, настървение за борба и вяра в победата.

# 85
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 436
прекрасна тема. Не се чувствам промита.
Ще бъда благодарна, ако някой ми намери цялото - на Разцветников е, от "Полски стрели":
Царевица
ранна
рони златно зърно.
Майко,
прегърни ги -
те не ще се върнат.

# 86
  • Мнения: 1 072
Смуглянка

Как-то летом на рассвете
Заглянул в соседний сад
Там смуглянка-молдаванка собирает виноград
Я краснею я бледнею
Захотелось вдруг сказать
Станем над рекою зорьки летние встречать

Раскудрявый клен зеленый лист резной
Я влюбленный и смущенный пред тобой
Клен зеленый да клен кудрявый
Да раскудрявый резной
Раскудрявый клен зеленый лист резной
Я влюбленный и смущенный пред тобой
Клен зеленый да клен кудрявый
Да раскудрявый резной

А смуглянка-молдаванка отвечала парню так
Партизанский молдаванский
Собираем мы отряд
Нынче рано партизаны дом покинули родной
Ждет меня дорога
К партизанам в лес густой

Раскудрявый клен зеленый лист резной
Здесь у клена мы расстанемся с тобой
Клен зеленый да клен кудрявый
Да раскудрявый резной
Раскудрявый клен зеленый лист резной
Здесь у клена мы расстанемся с тобой
Клен зеленый да клен кудрявый
Да раскудрявый резной

И смуглянка-молдаванка по тропинке в лес ушла
В том обиду я увидел что с собой не позвала
О смуглянке-молдаванке часто думал по ночам
Вновь свою смуглянку я в отряде повстречал

Раскудрявый клен зеленый лист резной
Здравствуй парень мой хороший мой родной
Клен зеленый да клен кудрявый
Да раскудрявый резной
Раскудрявый клен зеленый лист резной
Здравствуй парень мой хороший мой родной
Клен зеленый да клен кудрявый
Да раскудрявый резной

# 87
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Летяща, обичам те Heart Eyes

Страхотни песни. Спомних си и част от още един марш, но само част от него


Пусть враги запомнят это,
Не грозим, а говорим:
Мы прошли с тобой по света,
Эсли надо, повторим!

Припев:В путь, в путь, в путь
              А для тебя, родная, эсть поща полевая
              Прощай, труба завëт: Солдаты, вперëд!

# 88
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 436
ето още малко Вапцаров - малко известната Песен:

Над горите,
над Пирина
вятър вие.

Ние тръгнахме
седмина
да се бием:
и зад нас
остана надалече
и Пирин,
и звездната му вечер.

С зверове
се криехме в шумака
и така преминахме
оттатък.
И познахме
сякаш по тревите
на бащите
кървите измити.

И познахме
сякаш по листата
майките ни
где лежат в земята.
И познахме
по пръста ръждива,
първата ни обич
где почива.
 

Тръгнахме седмина
да се бием.
Само трима
върнахме се ние.

 

# 89
  • Мнения: 3 424
Другарки мои,
мноооого ви благодаря за текстовете!
Стана ми много топло на душата!

# 90
  • Мнения: 4 559
Летяща, обичам те Heart Eyes

Страхотни песни. Спомних си и част от още един марш, но само част от него


Пусть враги запомнят это,
Не грозим, а говорим:
Мы прошли с тобой по света,
Эсли надо, повторим!

Припев:В путь, в путь, в путь
              А для тебя, родная, эсть поща полевая
              Прощай, труба завëт: Солдаты, вперëд!


  А для тебя, родная
 Есть поща полевая
 Прощай, труба зовет /пронизително изсвирване с уста/
 Солдаты в поход

  От българските най ми действа

Шуми Марица

Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.
Припев:
Марш, марш,
с генерала наш!
В бой да летим,
враг да победим!
Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай към победа
славна да вървим.
Припев
Левът балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.
Припев
Млади и знойни,
в вихрите бойни.
Ний сме достойни
лаври да берем.
Припев
Ний сме народа,
за чест и свобода,
за мила рода
който знай да мре.

# 91
  • Мнения: 1 072
Путь далек у нас с тобою,
Веселей, солдат, гляди!
Вьется, вьется знамя полковое,
Командиры впереди.

Припев:
Солдаты, в путь, в путь, в путь,
А для тебя, родная,
Есть почта полевая.
Прощай, труба зовет,
Солдаты, в поход!

Каждый воин — парень бравый,
Смотрит соколом в строю.
Породни…роднились мы со славой,
Славу добыли в бою.

Припев.

Пусть враги запомнят это, -
Не грозим, а говорим, -
Мы прошли, прошли с тобой полсвета,
Если надо, — повторим.

Като оправят store2  на Дата-та ще ви я кача, че не я намирам.

# 92
  • Мнения: 293
Смирненски.. най-любимото ми (може би заради абсента Grinning )

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
венчах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян, веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ех, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...
 
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

# 93
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Ееее, Летяща, твоя съм завинаги Heart Eyes Hug  bouquet

# 94
  • Мнения: 4 559
Ееее, Летяща, твоя съм завинаги Heart Eyes Hug  bouquet
   И аз. За песента от "На бой идут одни - старики".

# 95
  • Мнения: 1 072
Явно проблемът с Дата-та няма да го решат скоро.

Download   наблюдавайте надписа - Loading file info. Please wait... там ще се появи линка за сваляне....

# 96
  • Мнения: 811
Нам нужна одна победа

--------------------------------------------------------------------------------
Автор слов - Окуджава Б., композитор - Окуджава Б.

Здесь птицы не поют,
Деревья не растут
И только мы плечом к плечу
Врастаем в землю тут.
Горит и кружится планета,
Над нашей Родиною дым.
И значит нам нужна одна победа!
Одна на всех, мы за ценой не постоим.
Одна на всех, мы за ценой не постоим.

Нас ждет огонь смертельный,
И все ж бессилен он.
Сомненья прочь, уходит в ночь отдельный
Десятый наш десантный батальон,
Десятый наш десантный батальон.

Лишь только бой угас -
Звучит другой приказ.
И почтальон сойдет с ума
Разыскивая нас.
Взлетает красная ракета,
Бьет пулемет неутомим.
И значит нам нужна одна победа!
Одна на всех, мы за ценой не постоим.
Одна на всех, мы за ценой не постоим.

Нас ждет огонь смертельный,
И все ж бессилен он.
Сомненья прочь, уходит в ночь отдельный
Десятый наш десантный батальон,
Десятый наш десантный батальон.

От Курска и Орла
Война нас довела
До самых вражеских ворот,
Такие, брат, дела.
Когда-нибудь мы вспомним это
И не поверится самим.
А нынче нам нужна одна победа!
Одна на всех, мы за ценой не постоим.
Одна на всех, мы за ценой не постоим.

Нас ждет огонь смертельный,
И все ж бессилен он.
Сомненья прочь, уходит в ночь отдельный
Десятый наш десантный батальон,
Десятый наш десантный батальон.

# 97
  • Мнения: 1 072
Гимн алкоголика


.......
Кто так про водку говорит  /2
пускай под ним земля горит   /2
и пусть его в могилу закопают

Не издържах с тези руски песни. Сипах си една водка

# 98
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
 Shocked Рано е още, чакай поне да стане ракиено време Joy

# 99
  • София
  • Мнения: 5 519
Леле момичета...настръхвам направо. И аз е чувствам да ми е промит мозъка, просто харесвам тази музика, тези стихове...

# 100
  • Мнения: 4 559
   Момичета, коя от вас е много добре с руския? Не мого да разбера какво пеят войниците, отивайки на бой във "Иван Василевич меняет професию". Там и един кон май участва в припева.
Задачка. Закачка.

# 101
  • Мнения: 811
   Не мого да разбера какво пеят войниците, отивайки на бой във "Иван Василевич меняет професию".

http://songkino.ru/songs/ivan_vasil.html

виж тук

# 102
  • Мнения: 4 559
   Благодаря ти, Пеперуно. Ще добиеш представа колко съм ти задължен като ти кажа, че от 30 години се мъча да възпроизведа текста. Ако филмът имаше поне малко претенции за реалност, това би бил навярно най-стария славянски военен марш.

# 103
  • Мнения: 811
Аз пък благодаря за филмчето Peace Тази вечер съм на руска вълна...
няма ли рускини в делиормана? Wink

# 104
  • средноголям град в България
  • Мнения: 135
Работници, работнички
от вси страни, сплотете се...

Тлкова помня Embarassed Продължете я, моля...

Напред, другари, смело,
да браним нашто велико дело.

# 105
  • средноголям град в България
  • Мнения: 135
От хористите в хоровете за руски песни:
     
    По долинам и по взгорьям

 
Ей, това ни беше марша на взвода на военното. Между другото бяха страхотни руските маршове.

А това помните ли:

Когато над Дунав се мръкне
и (шумен?) Балкана заспи,
отново в полетата бойни
пожарът на бунта гори.

Отново вървят Септемврийци
и жертви народни безброй.
Те страшно проклинат "Убийци,
ний пак ви зовеме на бой"

Балканския вятър отнася
гласа им към (глухия?) враг
И съртна закана оглася
селото и тъмния град.


Писах я по спомени и е много вероятно да съм объркала някои неща, но не бях се сещала за нея от 100 години.


Кълнем се в смъртта ви, другари,
във всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на щастливия строй!

А ето моята любима "Подмосковные вечера"
Не слышны в саду даже шороки.
Все здесь замерло до утра
Если б знали вы как мне дороги
подмосковные вечера.
Речка движется и не движется
вся из лунного серебра,
песня слышится и не слышится,
в эти тихие вечера.
Что ж ты, милая, смотришь искоса,
низко голову наклоня,
трудно высказать и не высказать
все что на сердце у меня.
А рассвет уже все заметне
так пожалуйста, будь добра,
не забудь и ты эти тихие,
подмосковные вечера.

Последна редакция: сб, 03 мар 2007, 02:09 от venina

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт