Пътуване без малчо?

За 2 год. сме оставяли Влади 4 пъти за по 5-6 дена на баба му - свеки, не е имало никакви проблеми, но Влади ходи у тях с преспиване всяка събота, а без преспиване още веднъж в седмицата, има си у тях всичко необходимо- легло, играчки, гърне и т.н.
последният път като го оставяхме беше тази Нова година- празнувахме с баща му във Виена и Влади знаеше,че с тати сме на почивка и ще си дойдем, всеки ден се обаждахме да го"чуем", беше на 1 г. и 10 мес. и 1/2
Вие най-добре си познавате детето,щом често гостува на баба си, едва ли ще му се отрази негативно вашето отсъствие!
то зависи и от баба и дядо, де- нашата баба е 100% на разположение на внук си, като е в тях!
успех и хубава почивка!

И Бобо си има всичко при баба му и напоследък е всеки уикенд там, но незнам как ще е при повече дни..

Е, нищо лошо няма в това, да отидете и да почивате без него, за да си починете наистина.
Но ако отсега мислите какво ще стане,
то тогава - не заминавайте изобщо или го взимайте с вас.

Но детето ще е при баба си все пак. Не подценявайте жената, след като й гласувате доверие. Тя ще е не по-малко притеснена от вас! 

А ... И ако смятате да й се обаждате непрекъснато и да я притеснявате, как се чувства детето, плаче ли за вас, просто си представете как ще се почувства тази жена!
А детето е достатъчно голямо (доколкото разбирам) и може да го подготвите, че ще отидете на работа, а баба му ще го гледа през това време. Не уточнявайте колко е точното време, защото децата нямат времето като  чувство за ориентация. 
Ще си позволя да ви дам съвет: С подобаващо приповдигнат тон, кратко и ясно, може да обясните на детето, че се налага да заминете на работа и двамата, че ще го гледа баба през това време, че то ще е на гости там, че го обичате и когато се върнете ще си го вземете обратно. Децата на тази възраст се страхуват единствено от това, да не ги оставите някъде без да ги вземете обратно или да не им кажете, че ги обичате!

А .... и още един съвет - не се обаждайте на детето. Интересувайте се за неговото състояние само от баба му или от друг възрастен, но не от него. Защото ако го хванете в труден момент, когато нещо му е отказано, или е паднало и плаче, и точно тогава вие се обадите и искате да говорите с него - рискувате да чуете да ви попита кога ще го вземете плачейки и ридаейки безутешно и ..... вие ще се паникьосате и ще тръгнете обратно, а когато се върнете - детето ще е забравило изобщо какво е казало и какво е станало, а вашата почивка ще е провалена от нерви, притеснения и т.под.  Тогава ще ви дойде да ...... 

Успешна почивка ви желая! Не мислете какво ще стане тук - детето ще е добре. 

Моето момче редовно заявява, че ще ходи при баба си и ще ни остави, че там ило по-интересно. Предстои ни 10 дневно пътуване в чужбина. Предполагам, че няма да се сърди и ще е щастлив у баба си.

През лятото ходехме за 2 седмици в Лондон - Мони беше на 2,4 год. За пръв път я оставяхме при родителите ми, също като теб се притеснявах. Нямаше абсолютно никакви проблеми - дори може да се каже, че тя прие раздялата ни много по-лесно от мен самата. Чухме се по телефона с майка ми 2 или 3 пъти, не сме я притеснявали изобщо. Идете и си поченете, добре ще ви се отрази да сте само двамата отново!

Аз съм от тези ,дето никъде не ходят без детето или с др.думи казано-често си стоим вкъщи и излизанията ни са в близката околност.Но мога да кажа,че децата имат способност за бърза адаптация,още повече ,че става в-с за над 2г.дете.Дори да усети липсата ви,ще помрънка,баба му ще му отвлече вним-ето с приказка или ще му разкаже как мама и тате са отишли на др.край на земята ДА ТЪРСЯТ НАЙ-КРАСИВАТА И НАЙ-ИНТЕРЕСНАТА ИГРАЧКА ЗА НЕГО!Така малчо ще се чувства хем значим,хем спокоен,защото ще имаспециален подарък само след седмица.

Благодаря ви момичета!

Сори, че ще внеса смут в душата ти, но аз в подобна ситуация съм се парила и затова реших да споделя. Дъщеря ми беше около двете годинки, когато с мъжът ми заминахме за няколко дни в Гърция. Дотогава, пък и след това, тя не се беше делила реално от нас (нямаме баби в провинцията, където да я оставяме, а когато се е налагало да излизаме бабите идваха у нас да я гледат). При заминаването ни дъщеря ми беше в перфектно здраве. Свекърва ми, обаче, решила вместо да стоят у нас, да я закара у тях (мястото естествено не й е било непознато, но все пак не е "нейната" къща). Дъщеря ми беше вдигнала на психическа основа (това го четох пост фактум из книгите) близо 40 градуса температура.  Свекърва ми се беше видяла в чудо. Когато се върнахме, след няма и половин час, детето се успокои и температурата изчезна безвъзвратно.
Доколкото чета из форума, ние сме по-скоро изключение. НО, мой съвет е ако го оставяте, да го оставите с бабата у вас. Така поне няма да смени жизнената си среда, което изглежда за тази възраст е от значение.

Радостинчето го е казала много добре и ти е дала ценни съвети.
Няма за какво да се притесняваш, щом детето е било много време при баба си, оставало е без вас, свикнало е там с обстановката, знае, че винаги се връщате....

Ние август месец ходихме до Испания за 1 седмица и бяхме оставили Таня при баба и в Пловдив. Естествено, че и беше мъчно за нас, но си е изкарала много добре - щом не са я подсещали за мама и тати е нямало никакви проблеми - по цял ден навън на разходки и площадки, вечер с дядо си са чели приказки...не се притеснявай, ще се оправи баба му 

Moni - няма страшно, бре! Само може като се върнете, да пита баба си, коя е тази леля, дето иска да я гушка... 

Майтап, майтап, но децата забравят, като не виждат даден човек.
Синчето на 2г. възраст го оставихме на нашите, за да почиваме лятото активно и после само щерката приемаше. От нас се дърпаше, а от баща си откровено се плашеше...

Оставяла съм дъщеря си  и никакъв проблем не е имало, не се притеснявай  ще се справят

 Редовно оставяме децата при бабите.Голямата в момента пак е там за един месец-няма никакви проблеми.По-голяма грешка е да си ги държим до полите според мен.

С дъщеря ми живеем предимно сами. Страшно е привързана към мен. Когато Ави беше на 1г. и 4 м. заминах за месец и половина при баща й. Всеки ден се обаждах на баба й /свекървата/ да питам добре ли е и да й чуя гласчето, докато си играе, но не съм говорила с малката, за да не я разтройвам. Свекърва ми не се дразнеше, напротив, с удоволствие си говорихме как дето напредва с всеки изминат ден със знания и умения. През цялото време се притеснявах, че после няма да ме познае, още повече предвид възрастта й тогава. Когато се върнах, детето не само ме позна, но и пощуря от радост, за пръв път видах сълзички от радост на толкова малко дете. Единственото последствие беше, че за известно време привързаността й се засили още повече.