Имам - АЗ. Това беше едно от най-трудните решения, които съм взимала. Но и най- успешните, поне досега мисля така.
- Публикувана: 1 март 2007, 22:38 ч.
- Последно мнение: 8 март 2007, 15:03 ч.
Имате ли познати, завърнали се от емиграция?
Да, познавам.
Един колега от следването, имаше зелена карта, върна се.
Едно семейство - след 6 мес. в САЩ се върнаха, силно разочаровани - от
Една позната - след година в ЮАР - не иска да стои там продавачка, с висше образование, сега е на добра работа в голяма чужда компания тук.
Друго едно семейство се гласи да се връща от САЩ след около 7-8 год. там
Не знам да броя ли Дивиана, защото тя вече се обади (другите изброени не са форумци)
Познавам и хора, дето не им се връща тук.
Вкл. една приятелка, която е в баш екваториална Африка...
Но много неща имат значение, не само икономическите - среда, приятели...
Един колега от следването, имаше зелена карта, върна се.
Едно семейство - след 6 мес. в САЩ се върнаха, силно разочаровани - от
Една позната - след година в ЮАР - не иска да стои там продавачка, с висше образование, сега е на добра работа в голяма чужда компания тук.
Друго едно семейство се гласи да се връща от САЩ след около 7-8 год. там
Не знам да броя ли Дивиана, защото тя вече се обади (другите изброени не са форумци)
Познавам и хора, дето не им се връща тук.
Вкл. една приятелка, която е в баш екваториална Африка...
Но много неща имат значение, не само икономическите - среда, приятели...
Да познавам.Моята сестра пристига с племенницата ми живот и здраве след 1 седмица,след 1 година и 7 месеца в Канада-силно разочаровани.Зет ми ще остане още малко ,но и той ще се върне скоро.Незнам какво ще изживеят като си дойдат и какво очакват,но със сигурност всички сме много щастливи от предстоящата среща. 
Явно имам уникални познати / родолюбци/, наистина, нямам познати там.., в чужбина . Може би, защото повечето познати са ми лекари. И икономисти./ Многооо е трудно с тези професии/ Тук- таме архитекти. Някои от тях са Работили в чужбина, но като специализации. и Проекти.. по |ненам- кво си.
Никого не чакам да се върне. Но, поне в моя кръгозор...никой не си е заминал. засега, опасявам се.
Бацейй не ми отговори по - горе., ама карай:-)
Никого не чакам да се върне. Но, поне в моя кръгозор...никой не си е заминал. засега, опасявам се.
Бацейй не ми отговори по - горе., ама карай:-)
Аз и семейството ми, след 7 години в Канада, преди почти 2 се върнахме в БГ.
И ние, подобно на близките на секстет, не говорим с носталгия за там.
И ние, подобно на близките на секстет, не говорим с носталгия за там.
И нашето семейство се завърна от Канада след почти 4 годишно прибиваване там.
Тук сме от 5м и за сега не мисля...ама никак да се върна там
Тази година чакаме едни от нашите приятели да се върнат и те - а догодина още две семейства
... Най-голямата разлика е, че българските купони и всеки ден по заведения го няма.
....
....
По темата-не познавам такива.
Имам - АЗ. Това беше едно от най-трудните решения, които съм взимала.
И аз така. Ама не ми се говори за това.
Да се присъединя и аз към темата...Върнах се преди 4 години , след 5 годишен престой в Америка. Успях да родя второто си дете там. Има си и положителните страни животът в USA , но както казват , Америка си е за американците....Не съжалявам , че се върнах . Хубаво е да си до близки и приятели . За мен това е най-важното.Работа се намира , стига да я търсиш....
Да,имам,няколко близки приятели.Хора с образование,много интелигентни.Всеки един от тях се е реализирал много добре тук и не съжалява за Америка.Едната ми приятелка дори е дъщеря на дипломат,живяла 11 години там с родителите си,учила в най-добрите училища и е имала живот като на кино.Когато навършва пълнолетие се връща в България без родителите си,които са имали още 1 година работа там."Не можех и секунда повече..."казва ми тя,когато я питам защо толкова е бързала да си дойде.
Имах само една приятелка, която замина и се върна, след като се изучи. Определено смятам, че си дойде с кеф. Сега смята да учи в друга държава, още година две, но съм сигурна, че отново ще си дойде.
За моя радост нямам други такива приятели или познати. Ако изключим и собствените ми родители, които също се върнаха. Защото изтече мандата на баща ми
За моя радост нямам други такива приятели или познати. Ако изключим и собствените ми родители, които също се върнаха. Защото изтече мандата на баща ми
Не, не познавам. Знам само за една приятелка на леля ми, която се върна от САЩ с мъжа си и детето, тя трябва да се е върнала, това лято. От каквото съм чувала леля ми да разказва тръпки ме побиват. На жената не и е било лесно. Но според мен си е до човек, дали ще си намериш работа, дали ще се реализираш... Знам за един човек, който направи грешката на живота си като замина и го съзнава, но сега и тук и там ще му е все тая. Той беше безкрайно уважаван стоматолог във Варна, имаше куп кабинети, печелеше страшни пари и обичаше това, което прави. Продаде всичко и замина. Сега мизерства там, понеже от тук дипломи не се признават а професията е такава, че в Канада много малко хора я работят и им трябват някакви специални неща-дето-нямам-представа-какви-са-и-защо-са, но това си е негова работа. Той замина заради жена си. Иначе имам още едни познати които заминаха за Канада и са доволни, доколкото знам, не смятат да се връщат. Да си стоят там, хъх.
Засега един познат. Още не се е установил съвсем в БГ ама е на път.
Да се върнеш за мен е много по-голяма стъпка отколкото да заминеш. Хората заминават някак не толкова трудно - в повечето случаи си представят цветя и рози, че ги чакат в чужбина и едва там установяват за какво иде реч. Връщането е обаче голямата промяна. Знаеш какво е там вече, знаеш какво и в БГ. Осъзнаваш, че никъде не е лесно, психологическия момент е много тънък. Общо взето е въпрос на приоритети, възможности в България и лични моменти.
Да се върнеш за мен е много по-голяма стъпка отколкото да заминеш. Хората заминават някак не толкова трудно - в повечето случаи си представят цветя и рози, че ги чакат в чужбина и едва там установяват за какво иде реч. Връщането е обаче голямата промяна. Знаеш какво е там вече, знаеш какво и в БГ. Осъзнаваш, че никъде не е лесно, психологическия момент е много тънък. Общо взето е въпрос на приоритети, възможности в България и лични моменти.
Никой от познатите ми, които емигрираха няма намерение да се връща.
И аз се върнах преди 3 години, след 9 години в чужбина. Засега не искам да коментирам. Опитвам се да бъда оптимист. Най-ми тежи обаче като ме питат тук защо съм се върнала и кога ще си тръгна отново. Като че ли не е нормало човек да иска да се върне...Щастието не се измерва само в пари. Въпреки че определено загубих доста от връщането си, се надявам да успея да се справя и да си намеря мястото в собствената си държава. След като го бях намерила в чужбина, някак си не ми се иска да повярвам, че тук няма да мога.
Препоръчани теми