- Публикувана: 2 март 2007, 10:15 ч.
- Последно мнение: 3 март 2007, 11:05 ч.
Евтаназията
Да,ако повече не може да му се помогне и ако знам че той би искал така ще се съглася.
Така както съм съгласна да даря органите си,сигурно е гадно да съм толкова категорична,но колкото и да е е странно говоря с моите близки за тия неща и знам всеки от тях какво мисли по въпроса
Така както съм съгласна да даря органите си,сигурно е гадно да съм толкова категорична,но колкото и да е е странно говоря с моите близки за тия неща и знам всеки от тях какво мисли по въпроса
По принцип съм за правото на избор. Може би, ако човекът много се мъчи и е в състояние сам да вземе решението и да го изпълни - тогава да. Но не бих била способна аз да реша подобно нещо - за близък, за чужд, за когото и да е. Даже за себе си не знам дали бих могла да реша, предполагам, че в последния момент ще се моля само за още минутка, секунда живот, миг повече да виждам лицата на близките ми хора и слънцето навън... Не искам да си го представям и не искам да твърдя нищо със сигурност. Затова опция 3.
Неизмеримо по-трудно ще е за мои близки, но смятам, че ако човек има тежки и неописуеми мъки ще е инквизиционно обратното мнение. 
Не бих се осмелила да дръпна шалтера на чужд човек, а какво остава на близък. Няма да посмея да го направя. Ще се надявам, че все нещо ще стане, ще се подобри, ще оцелее...
Аз още се обвинявам, че поисках аутопсия на майка ми. Ами ако е била още жива? Аз не я видях преди аутопсията, а след това... И ми казват, че не е била жива, в никакъв случай, но все си викам - Ами ако не беше тази аутопсия, дали нямаше да стане чудо и да дойде в съзнание?
Евтаназия никога няма да се съглася. Ще го мъча докрай. Но дано Господ не ме подлага на такова изпитание.
Аз още се обвинявам, че поисках аутопсия на майка ми. Ами ако е била още жива? Аз не я видях преди аутопсията, а след това... И ми казват, че не е била жива, в никакъв случай, но все си викам - Ами ако не беше тази аутопсия, дали нямаше да стане чудо и да дойде в съзнание?
Евтаназия никога няма да се съглася. Ще го мъча докрай. Но дано Господ не ме подлага на такова изпитание.
Не бих се осмелила да дръпна шалтера на чужд човек, а какво остава на близък. Няма да посмея да го направя. Ще се надявам, че все нещо ще стане, ще се подобри, ще оцелее...
Аз още се обвинявам, че поисках аутопсия на майка ми. Ами ако е била още жива? Аз не я видях преди аутопсията, а след това... И ми казват, че не е била жива, в никакъв случай, но все си викам - Ами ако не беше тази аутопсия, дали нямаше да стане чудо и да дойде в съзнание?
Евтаназия никога няма да се съглася. Ще го мъча докрай. Но дано Господ не ме подлага на такова изпитание.
Аз още се обвинявам, че поисках аутопсия на майка ми. Ами ако е била още жива? Аз не я видях преди аутопсията, а след това... И ми казват, че не е била жива, в никакъв случай, но все си викам - Ами ако не беше тази аутопсия, дали нямаше да стане чудо и да дойде в съзнание?
Евтаназия никога няма да се съглася. Ще го мъча докрай. Но дано Господ не ме подлага на такова изпитание.
От друга страна... ако претърпите катастрофа и вземането на решение се падне на брат ви, който е шизофреник примерно? Или изобщо някой, който и без това не ви иска особено живи? Ако решението трябва да го вземе втория ви баща, който ви недолюбва?... Или пък трябва да вземете решение за детето си? Ще изключите ли системата или ще се надявате до последно?
От друга страна... ако претърпите катастрофа и вземането на решение се падне на брат ви, който е шизофреник примерно?.....
Малко изкривяваш нещата.
Братът шизофреник няма право да решава такива неща заради състоянието си, самият той е под специални грижи и наблюдение и никой няма да го пита.
Никой не е казал, че евтаназията се предлага вав всеки случай, в който си в безсъзнание. Това е последна възможност! Нали не смяташ, че може да се избере евтаназията при бронхоплевмония или Хепатит, например
Не бих изключила системите поддържащи живот, независимо дали е сигурно, че човека ще умре. Това го определя само Бог. Има хора, които умират бавно, постепенно и много мъчително, те се молят някой да ги "отърве" от тежестта на болката, но ...това категорично няма да съм аз.
по-късно и да съжалява........ 
Не бих изключила системите поддържащи живот, независимо дали е сигурно, че човека ще умре. Това го определя само Бог. Има хора, които умират бавно, постепенно и много мъчително, те се молят някой да ги "отърве" от тежестта на болката, но ...това категорично няма да съм аз.
по-късно и да съжалява........ 
Да ни е жив и здрав! Не знам, ако тогава имаше възможност за евтаназия, как биха се развили събитията. И ако той трябваше да вземе решението сам. Разкъсвам се при мисълта.
"За" - трябва да има избор. Страх ме е обаче, че може да се злоупотреби с този избор. Според мен трябва да има становище на 2-ма лекари, че няма шанс за излекуване или подобрение.
Аз си представям 2 случая, когато се задава въпроса за евтаназията:
1. кома (с частична/пълна мозъчна смърт). Тогава болният не изпитва болка. В този случай не бих могла да взема решение и да прекратя живота му. Винаги ще се надявам.
2. рак в крайна фаза и страшни болки. Вероятност за излекуване=0. Тогава болният може да изкаже волята си. И според мен тя трябва да бъде удовлетворена. Надявам се никога да не се налага аз да взимам подобно решение. Не мога да кажа сега, как бих постъпила. От една страна ще искам човека да живее възможно най-дълго, независимо от болките му. От друга страна разбирам, че това е и много егоистично. Само за да мога аз да имам чиста съвест, бих оставила някой да се мъчи... Това прави ли ме добър човек?!?!...
Аз си представям 2 случая, когато се задава въпроса за евтаназията:
1. кома (с частична/пълна мозъчна смърт). Тогава болният не изпитва болка. В този случай не бих могла да взема решение и да прекратя живота му. Винаги ще се надявам.
2. рак в крайна фаза и страшни болки. Вероятност за излекуване=0. Тогава болният може да изкаже волята си. И според мен тя трябва да бъде удовлетворена. Надявам се никога да не се налага аз да взимам подобно решение. Не мога да кажа сега, как бих постъпила. От една страна ще искам човека да живее възможно най-дълго, независимо от болките му. От друга страна разбирам, че това е и много егоистично. Само за да мога аз да имам чиста съвест, бих оставила някой да се мъчи... Това прави ли ме добър човек?!?!...
Препоръчани теми