Какви са отношенията ви със майката на вашият любим?

отношенията ни са топли
уважаваме се това е най-важното

Пълна отврат.Но външно се стараем да се придържаме към добрият тон в благото на "семейството".Не само с нея не си пасвам,със сестра му е същата трагедия,ако не и по лошо.Непрекъснато прави физиономии зад гърба ми.Понякога дори не чака да се обърна напълно в гръб и я хващам.Проблема според мен се крие в яростната им ревност на майка и сестра.Аз естествено съм нашественика който им е отнел сина и брат и' и си мисля че тайно пустосват момента в който сме се запознали,мечтаейки си за много по ралзична партнёрка в живота му от мен.Но дефакто биха се държали с която и да е било по същият идиотски начин,уви.Свека,не съм я чувала да каже една лоша дума за синчето си,дори когато е очевидно че греши,вината е винаги на някои друг,но не и негова.Гледка си го като някаква икона или пеленаче,а все пак той е на 36.Когато и рябва нещо от най горният рафт,където не стига,защото е ниска като тапа,вика или мен,или си взема стол за да го докопа.Когато и казвам да извика сина си за да и го вземе,защото е висок и би го стигнал,тя казва,не,не отивам да взема стола,остави го него сега и ходи да мъкне тежкият стол от майната си,но не дава на сина си да си мръдне и малкото пръстче.Това адски ме дразни.Направо е обсебена от мисълта за него,от което направо ми се драйфа.Когато забременях не се съобразяваше изобщо с това което трябваше да ям,риготвяше всичко според вкусовете на синчето,дори на мен да ми се гадеше от миризмите,напротив,държеше се по отвратително от всякога.Явно защото виждаше че съпруга ми се грижеше наистина много за мен в този период.Когато и се оплачех че ме бли еди къде си с някакво супер тъпо изражение махваше с ръка и казваше,нищо ти няма всички са минали по този път.Но ако сина и има хрема...оооо,скъсва телефона от звънене за да се информира за състоянието му.Сега с бебето не стъпва у дома да ми помогне с нищо,въпреки че вече няколко пъти и казвам че имам нужда от помощ.Имам чувството че направо се кефи като ме гледа как изнемогвам със всичко.Всяка неделя по задължение трябва да ходим на обяд в тях,а ако евентуално не отидем започва всячески да разпитва за причините и трябва да и търсиш извинение за да не присъстваш на обяда и.После ако евентуално сме решили да и кажем някоя лъжа за да се отървем,тя започва някакъв кръстосан разпит ,докато сама не стигне до извода че сме я излъгали и тогава се нацупва.
Със свекър ми винаги сме били в идеални отношения.Винаги много съм го уважавала,защото е добър и всеотдаен човек.Е,от как забременях се държи много странно и студено и съм сигурна че са успяли да му напомпат главата с глупости,защото сега е различен с мен.

Почти нормални
само дето се опитва да "съветва" синчето си за щяло и нещяло и най-ме дразни това, че винаги мисли за другия син, той горкият, имал повече нужда от помощ за еди какво си, а ние.....
ние сме били добре, оправяли сме се

Бяха страхотни,за съжаление почина преди 3 години.

Никакви. Тя е доста бойна бабка на 88 години. Много обича да дава съвети без да и ги искат, но я отучих отдавна. Бях само на 19 когато се окичих с титлата снаха и не ни се получи взаимно. Сега почти не контактуваме вече и на двете ни е спокойно.

Никакви.Държа се хладно и на огромна дистанция.ВсъЩност нея никой от близките й не я уважава,камо ли 4уждите.Майко,татко не казвам на 4ужди родители.Отрано взех страха на свекърите,така 4е не ми се месят,съветват и тем подобни.Съответно и ние ниЩо не искаме оттам.Дете не съм й оставяла да гледа,нито Ще й оставя,заЩото е абсолютно безотговорна а и съм сигурна,4е Ще си излива злобата върху детето.

От както живеем отделно, може да се каже почти отлични

Никави. Не съм я чувала и виждала от повече от година и дано никога не я чуя и видя - вещица абсолютна.

Съвсем нормални. И тя и аз сме хора като всички останали - с недостатъци и всеки със своя характер  И както става в такива случаи не всичко ни харесва, но с взаимни компромиси и уважение имаме прекрасни отношения Още повече, че те са на 150 км от нас