Мисля че поста на неизвестна може спокойно да бъде поставен и в темата "чужда мъдрост"
- Публикувана: 8 март 2007, 15:18 ч.
- Последно мнение: 10 май 2007, 03:32 ч.
От какво се стахуват осиновените деца
Защо тази темичка и изпаднала така и къде ли съм чела, та не съм я видяла.
Моля ви, пораснали осиновени деча, споделете страховете си.
Моля мамите на вече попораснали дечица и те да се разпишат.
Аз още гадая. Обаче със сигурност съм отгатнала че го е страх от удари по лицето - забележете, не на друго място, а по лицето. Какво ли става в малката му душичка
Моля ви, пораснали осиновени деча, споделете страховете си.
Моля мамите на вече попораснали дечица и те да се разпишат.
Аз още гадая. Обаче със сигурност съм отгатнала че го е страх от удари по лицето - забележете, не на друго място, а по лицето. Какво ли става в малката му душичка
mac , моля те сподели, от какво при тази среща те е страх /май най-правилната формулировка е от какво при тази среща те е страх повече/ - от приемането или от отхвърлянето, от доброто или лошото посрещане от нейното или от твоето поведение.
Знам че до пълнолетието на Милен има още доста време, но ако имам идея за този страх още от сега аз мога поне да се опитам да му помогна да го намали
Знам че до пълнолетието на Милен има още доста време, но ако имам идея за този страх още от сега аз мога поне да се опитам да му помогна да го намали
Мама Галя,
ще се опитам да ти отговоря,по конкретно."Страх'' ме е от моята реакция,а не как тя ще ме "посрещне".Вътре в себе си все още изпитвам противоречиви чувства към тази жена и все още,като,че ли негативните чувства преобладават.Иронията с която ще я погледна трудно може да се скрие.Страх ме е най вече,че дълбоко скритите чувства на болка могат да ме накарат да искам да я унизя и с две думи есинственното,което си представям е,че първия ми поглед очи в очи с нея ще е много жесток
ще се опитам да ти отговоря,по конкретно."Страх'' ме е от моята реакция,а не как тя ще ме "посрещне".Вътре в себе си все още изпитвам противоречиви чувства към тази жена и все още,като,че ли негативните чувства преобладават.Иронията с която ще я погледна трудно може да се скрие.Страх ме е най вече,че дълбоко скритите чувства на болка могат да ме накарат да искам да я унизя и с две думи есинственното,което си представям е,че първия ми поглед очи в очи с нея ще е много жесток
Не ме е страх изобщо от това дали ще ме отхвърли отново.За мен няма "повторно" отхвърляне.Един единствен път те е изоставила и си е сложила подписа,че е за винагиНито ме е страх да не ме разочарова произхода ми(в нейно лице).Аз принадлежа на семейството което с толкова любов,мъки и грижи ме е отгледало.Не мисля,че някое осиновено дете може да създаде връзка с БМ.,каквато се създава с родителите
Искам да задам един въпрос на осиновените деца . Замисляли ли сте се някога какъв би бил живота ви ако не бяха ви осиновили? Какво преживяват децата в домовете премествайки ги през няколко години от дом в дом. Каква сигурност дава на детето си дори и най лошият осиновител.Какво става с тези деца когато завършат средно образование, къде отиват и как се справят с живота сами . Представяте ли си , завършвайки училище напускат домовете без да имат средства без работа без нищо. Този проблем не се дискутира никъде в медии или между хората.
Искам да задам един въпрос на осиновените деца . Замисляли ли сте се някога какъв би бил живота ви ако не бяха ви осиновили? Какво преживяват децата в домовете премествайки ги през няколко години от дом в дом. Каква сигурност дава на детето си дори и най лошият осиновител.Какво става с тези деца когато завършат средно образование, къде отиват и как се справят с живота сами . Представяте ли си , завършвайки училище напускат домовете без да имат средства без работа без нищо. Този проблем не се дискутира никъде в медии или между хората.
Налаг се да ставам и затова ще ти отговоря директно:
Тези със сигурен произход и мами от видимо прилична среда се "взимат" още при гениколога, установил бременността, за жалост, те не стигат до домовете.
Останалите биват осиновявани по общоизвестния ред.
Една част завинаги остава без родители.
Директният отговор към който ни насочвате е - пропадат. Истината е,ч е ползвате неверна основа за сравнение, но ми се налага сега да спра.
После ще продължа.
Tози проблем не се дискутира никъде в медии или между хората.
За първото си права. Дискутира се прекалено малко и рядко. За второто...не знам за всички хора, но у нас се дискутира често и честно казано, след като се опитаха всячески да ме отчаят относно намерението ми да осиновя дете, накрая това беше едно от решаващите неща, които ме закрепиха. Ако не мога да заместя майката - така течаха мислите ми - ако не мога да му дам друго, поне да дам един що-годе по-приличен старт на едно и, дай Боже след време, на повече деца. Не мога да им гарантирам лукс и разкош, а просто един нормален живот изпълнен с борба, но сякаш е по-добре от безпътицата, на която са осъдени повечето деца, стигнали пълнолетие в институции.
Всъщност, в деня, когато подадохме молбата за осиновяване на Ирина, социалните във Враца бяха много доволни, защото намерили родители за две "трудни" деца. Едното беше моето дете с "неподходящ" произход и три отказа, а другото - 16 годишна девойка!!! Не видях тези хора, но наистина се впечатлих от решението им. Вярвам от сърце, че това момиче най-сетне е намерило дом и усещане за сигурност, и най-сетне един по-добър шанс.
Социалните във Враца са много свесни. Нашата дъщеря също е осиновена от там. DarZaMen моята дъщеря е живяла до 3,5 год. в дома във Враца и след това е преместена в едно село от където я взехме. Мисля, че двете се познават от Враца . При едно разглеждане на снимките на дъщеря ти направи страшна физиономия на уплаха и страх, така обикновенно реагира когато нещо и напомни за този дом. Тя е доста непокорна и там е била доста тормозена .При нея със заплашвания не е минавало и е била затваряна на тъмно сама с още едно момченце за което ни молеше и него да вземем за да не го затварят сам. Хубавото, е че една година по късно за първи път днес се смя докато гледа децко.
Здравейте!Аз,доста отдавна не съм писала тук,защото нещо много ми се виждат усложнени отношенията и все ми се струва,че се търси под вола теле.Прощавайте ме,но това мисля аз.Аз,вече девет години знам,че съм осиновена и ако,искайте ми вярвайте се сещам за този факт само,ако чуя нещо по телевизията или прочета.От нищо конкретно не се страхувам.Страхувам се от неща от, които се страхуват всички хора.Дарена е права Боян се страхува от тъмното,но от това се страхуват много деца,че и възрастни.
Аз,си живея живота опитвам се това да става спокойно и хич не се и замислям за това какъв или къде ще ми е бил протекъл живота,ако не ме бяха осиновили най-прекрасните хора.Бог да я прости майка ми.И да ви кажа,че не мога да говоря като осиновена,защото просто не се чувствам така.Друго нямам какво да напиша!Вярно,не съм го писала със сложни термини и не съм размишлявала как да звуча по авторитетно,написах го както го чувствам!
Аз,си живея живота опитвам се това да става спокойно и хич не се и замислям за това какъв или къде ще ми е бил протекъл живота,ако не ме бяха осиновили най-прекрасните хора.Бог да я прости майка ми.И да ви кажа,че не мога да говоря като осиновена,защото просто не се чувствам така.Друго нямам какво да напиша!Вярно,не съм го писала със сложни термини и не съм размишлявала как да звуча по авторитетно,написах го както го чувствам!
Здравейте!Аз,доста отдавна не съм писала тук,защото нещо много ми се виждат усложнени отношенията и все ми се струва,че се търси под вола теле.Прощавайте ме,но това мисля аз.Аз,вече девет години знам,че съм осиновена и ако,искайте ми вярвайте се сещам за този факт само,ако чуя нещо по телевизията или прочета.От нищо конкретно не се страхувам.Страхувам се от неща от, които се страхуват всички хора.Дарена е права Боян се страхува от тъмното,но от това се страхуват много деца,че и възрастни.
Аз,си живея живота опитвам се това да става спокойно и хич не се и замислям за това какъв или къде ще ми е бил протекъл живота,ако не ме бяха осиновили най-прекрасните хора.Бог да я прости майка ми.И да ви кажа,че не мога да говоря като осиновена,защото просто не се чувствам така.Друго нямам какво да напиша!Вярно,не съм го писала със сложни термини и не съм размишлявала как да звуча по авторитетно,написах го както го чувствам!
Аз,си живея живота опитвам се това да става спокойно и хич не се и замислям за това какъв или къде ще ми е бил протекъл живота,ако не ме бяха осиновили най-прекрасните хора.Бог да я прости майка ми.И да ви кажа,че не мога да говоря като осиновена,защото просто не се чувствам така.Друго нямам какво да напиша!Вярно,не съм го писала със сложни термини и не съм размишлявала как да звуча по авторитетно,написах го както го чувствам!
И аз не се сещам и не си го мился специално, но след години осмисляне на проблемите си в отношенията си и поведението си осъзнах кое е първопричината.
Мисля,че съм осиновена само, когато специално се коментита, иначе - не го мисля.
Имам много душевни болки, които ме измъчват -
безумен и патологичен страх да не разочаровам родителите си и всички останали, свръх любезна и усмихната съм като че ли за да скрия болката и празнотата си и да не натоварвам с тях хората, много съм услужлива и съм готова във всичко и на всеки да помогна , все едно държа плакат :"Само кажете какво искате и веднага ще го направя за да ви докажа, че не заемам напразно чуждо място на земята".
не ме напуска ужасът, че не съм била адекватна в предоставените ми мигове да реагирам и затова нещо се е случило (от най-важното до най-маловажното)свръхотговорност и винаненапускащата ме сянка на постоянно дебнеща глуха заплахаПоради тези ми "спътници" съм най-предната и добра дъщеря и може би най-лошата майка и съпруга.
Проблемът не е, че сме осиновени.
Тази формулировка е повече за хората, които са осиновили - това е техният начин да станат родители и понеже те формулирет нещата повече, и понеже осиновяването като епизод е след изоставянето, то децата масово се наричат осиновени, а не изоставени.
Ужасът, страхът и пр. понякога са скрити и на повърхността на айсберга излизат язви, неврози, автоимунни заболявания и пр.
Преди 16 год. и само с едно дете можех да се подпиша под постинга ти, сега - не мога.
Ако ти си добре - прекрасно, дай Боже повече хора като теб.
Радвам се за теб лично.
Преди 16 год. и с едно дете и аз бих се подписала под постинга ти. Вече не мога.
А да си мислиш, че аз се насилвам да звуча авторитетно и това ми е единствено, и затова жадувано, поле за изява - в грешка си.
Предполагам си много млада и ти предстои сериозна професионална подготовка и не различаваш стиловете.
Ако ти си добре - прекрасно, дай Боже повече хора като теб.
Това, обаче, не е основание да се откажа от нито една дума, която съм написала.
След 16 години и още едно дете се надявам да мога да напиша същото! 
И аз ти го пожелавам,
само децата са повече от две, което също ти пожелавам
