От какво се стахуват осиновените деца

  • 6 368
  • 88
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 722
Пуполино красиви думи си написала - стана ми мило на сърцето.
Би ли споделила от кога знаеш че си осиновена.
Ще бъда благодарна /а предполагам и другите мами във форума/ ако се позадържаш при нас   bouquet

# 76
  • Мнения: 1 843
Пуполино...разказваш нещо, което ми е познато до болка. Не съм осиновена, но загубих баща си, когато бях на 19 и въпреки или именно, защото не бяхме в най-прелестните отношения по онова време, аз страдах безкрайно дълго. Прекалено дълго. Тази болка, че не можах да му кажа, че го обичам въпреки всичко, ме е изяждала с години. Плакала съм, викала съм го, искала съм да ме вземе при него, обвинявала съм го, яд ме е било на него...накрая рабрах, че докато не си простя, няма да намеря мир със себе си и с него.
Аз съм убедена, че живота не свършва със физическата смърт, каквото и да значи това. Затова и вярвам, че те знаят, какво изпитваме.

Поуката, която си взех от тази моя загуба, беше да не отлагам никога да бъда мила, внимателна с близки и любими хора, да не забравям да им казвам колко ги обичам и ценя. Времето тече по-бързо от водопад, проблемите никога няма да свършат, нека помним, че една усмивка и добра дума не костват кой знае колко.

А баща ти знае. И сигурно винаги го знаел.
Аз направих така. Започнах да му го казвам сега. Признавам, че е лудо, но аз често си му говоря. И вярвам, че отнякъде вижда и пази и внучката си.

# 77
  • Мнения: 2 677
Mama_Galia_66, наистина трябва да се задържам повече в този форум и ще го правя с удоволствие!
На въпроса ти откога знам, че съм осиновена - от 8 годишна. Но тъй като историята ми не е необикновена, а просто дълга, няма да се впускам в подробности, за да не разводнявам темата.

DarZaMen, макар че не съм търсила това, от постинга ти получиш голяма доза успокоение. Благодаря за това, което си споделила и милите ти думи!

# 78
  • Мнения: 2 722
Мили мами, чудя се дали си създавам притеснения сама или наистина има нещо обезпокоително в това което ще ви напиша - дано Теа се появи и даде мнението си също.
От няколко дни Милен започна да употребява думите "страх" и "страх ме е мамо" newsm78
Като го попитам от какво го е страх отговаря различно
- от Баба Меца /обяснявам че баба меца е любимата баба на  неговото малко любимо мече и е толкова добричка колкото голямата ни плюшена мечка/
-от тъмното /отново обяснявам че тъмното е много хубаво, защото се виждат звездичките и луната/
- от тука /е, в тоя случай изпадам в затруднение, завъртам нещата така че да минем на по-весела тема/
- и други всевъзможни неща от които го е страх в момента, но е правил преди минути и ще направи след 5 минути отново.
Всичко това е съпроводено с внезапно залепяне за полата ми - не се отделя от мен и иска да ме води за ръка.
Ревност, страх от бебето или....?  newsm78
Само да добавя че това са резки смени на настроението /зодия близнаци  Laughing/ които траят не повече от 2-3 минути и са последвани от нормалното му ведро слънчево настроение.

# 79
  • Мнения: 2 084
Има книги за детските страхове. Изчела съм няколко. Страхът е нормална реакция. Много от детските страхове си приличат. Те и моите се страхуват от тъмното, но преди два дни бяха се напъхали в гардероба и не знам как го бяха затворили отвътре. Не вярвам да им е било светло, но на мен ми се изкараха ангелите докато ги открия.

# 80
  • Мнения: 583
Онзи ден, ни в клин ни в ръкав, изтърси, че го било страх да не умрем и той да не остане сам, и само след минути беше на друго мнение, че иска да живее без нас, за да не му правим забележки и да не го спираме да излиза навън.

# 81
  • Мнения: 367
Вече два- три пъти разбирам, че Ники използва думата "страх" не в буквалния смисъл. например, в неделя, като бяхме на село и    1swing   той се люлееше на люлката /дървена/ каза, че ще слиза, защото го е страх. Всички бяхме като гръмнати, защото той много обича да се люля, а и винаги всички сме около него на двора. Докато го свалях, обаче, видях, че си търка крачето. Оказа се , че го боли , а не, че го е страх . Беше му се протъркало крачето и после като сложихме възглавничка продължи да се люля. Когато го попитах защо казва, че го е страх, а не че го боли, той отвърна: " Ох, май се обърках! Не ми е страх, а ме боли крачето."  А онзи ден в градината е имало палячо за рожденния ден на едно от децата и той плакал, а после на всеки срещнат разправяше какво казал и какво правил палячото.

# 82
  • Мнения: 932
Нищо че нито съм осиновена,нито имам осиновено дете...много ми е интересна темата.
Простете,че се връщам назад...но искам само да кажа нещо на Мираета:
миличка,със сигурност животът ти е бил много по-труден от моя и със сигурност имаш много рани заради това.Но абсолютно всичко,което описваш като чувства и начин на поведение,отговаря за мен/да не разочаровам някого,недоверието в себе си,страховете/.А имам прекрасни родители.Мисля,че това по-скоро е печат на много чувствителните хора.Които,да,стават по-силни от проблемите,но и много по-слаби.Просто преживявам всичко,искам да помогна на света и често се чувствам неадекватна-обвинявам се защо съм постъпила така или съм казала онова и дали не изглеждам смешна,или глупава,или наивна,или неравна някакси.Нищо в детсвото ми не е оставило лоши спомени или следи.Нямам трагедии в живота/освен смъртта на много обичани баба и дядо,но само преди година,а аз съм на 27/.Приела съм,че съм такава.И може би е добре това,защото ако не друго,поне имаш желание на помогнеш на някого...и понякога успяваш

# 83
  • Мнения: 932
Пак се отклонявам Embarassed Дарзамен,дъщеря ти е направо страхотна!Такова хубаво дете,пу-пу-да ти е жива и  здрава!/и сега да не си помислите,че заради името Grinning/

# 84
  • Мнения: 1 008
[. А онзи ден в градината е имало палячо за рожденния ден на едно от децата и той плакал, а после на всеки срещнат разправяше какво казал и какво правил палячото.
[/quote]

Децата не обичат хора с маски-поне някои от тях.Причината е,че се учат да облщуват наблюдавайки мимики и жестове и изпитват страх от маскираното лице,което е неразгадаемо и страшно поради тази причина.

# 85
  • Мнения: 1 843
Ooo, ira_d, мерси и от двете ни. Ирина наистина е прекрасна! Ама и името си го бива...'мир'!

Наистина маските плашат доста на един първи етап. Аз да си кажа честно и до днес не харесвам клоуни. Особено след една книга на Ствън Кинг, има нещо зловещо в тая вечна, нарисувана усмивка...нали знаете, напоследък се среща по западен образец един тип, който "играе" бяла, мраморна статуя. Среща се покрай НДК и парковете в събота и неделя. Е Ирина как го пищя като го видя, особено след като се наведе да я докосне с цвете...плю го и искаше да го набие даже, едвам го спасих... Laughing

# 86
  • Мнения: 2 722
Не е много по темата, но държа да отбележа че всички страхове и притеснения, които са се натрупали като вид комплекси при нашата дружка Мираета не и пречат да е един прекрасен раздаващ се човек готов да помогне всекиму. Малко от нас могат да се похвалят с такива качества. А остротата в следствие на преживени душевни травми /грубо звучи но се опитвам с тази дума да обобщя наранявания, перипетии и трудност/ е нещо напълно разбираемо от моя страна. Който не го е преживял не може да съди и да дава вярна преценка /нека ме линчуват психолозите/

# 87
  • Мнения: 2 084
За сватята лоша дума да не прочитам, че ще дойда на гости с братчета близначета и ще ви продъним ушите!!! Това си е открита заплаха. Ние вече сме минали годежа, остава снахата да си избере момъка.

# 88
  • Мнения: 932
Това исках да кажа-аз за първи път чета нейни постове и с такова впечатление останах-за човек,който се раздава безрезервно и може би понякога страда от това...исках просто да я успокоя,че може и да не е следствие от живота й,че просто някои хора са устроени така.

Общи условия

Активация на акаунт