Здравейте всички! Пише ви един татко, защото мама вече е толкова объркана,че няма накъде повече. Казвам се Михаил. Искам да ви опиша проблема с моята дъщеря. Тя се казва Теодора и на 29-и този месец ще стане на 3 годинки. Изчетох всичко във форума , но хора с такъв проблем не срещнах. Но въпреки всичко ще се постарая да опиша всичко подробно, за да може някой ако може да ни посъветва нещо.
Всичко със дъщеря ни беше нормално до по-миналото лято. Развиваше се съвсем нормално за възраста си. Опитваше се вече да говори, изговаряше доста думи, пиеше сама от шишето си, взимаше си сама когато е гладна, играеше си с играчките, даже можеше да отваря вратите. Най-обичаше да разглежда книжки, като ги разлистваше сама . Иначе беше доста болнава и доста кашляше. Преминавахме от един антибиотик на друг и след няколко дни пак се разболяваше. Един ден една докторка в нашия град и изписа IGIRIZIN противоалергично за кашлицата, като трябваше да го взима това 6 месеца. След известно време започнаха проблемите. Първо започна да прави специфични движения с устата и езика(нещо като сърбане), стана много раздразнителна, плачеше често. Като я гушнеше някой и хапеше. Майка и още има белези. Докторите тук казваха, че много болезнено и никнели зъбите и затова правела така. После започна да прави някакви специфични движения с ръцете и пръстите, един вид тикове. Между другото се съмнявахме, че може да е от това лекарство , но докторите казваха, че е невъзможно да е от него. И така докато един ден не влязоха с жена ми в болницата, защото се разболя пак. Там я натъпкаха с антибиотици и започна да гледа блуждаещо и да се държи доста неадекватно. Докторите казали на жена ми , че има или епилепсия или ДЦП и дори и се карали защо не била обърнала внимание. Изписаха ги от отделението. Детето беше като парцал. Учихме я наново да лази и да ходи. Спря да използва ръцете си. Спря да дъвче дори. Спря да говори. И това продължава до сега. При изписването им и направиха пълни изследвания за епилепсия и ДЦП. Правиха и и ЕЕГ. Казаха , че и няма нищо. Заминахме за София. Ходихме при двама различни доценти. Правиха и ЕЕГ и там. И двамата казаха, че няма епилепсия или ДЦП. Единия и изписа само витамин В6. Казаха да гледаме по възможност да не и даваме никакви лекарства, за да може организма и да се изчисти. Оказа се , че има 3-та сливица. Лошото е, че година и няколко месеца след това тя още не прави почти нищо. Не пипа нищо с ръцете. Дори шишето си не държи. Не обръща никакво внимание на играчките. Не кляка. Не се навежда да вземе нещо от земята. Като я сложим седнала, не се опитва да стане. От скоро започна да се опитва да дъвче. Опитва се да говори по бебешки. Често сънува кошмари и се стряска и започва да реве с пълно гърло. Някой път не можем да я успокоим по няколко часа. Много трудно я приспиваме , почти винаги плаче и не иска да заспива. Иначе през деня е весела. Много е любопитна. Не се страхува от хората. Най-обича да гледа снимки на компютъра и да слуша детски песнички и танцува като пристъпва от единия на другия крак.
Ами това е в общи линии. Ходили сме къде ли не. Правили сме какво ли не, вече. Ако някой има някаква идея, моля пишете!!!
Всичко със дъщеря ни беше нормално до по-миналото лято. Развиваше се съвсем нормално за възраста си. Опитваше се вече да говори, изговаряше доста думи, пиеше сама от шишето си, взимаше си сама когато е гладна, играеше си с играчките, даже можеше да отваря вратите. Най-обичаше да разглежда книжки, като ги разлистваше сама . Иначе беше доста болнава и доста кашляше. Преминавахме от един антибиотик на друг и след няколко дни пак се разболяваше. Един ден една докторка в нашия град и изписа IGIRIZIN противоалергично за кашлицата, като трябваше да го взима това 6 месеца. След известно време започнаха проблемите. Първо започна да прави специфични движения с устата и езика(нещо като сърбане), стана много раздразнителна, плачеше често. Като я гушнеше някой и хапеше. Майка и още има белези. Докторите тук казваха, че много болезнено и никнели зъбите и затова правела така. После започна да прави някакви специфични движения с ръцете и пръстите, един вид тикове. Между другото се съмнявахме, че може да е от това лекарство , но докторите казваха, че е невъзможно да е от него. И така докато един ден не влязоха с жена ми в болницата, защото се разболя пак. Там я натъпкаха с антибиотици и започна да гледа блуждаещо и да се държи доста неадекватно. Докторите казали на жена ми , че има или епилепсия или ДЦП и дори и се карали защо не била обърнала внимание. Изписаха ги от отделението. Детето беше като парцал. Учихме я наново да лази и да ходи. Спря да използва ръцете си. Спря да дъвче дори. Спря да говори. И това продължава до сега. При изписването им и направиха пълни изследвания за епилепсия и ДЦП. Правиха и и ЕЕГ. Казаха , че и няма нищо. Заминахме за София. Ходихме при двама различни доценти. Правиха и ЕЕГ и там. И двамата казаха, че няма епилепсия или ДЦП. Единия и изписа само витамин В6. Казаха да гледаме по възможност да не и даваме никакви лекарства, за да може организма и да се изчисти. Оказа се , че има 3-та сливица. Лошото е, че година и няколко месеца след това тя още не прави почти нищо. Не пипа нищо с ръцете. Дори шишето си не държи. Не обръща никакво внимание на играчките. Не кляка. Не се навежда да вземе нещо от земята. Като я сложим седнала, не се опитва да стане. От скоро започна да се опитва да дъвче. Опитва се да говори по бебешки. Често сънува кошмари и се стряска и започва да реве с пълно гърло. Някой път не можем да я успокоим по няколко часа. Много трудно я приспиваме , почти винаги плаче и не иска да заспива. Иначе през деня е весела. Много е любопитна. Не се страхува от хората. Най-обича да гледа снимки на компютъра и да слуша детски песнички и танцува като пристъпва от единия на другия крак.
Ами това е в общи линии. Ходили сме къде ли не. Правили сме какво ли не, вече. Ако някой има някаква идея, моля пишете!!!
. 
Дано да е временно състояние и детето да се възстанови, дано да намерите някой да ви помогне 
Защо не опитате с детски психолог. 
.
