По-различно "добре дошла"

  • 19 569
  • 433
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9 990
Е, доживях тук да си пусна темата. Hug
С добре дошла знам, че ще ме посрещнете, макар и със свито сърце.
Имам нужда от трезва преценка, няколко шамара, повечко акъл и малко рамо, на което да мрънкам може би.
Ситуацията е развод.След 12 години.Причината според него-аз съм на никъде, нямам кариера, нямам развитие и автобиография, а две деца не се гледат ей така.Какво работя-в малка фирма, да.Той-IT  сферата.Вече е Някой.Аз съм Никой.Преди две години имахме сериозен проблем, който с желанието за второ дете смятам беше даден знак, че е преодолян.Днес избухва с нова сила.Смея да твърдя, че не съм от най-напористите жени, но и не вися по пеньоар вкъщи.Дадох си детето на ясла, на работа си ходех, прибирах си го, гледам си къщата абсолютно нормално, не го закачам за домашни неща.Въпреки това съм нарочена, че ме мързи, че майчинството ми е било оправдание нищо да не върша.Нищо-т.е.-нямам кариера.Това е причината.Та-кажете...питайте...понеже е сложничко и дълбоко и с два реда няма да стане, май ще се разровим и по-надълбоко, но ако стане разговор.Давайте съвети-имаше тема-за вината, за какво ли не-някак искам да се погледна от страни, а май ще стане само в "моя" тема ако пусна, срам не срам... Embarassed

# 1
  • Мнения: 3 634
Здравей!

Шамари няма да ти шамаря. Акъл не мога да ти дам (според моят акъл и съдейки по това което си писала, си достатъчно умна и разумна). Рамо за мрънкане имаш от мен.
Не си Никой защото нямаш развитие и биография. На против... ти си МАМА, а това за мен печели конкурса за най- добра професия. Този който в моите очи е Никой е съпруга ти с плиткоумното си разсъждение и отвратителен начин да ти смачка самочувствието. Не му позволявай да го стори дори и да се разведете.

Обичай детето си и се грижи за него, това е най- важното.

# 2
  • Мнения: 6 315
Здравей,

Тъжно ми е, че пишеш тук всъщност. И аз като МОФ няма да те шамаря и да давам акъл (щото моя напоследък никакъв го няма), а и по мои наблюдения акъл достатъчно си имаш.

Според мен обаче не е само това причината, освен ако не е някаква скалъпена измислица. Мъжете обикновено (не във всички случаи, разбира се) се чувстват потиснати, ако жената е с кариера, ако изкарва повече пари от тях и пр. Имам чувството че твоят не знае какво иска точно  newsm78. А и това да ти каже, че си никой при положение, че работиш, гледаш си дома и семейството и си отговорен родител е ужасно обидно Sad. То това само глупак може да го каже...

# 3
  • Мнения: X
Според мен обаче не е само това причината, освен ако не е някаква скалъпена измислица. Мъжете обикновено (не във всички случаи, разбира се) се чувстват потиснати, ако жената е с кариера, ако изкарва повече пари от тях и пр. ...
Да.
Абсолютно и аз колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че това като причина си е изсмукано от пръстите просто. Чиста проба оправдания. Ми нали трябва да се хване за нещо човека - чудил се маял се и това измислил за причина.  newsm78 Така ми се струва поне.

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
така погледнато не е в теб вината
явно иска да се отърве
иначе това юркане за кариера.... някак сякаш си му неизгодна
и ао не му тежиш - те.е си докарва пари... занчи му пречиш за нещо друго
или по пътя нагоре е изгубил акъла си или го е друснал ранно старческия пубертет - тоя дето друсва мъжете и те решават че са толкова готини че да разкарат половинката и да търсят нова
ами какво да кажа, като в малък провинциален град има в 6-ти клас момичета ходещи с 30-ст годишни мъже
реално моя може да ходи с 8-мокласнички...

лично за мен си търси причина да те разкара - поне така вижам нещата
и само една грешка - брак НЕ СЕ ОПРАВЯ С ДЕТЕ
щом едно не го е оправило...
детето може САМО ДА СЪСИПЕ нещо в отношенията, КОГАТО те не вървят
само това виждам като твоя грешка и не грешка а заблуда

не мога акъл да дам, защото просто идея си нямам при така изложените неща какво да направиш  ако нещо не пропускаш /нещо дето да е твоя грешка/ - то при тази ситуация и крила да имаше и ореол - пак щеше да си му крива

предложение - временна раздяла преди окончателен развод
ако случайно проблема е в др - тя може и да го изрита ако си остане само неин
щото едно е гуш-муш веднъж-дваж в седмицата и цуни-гуни по телефона
като събереш няколко мръсни мъжки гащи и чорапи в пералнята, простреш ги, събереш ги ... и пак така, тогава да видим кво остава от прехвалеата романтика
не твърдя че това е проблема му
може до толкова да е луднал /ит спец. са склонни - като учила в сферата от 8-ми клас и във висшето - чудесно знам колко са луди компютърджиите, особено добрите/ че да не става дума за жена, а наистина за болни амбиции
ама тогава още по-малко знам какво да направиш...

успех и спокойно си се оплаквай - пък дано нещо изплува като добра идея или съвет

# 5
  • Мнения: 985
Съжалявам, че ти се случва това, пенелопа. Не съм попадала в ситуация като твоята, но едно нещо много ме подразни. Как смее мъжът ти да те обвинява, че си Никой, че нямаш кариера. Айде холан. Преди години, когато гледах малката вкъщи, ако някой ме пита какво работя, аз отвръщах "майка работя". Разбира се, хората се усмихваха, а аз като почнех: " Какво се смеете? Да си майка е доста отговорна работа, без почивен ден. 24 часа в денонощието, 7 дена в седмицата, 12 месеца в годината. Няма национални празници, няма Коледа, няма компенсации за нощните дежурства. Трябва да разбираш от всичко- от това с какъв препарат се чисти петно от морков, до това как се дава антибиотик на 4-месечно бебе. Трябва да разбираш плача на детето си. Трябва винаги да си он-лайн. Няма значение, че ти се учи, чете, спи, яде. Трябва да си на линия, защото детето е по-важно...."
Така че, мило момиче, докато твоят IT-специалист е градил кариера и е ставал Някой, ти си родила и отгледала вашите деца. Въртяла си домакинството и си му била опора в трудни моменти, защото не ми се вярва да се е разминал с такива.  Като е искал до него да крачи Някоя жена с кариера, защо не е помислил да намери начин (да осигури бавачка, гледачка и т.н.) да ходиш на работа, докато децата растат и имат нужда от МАМА. Не се съмнявам, че щеше да го подминеш дори. Ами нека обърнем ситуацията. Хайде той да си роди деца. Щото аз познавам поне 100 жени с кариера, но НИТО ЕДИН МЪЖ родил дете (изключвам батко Арни, който роди миналата неделя))) )
Така че, не си създавай комплекси и чувство за малоценност. Била си пълноценна майка и съпруга, а това, че на Господина му се е прищяло нещо друго си е негов проблем и нека бъде така добър да не ти вменява чувство за вина.
Желая ти успех и не му се давай! 

# 6
  • Мнения: 9 990
Е, не очаквах бързи отговори, като за ранен следобед, благодаря!
Така....
Моф-познавам драмата ти, следила съм този подфорум доста, макар и излезнала от ситуацията веднъж, да речем, че почти не съм го напускала, макар и неписала особено.Общо взето-бебе ме чака всеки момент, каката-иска си и тя нейното-за нея по-се притеснявам, защото разбира.
Като начало-МАМА не значи нищо в неговите очи явно.Казва, че за мен да съм мама е оправдание нищо да не върша.За протокола-боирили сме се от 19 годишни с наеми, учили сме се да живеем и оцеляваме заедно и някак.Имали сме трудни времена, преживели сме какво ли не.Не съм спирала и ден да не работя.Той самият е имал периоди на неработене.После-реши, стана такъв, какъвто е, дръпна, признавам, потенциал има много, оценила съм го, гордяла съм се и съм му дала рамото.Това го трърдя съвсем откровено.Сами сме двамата, нямаме роднинска подкрепа.Стъпихме си на краката и създадохме едно дете.Планирано, желано.След година започна първият проблем-той вече беше дръпнал сравнително напред, а аз-малко по инерция на бебегледането.Тогава обаче-аз явно не разбрах знакът или действително съм глуповата, но проблемът беше, че-цитирам-нямам приятели, нямам хоби, не върша нищо.Това-защото започна честичко да ни игнорира, а аз исках да се докосне до всичко първо, случващо се с детето му.Иначе-помагал е доста в началото, но пак-като цяло-никога не съм го ангажирала в домакинството, както и започна да злоупотребява, аз-седях, молих се , чаках, започнах да заплашвам, докато си го изпросих.След една заплаха от сорта-ако смята да е така-да си събира партакешите-той взе, че отсече-ок-развеждаме се, що така искаш.Хем дойде от мен репликата, хем беше инспирирана от него някак.Но топката остана в мен, така или иначе.Борих се, дадох детето на ясла, върнах се на работа, завъртя се колелото.Аз съм си я водила, аз съм си я прибирала-всичко по детето аз си движа, рядко той ни е прибирал с колата даже.Е, успях някак да се "докажа" ли, що ли-поиска да не се разделяме впоследствие, нещата започнаха да се изглаждат.Тогава, като че ли имаше намесена друга, не мога да го твърдя, имам само подозрения, едно срамно ровене в телефонът му, едни смс-и и толкова....а после и обаждане от същата и неговото притеснение.Но не съм ровила, не съм натяквала, загърбих го.Мисля, че ако е имало нещо е било съвсем в зародиш и нещата са се разминали.Незнам.
Мина година, заедно взехме решение за второ дете.Заедно.Планирано е, не стана веднага, чакахме го повечко, бях се притеснила даже.Появи се.Аз-продължих работа,в 7 месец заради контракции исках да спра.Вече по това време у него е тлеело отново недоволството явно, трупало се е.Шамароса ме една сутрин в колата с думите-ти какво искаш-да родиш две деца и да си клатиш краката ли?Причерня ми-усетих още тогава как ще свърши всичко.Но-детето беше на път.Желано, чакано.
ПОвод за подобни думи вече беше именно това неудовлетворение у него, че не съм с кариера.Че работата ми е някак обикновена,заплатата ми не позволява с нея да се издържаме 3-ма, 4-ма, а с неговата например апартамент да купим/ защото това тежи на него, че нямаме собствен апартамент, не сме осигурени като повечето така, че да мислим само за сметките и т.н./Питаше ме постоянно какво смятам да правя/ сега твърди, че ме е питал това от 5-6 години, аз явно не съм чула и разбрала/Какво ще уча, каква нова работа ще почна, как така се задоволявам с малкото, като имаме две деца да гледаме?Как така само той?Не става така.Да, отчитам факта, че работата ми не е кой знае какво, но пък ми даваше шанс хем да работя, хем да си прибирам децата от градина нормално.Не-нямам автобиография, работейки 10 години за малка фирма.Не мога сега да започна хубава работа.Имал сега връзки, но нямало как да стане-аз съм Никой.
Обидата се затвърди стова, че докато той е градил кариера се оказва, че да си майка и съпруга е мързел.Да-каза, че ме мързи и затова така.Случило се е веднъж за 12 години за пазар да го накарам да направи-ще го натяква до гроб-мързяло ме и пазар да направя.Сега идва и кулминацията.Като не искам да работя и д аградя кариера-не мога и домакиня да бъда-не съм готвела едикакси, не съм слагала покривка, мързи ме бе.Това е.Тези, които ме познават и са идвали у нас-за тях това е троен шок.
Кетбнадийм-да, не съм му изгодна, така е.Отчитам го сега.Не го видях преди да зачена второто дете, уви.Знам, че брак не се оправя с дете.Аз мислех, че сме преодолели кризата, а второто дете е продължение на това, което сме градили до тук.Гордеех се, че сме успели да го направим, позволявах си да мисля от неговата гледна точка.
Та-от месец-не комуникирахме.След последната караница на тема-нищо не правиш, къде ти е покривката.Натиснах го аз за някакво развитие, защото влезнах в 9 месец и трябваше да знам.Отговорът-сама си го направи, аз искам да си посрещна детето нормално, да се роди-да видим.И така-още седмица, но честно-аз този път, дали заради корема, не издържах на напрежението и пак провокирах разговор.Развод, що Аз го искам.От мен се наложи да излезне пак.
Временна раздяла-не иска.В смисъл-няма може би как да стане.Помолих го да се изнесе-иска да си посрещне детето, както вече казах,Искал първо да се разведем и тогава да си тръгне.
Та-много дълго става, ако някой има нерви да го изчете.Пак питайте, пак ще обяснявам....търся грешата за мое лично успокоение и моята съвест. Thinking

# 7
Хей няма угодия на тия мъже бе! Искренно се разсмях вярвай ми! По горната тема, която пуснах показва другия тип мъже, на които им пречи че имаш кариера!
Извинявай, от една година са малко нещата които ме карат да се усмихвам камо ли да се смея!
 Съжалявам за това което изживяваш. Съвети не мога дад давам, защото аз самата съм в задънена улица в момента! Ина светофара свети само червено.
Искрено ще се зарадвам ако това е само няккаво мимолетно състояние на мъжа ти и всичко да си дойде на мястото.

# 8
  • Мнения: 1 425
Подкрепям АБСОЛЮТНО СЪВСЕМ ВСЯКА дума на catnadeen.
За причините, за акъла, за грешките.
Подкрепям предложението за временна радяла - и според мен ако има друга има шанс да се освести мъжа и да се върне.

Ако се стигне до развод. Намери си добър адвокат. Помисли по въпроса за жилището - ти си знаеш как стоят нещата при вас. Настоявай за извънсъдебно споразумение за издръжката, така че да е на някакво прилично ниво. Но да е записано по време на развода, а не да дава обещания на добра воля. Щото след 2 години изобщо не знаеш на какъв акъл ще е. А хората в ИТ бизнеса получават добри заплати, така че няма да се затрудни да дава малко по-висока издръжка - все пак за неговите деца става въпрос.

# 9
  • Мнения: 9 990
Ми не, не е мимолетно.Ще се случи, планирано е, тези дни и с адвокат ще си говори, помолих да се изнесе, защото аз иначе ще се побърка.Да, основен проблем винаги е, че все още Аз съм тази с чувствата.Емоционално ми е трудно, всичко, което съм постигнала и имам. е свързано с него.Това е ясната част, до кога ще ме държи и т.н.Знам, че ще мине, исма се време, но аз го нямам особено баш сега.
Определено ме сравнява с някой.Колежки.Бързали да се върнат на работа-изкукуригвали вкъщи-ма аз още не съм родила, чакам всеки момент-как да се върна.А и никога не съм имала намерение да гледам детето до градина даже-на ясла още първата година.Не-сега съм се сетила, защото ми бил опрял ножут до кокала..... Sad
Пантер-всикчо това мие ясно и го мисля.Разводът ще е по взаимно съгласие, с пари няма да ме цака.Днес ще сметна колко ми "струват" децата"Ще си ги поделим, ще пишем сумата.Не се пазари за това.
Имоти-аз нямам, живеем в роднинско такова, на моята рода.Тъй като не съм в добри взаимоотношения, донякъде и заради него-за да съм винагио зад гърба му-отрязала съм си квитанциите този имот да ми бъде прехвърлен, но не това сега е на дневен ред.Той-наследи имот, баща му и баба му починаха, но не е в Сф.До вчера искаше да го "пазим", сега вече, когато му казах, че квартирата му трябва да предполага удобства за децата, защото аз съм за връзка с тях, а да не реже мостовете-той ще продава, за да си купи тук.Има той, не е да няма.А това му беше кахър номер едно, че нямаме нищо, и трябва сами да се борим да го постигнем-няма лошо-аз също съм полагала и полагам не малко усилия за това смятам.
Също така-аз съм на 30 години, опитвала съм се през годините да уча-не са ме приели, дойдоха децата и смятах, че ще ме изчака...бил ме чакал достатъчно за тпова, късно било.....
 ThinkingА, и временна раздяла-не важи-предложила съм го, не иска.Искаше го, виждам го, с каква омраза говори с мен, криви му се лицето, но не изрича думите.Наложи се от мен пак да дойдат, това целеше май.Защото знае, че аз така няма да мога да продължа дълго.
Все иоще търся причината, просто ми се иска да я знам, мамка му Sad

Последна редакция: пт, 09 мар 2007, 16:02 от пенелопа

# 10
  • София
  • Мнения: 2 835
Не се ядосвай - стават такива работи, има такива мъже. Не винаги вината е в нещо конкретно, просто така е станало, такъв е той. Само на 30 си - това е добре, животът е пред теб. Разчитала си, че второто дете ще оправи брака ви - това  е било грешка, но пък сега като го има мъничето, добре дошло. Не си блъскай главата сега за причините за всичко - един ден може би ще ги проумееш, но в момента едва ли. Програмирай се на оцеляване. И си дай сметка, че всяко зло е за добро.

# 11
  • Мнения: 9 990
Клер, има малка подробност-не съм разчитала, че детето ще оправи нещата.Ако той беше и малко с нещо показал съмнения, или тези обвинения тогава тегнеха-аз самата нямаше да се навия никога...Когато взехме Двамата решение за второ нещата за мен бяха оправени-той такива сигнали даде.Не съм го притиснала с това дете-то Е планирано, не е случайност или грешка.А колкото до-има такива мъже-не беше такъв........

# 12
  • Мнения: 2 556
Първо искам да се изивня, че пиша в този форум, защото нямам опит като самотен родител. Влизам обаче и чета, тъй като най-добрата ми приятелка се развежда сега и се чувствам съпричастна към нейните преживявания.

пенелопа, направо настръхнах като прочетох "обвиненията" на твоя мъж. По-абсурдни неща не мога и да си представя, че някой изобщо може да измисли. Още повече когато само преди месеци е създал планирано бебе заедно с жена си, да е готов да я изостави доброволно под предлог, че не е достатъчно амбициозна, е просто абсурд. Да не говорим колко трябва да се пазиш сега от всякакви негативни емоции. Твоят мъж категорично не е с акъла си в момента, а дали има шанс да му дойде акъла, знаеш най-добре ти. Все пак го познаваш от много време и сигурно имаш някаква идея какво е провокирало неговото побъркване?? Дано няма намесена и жена, защото направо  #Cussing out побеснявам, като си представя такъв сценарий.

Всеки мъж, който иска амбициозна жена, която хем е изградила перфектна кариера и носи парите вкъщи, хем гледа супер децата и домакинства прекрасно, да ходи да се гръмне с базука.  #2gunfire

Важното сега е да мислиш за бебчето и да ти мине леко раждането. Защото след това опредлено ще ти трябват всички възможни сили и всяка помощ ще е добре дошла. Казваш, че не разчиташ на реална подкрепа от роднини, но няма ли все пак кой да помогне, поне докато бебето е малко?

# 13
  • Мнения: 9 990
Не, няма, това не ме плаши.Знам как се гледа бебе, минала съм по пътя.
Не ми е това драмата.Драмата е, че го обичам все още.Когато давам примери за всичките тези неща, които ми пишете-настръхва, озлобява, обвинява, за него всички мои приятели са боклуци, да не изброявам професиите, които очевидно го вбесяват-бе-нормални хора-ма все съм се сравнявала с никаквиците, с хората без бъдеще, ей такива.
Познавам го, ама грънци явно....
Иначе-дава ми там някакви примери с негови колежки, в неговитя бранш..Те са му явно в момента идеалът.

# 14
  • Мнения: X
Клер, има малка подробност-не съм разчитала, че детето ще оправи нещата.Ако той беше и малко с нещо показал съмнения, или тези обвинения тогава тегнеха-аз самата нямаше да се навия никога...
Заставам абсолютно зад това. Понеже лично се познаваме с авторката, потвърждавам - да, нещата бяха "наред" , когато беше планирано детенце.

Общи условия

Активация на акаунт