Как се прави подписка за отстраняване на дете от градината?

Децата са различни - като възрастните.
Аз със сигурност ще кажа, че в детските градини работят специалисти - педагози - които, освен ако детето няма доказани поведенчески отклонения, които да са медицински обосновани и не се нуждае от лекарска помощ, би трябвало да са способни да се справят с "буйния" нрав на едно хлапе.За това им поверяваме децата си.

Впрочем, моето дете е изключително същество, защото е мое, това не ми пречи да забележа, че е напълно способно бъде по-агресивно от някое свое другарче, както и че някое негово другарче е способно да бъде по-агресивно от моето дете.
Факт - детето ми не търпи отказ, нуждае се от много разяснения, а понякога и от сериозни наказания.
Удрял ме е в пристъп на гняв.За някого тук това може да е шокиращо, както беше за мене първия път, когато се случи, но стана.Казвал ми е, че ме напуска, че си отива, а аз ще бъда една самотна майка.Казвал ми е, че ще ме убие, че ще викне полицай да ме вкара в затвора, дори ме е пращал "на небето".И това с мене - човекът, когото обича най-много, както самият той казва.Като ми се ядоса, кара мъжа ми да ме "наказва", стреля по мене с въображаеми пистолети и с играчки такива.Изобщо, така поднесена, тази информация изглежда като че ли отглеждам идиот, бъдещ рецидивист, тя трябва да се спасявам и аз с подписка от него.
Е, да, ама...не.
Той е изключително чаровен, жалостив - плаче, ако някое дете се удари/това не му пречи да е удрял дете/, непрекъснато пита какво е лошо, защо някои хора страдат и като му се обясни, се насълзява и заявява, че ще ги спасява.Гушка се, целува, кипи от радост и любов.
Е, никого не е наранил досега, камо ли да е показал някаква разрушителна агресия, но може и да обиди и да бъде груб, редом с нежността и прелестното си поведение.

С децата трябва да се работи, а не да се окачествяват като такива и онакива.
А някъде четох, че преживявали някаква криза, за която симптомите на агресия били много характерни, тя се изживявала, като си оформели Аз-а.
Все едно, дълго се получи, но аз мисля, че трябва да се говори с учителките да обръщат повече внимание на това дете, за да се адаптира по-лесно.Наслушала съм се на истории за набедени побойници, които стават прелестни деца.
Ако проблемът е в родителите, тогава не зная какво да кажа.

Незнам дали някой се е замислял как се гледат 20 деца?Понякога ние с едно едва се оправяма,а цели 20?
Понякога и персонала има вина,но също така понякога стават инциденти,та нали госпожата,която е на смяна трябва да обърне внимание на всичките 20.Не може да се занимава пермаментно само с 1.Така,че не смятам,че е удачно да търсим вината в персонала.Та в крайна сметка ако ние непрекъснато водим диалог с децата си и им обръщаме достатъчно внимание и разрешаваме вкъщи проблемите,свързани с тях и за госпожите ще е много по-лесно да ги гледат.

Ани Димова, това което пишеш е добре, но остава да се хванем за конкретния случая- става въпрос не за едно от 20-те деца, а за дете, което ежедневно създава най- разнообразни проблеми. Ако едно дете в групата е кротко и дружелюбно настроено, а друго е като описаното в темата естествено е госпожата да обърне внимание като количество и качество различно за двете деца. Това, че децата са 20 не е оправдание при злополука да носи отговорност за причинени вреди на децата.
Тук случаят е, че диалог със съответното дете явно не се води или воденият не е на висота в къщи, за което пък останалите родители и децата не са виновни. /Пак казвам, ако не става въпрос за болно дете, пък и болно да е- ако същото съставлява опасност за останалите деца и е прието въпреки това в общо детско заведение следва да се помисли там ли му е мястото./
Съвсем друго би било ако на една родителска среща самата учителка застане зад становището на родителите и даде, защо не и това, ултиматум на съответната майка. Пък ако и това не помогне вече писах, има си Регионален инспекторат, който ще се заеме. Аз лично не "обвинявам" никого, а само казвам чия е отговорността по закон за децата, когато същите се намират под грижите на даден учител. Никой не е казал, че да си учител е лесно и тази професия далеч не е за всеки.

 Когато голямата ми дъщеря ходеше на ясла в групата и имаше един такъв побойник,който беше изключен от друга ясла.Детето ми през вечер се прибираше нахапано,посинено и с рев.От персонала постоянно ми се извиняваха,и казваха,че за да опазят другите деца трябва на него да му назначат персонален надзирател,което не могат да си позволят.Или пък да го изолират,което нямат право да направят. Посъветваха ни да направим родителска среща и да го изключим и от нашата ясла-казаха,че за да стане трябва всички останали родители да се подпишат,че го искат. Е не го направихме,детето ми си беше тероризирано,което никак не е приятно.После разбрах,че този малчуган всъщност вече бил изключван от 2 ясли,но на родителите не им пука,просто го местят в следващата.

Трудно ми е да повярвам, че дете на 3 г. и кусур може да е толкова лошо. Но не отричам, че е възможно. И също така допускам, че ако беше в групата на дъщеря ми и аз щях да участвам в такава подписка. Но не това е разрешението на проблема. Утре подобна тема ще пусна майка от съседната градина, където е преместено детето. И докага ще го местят? Вярно е, че не заслужавате вашите деца да страдат, но и майките от другата градина, където ще го преместят не заслужават. Сигурна съм, че един добър педагог трябва да може да се оправи с едно 3 годишно дете и то без това да е в ущър на другите деца. Още повече, че децата имат едно поведение вкъщи и друго в градината /нещо като кучето с тоягата/

Ами то си има специални държавни органи, които следва да си гледат работата във връзка с правилното отглеждане и възпитание на децата. Просто следва да се сигнализират по- начесто и да си създадат практика да работят. Естествено е, че 3-4 годишно дете не може да е виновно, затова законодателството се обръща към родителите и има предвидени мерки при крайни случаи като ограничаване или лишаване от родителски права. В крайна сметка такива действия редовно се предприемат в цивилизования свят. Вижте само по какви случаи се викат т.нар. "социални", такива, за които при нас същите се разглеждат като нещо напълно в реда на нещата /я шамар, я оставено малко дете само в къщи за по цял ден, я психически или сексуален тормоз/.

Judy, напълно съм съгласна. Само че, нашите социални се занимават само с фрапиращо тежките случаи. А не трябва да е така..

Валенцезащо пренасяш твоя съвсем различен случай тук?

Тъкмо повод да станем по- настъпателни към тях. В крайна сметка те дължат отчет на данъкоплатците, нали?

Разбирам те и ти съчувствам за това, което изживяваш. Дано успеете да намерите градина за малкото . Не може да няма никъде място за дете с проблеми, дори мисля, че те са с предимство пред другите. А и това, че е с проблеми, не означава непременно, че е агресивно, нали? Късмет!
Но този случай няма нищо общо с вашия, а както и си помислих в началото - става въпрос за едно разлигавено дете, без никакви здравословни проблеми.

Да, сигурно е разлигавено детето- агресор и семейната среда играя главна роля. И все си мисля, че преместването му ще задълбочи проблема. То ще си е аутсайдер и утре може да се окаже с някое от тези дечица пак заедно- в един клас.... И пак същата работа. Трябва да се намери начин да се социализира(не знам дали е точната дума това).  Разбирам родителите на потърпевшите деца това едва ли ги интересува- прави са си

Е,съжалявам,ако така сте го приели.просто реших,че мога да помогна-например като ги посъветвам да потърсят инспектора,който отговаря за детските градини.Явно нещата са приети различно.
Желая ви успех,дано да се справите.

   Еееех, чеетох ви, четох ви, прескочих малко, върнах се. Всеки мъж като се жени, си мисли, че е супермен, неговата сперма е супер сперма, а жена му е суперненка. И си мислят, че децата им са суперменчета. А като се види, че нещо не им е в ред и почват да чупят пръсти. Ама защо точно на мен, ама как така стана. Знаете ли колко болести прескачате и направо отивате на "лошо възпитание". И защо сте сигурни, че вашите отрочета са здрави? Ами аутизма се проявява до 3-4 годишна възраст, шизофрения може и след 18, че и 22г. Много бързо казахте моето е нормално, онова е ненормално. И ненормалното си има права. Учителите като не могат да се справят, ще изискват детски психолог, ресурсен учител и т.н.

Защо на тази родителска среща учителите не предложат детето да се консултира с психолог. Ако те считат, че поведението му е извън нормите на групите, първо да се потърси медицинска причина. Мисля си, че учителките са избрали най-лесния начин - няма дете, няма проблем.
Интересно, ако има човек в криза на улицата, как ще реагираме - ще го преместим на съседната улица, за да не е пред очите ни или ще викнем специализирана помощ.

На мен пък друго ми е интересно , ожалихте го това дете - горкото то , трябвало да се социализира и т.н. За сметка на кого ? На някое дете на което утре ще извади окото ли ?
Има си родители , има психолози , има лекари ... Защо трябва да плащат другите деца и да понасят на гърба си неговият "труден период" ?
Големи сте светци всички ... защото не става дума за вашето дете  !