Това всъщност е чудесна идея! Защо не провериш как стои въпроса с организациите на разни събития (рождени дни, детски празници) и ако го комбинираш със занималня + курсове по френски, например, може да се получи някакъв приличен доход.
- Публикувана: 9 март 2007, 19:00 ч.
- Последно мнение: 8 май 2007, 15:00 ч.
Има ли някой, който да се е преместил от по-голям град в по-малък?
Ее,пак до доходи опряхме...
Не! Опряхме до перспективи! А такива има, дори в малките градове.
Ее,пак до доходи опряхме...
Учих 5 години в Пловдив. Обичам го този град. Аз и за това само там кандидатствах. Ама любовта - в Сливен. Оженихме се и се установихме тук. Работя по специалността си, обичам работата си, но от време на време все си мисля за Пловдив. Дори си имаме традиция-поне веднъж годишно пътуваме до там. Обикалям любимите места и се зареждам с положителни емоции...
Етрополе е много красиво градче 
А ако ще имате бебе, там е много по-хубаво, отколкото в София, поне докато е малко.
А ако ще имате бебе, там е много по-хубаво, отколкото в София, поне докато е малко.
Аз като отидох за първи път и малко се стреснах - навсякъде планини и "затворено", нали си бях свикнала на полето 
Но е толкова зелено! Хубаво е А за детето - да, спокойно е ,въздухът е много по-чист, ще имаме къща с двор
Може би много зависи от това с каква нагласа ще тръгна, а аз обикновено се опитвам да се настроя положително 
Дааааа,нагласата е много важна. Аз от Пловдив и се преместих на север,на -30 зимата...на 4000 км от Пловдив.Градът за тукашните стандарти не е малък.Води се третия по големина с100.000 жители.НО...от Пловдив ми се вижда като Асеновград.Малко градче.Много трудно свикнах,друга култура,дтуга природа,друг език...не беше лесно.
Мислех че този норвежки е "овчи "език,много странен... и никога няма да го науча. 
В началото изпаднах в депресия...къде съм и какво правя тук?!! 
Но благодарение на подкрепата на съпруга ми и с търпението му и разбирането с което подходи към моите депресии съм все още тук,на това отгоре и много щастлива. 
Просто обърнах нагласата си,почнах да гледам с друго око на вси4ко наоколо,почнах да забелязвам положителните неща.Сега като си ходя в Бг за няколко седмици определено си ми липсва моето малко и сладко градче.Явно свикнах тук.Намерих си приятелки,имам си работа,...само дето живеем в блок.Та благородно ти завиждам за къщичката с дворчето.Това ми е мечтата! 
Къщата с градина,фонтан4е и просторна тераса...Ама и това ще стане.Вярвам го....пък съм си такъв идиот... като си навия нещо на пръста ...то вземе че стане.
Дай Боже всекуму! 
Това всъщност е чудесна идея! Защо не провериш как стои въпроса с организациите на разни събития (рождени дни, детски празници) и ако го комбинираш със занималня + курсове по френски, например, може да се получи някакъв приличен доход.
Доста хора вече го правят, даже форумски мами си имаме в тази сфера. А и за добро начало, ти трябва значителен финансов ресурс.
Еовин, виж, за кметица по - добре си помисли
На мен ми се случи подобно премеждие.Отначало е трудно докато свикнеш.На мен ми трябваха 2-3 години за това,а после вече намираш и някакви предимства-придвижваш се предимно пеш и не разчиташ на градския транспорт.Но друго си е големият град-предимствата му са големи.Сега пак ми предстои приместване-в по-голям град и отново трябва да се пренастройвам.Работата на съпруга ми е такава,че все се местим,но на мен взе да ми писва.Искам да се устроя някъде ,да пусна корени ама какво да се прави-съдба! 
Ako pitash men nai dobre si stoi v Sofia,v nai loshia sluchai bjagai v Plovdiv.Az sam ot Varna.Premestix se v New York.Givjax tam 4 godini,sega giveja v malko gradche i...mi lipsva golemia grad.Prijateli se namirat,ako ste ot edna kultura.Vsichko ostanalo e falsh(moe mnenie).
Защото мен и това малко ме тормози - ограничен избор на училища, ограничен избор на културни мероприятия, ограничен избор на извънкласни дейности... 
Не че не мога да ги пратя да учат гимназия в Пловдив например, ама...Макар че да мисля 15 години напред си е направо безумно 
Та споделете, моля ви. Благодаря на всички.
Не че не мога да ги пратя да учат гимназия в Пловдив например, ама...Макар че да мисля 15 години напред си е направо безумно Та споделете, моля ви. Благодаря на всички. Племенничките на съпруга ми също са от сравнително малък провинциален град, и като ги гледам и слушам, не оставам с впечатление, че са получили по-лошо образование в сравнение с нашето, дето е прословуто добро.
Струва ми се, че в малките градове, може би поради по-ограничените възможности за друга работа и печелене на повече пари, учителите си остават учители, не искат нещо повече, и престижът им не е толкова занижен. Няма текучество, а това се отразява добре на образованието.
Така че за децата може и да е по-добре. Огледай местните ученици, ако имаш възможност, и прецени какво впечатление ти създават.
Ммм, разпитах аз - за мое учудване - деца много в тоя град 
В смисъл като за града - всяка година 7-8 паралелки първи клас Но както вече казах - далеч е да го мисля, хеле пък и както снощи пак се дърпахме за тва 
Обаче - спортове например има - в самото Етрополе има волейбол, в Правец (10 мин път) има голям спортен център с повече избор. От местните ученици познавам само зълва ми, която в 90% от случаите ме хвърля в пълен ужас, ама то от домашното възпитание 
Мани, той мъжът ми е бил кандидат за общински съветник Последен в листата, ама все пак кандидат 
Кво ми пречи аз да съм кметица
Ходихме си до къщата. Роза66, не ми завиждай, бая ремонт ще и трябва
Преди години живях няколко седмици в едно малко френско градче в Пиринеите. Ей, какви къщички, какви китни дворчета с тревички и люлки, с басейни На нещо такова ми се ще да заприлича и нашата къща. И после като стана кметица - цялото град
Показвам ви малко снимки от околностите на града
водопад
гора
пак водопад
дърво до водопада
корени
храма в манастира
В смисъл като за града - всяка година 7-8 паралелки първи клас Но както вече казах - далеч е да го мисля, хеле пък и както снощи пак се дърпахме за тва Обаче - спортове например има - в самото Етрополе има волейбол, в Правец (10 мин път) има голям спортен център с повече избор. От местните ученици познавам само зълва ми, която в 90% от случаите ме хвърля в пълен ужас, ама то от домашното възпитание Еовин, виж, за кметица по - добре си помисли
Мани, той мъжът ми е бил кандидат за общински съветник
Последен в листата, ама все пак кандидат Кво ми пречи аз да съм кметица Ходихме си до къщата. Роза66, не ми завиждай, бая ремонт ще и трябва
Преди години живях няколко седмици в едно малко френско градче в Пиринеите. Ей, какви къщички, какви китни дворчета с тревички и люлки, с басейни На нещо такова ми се ще да заприлича и нашата къща. И после като стана кметица - цялото град Показвам ви малко снимки от околностите на града
водопад
гора
пак водопад
дърво до водопада
корени
храма в манастира
. Роза66, не ми завиждай, бая ремонт ще и трябва
Преди години живях няколко седмици в едно малко френско градче в Пиринеите. Ей, какви къщички, какви китни дворчета с тревички и люлки, с басейни На нещо такова ми се ще да заприлича и нашата къща. И после като стана кметица - цялото град Показвам ви малко снимки от околностите на града
водопад
гора
пак водопад
дърво до водопада
корени
храма в манастира
А снимките са страхотни,имате супер природа около вас.
Ами Еовин ,пожелавам ти от 
тази ваша къщичка да си я на правите хубава. ... по пиринейски. ...сугурна съм че ще можете....стига силно да го искате и вярвате в това 
и аз вече трета година живея в по-малък град,и все още не мога да свикна.Като че ли и не искам....ама това е положението,работата на мъжа ми.Аз си намерих по заместване/учителка съм/,сега си гледам бебчето в къщи и не намирам много разлика,все си повтарям,че е временно.Ама като се замисли човек има и предимства-по-спокойно е някак си.Е няма много голям избор къде да играят децата,къде да учат......ама нали е временно.Как сме устроени само или се нагаждаме,или променяме нещата около нас.Не искам да работя това,ама се наложи-просто няма кой знае какъв избор.Някои на мое място биха били щастливи,но е неблагодарна работа според мен.И като слушам навсякъде всеобщото мнение че учителите били лоши.....а според мен родителите "чакат"училището да им възпита децата......Мисля да си захвана мой бизнес след като поотгледам малката,без да си разпилявам нервите за неща които са сбъркани много по-нагоре.Та за малкия град,въпрос на гледна точка,а може би и навик.Ако попиташ местните по-хубаво място от тук няма.Няма да пиша кой е града за да не обидя някого,само споделям моето мнение 
И аз.... 
съм завряна снаха в по-малък град-Чирпан.
Тук е ужасно тъпо.Както спомена една мама по-нагоре точно като града на Хичкок.Единственият ден в който местното население излиза е петък,тъй като тогава е единственият пазарен ден.Пазара се пълни и то предимно с цигани,за това и не ходя.Всичко си пазарим от Ст-Загора.За магазините въобще не ми се говори.Никъде не продават готварска сметана(не се търсела и за това не зареждали),да не споменавам и за детските магазини.Само евтини боклуци,наложи се да сменя биберона на шише Чико....няма никъде от къде да купя "няма търсене,няма предлагане"
А с колко още други неща се сблъсквам.....
съм завряна снаха в по-малък град-Чирпан.Тук е ужасно тъпо.Както спомена една мама по-нагоре точно като града на Хичкок.Единственият ден в който местното население излиза е петък,тъй като тогава е единственият пазарен ден.Пазара се пълни и то предимно с цигани,за това и не ходя.Всичко си пазарим от Ст-Загора.За магазините въобще не ми се говори.Никъде не продават готварска сметана(не се търсела и за това не зареждали),да не споменавам и за детските магазини.Само евтини боклуци,наложи се да сменя биберона на шише Чико....няма никъде от къде да купя "няма търсене,няма предлагане"
А с колко още други неща се сблъсквам.....
Аз не успях да свикна с преместването в по-малък град. Издържах точно четири месеца и хайде обратно вкъщи. Не успях да се впиша в картинката - някак в ушите ми звучи следната реплика: разхождам си кучето в градчето и чувам "Глей, глей, лудите софиянки си разкарват стоката на мегдана ..." 
Била съм в Етрополе само за два дни, доколкото знам там има мина или рудник, което дава хляба на доста хора, но честно казано не бих прекарала повече от месец на това място. Искам да обясня, че според мен всеки си има приоритети и може би моите такива и опитът ми ме карат да съм на това мнение.
Издържах точно четири месеца и хайде обратно вкъщи. Не успях да се впиша в картинката - някак в ушите ми звучи следната реплика: разхождам си кучето в градчето и чувам "Глей, глей, лудите софиянки си разкарват стоката на мегдана ..." Била съм в Етрополе само за два дни, доколкото знам там има мина или рудник, което дава хляба на доста хора, но честно казано не бих прекарала повече от месец на това място. Искам да обясня, че според мен всеки си има приоритети и може би моите такива и опитът ми ме карат да съм на това мнение.