Човекът е симпатичен, лъчезарен един такъв...да не кажа прекалено.
- Публикувана: 13 март 2007, 16:36 ч.
- Последно мнение: 3 апр. 2007, 00:36 ч.
Портиерът в уч-ще я целунал
Има такива хора... досадно любезни. Но ако те притеснява нещо и в реакцията на дъщеря ти- незнам... поинтересувай се- говори с нея, с него, с други родители, ако трябва и с директорката, без да е нужно да разбират за притесненията ти... На този етап аз така бих реагирала.
Според мен е по-добре да вземеш незабавни мерки, отколкото после да съжаляваш, че нещо се е случило! Недай си Боже на никой да не се случват такива неща! 
Има всякакви болни хора по света - най-добре говори с директора/ката - те трябва да знаят какъв е редът да се процедира в такава ситуация. А и мисля, че никой няма да те мисли за параноичка, а просто нормална реакция на нормален родител.
Успех и ни дръж в течение какво е станало!
Има всякакви болни хора по света - най-добре говори с директора/ката - те трябва да знаят какъв е редът да се процедира в такава ситуация. А и мисля, че никой няма да те мисли за параноичка, а просто нормална реакция на нормален родител.
Успех и ни дръж в течение какво е станало!
Аз бих говорила уж, прятелски с него и да подметна за случката! Много ми допада написаното от Lilqna. нещо подобно. Хем да не го обидиш, ако не е имал скрити подбуди, хем да разбере, че вече знаеш и да внимава с поведението си!
Чак до директора и други инстанции не бих стигнала!
Чак до директора и други инстанции не бих стигнала!
Ей, докъде стигнахме... да се изостряме и притесняваме, че някой целунал детето ни 
. Такъв изнервен живот водим - да се съмняваме във всеки и във всичко 
. Тъжна история... Вече никой не може да се порадва или да направи комплимент на децата ни.
Днес, разхождайки се с дъщеря ми, тя нещо тичаше пред мен и се смееше, някакъв мъж мина покрай нея и й се усмихна, закачайки я с някаква дума... и ни подмина. Аз се усмихнах разсеяно и веднага ми мина през ума, без да искам, без да го мисля дори - "Дали пък не е някой педофил?"... И ме е яд на това. Защото не мога да се зарадвам, че се радват на детето ми.
Бих постъпила като Лиляна, все пак...
. Такъв изнервен живот водим - да се съмняваме във всеки и във всичко . Тъжна история... Вече никой не може да се порадва или да направи комплимент на децата ни. Днес, разхождайки се с дъщеря ми, тя нещо тичаше пред мен и се смееше, някакъв мъж мина покрай нея и й се усмихна, закачайки я с някаква дума... и ни подмина. Аз се усмихнах разсеяно и веднага ми мина през ума, без да искам, без да го мисля дори - "Дали пък не е някой педофил?"... И ме е яд на това. Защото не мога да се зарадвам, че се радват на детето ми.
Бих постъпила като Лиляна, все пак...
Склонна съм да мисля,че е била невинна проява на радост.Добре е още по-внимателно да го наблюдаваш,когато ходиш в у-щето,заставай по-встрани и гледай как се държи с децата в двора и в коридора.
Да кажа за себе си-радвам се много на бебета и по-малки от моето дете деца,направо се умилявам и разтапям,иска ми се да ги гушна,да ги дундуркам,...Но не го правя,защото не искам да ме помислят за натрапница и смешна.Всеки би казал"има си свое,какво се прехласва по чуждите".Хората стават подозрителни,ако много се зарадваш на детето им.Аз не правя изключение.
Не прибързвай и не натоварвай детето със съмненията си.
Да кажа за себе си-радвам се много на бебета и по-малки от моето дете деца,направо се умилявам и разтапям,иска ми се да ги гушна,да ги дундуркам,...Но не го правя,защото не искам да ме помислят за натрапница и смешна.Всеки би казал"има си свое,какво се прехласва по чуждите".Хората стават подозрителни,ако много се зарадваш на детето им.Аз не правя изключение.
Не прибързвай и не натоварвай детето със съмненията си.
Ню, права си. Грозна е тази мнителност, но предпочитам да съм мнителна вместо после да си блъскам главата в стената.
Целунал я е по бузката, нали? Ако беше лелка?
Не знам, кажи му, че детето ти не обича такива работи. Да знае, че 1. Тя ти е разказала, 2. Било й е неприятно и 3. Направило ти е впечатление.
Ако всичко е невинно, това не би трябвало да го обиди (все пак детска му работа).
Ако не е (според мен едва ли), ще има едно наум да не ти закача детето.
Ако искаш, все пак разпитай другите деца.
Според мен вероятно няма нищо. Че то и на мен ми се случва да погаля чуждо дете по бузката, хайде сега.
Не знам, кажи му, че детето ти не обича такива работи. Да знае, че 1. Тя ти е разказала, 2. Било й е неприятно и 3. Направило ти е впечатление.
Ако всичко е невинно, това не би трябвало да го обиди (все пак детска му работа).
Ако не е (според мен едва ли), ще има едно наум да не ти закача детето.
Ако искаш, все пак разпитай другите деца.
Според мен вероятно няма нищо. Че то и на мен ми се случва да погаля чуждо дете по бузката, хайде сега.
Ей, докъде стигнахме... да се изостряме и притесняваме, че някой целунал детето ни . Такъв изнервен живот водим - да се съмняваме във всеки и във всичко . Тъжна история... Вече никой не може да се порадва или да направи комплимент на децата ни.
Днес, разхождайки се с дъщеря ми, тя нещо тичаше пред мен и се смееше, някакъв мъж мина покрай нея и й се усмихна, закачайки я с някаква дума... и ни подмина. Аз се усмихнах разсеяно и веднага ми мина през ума, без да искам, без да го мисля дори - "Дали пък не е някой педофил?"... И ме е яд на това. Защото не мога да се зарадвам, че се радват на детето ми.
Бих постъпила като Лиляна, все пак...
. Такъв изнервен живот водим - да се съмняваме във всеки и във всичко . Тъжна история... Вече никой не може да се порадва или да направи комплимент на децата ни. Днес, разхождайки се с дъщеря ми, тя нещо тичаше пред мен и се смееше, някакъв мъж мина покрай нея и й се усмихна, закачайки я с някаква дума... и ни подмина. Аз се усмихнах разсеяно и веднага ми мина през ума, без да искам, без да го мисля дори - "Дали пък не е някой педофил?"... И ме е яд на това. Защото не мога да се зарадвам, че се радват на детето ми.
Бих постъпила като Лиляна, все пак...
И мен така ме е яд. Ядосвам се на факта, че вече във всичко търсим неискреност. След толкова прочетени теми във форума вече не смея да докосвам чужди деца, а толкова обичам да се порадвам на някое бебе(дете), да го нацелувам, да го намачкам.
Бих постъпила както е казала Лиляна - хем да не го обидиш, хем той да разбере, че ти е неприятно.
според мен си обяснила достатъчно неща на детето, гледай да не го наплашиш обаче
иначе аз директно бих заминала при тоя и му казвам, че не желая да ми бъде докосвано детето, да го разбира както иска
както ти казах, имам опит с такива "лъчезарни" и " любвеобилни" дядковци, един съсед беше, нашите го познаваха... иначе са страхливи, да, и мисля че един разговор не би навредил и в двата случая- ако е "нормален" или ако има други намерения
за съжаление живеем в такива времена, че прояви на обич ни плашат, вместо да ни радват, но трябва да сме много бдителни
иначе аз директно бих заминала при тоя и му казвам, че не желая да ми бъде докосвано детето, да го разбира както иска
както ти казах, имам опит с такива "лъчезарни" и " любвеобилни" дядковци, един съсед беше, нашите го познаваха... иначе са страхливи, да, и мисля че един разговор не би навредил и в двата случая- ако е "нормален" или ако има други намерения
за съжаление живеем в такива времена, че прояви на обич ни плашат, вместо да ни радват, но трябва да сме много бдителни
Че живеем в кофти времена е вярно.. но явно всичко опира до тип възпитание, и всеки има различна нагласа към отношението на околните. Аз например от малка мразя да ме целуват по лицето, защото имам чувствителна кожа, и се изпъпчвам от всичко 
както и мразя да се пипат бебета - по лицето, по ръчичките, които те слагат в устата си - пипаме какво ли не, дори една дръжка на врата е бъкана от какви ли не бацили.. моето бебе не разрешавам да го галят по лицето и да го целуват - доскоро и на близките ни - на познати и непознати все още. Както и аз се въздържам да мачкам други бебета, колкото и да ми се иска в този смисъл, не бих приела за нормално някой служител в училището да целува детето ми.. за мен поне е нередно. Не че съм излишно мнителна.. просто не ми харесва, и не виждам защо трябва да търпя нещо, което не одобрявам.. детето ми ще израсне със същото това разбиране, и когато му се стори странно, че чичкото го е целунал по бузата, ще отида и ще предупредя чичкото да не се повтаря 
Нямам нищо против да му се радват, но без да навлизат в личното му пространство - пък макар и с добри намерения - което обаче не е сигурно...
както и мразя да се пипат бебета - по лицето, по ръчичките, които те слагат в устата си - пипаме какво ли не, дори една дръжка на врата е бъкана от какви ли не бацили.. моето бебе не разрешавам да го галят по лицето и да го целуват - доскоро и на близките ни - на познати и непознати все още. Както и аз се въздържам да мачкам други бебета, колкото и да ми се иска в този смисъл, не бих приела за нормално някой служител в училището да целува детето ми.. за мен поне е нередно. Не че съм излишно мнителна.. просто не ми харесва, и не виждам защо трябва да търпя нещо, което не одобрявам.. детето ми ще израсне със същото това разбиране, и когато му се стори странно, че чичкото го е целунал по бузата, ще отида и ще предупредя чичкото да не се повтаря Нямам нищо против да му се радват, но без да навлизат в личното му пространство - пък макар и с добри намерения - което обаче не е сигурно...
Аз смятам, че по-скоро трябва да говориш с дъщеря си, отколкото да се нахвърляш веднага на човека. Все пак презумпцията е "невинен до доказване на противното". Разпитвай я за странности, втълпявай, че никой не трябва да я докосва, обяснявай, че не трябва да ходи след никой (включително до тоалетна и т.н.). За теб е по-важно да предпазиш априори детето си, т.е. промиването на мозъка в тази посока няма да е излишно. Що се отнася до самия човек, с течение на времето ще ти се изясни картинката и тогава вече можеш да вземеш решение дали да търсиш чужда помощ или не.
Миналата година охраната на училището на дъщеря ми си я беше харесал (мъж около 35-40 години). Гонеше я, мачкаше я (тогава тя беше първи клас), но не я е целувал слава Богу. И аз бях леко мнителна, но в рамките на няколко непринудени разговора (докато я чакам да се оправи или да излезе) се оказа, че човекът от една страна обича деца, от друга страна му доскучава по 12 часа да охранява и невинните закачки са му форма на разнообразие.
Миналата година охраната на училището на дъщеря ми си я беше харесал (мъж около 35-40 години). Гонеше я, мачкаше я (тогава тя беше първи клас), но не я е целувал слава Богу. И аз бях леко мнителна, но в рамките на няколко непринудени разговора (докато я чакам да се оправи или да излезе) се оказа, че човекът от една страна обича деца, от друга страна му доскучава по 12 часа да охранява и невинните закачки са му форма на разнообразие.
Целунал я е по бузката, нали? Ако беше лелка?
Не знам, кажи му, че детето ти не обича такива работи. Да знае, че 1. Тя ти е разказала, 2. Било й е неприятно и 3. Направило ти е впечатление.
Ако всичко е невинно, това не би трябвало да го обиди (все пак детска му работа).
Ако не е (според мен едва ли), ще има едно наум да не ти закача детето.
Ако искаш, все пак разпитай другите деца.
Според мен вероятно няма нищо. Че то и на мен ми се случва да погаля чуждо дете по бузката, хайде сега.
Не знам, кажи му, че детето ти не обича такива работи. Да знае, че 1. Тя ти е разказала, 2. Било й е неприятно и 3. Направило ти е впечатление.
Ако всичко е невинно, това не би трябвало да го обиди (все пак детска му работа).
Ако не е (според мен едва ли), ще има едно наум да не ти закача детето.
Ако искаш, все пак разпитай другите деца.
Според мен вероятно няма нищо. Че то и на мен ми се случва да погаля чуждо дете по бузката, хайде сега.
Незнам. Наистина си има повод за притеснение, щото то в днешно време вече знаеш ли какви екземпляри има по пътищата.
Встрани от темата е ,но подкрепям това:
Да,и аз смятам за нехигиенично и нахално дори да се пипат лицето,ръцете и гризалките на бебетата,когато не сме си мили своите ръце.Та ,нали,бебчето си лапа ръчичките и играчките.Но много хора не само не се замислят над това,но и не искат да го проумеят.Мислят,че аз съм
.
Правила съм забележки по този повод на непознати,родата отдавна е запозната с хигиенните ми изисквания.
Че живеем в кофти времена е вярно.. но явно всичко опира до тип възпитание, и всеки има различна нагласа към отношението на околните. Аз например от малка мразя да ме целуват по лицето, защото имам чувствителна кожа, и се изпъпчвам от всичко както и мразя да се пипат бебета - по лицето, по ръчичките, които те слагат в устата си - пипаме какво ли не, дори една дръжка на врата е бъкана от какви ли не бацили.. моето бебе не разрешавам да го галят по лицето и да го целуват - доскоро и на близките ни - на познати и непознати все още. Както и аз се въздържам да мачкам други бебета, колкото и да ми се иска ...............
както и мразя да се пипат бебета - по лицето, по ръчичките, които те слагат в устата си - пипаме какво ли не, дори една дръжка на врата е бъкана от какви ли не бацили.. моето бебе не разрешавам да го галят по лицето и да го целуват - доскоро и на близките ни - на познати и непознати все още. Както и аз се въздържам да мачкам други бебета, колкото и да ми се иска ...............Да,и аз смятам за нехигиенично и нахално дори да се пипат лицето,ръцете и гризалките на бебетата,когато не сме си мили своите ръце.Та ,нали,бебчето си лапа ръчичките и играчките.Но много хора не само не се замислят над това,но и не искат да го проумеят.Мислят,че аз съм
.Правила съм забележки по този повод на непознати,родата отдавна е запозната с хигиенните ми изисквания.
А не можеш ли да разпиташ други родители дали не се е случвало и с техните деца? Ако се е случвало, значи на този човек му има нещо и следващата стъпка е да говорите с директора за неговото отстраняване. Но дори да е целунал само дъщеря ти и само веднъж, пак ми се струва нередно. Разнищи историята, не я оставяй така!