За адаптацията на детето в детската градина

Децата са много различни едни се адаптират много бързо ,други като големия ми син никога не успяват .Съседчето му е набор не е спряло да ходи на градина преболедува няколко пъти чувства се добре .Дори напълня .А нашия издържа не повече от две седмици и след това е болен поне половин месец .Дано да сте от първия тип .Мисля ,че е героизъм да изкара една седмица без да се разболее ,като за начало .

Дъщеря ми беше точно колкот твоята, като тръгна на градина- от първия ден по цял ден. Много бързо свикна. Според мен е по- добре да не я вземаш на обяд. А за контакта с болни- нищо не можеш да направиш, докато ги приемат и контрол няма. И при нас максимумът е 2 седмици
 Дано твоето не боледува, успех!

нищо.
щом ходи на детска градина трябва да си с пълно съзнание, че подобни неща са неизбежни.

Споделям мнението, че всички деца са различни. Лично аз смятам, че когато децата са по-малки по-лесно се адаптират. Дъщеря ми тръгна на ясна на 1 год. и 5 месеца. 3 дни я взимах на обях, а на 4-я когато отидох ми казаха, че детето е спокойно и са я сложили да спи - да отида към 15.30 да я взема. И така детето се адаптира сравнително бързо, ходеше с желания, а после в градината дори казваше "Ще дойдеш да ме вземеш последна!".
Синът ми тръгна на ясна на 1 год и 1 мес. - той по принцип си е ревльо и плачеше за какво ли не. 1 седмица го взимах на обяд, а на 2-та оставаше и да спи там. Той също плачеше малко и то само до момента в който го вкарат при децата - след това тишина!

Пожелавам ви бързо и лесно адаптиране 

Неизбежното се случи за мой ужас. Снощи цяла нощ не можеше да спи от сополи, а тази сутрин беше с разтройство.Какво да правя?Да я спирам ли от детска утре,за да не стане по-зле.На всичкото отгоре днес се засиня от рев близо час и 100 % се е изпотила и няма кой да я преоблече и истинката ще стане още по-страшна.

Това с вирусите е неизбежно особено ако досега детето е било с ограничени контакти.Но най-големия проблем идва от родителите,че си водят болни децата.
Пожелавам ви да се възстановите бързо.
Консултирай се с добър педиатър за имуностимулатори.Има много и то добри.

Решението е само твое. За съжаление проблема с болестите е неизбежен. Децата ми наистина са боледували и продължават да боледуват, но мога да споделя, че имам приятелка, която гледаше и голямото си дете в къщи, а малкото и в момента го гледа, но те също непрекъснато са болни. Просто всичко е строго индивидуално. Хората, с които съм говорила на тази тема, споделят мнение, че просто детето трябва да си изгради имунитет, т.е. да се засили имунната му система, за да може да се бори с вирусите и настинките.

Пожелавам ви бързо да отшумят появилите се симптоми и дано да няма по-сериозни заболявания!

Боледуването не само че е постоянен спътник на ходенето на ДГ, но аз лично го смятам и за необходимост при изграждането на здрав имунитет.
Никой не може и не е успял да попречи на родителите да си водят хремавите деца в градината. Първо защото само хремата не е заболяване и второ, което е по- важно, не всеки родител има работодател, склонен да се разделя с него всяка седмица за гледане и лекуване на болно дете. /Даже май не съм чувала за такъв работодетял. Ако аз имам такива служителки и на мен не би ми било приятно./ Така че не обвинявам и родителите. Просто условията са такива и следва да ги приемем. По- добре сега изкарайте шарките, създайте си имунитет срещу общите респираторни и други вирусни заболявания, отколкото това да става след 6 години в училище.
Пък за свикването- както са Ви казали останалите майки при всеки е различно. Освен да споделим нашите изживявания с друго не ще Ви помогнем. вие може да сте коренно различен случай.
Скорошно оздравяване и дано да свикнете, защото е по- добмрият вариант от стоенето на едно 3 и горница годишно дете в къщи /Вашето скоро ще навърши 3 г., моят син тръгна също точно на 2 г. и 8-9 месеца на градина/. То вече не е бебе и наистина има нужда от равнопоставени контакти с други деца.

 Според мен я спри, за да не стане по-зле. И моят син след първите 3 дена на ясла се разболя, това беше есента. За съжаление положението и до днес е същото, ходи 1 седмица, после 2 седмици е болен в къщи. Пожелавам ти вие да се справяте по-добре! 

За адаптацията, моето лично мнение е, че трябва да се вслушаш в детето си, независимо кой какво ти казва. Всяко дете е различно, всяка градина е различна, никой освен теб не знае и не може да прецени за твоето дете кое е най-добро. Ако детето ти изглежда стресирано, взимай си го по обедно време, или изчакай месец-два. Имай предвид, че стресът влияе върху продължителността и честотата на боледуванията.

За боледуването - нищо не можеш да направиш за превенция освен стандартното - здравословно хранене (доколкото е възможно с менюто в детската градина  ), закаляване (пак доколкото е възможно), елиминиране на стресовите фактори. И когато се разболее, да го спреш максимално рано от градина и да го държиш максимално дълго вкъщи, за да не се наслагват инфекциите.

Judy, с някои неща не мога да се съглася. Когато ножът опре до кокала, разбирай бронхит, пневмония и т.н., всеки намира начин да си гледа детето, нали? Вярно е, че мноооого неща са неизбежни, ама не може да го води сутринта майката с явно болнав вид, със сопол виснал до устата, да му слага капки в съблекалнята, за да може да диша, да връчва капките и шише нурофен на учителката с инструкция, ако зазлее да и се обади. И като зазлее какво - пак си го взима, само дето е заразило половината група, а като се върне що годе здраво, него го презаразяват... Просто трябва малко повече (съ)знание, ама хайде, да не превръщаме темата в поредния спор по въпроса...

О, мила, изобщо не споря за това, просто излагам факти. Преди детето да се разболее истински от изброеното от теб то си е заразоносител дни наред и вече е заразило маса ти народ, преди майка му да го спре от градина, нали? Повече родители си чакат докато детето не вдигне температура или не се влоши много и едва тогава пристъпват към спиране именно поради изразеното от мен по- долу становище. Не казвам, че го одобрявам, просто не ги виня. Била съм и на страната на майката на дете от градина и на работодателя, за когото далеч не е все едно колко хора ще му се явят на работа и по колко пъти и за каква продължителност ще отсъстват.
Мисля, че фактите са си такива и е излишно изобщо да се повдига спор. Никоя майка нито във форума нито на друго място ще си признае, че при първа хрема не си спира детето от градина, защото това не е така. Пък то дори от едната хрема може да си тръгне заразата.
Пък за определено време съм работила и към Инспектора по образованието. И лично съм виждала не капки за нос, ами АБ да има подредени зимно време на шкафа на учителката с надписи кой на кое дете е. Говорила съм учителки и всички казват- ами не можем да ги върнем, майката утре ще я изгонят от работа. Пък колко майки могат да си позволят да не работят до навършване например на 6-7 годишна възраст на децата си или да им наемат гледачки до тогава /да не говорим, че не е добре и за децата, това си е моя гледна точка/.
Ако лично повдигна въпрос срещу определената майка със сополивото дете утре аз ли ще й търся работа? Не се наемам, ама хич! Защото тя не е една.
Аз лично нито обвинявам майките, нито ги защитавам, пък за спор- въобще не споря. Фактологията е такава и ако на някой не му харесват фактите не виждам какво може да се направи по въпроса. Аз само ги отразявам и ги приемам такива.
Впрочем обърнах внимание на това, защото е част от въпроса, свързан именно с адаптацията към ДГ. Тя е не само в това дали детето се дърпало и плакало, ами е във връзка и с болестите- неизбежен факт.

Преди детето да се разболее истински, обикновено е заразоносител ден-два, при много от настинките - само часове, или пък едва след началото на симптомите. Затова и аз казах, че много неща са неизбежни. Все пак обаче разпространението на заразата е значително по-голямо в острата и фаза.
 
Както и да е, наистина всичко, за което си говорим, е факт и не може да се промени. Аз обаче не разбирам майките, които си водят децата болни, наистина (освен тези, които наистина нямат избор). И аз съм била и от двете страни, но откъдето и да го погледнеш не е най-доброто решение. Първо, най-малкото и за твоето собствено дете е опасно - водиш го с хрема, оказва се варицела и за десерт се заразява с ентеровирус. Второ - децата се презаразяват, което пак рефлектира върху твоето дете. Трето - няма особена разлика от гледна точка на работа и работодатели дали ще отсъстваш три пъти в месеца за по три дена или един път за две седмици, щото от много игнориране накрая детето се разболява по-сериозно...

Никой не се съмнява, че ходенето в детско заведение далеч не е най- подходящия вариант, когато е болно или е на път да се разболее.
Имах работодател с фабрика от 700 души пък аз се занимавах с наемането именно на персонал. Та бях инструктирана от него в автобиографиите, които давахме на кандидатите /наши бланки, заедно с молбите/ да има и графа за деца- брой и възраст. Сещате се за какво иде реч, нали? Гадно ми стана в началото, ама като започнах работа и като ме зарина една камара от болнични листове на майките... и до ден днешен не мога да взема конкретна страна, макар че вече не работя там. Но проблемът си стои не само в тази фабрика. И майките ги разбирам, и на учителките в градините влизам в положението, и на работодателите не мога да се сърдя. Патова ситуация, това искам да кажа.
Даже в групата на сина ми съм виждала АБ  със схема, по която да го дават учителките. И пак никого не можах да упрекна- нито родителите, нито учителките, нищо че и моето дете беше там. Просто се поставих на мястото на тези майки, как ли се чувстват пък те. А хората без избор никак не са малко.

Уви, така изглежда