понякога малко , понякога много , но май наистина малките неща в живота (спецялно в моя)го правят наистина смислен и много щастлив 
- Публикувана: 15 март 2007, 16:53 ч.
- Последно мнение: 17 март 2007, 13:10 ч.
Колко ти трябва за да си щастлива?
В последно време, дори само липсата на гадене, би ме направила щастлива 
И аз бях така, само че гадене го замени с повръщане по пет пъти на ден.
По темата - ситуационно е, на периоди, според това какво вече имам или нямам /не само материално/. В момента едно единствено конкретно нещо ми липсва, но ще си спестя споделянето този път.
Един мъж, четири деца, една каравана и предчувствието за дълъг ден.
Иначе и аз така, но нека ги намалим до три децата да речем.
Моето щастие зависи от мен. От посоката на мислене е. Затова на моменти ми стига малко, друг път не ми е достатъчно и многото.
При мен е обратното, ощастливена съм, когато върна, че ми олеква... 
В последно време, дори само липсата на гадене, би ме направила щастлива
Един мъж, четири деца, една каравана и предчувствието за дълъг ден.
А, не, никое не ми е в повече.
Малка уютна къщичка, сгушена в планината, любимия човек, хубави книги около мен, камина, едно голямо куче в краката ми, мъркаща котка до камината, поне 3 тичащи диваненца .... това в мечтите, а иначе - усмихнатата муцунка на дъщеря ми и едно Обичам те или една целувка от Кокомили
Много. Искам много и веднага. Що се отнася до материални неща - толкова, колкото покриват нуждите ми. Не съм вещоман, нито сноб (в това отношение), не робувам на мода и марки.
Най-важното е всички в семейството ми да са здрави, но от там натататък започва да се гради пирамидата на Маслоу и е ясно, че покривайки едно ниво на нужди, се достига друго, и после трето и т.н.
Щастлива съм, ако всичко друго ми е наред и мога да поработя над себе си. Ама наистина - да чета, да мисля, да научавам нови неща.
Иначе моментите на щастие са ясни - смеха на децата, прегръдката на любимия човек, гордостта от нещо постигнато, еуфорията от настъпващата пролет, любима песен...........
Най-важното е всички в семейството ми да са здрави, но от там натататък започва да се гради пирамидата на Маслоу и е ясно, че покривайки едно ниво на нужди, се достига друго, и после трето и т.н.
Щастлива съм, ако всичко друго ми е наред и мога да поработя над себе си. Ама наистина - да чета, да мисля, да научавам нови неща.
Иначе моментите на щастие са ясни - смеха на децата, прегръдката на любимия човек, гордостта от нещо постигнато, еуфорията от настъпващата пролет, любима песен...........
Зависи от толкова много неща, че не мога да седна и да напиша всичко.
И малко, и нищо, и много, и недостижимото, и невъзможното...
И малко, и нищо, и много, и недостижимото, и невъзможното...
Щастлива съм, когато децата ми са щастливи 
Аз съм щастлива, когато малчо си изяде вечерята. Винаги има нещо, от което, да не е доволен.
Ту пиперите му много, ту му горчи или киселее. Когато са картофи, що са картофи! Когато е ориз,
пък не го обичал...все едно гледам чуждо дете! А иначе ми е добричко милото.
Само да има апетит се моля!
А в съпружеско отношние, ми стига, мъжът ми да е до мен и да ме топли.
Когато усещам тялото му до моето, съм най-щастлива! Може нищо да не си кажем.
Един топъл поглед, една кратка милувка и едно силно туптящо сърце... Цял един свят!
Ту пиперите му много, ту му горчи или киселее. Когато са картофи, що са картофи! Когато е ориз,
пък не го обичал...все едно гледам чуждо дете! А иначе ми е добричко милото.
Само да има апетит се моля!
А в съпружеско отношние, ми стига, мъжът ми да е до мен и да ме топли.
Когато усещам тялото му до моето, съм най-щастлива! Може нищо да не си кажем.
Един топъл поглед, една кратка милувка и едно силно туптящо сърце... Цял един свят!
Трябва ми малко luna.