Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • Мнения: 2 676
Стига да са здрави и уверени, да стават каквито искат пък. Crossing Arms

И аз съм на това мнение.  Peace

# 31
  • Мнения: 146
За моите деца ще бъде много труден изборът, защото имат две родини. За коя биха си дали живота мисля, че ще разберат като станат пълнолетни, или пък никога.

Смятам, че без идеали съществуването ни е безмислено. Ако решат да се жертват няма да ги спирам, пък и кой ли ще ме пита. Ботев и Левски не са питали "Мамо, може ли до отида...?"

# 32
  • Мнения: 9 061
За моите деца ще бъде много труден изборът, защото имат две родини. За коя биха си дали живота мисля, че ще разберат като станат пълнолетни, или пък никога.

Смятам, че без идеали съществуването ни е безмислено. Ако решат да се жертват няма да ги спирам, пък и кой ли ще ме пита. Ботев и Левски не са питали "Мамо, може ли до отида...?"

И моите са така, при авторката на темата също.
Не е в това проблема.
Идеали винаги ще се намерят.
Ако трябва ще борят лоши извънземни  Wink

# 33
  • В Изумрудения свят (без рубинени пантофи)!
  • Мнения: 3 323
Страх ме е! Много! Не мога и няма, да определям съдбата им. Но няма да ми е по леко, ако умрат "на барикада"! Изпълвам се с ужас само при мисълта!

# 34
  • usa
  • Мнения: 3 491
Конкретно за Родините - да, и при моите деца са две. Искам да имат хубаво чувство и към двете, и да не плюят по загиналите както в нашите борби и войни, така и срещу героите на Гражданската война. Мисля, че чувството за родина и привързаност към нея е необходимост на детството.
Засега са още малки и поне в училище не им дават примери за героична смърт. Националните герои са представени по начин, който одобрявам, например "Абрахам Линкълн вървял 11 мили пеша, за да отиде на училище".
Но ако се стигне до примери за героична смърт, си мисля да представя алтернативи - че Родината може да се обича и на Родината може да се служи и по много други начини, не само с пушка. И че това да пазиш баланса на ежедневието е не по-малък подвиг, само че не се набива на очи, защото не свистят куршуми и не се лее кръв.
А с Вечерница съм съгласна - ако някой реши да си троши главата, шансове има. Малко ли американски деца загинаха по тези безсмислени войни? Малко ли пък момчета и момичета там се самовзривиха и утрепаха сума ти народ около себе си? И все ми се струва, че във войните на съседна бивша Югославия имаше и български доброволци.

# 35
  • София
  • Мнения: 391
Борците за свобода са били "принудени" да станат такива.
Левски и Ботев не са били толкова луди ,колкото сега на някои им се струва.
Искали са  да променят средата ,в която живеят.Били са горди ,смели и умни хора.
И макар че изглежда ,че са се хвърлили без да мислят в огъня. Не е така .Имало е организация,но е съществувал и риск. На тях не им е провървяло ,но други са оцеляли и в крайна сметка  общата им цел е била постигната.

Опасност децата ни да станат борци за свобода сега няма,защото няма условия за такова нещо,но е добре поне да бъдат активни граждани.
 

# 36
  • София
  • Мнения: 391
Героичната поза сама за себе си е глупост и е "натрапена" от клиширана литература,целяща да "промива" мозъци.Истината за героите трябва да се търси в човешки ,а не в героичен план . В крайна сметка и на нас ни кипва кръвта от всяка несправедливост,която ни засяга пряко. 

# 37
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 18 823
Такааааааа, искам да отговоря по следния начин.

Брат ми е бивш рейнджър от Камбоджа. Когато се кандидатира за там, нашите и никой не знаеше, че той е тръгнал за натам. В последствие, когато истината излезе наяве и при положение, че баща ми има(ше) огромни връзки сред военните, нашите предпочетоха да го оставят да замине, защото вече били научили накъде е тръгнал. Ако го били спрели, той пак щях да хукне и тоз път едва ли са щели да узнаят посоката му...  Confused
Та така по този въпрос. Ако на даден индивид му е съдено да е някакъв борец, военолюбец или комита, трудно би се отдало на някого да го спре. Пък било това и родителите му.

Ще се моля, моите деца, да не са се метнали на вуйчо си и туй то.  Praynig

П.П: Брат ми щеше да иде и в Афганистан и Ирак, но навъртя ЕГН-е, та нямаше вече как... ooooh! Той, разбира се се пробва  bowuu

П.П.2: Само много ме е страх от влияние на секти и наркотици. Затова в тези посоки утроявам молитвите си  Praynig Praynig Praynig

# 38
  • На небето
  • Мнения: 5 521
Това ще е личен избор на порасналото ми дете и аз няма да имам власт да го спра в такива моменти. То за държавата едва ли ще се жертва, ако родителя не вмени национално мислене едва ли детето само ще го придобие до такава степен, че да се жертва.  newsm78 Какво значи "национални герои" – хора идеалисти, които си мислят, че каквото хвърчи се яде, амбициозни хора които си мислят, че ще променят света и ей така провокирани от нещо решават да се жертват за нещо което не си заслужава. Според мен това са хора които са се борили за свободата си, свобода на личния избор която трябва да е неприкосновена.
Не, не ме е страх, ама никак поради факта, че сме християни и за нас живота не свършва тук на земята. Ако ще се жертва по добре е да е заради вярата си и ценностната си система, а не заради някаква глупост като държава която нито заслужава нито ще го оцени нито ще ми го върне. И да не забравим, че дори и да се страхуваме, това, ще е личен избор на детето и няма да имаме власт да променим нещата. Щом станат големи хора и самостоятелни индивиди, вече нямаме власт над тях и свободната им воля. Това е истинската любов да оставиш детето си да живее собствения си живот без да му се бъркаш и да се опитваш да му се месиш и да му се налагаш докато си жив. Всеки човек цени свободата си, и ако ние обичаме децата си ще им позволим да са свободни, дори и избора им да не ни харесва.

# 39
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 6 728
Ако детето ми е харизматична личност и успее да повлече след идеята си още хиляди - аз със сигурност ще съм вече под неговото влияние и естествено - ще се гордея с него. Само че такива авантюристични залитания - Камбоджа, Ирак.... изобщо не ме вдъхновяват.
Така или иначе този избор се прави на една съзнателна възраст, моето мнение ще е без значение.

# 40
  • Варна
  • Мнения: 2 839

Гледам да не се страхувам повече от три години напред.

Това е и моят подход. Напоследък нещо много ми препуска света, та не мога да погледна по-напред  Wink
Нямам такъв страх. Знам, че звучи банално, но засега искам живота им, какъвто и да е той да бъде щастлив.
Примерно ... синът ми е изключително гъвкав, обича да се катери, пъха на недостъпни места. Повече деца са така, но при него е особено изявено. Споделих с мъжа ми и с майка ми, че  при първа възможност ще го запиша на катерене /тук вече погледнах повече от 3 години напред  Mr. Green/, естествено, ако интереса му се запази. Реакцията и на двамата беше `ти луда ли си, да го мислим постоянно`.
Ами не знам, може да съм безразсъдна и безотговорна, но така мисля - ако го прави щастлив, колкото и да е опасно, нека се катери.
Катеренето е само пример. Иначе човек опасности да си търси ...  Laughing

# 41
  • София
  • Мнения: 2 818
Аз избягвах тази тема, щото ми звучи като еманация на моите истерично-нелогични страхове, та.... Embarassed

Страх ме е, че е възможно да се обрече на някаква кауза, която може да се окаже рискована за живота му.
И няма да имам аргументи да го откажа.

# 42
  • Мнения: 2 033
Ай, ще си го сложа в списъка на страховете. Който списък се смачква на топче и изхвърля обаче.
Искам децата ми да станат достойни хора, и да имат гражданска позиция.
Но много се надявам да не живеят във времена и при обстоятелства,които създават Зоите Космодемянски, Павлик Морозовците и Митко Палаузовците.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт