Върви ми на сълзливо-умозрителни теми напоследък...
Имам питане, което неслучайно реших да отправя към вас. Интересно ми е да разбера гледната точка на хора, които имат повече жизнен опит от мен. Гледам да страня от обобщенията, по принцип.
Така, важно е и да се знае, че не съм поредната влюбена в любовта тийнейджърка, не съм склонна да възхвалявам "туй възвишено чувство" (може би съм прекалено инфантилна още за това, хаха) - така или иначе, не съм по мелодрамите.
Но забелязах нещо.
Всички около мен говорят за значението на истинската, голямата любов. Разправят се някакви неща за поемане на рискове, за "борба"...за това, че човек, едва ли не, трябва да потъпква достойнството си в името на таз тъй прекрасна емоция.
Аз така и не мога да се науча да приема това гледище.
И въпреки това - всичко си остава на думи. Разни младежи и девойки ридаят от любов, правят се на глупаци, след което почти винаги следва бруталното осъзнаване и превръщането им в "играчи" и "недостъпни мадами", които почват на свой ред да използват околните. Любовта в нейното тра-ла-ла превъплъщение е поставена на пиедестал, докато любовта на едно по-делнично равнище, любовта между хората, нещо я е хванала липсата.
На какво се дължи това, как да го нарека, лицемерие?
Имам питане, което неслучайно реших да отправя към вас. Интересно ми е да разбера гледната точка на хора, които имат повече жизнен опит от мен. Гледам да страня от обобщенията, по принцип.
Така, важно е и да се знае, че не съм поредната влюбена в любовта тийнейджърка, не съм склонна да възхвалявам "туй възвишено чувство" (може би съм прекалено инфантилна още за това, хаха) - така или иначе, не съм по мелодрамите.
Но забелязах нещо.
Всички около мен говорят за значението на истинската, голямата любов. Разправят се някакви неща за поемане на рискове, за "борба"...за това, че човек, едва ли не, трябва да потъпква достойнството си в името на таз тъй прекрасна емоция.
Аз така и не мога да се науча да приема това гледище.
И въпреки това - всичко си остава на думи. Разни младежи и девойки ридаят от любов, правят се на глупаци, след което почти винаги следва бруталното осъзнаване и превръщането им в "играчи" и "недостъпни мадами", които почват на свой ред да използват околните. Любовта в нейното тра-ла-ла превъплъщение е поставена на пиедестал, докато любовта на едно по-делнично равнище, любовта между хората, нещо я е хванала липсата.
На какво се дължи това, как да го нарека, лицемерие?
Просто се сблъсках челно с някакъв такъв гаден случай и се замислих за нещата по принцип...днешният свят (пък и всеки предишен, предполагам) не е направен за гордите. За арогантните, нахалните - да, но гордостта си пада грях, едва ли не. Пък и няма значение дали е грях за някого...не знам. Факт е, че да си изтривалка ти спестява доста ядове, но пък без тези ядове...мхм, аз лично не бих могла да мина. 