Отделно от това в семейството на родителите ми започнаха проблеми с нашето идване-баща ми е много нервен човек и малката все му пречи нещо-ту много шум вдига, ту е много палава. Иска от нея да се държи като възрастен, а тя е само дете. Пуснах я на градина в техния град, записах шофьорски курсове, за да уплътня времето и да не им се пречкам в краката. Мъжа ми в това време трябва да довърши семейният ни дом, за който иначе все не остава време. И сега няма връщане назад, той е зает, аз съм платила за курса и трябва да го изкарам, детето е на градина и е хубаво да свикне с новата обстановка. Но вместо това да ме разтовари, ме натоварва допълнително-притеснявам се да не вдига шум, да не съм причина за проблеми между родителите ми-баща ми се чувства пренебрегнат когато майка се занимава с детето.
Чувствам се непрекъснато напрегната, много ми е тежко защото тяхното желание да ми помогнат не се покрива с физическите им възможности-вече са на възраст и не им е до гледане и помощ при отглеждане на дете. Разбирам, че аз съм виновна, но едва сега си преосмислям и променям очакванията към тях, и ми е много самотно и тъжно. Разчитах на мъжа си, но не намерих подкрепа в брака. Избягах от проблемите при тях с големи очаквания, но и тук не мога да намеря разбиране-обещават ми едно, а като дойде време да я гледат за 2 часа после има фасони. Разбира се, че не са длъжни, но според мен вината им е, че са ме подвели като са изявили желание да го направят. И сега, като съм предприела много стъпки така, че да е необходимо да изтърпя още месец-да тук, се чувствам ужасно сама. Отговорна за всяко едно решение свързано с нея и мен, а най-близките ми хора разбирам от постъпките им че не са до мен и то в един и същ момент. Нямам смелост да им кажа за разочарованието си от това-нито на мъжа ми, нито на родителите ми. Като че ли съм единствено и само аз отговорна за детенце, а това е страшно плашещо, когато до вчера съм вярвала в безрезервна подкрепа от две страни при това.
Знам, че много от вас са в това положение, но досега аз разчитах на тях. И сега имам чувство че живея съвсем сама и не мога да се доверя на никого. Много ми тежи това.
Може би сега всички вие ще наскачате да ми обяснявате каква глезла съм. Може би ще имате право. Исках само да споделя с някого, защото като го тая в себе си започва да ме задушава.