Психоемоционален контакт между бебето и майката

  • 1 420
  • 10
  •   1
Отговори
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Психоемоционален контакт

Новороденото дете е надарено със способността да изпитва същите емоции, които изпитва неговата майка. Освен от физическите докосвания на майкaта малкото се нуждае от общуване с нея, което се изразява чрез погледите, мимиката на лицето и ласкавите думи, насочени към него. Общуването между майката и детето е изкючително важно за развитието на зрението, слуха, и изобщо на способностите на детето да общува и говори. От педагогиката е известен фактът, че нормално чуващи деца, които са расли с глухи роднини първите 3-5 години от живота си, не могат да овладеят говорни навици  даже на 40 %. Затова, за да израсте детето пълноценно, майката трябва да общува с него, съпровождайки действията си с думи, започвайки от първите дни на неговият живот.
За пълноценното общуване между майката и детето, огромно значение има актът на кърменето при условие, че е с достатъчна продължителност и повтаряемост. Ние неведнъж сме говорили по-горе за особената настройка на новороденото към общуването с майка му. Всичко е приспособено за това: фокусното разстояние между очите на новороденото, съответстващото разстояние между неговите очи и очите на майка му по време на хранене, немигащият поглед на бебето, неговата способност да различава лица, и не просто лица, а говорещите лица, а така също и неговата удивителна способност да имитира. По такъв начин общувайки с майка си, то й подражава и още на този етап усвоява законите на общуването и чувството на съпричастност. Откликването на майката с кърмене не само на глада, но също и на безпокойството и тревогата, създават за детето тази  атмосфера на любов и защита, без която е невъзможно пълноценното развитие на интелекта и психика му. Именно на гърдите и в ръцете на майката се осъществява постепенното усложняване на формите на общуване, задълбочаване на психологическата връзка, любовта и подкрепата в научаването.
Естествено, че при такова високо ниво на свързаност между майката и бебето в процеса на кърменето и грижите за детето се формира цял комплекс от още по-сложни психофизиологически отношения – база на бъдещата социализация на детето.
Впоследствие зависимостта на детето от майчиното мляко и от самата майка ще намалява, но сформираните психофизически връзки в процеса на тяхното физическо и емоционално общуване, а също и отношенията между майка и дете ще  останат доживотна основа на вътресемейните отношения, отношенията между поколенията, и може би в обществото като цяло. Последващата социализация на детето и неговото развитие ще се строят на основата на майчината любов и грижа, утвърдени в процеса на обгрижване и естественото хранене в ранното детство.

Учебно пособие “Кърмене и психологическото единство майка - дете“

Автори :
Е.М.Фатеева /лекар – педиатър/
Ж.В. Цареградская /педагог, психолог – перинатолог/




преведе от руски raya от www.yamama.ru

# 1
  • Мнения: 768
Вьв врьзка стова бих искала отдавна да знам и тьрся информация на тази тема:
дали бебетат които са в постоянен контакт с майката, кьрмени от самото начало след раждането и на поискване не се влияят от емоциите на майката и дали е вьзможно да имат сьщите страхове, да се радват на сьщите неща и да не харесват сьщите неща като майката??
Ако някой знае и е чувал нещо по вьпроса нека да сподели

# 2
  • София
  • Мнения: 3 847
Разбира се, че се влиаят. И попиват всичко. И имитират всичко. Но влияние оказват и други хора - бащата, бабите, дядовците. Дори някой познат или приятел.

Явно се притесняваш, че ще попие твоите страхове ( например от кучета или нещо такова ). Ако си изградиш подходяща реакция - няма да ги предадеш на бебо. Виждала съм майки да стискат зъби, при вида на щастливо клатещите се към огромни кучета дербосъци. И въпреки това да ги окуражават. Винаги можеш да измислиш подходящо обяснение, така че дечко да не те имитира.

# 3
  • Мнения: 768
Точно за кучетата си мислех. Имаме сьседи с 2 големи кучета и понеже от малка изпитвам ужас при вида на куче и минавам по друга улица и заобикалям като видя дори и на хоризонта немска овчарка или нещо от сорта си мислех дали бебка е усетила страха ми. Иначе вече сме се возили с кучетата неведньж в асансьора и едва удьржам да не се развикам, но иначе вьншно се усмихвам на стопанина.Имам много подобни панически страхове от насекоми (всички летящи и брьмчащи) и като видя нещо от сорта почвам да пищя и не мога да се контролирам. Та ме е страх и бебка да не израстне такава страхливка като мен. Гледам пред нея да не изразявам че ме страх от нещо -ама все ми се струва да не би подсьзнателно да усеща настроенията ми.
Иначе като видим куче сега и казвам-" виж какво сладко кученце"- макар че вьтрешно си мисля точно обратното Grinning

# 4
  • София
  • Мнения: 3 847
Ами да ти кажа виждала съм майки, дето панически подскачат и пищят, а пък децата им умират от смях в същото време. Може би зависи от реакцията на околните - ако Скъпият се смее на реакцията ти, може би дечко ще прихване от него.

Не можеш да отречеш, че е смешна гледка : Мама подскача високо от крак на крак и пищи пронизително, защото по пода мирно и кротко си ходи "буба"...

# 5
  • Мнения: 305
Иначе като видим куче сега и казвам-" виж какво сладко кученце"- макар че вьтрешно си мисля точно обратното Grinning
[/quote]

И аз съм така само че с бебета които ревът hahaha Joy

# 6
  • Мнения: 1 128
Вьв врьзка стова бих искала отдавна да знам и тьрся информация на тази тема:
дали бебетат които са в постоянен контакт с майката, кьрмени от самото начало след раждането и на поискване не се влияят от емоциите на майката и дали е вьзможно да имат сьщите страхове, да се радват на сьщите неща и да не харесват сьщите неща като майката??
Ако някой знае и е чувал нещо по вьпроса нека да сподели
Вчера по едни новини дадоха отказ от документал на ББС точно по тази тематика.Та около седемесечни бебчовци имаше една ОГРОМНА змия.Бебетата гледаха майките си и ако майката не показваше по някакъв начин страх децата спокойно си играеха с нея.

# 7
  • Германия
  • Мнения: 8 085
.....
Иначе като видим куче сега и казвам-" виж какво сладко кученце"- макар че вьтрешно си мисля точно обратното Grinning
И аз така всеки път омайвах Мартин с "виж, едно куче. Кучето казва "бау-бау" до момента, в който овчарката на свеки отнесе Мартин тичайки към нещо друго и той от тогава заобикаля всяко четириного, дори и котките.

# 8
  • Мнения: 66
а случвало ли ви се е да се карате с някого пред бебето.

# 9
да случвало ми се е, но гледам когато бебето ме гледа да съм усмихната и весела и той е спокоен  Wink

# 10
  • Мнения: 1 467
Това не е така само при кърмените бебета. Аз, например, не съм кърмила, но това важи за мен и бебето ми с пълна сила. Веднъж ми правиха някакъв тест на консултацията, правил се с цел да се види връзката между майка и бебе и единият въпрос беше дали ако говориш с някой за бебето си, то усеща. При нас това е през цялото време така, дори и да не споменавам името й, пак знае, че за нея говоря. Да, да не говорим за настроенията. Като гъба е, която попива всичко.

Общи условия

Активация на акаунт