- Публикувана: 24 март 2007, 17:00 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2009, 16:18 ч.
ЗА или ПРОТИВ настаняването на възрастни хора в старчески домове
Гледала съм болната си баба-с тежък диабет и напълно сляпа.Много е трудно.Целият ти живот,всеки час от него е посветен на болния.Няма личен живот,никакви гости,никакви излизания навън....
Аз нямам нищо против да прекарам старините си в старчески дом сред хора на мойте години.Щото след 50 години не знам как ще ми действа метъла...А и не искам да тровя живота на близките си,колкото и да са ми близки, по някое време ще спрат да горят от любов към мен.
Аз нямам нищо против да прекарам старините си в старчески дом сред хора на мойте години.Щото след 50 години не знам как ще ми действа метъла...А и не искам да тровя живота на близките си,колкото и да са ми близки, по някое време ще спрат да горят от любов към мен.
Съгласна съм с всичко написано за болните възрастни хора. Тези, които не са го преживели, сигурно няма да ми повярват, но и моята баба пострада от склерозата и знам за какво става въпрос. Първо, това не е човекът, който си познавал цял живот. Второ, могат да бъдат изключително опасни. Баба ми беше опитала да посегне на майка ми, да не говорим, че детето ми беше страшно изнервено след контакт с нея, колкото и добре да се е държала към него...Трудно ми е да говоря, защото това всъщност е любимата ми баба, която ме е отгледала и която безкрайно обичам...
В момента е сравнително добре и сме намерили начин да се грижим за нея, без да я пращаме в дом, но ако се наложи...Майка ми се грижи няколко месеца за нея и стана кожа и кости, а по едно време бях започнала да се опасявам за нейното психическо здраве.
За мен няма "за" или "против" настаняването, всичко зависи от конкретния случай.
В момента е сравнително добре и сме намерили начин да се грижим за нея, без да я пращаме в дом, но ако се наложи...Майка ми се грижи няколко месеца за нея и стана кожа и кости, а по едно време бях започнала да се опасявам за нейното психическо здраве.
За мен няма "за" или "против" настаняването, всичко зависи от конкретния случай.
За протокола, до момента не ми се е налагало да гледам някого по този начин.
Искам само да споделя, че моя позната - сравнително млада баба, след като почина мъжът й (от болест), сама прецени, че с "невероятната" си пенсия не може да съществува сама (не че преди - 2-мата като си бяха - беше по-цвете, но все пак) и с ясно съзнание сама отиде и се записа или както там се казва, но отиде в старчески дом. Тя е на практика вече сама и това беше нейният съзнателен личен избор.
А моята баба гледа майка си до последно - тя беше на лелго и болна и много се измъчиха двете, не знам на коя й беше по-тежко...
Искам само да споделя, че моя позната - сравнително млада баба, след като почина мъжът й (от болест), сама прецени, че с "невероятната" си пенсия не може да съществува сама (не че преди - 2-мата като си бяха - беше по-цвете, но все пак) и с ясно съзнание сама отиде и се записа или както там се казва, но отиде в старчески дом. Тя е на практика вече сама и това беше нейният съзнателен личен избор.
А моята баба гледа майка си до последно - тя беше на лелго и болна и много се измъчиха двете, не знам на коя й беше по-тежко...
Аз съм ЗА настаняването в старчески дом, особено ако човека има нужда от постоянни грижи и обслужване. Може да звучи егоистично, но не мисля ,че децата са длъжни да си отдадат цялото време и живот на грижи по болни роднини(било то баби,дядовци или родители)Аз поне не бих изискала това от моите деца. От личен опит знам колко е тежко и натоварващо, и съсипващо нервната система.За мен това не означава, че не обичаш болния човек,а че се грижиш и за себе си, освен за него.
Гласувах с НЕ. Това би трябвало да е лично решение на въпросния възрастен човек. Аз никога не бих могла да кажа на моите родители или на родителите на съпруга ми: "Ами сега, такова, може и да сте ни отгледали, ама ми пречите в момента, затова си събирайте багажа - и от утре сте в старческия." Все пак си говорим за българските старчески домове, не за Сън Сити.
Ако става въпрос за болест, при която е необходимо да се полагат медицински грижи, които не съм в състояние да осигуря - това вече е друг въпрос. Но пак съм по-склонна да наема мед. сестра, която да се грижи за възрастния човек, отколкото да го пратя в старчески дом.
Ако става въпрос за болест, при която е необходимо да се полагат медицински грижи, които не съм в състояние да осигуря - това вече е друг въпрос. Но пак съм по-склонна да наема мед. сестра, която да се грижи за възрастния човек, отколкото да го пратя в старчески дом.
Гласувах с НЕ. Това би трябвало да е лично решение на въпросния възрастен човек. Аз никога не бих могла да кажа на моите родители или на родителите на съпруга ми: "Ами сега, такова, може и да сте ни отгледали, ама ми пречите в момента, затова си събирайте багажа - и от утре сте в старческия." Все пак си говорим за българските старчески домове, не за Сън Сити.
Ако става въпрос за болест, при която е необходимо да се полагат медицински грижи, които не съм в състояние да осигуря - това вече е друг въпрос. Но пак съм по-склонна да наема мед. сестра, която да се грижи за възрастния човек, отколкото да го пратя в старчески дом.
Ако става въпрос за болест, при която е необходимо да се полагат медицински грижи, които не съм в състояние да осигуря - това вече е друг въпрос. Но пак съм по-склонна да наема мед. сестра, която да се грижи за възрастния човек, отколкото да го пратя в старчески дом.
Напълно споделям мнението ти 
Ако имам възможност бих наела гледачка в техния дом. А иначе смятам ,че и старческия дом не е чак толкова зле. Имам познати възрастни хора, настанени в старчески домове, които се чувстват щастливи там,защото общуват с хора на тяхната възраст, някои даже си намират и партньори и т.н. Повечето от тях са ми казвали че там се чувстват по-добре, защото в домовете на техните деца са били напрегнати, внуците им обикновено са малки деца или в пубертета и се отнасят понякога доста лошо с тях, синовете и дъщерите им пък са много заети и гледат да свършат задълженията си към тях, но не им остава време да обменят по една дума с възрастните хора и т.н.
Разбира се казвам "ЗА" старческия дом, ако има добри условия и при положение, че ще се посещава стария човек много често. Според мен да захвърлиш майка си или баща си в старчески дом и да ходиш да ги видиш 1 път годишно ( или по-рядко) е проява на абсолютна безотговорност. Това не бих го направила.
Разбира се казвам "ЗА" старческия дом, ако има добри условия и при положение, че ще се посещава стария човек много често. Според мен да захвърлиш майка си или баща си в старчески дом и да ходиш да ги видиш 1 път годишно ( или по-рядко) е проява на абсолютна безотговорност. Това не бих го направила.
Много е сложно - надявам се никога да не съм поставена пред такъв избор. Купувам хляб от едно магазинче на ул. Симеон(до църквата на Раковска) - питам : "хляба пресен ли е?" - отговор : "Да, на нас като ни остане стар хляб и го продаваме на старческият дом отсреща" 
В моето семейство не си спомням някой да е гледал възрастни хора с деменция(лека склероза , да, но не някакви крайни форми). Дано и да няма.
Прабаба ми като остаря и почна да проявява признаци на склероза - баба ми и сестра й започнаха да си я прехвърлят по за месец. Бабата си отиде за нула време.
Другата ми прабаба -само си лежеше и спеше и единствените й претенции бяха за храната - цял живот не беше яла едно ядене два пъти и до последно си държеше на това.
Дядо ми почина от рак, но баба си беше пенсионерка и си го гледаше.
Та в тази връзка бях убедена, че никога няма да пратя възрастен човек от семейството в дом.
НО пък познати такива тегла изтеглиха с болни родители и баби и дядовци(много семейства се развалят). Децата си ли да гледат, старите ли?Нито да напуснат, нито могат да ходят постоянно на работа. По-добрият вариант е дом или хоспис - обаче какво ще кажат хората...
В крайна сметка - чудиш се кой е болният. Народът има една приказка - болен ли си или болен гледаш.
В моето семейство не си спомням някой да е гледал възрастни хора с деменция(лека склероза , да, но не някакви крайни форми). Дано и да няма.
Прабаба ми като остаря и почна да проявява признаци на склероза - баба ми и сестра й започнаха да си я прехвърлят по за месец. Бабата си отиде за нула време.
Другата ми прабаба -само си лежеше и спеше и единствените й претенции бяха за храната - цял живот не беше яла едно ядене два пъти и до последно си държеше на това.
Дядо ми почина от рак, но баба си беше пенсионерка и си го гледаше.
Та в тази връзка бях убедена, че никога няма да пратя възрастен човек от семейството в дом.
НО пък познати такива тегла изтеглиха с болни родители и баби и дядовци(много семейства се развалят). Децата си ли да гледат, старите ли?Нито да напуснат, нито могат да ходят постоянно на работа. По-добрият вариант е дом или хоспис - обаче какво ще кажат хората...
В крайна сметка - чудиш се кой е болният. Народът има една приказка - болен ли си или болен гледаш.
За съжаление животът е колело и никога не се знае какво ще му се случи на човек.Късно виждам темата,но бих искала да споделя,защото който не го е преживял....Имам съпруг,който се грижи събота и неделя за болните си родители/единият на памперси и не може да се храни сам-след инсулт,а другият за по-лесно и той легна и твърди,че има болки в краката-не става и също чака пълно обслужване/. Това бече продължава близо 3 години. За през седмицата са си взели жена/материално са добре/ ,т.к. трябва и да се ходи на работа. Но за него никакво съжаление-няма почивни дни,няма отпуски,няма прекарани мигове със собственото си дете/за мен да не говорим/ И това кой знае колко още ще продължи.Аз и детето сме все сами и се чувствам като самотна майка. За дом и дума не може да стане,защото болните са решили,че трябва всичко да се върти около тях. Има още много,а това е само малка част от трагедията
НЕ. Гледах предаването, не съм чела отговорите, но се хвърлям да пиша от ОПИТ при това ТОЧНО СЕГА.
Преди няколко месеца бях пуснала тема как да постъпя, защото майка ми е скорошна вдовица с куп заболявания, между които и склероза. Проверих и опитах всичко.
За БГ единственият смислен избор е да се наеме жена за гледане в домашни условия. Слава Богу, вече този вид услуга е относително достъпна на пазара. Цената на месец при 7 дни в седмицата 24 часа в денонощието е колкото да пратиш човека в страчески дом, но все пак му оставаш възможността да си е у дома (ако възрастният има собствено жилище).
Преди няколко месеца бях пуснала тема как да постъпя, защото майка ми е скорошна вдовица с куп заболявания, между които и склероза. Проверих и опитах всичко.
За БГ единственият смислен избор е да се наеме жена за гледане в домашни условия. Слава Богу, вече този вид услуга е относително достъпна на пазара. Цената на месец при 7 дни в седмицата 24 часа в денонощието е колкото да пратиш човека в страчески дом, но все пак му оставаш възможността да си е у дома (ако възрастният има собствено жилище).