Когато някоя друга майка Ви казва:"А моето дете на тази възраст правеше ............."?Едва ли не моето е бавно развиващо, защото по-късно е започнало да сяда или приказва и т.н., а тяхното е, ехе .....
- Публикувана: 27 март 2007, 22:40 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2007, 22:25 ч.
Дразните ли се?
Не се дразня, защото моето проходи рано и проговори много , много рано 
Сега сериозно, не се впечатлявай от такива изказвания, всички деца са различни, това им е хубавото. А кой кога ще седне, изправи или проговори, няма никакво значение! Само да са здрави! Усмихвай се на такива неща
Сега сериозно, не се впечатлявай от такива изказвания, всички деца са различни, това им е хубавото. А кой кога ще седне, изправи или проговори, няма никакво значение! Само да са здрави! Усмихвай се на такива неща
Аз избягвам да коментирам постиженията и затрудненията на детето ми пред майки с деца на възрастта на моето.Споделям в общи линии,но ако някой прекали с хвалбите и демонстрациите,като кара детето си да показва какво умее-намирам си спешна работа и изчезвам от мястото на "представлението",освен това заподозирам тази майка в тормоз над детето й,в смисъл,че го тормози много с обучителното си въздействие над него.Има и такива,които повтарят 100 пъти една дума и изискват детето да я произнесе-нещо като дресировка и папагалско заучаване.
На конкретния в-с--отговарям същото като РАЗУМНИЦА.
На конкретния в-с--отговарям същото като РАЗУМНИЦА.
Често съм чувала подобни изказвания и не само за проходило и проговорило, ами и за свирещо на някой инструмент, знаещо да чете и пише, както на английски така и на български или овладяло таблицата за умножение. От начало се връзвах и си виках, брех колко изостава моето, не се занимавам достатъчно с него и гледах другите с възхищение, докато не започнах да се сблъсквам с реалното развитие на прехвалените деца и те определено не достигаха нивото, дадено им от родителите
Нали знаеш приказката за моето гардже
Вече не обръщам внимание на подобни изхвърляния 
Дали и аз така правя ...
Нали знаеш приказката за моето гардже
Вече не обръщам внимание на подобни изхвърляния Дали и аз така правя ...
Не, не се дразня от такива изказвания.
Повече ме притеснява, когато се усетя как аз залитам да си хваля моето гардже, а и да не го хваля - да говоря все за нея... Е, вярно не проходи, нито проговори рано, но пък каква ми е хубава и умна и колко прилича на майка си
Когато нямах дете разказите на хората имащи такива ми бяха леко досадни, сега са ми по-скоро интересни.
Повече ме притеснява, когато се усетя как аз залитам да си хваля моето гардже, а и да не го хваля - да говоря все за нея... Е, вярно не проходи, нито проговори рано, но пък каква ми е хубава и умна и колко прилича на майка си
Когато нямах дете разказите на хората имащи такива ми бяха леко досадни, сега са ми по-скоро интересни.
Не. Глупаво е да се дразня. Всяко дете се развива по коренно различен начин. Сина ми примерно на 2 год. знаеше цялата азбука, говореше без проблем, но не значи, че сега(вече на 5) е дръпнал с години напред. Напротив, всяко знание се обработва, върти се около същината, дълбае се и има момент на тъпчене на място. Винаги съм смятала, за успокоение на авторката, че децата дръпват и се доказват едва когата ние не можем да ги контролираме на 100%.(леки лични впечатления)
Не съм се дразнила, но си мислех също като Мери:
Рано или късно истината излиза.
брех колко изостава моето, не се занимавам достатъчно с него и гледах другите с възхищение
Рано или късно истината излиза.
Хич не се дразня. Правя комплименти, усмихвам се. С първото дете тези симптоми са по-силни.
Важното е децата да са доволни от живота, а не кога са проходили или научили да броят до 5.
Важното е децата да са доволни от живота, а не кога са проходили или научили да броят до 5.